За сърцата или… намираш ли, когато търсиш?

На този въпрос ме наведе едно мое хоби, стартирало съвсем наскоро – снимането на сърца. И то не какви да е сърца, а такива, които са възникнали естествено и съм намерила съвсем случайно. Като тези мокрите, които няма да имат шанса да бъдат видени от много.

10958204_10152891924984193_2399765900245836541_nВсичко започна естествено. От прозореца на моето място в работа се вижда сграда, част мазилката на която е паднала – във формата на сърце 🙂 Вече 2 години, всеки път когато погледна през прозореца, го виждам. Особено красиво е, когато е слънчево. И с времето става все по голямо, но запазва формата си.

20150216_124948
Второто беше повратната точка, която отприщи колекционирането. Направо си беше тематично и мотивиращо 🙂

10801527_10152653815154193_6554049274921275306_n

Нещата тръгнаха на шега и си признавам, че ми доставя удоволствие.

Като всяко колекционерството и моето вече си има правила. Признавам за находка само тези, които са с ясно разпознаваема форма и са попаднали в полезрението ми случайно. За да бъда честна, това обикновено се случва, когато най-много бързам. За миг се засуетявам дали да се върна за снимка, но винаги решавам, че няколко секунди закъснение са по-поносими от съжалението, че съм изпуснала мига.
И след това продължавам с усмивка…

Реално в хобито ми няма нищо оригинално. По-интересни са мислите, който започват да вилнеят в главата ми след всяко поредно откритие. За това, че пътят по който минавам всеки ден може да е различен и изненадващ, откривайки нови детайли в него. За това, че несъвършенството  всъщност може да е съвършено. За това, че ако си с отворени сетива, нещата се появява пред очите ти и красотата наистина е във всичко.

10269445_10152855080044193_2513334628069526001_n
Наскоро ми казаха, че когато търсиш нещо го виждаш навсякъде. Така било и с моите сърца. Някак си не бях склонна да се съглася. Има нещо друго, което прави магията. Реших да си направя експеримент и да ги търся целенасочено. Истината е, че можеш да ги видиш, но далеч по-криви и несъвършени. Обикновено трябва да вложиш доза въображение и те са там. Лесно е, но не е истинско и не носи удоволствието на спонтанността. Моите сърца не са такива, не са на всяка цена!

Даже понякога не мога да ги видя повече, дори и да ги търся повторно…

10613158_10152680770314193_4359897505464858377_n
Сега сърцата станах метафора. Какво намираш, когато търсиш? Когато силно искаш да видиш нещо го виждаш, защото вече е в съзнанието и мислите ти. Проектираме го в действителността от нуждата да бъде там. Хващаме малък елемент и чрез въображението допълваме до цялост. А действителността е друга. Това, което ние виждаме, всъщност е бледо подобие на желаното. Но притиснати от необходимостта приемаме и това, и го доукрасяваме в мислите си. Тогава няма удоволствие, има нужда и заблуда. Има отчаяние. Няма истинско откриване, има проекции. Има и разочарование, когато по-късно отворим очите си за истината.

Когато спрем да се водим от нуждата, започваме да откриваме. Когато търсим същността и емоцията, а не формата – тогава откриваме. Когато гледаме с отворени очи и любопитство, а не проектираме – тогава откриваме. Когато започнем да се радваме искрено на откритията си… тогава намираме още! Тогава откриваме и това, което търсим. Истината е, че много често разбираме, че дадено нещо е най-доброто за нас, едва когато го намерим. А колко пъти сте получавали нещо, което сте желали силно и сте били разочаровани след това? Внимавайте какво си пожелавате. Наистина!

Когато емоцията е истинска и от сърце е заразна. Тогава това, което търсиш започва да идва при теб само и в целия си блясък!

10959371_10152875303479193_3128167616294725670_n20150216_134545

И в тези моменти не забравяйте да благодарите! 😉

Advertisements
Gallery

Heart Hunting in Gozo

Halfway through my honeymoon. Inspired by Love-is-all-around project. Touring Gozo, Malta with my husband Ivaylo Zahariev and my cousin Miroslav Metodiev. We hunt for hearts. Painted. In shades. In sand. In ads. Stone. Sky… everywhere

Image

First one appears in Limestone.  Limestone is one of Malta’s major resources, alongside with it’s favourable geographic location and a productive labour force.

Image

Image

2 and 3 come from the logo of Algida. Gelato is so welcome at 35 C!

Image

The boys show you how much they love Gozo for number 4.

ImageImage

5 and 6 are taken from our boat around the Azure Window.

Image

We find 7 and 8 at what they say was the place where Odyssey was captured by Calypso for 7 years. The legend.

Image

A little stone comes out in the sand in a love mood. Number 9 in Ramla bay.

Image

In an attempt to be less boring, 10 to 15 are in one shot ((: We found those while digging a hole at the beach.

Image

Are we brainwashed now or is our hole also heart-shaped? No. 11.

Image

Another stone. It gets more exciting after this one (:

Leaving the beach we meet no. 18 in a tree.

A little forced number 19 comes from a refreshing orange (:

Traveling back to the ferry we catch 20 and 21 in the windows and doors of traditional Maltese houses. Those are just two of many we saw!

Our last stop in Gozo is in Crafts Village. Heart shaped jewellery box… and our favourite note: “It’s nice to look at, it’s nice to hold, but if you break it consider it sold!” We didn’t touch a thing!

In Crafts Village we enjoy heart-shaped glass. Making glass products is one of Malta’s traditional crafts. Miro did dare touch that one! (24, 25, 26)

On the way out of the village we need a rest. You wouldn’t guess what we found there! Number 27, naturalment!

On the ferry, the car in front.. (28)

Just as we thought the day was over and were about to put the camera away.. we reach for the shopping bag! 29 is the end!

Now I am convinced that if you seek love, you see love!

Now get your cameras and send the hearts you collect to justine.toms at gmail.com!

Oh, and visit Gozo! (: