Най-малките неравни имат нужда от света и светът има нужда от тях

Днес е blog action day – ден, в който много блогъри по света пишат на една тема. Тази година темата е inequalityнеравенство. Моята тема (в живота, по принцип) е социалното неравенство, а днес ще ви разкажа малко за малките. Най-малките. Най-малките от неравните в обществото.

2014bad

Никой не избира родителите си и, когато се родиш в семейство, което не може да се грижи за теб, ти ставаш жертва. Ставаш социално неравен. Цивилизацията ни не е достигнала до решение на този проблем. И не казвам “в нашата държава не можем да се справим с проблема”, защото колкото и добре развита да е социалната система в която и да е държава, просто последиците от откъсването на детето от майката няма как да бъдат компенсирани.

Какво се случва с невръстните неравни?

Сценариите са много в зависимост от това дали родителите по собствено желание се отказват от детето или то им бива отнето поради неспособност да се грижат за него. Независимо какъв е изходът за едно такова неравно дете, има един период, в който то трябва да бъде настанено някъде, докато се намери най-доброто решение за него.

Малките къщи на “Надежда за малките” са такова преходно местенце. Там всичко е различно от големите, отблъскващи институции, които доскоро бяха единствената алтернатива.

В къщата има 5-6 бебнца от 0 до 1 годинка. Материалната база е безупречна, но тя никак не  е най-важна. За бебетата се грижат изключително посветени и грижовни персонал и доброволци. Физиологичните им нужди са посрещнати, но и това не е най-важно. Бебетата получават гушкане, което е толкова важно в тази възраст! Получават и социализация, което може би е най-трудното, но също толкова важно.

Надежда за малките, Динилия Кръстева
Сестра ми Йоана гушка, а директорът на Малката къща Динилия Кръстева радва бебе

Трудно е да социализираш едно дете, което не е твое. Законът е изключително тежък и с резон, защото касае правата на най-уязвимите членове на нашето общество. В тая ситуация за временния настойник най-лесно е да хлопне вратата на дома и да забрани достъп на който и да било до децата освен на персонала. Така си връзва гащите и се предпазва от “гафове”. Но дали това е най-доброто за детето?

Ами, правилно, не е. Безкрайно съм щастлива, че “Надежда за малките” успява да дари децата с достъп до света. Така прави неравенството им малко по-поносимо, малко по-равно. Така или иначе те не са на най-доброто място за тях. Не са при мама. Чудовищно е да ги лишиш и от контакта със света, който – дори да ни се струва враждебен понякога – очаква да ги посрещне и за който трябва да са подготвени.

От друга страна, светът също има нужда от достъп до тези деца. Как иначе ще знае за проблемите им? Как иначе ще може да помогне? Ами, нали трябва да видиш колко успешно работи услугата, за да посикаш да дариш пари за обгрижването на бебетата в нея. Нали трябва да видиш колко са прекрасни те, за да поискаш да доброволстваш като дадеш няколко часа в месеца за хранене, преобуване и ГУШКАНЕ!

Малките в неравностойно положение – неравните малки – имат нужда от света и светът има нужда от тях!

От два месеца съм член на Управителния съвет на “Надежда за малките” и приемам за своя мисия да не позволя временния дом на наште дечица да се превърне в затвор. Независимо от трудностите. Независимо от уязвимостта, която това носи. Независимо от злонамерените атаки, защото и такива има, читателю, колкото и да не ти се вярва.

И в заключение: Неравенството не е присъда. За най-малките от неравните има надежда. Надежда за малките.

П.П. Ако искаш да научиш повече за “Надежда за малките”, за трудностите в работата ни или друго – пиши ни или лично на мен (:

Снимката направи Тонита

Advertisements

BAD13 – човешките права: За свободата на мнение и медиите

Днес е blog action day (BAD) – ден, в който всички блогъри пишат по определена тема, различна за всяка година.

Тази година темата е човешките права.

Едно човешко право бе грубо потъпкано това лято в България. А именно свободата на изразяване на мнение и свобода на информация (Член 11 от ХАРТА НА ОСНОВНИТЕ ЧОВЕШКИ ПРАВА НА ЕВРОПЕЙСКИЯ СЪЮЗ). Намирам го за изключително тревожно.

Най-страшното е, че привидно всичко изглежда нормално. Граждани протестират, граждани контрапротестират, медиите ни са много и в общи линии отразяват всичко. Така и трябва да бъде, но…

Уволниха Ани Цолова и Виктор Николаев заради неудобния въпрос “КОЙ предложи Пеевски?”. И, не, те не бяха в летен отпуск, защото вече е октомври, а те са в Нова.

Подпалиха колата на Генка Шикерова заради същия въпрос. Месец по-късно. КОЙ ли?

Едни граждани имат противно на управляващите мнение и нямат право на достъп до някои централни места в София. Други биват целенасочено организирани да имат обратно на първите мнение и за тях правилата са други. Алекс – отблизо за контрапротестния ден на 17-ти август.  

СДВР разследва блокадата на кортежа на премиера на 8ми октомври. Да, протестиращите поискаха Оствката на и. д. премиера, отблизо, нищо повече.

В такава ситуация един особено равен и свободен гражданин дърпа конците на цял куп иначе свободни медии.

Аз това не мога да определя като свобода на изразяване на мнение и свобода на информация. За справка цитирам двете алинеи на член 11:

1. Всеки има право на свобода на изразяването на мнения. Това право включва свободата да

отстоява своето мнение, да получава и да разпространява информация и идеи без намеса на

публичните власти и независимо от границите.

2. Свободата и плурализмът на медиите се зачитат.

Пълният текст на Хартата тук.

Image
снимка: Юлиан Собаджиев

В такава ситуация, за мен е чест да бъда част от екипа на една наистина независима медия, която дава светлина по темите, които някак са в затъмнение. Вестник Протест „Протест” е безплатен седмичен вестник, който се пише и редактира от доброволци и цели да отразява протеста и работи за каузата на протеста – Оставка.

Член 20 също не изглежда да е особено спазен в България:

Всички хора са равни пред закона.

Да, пак онзи особено равен и свободен гражданин.

#оставка