Насилието в детските градини няма да се елиминира само с контрол

Подкрепям майките, които излязоха на протест срещу насилието в градините и училищата, но мисля, че пропускаме някои важни неща.

Твърдото ми мнение е, че семейството е единственото най-добро място за възпитаване и отглеждане на детето. В същото време социалните умения и живота в група няма как да се научат в домашна изолация. И Филип и Дамян тръгнаха на ясла малко преди втората си годинка и се чувстваха добре от самото начало (с епизодични тръшъци, разбира се, както във всяко друго отношение).

P1000530

И макар да избрахме държавна градина,  хич не смятам, че грижата там е отлична. Заведенията ни за деца (държавните) са на светлинни години от онова, което науката и здравия разум в наши дни разпознават като добра среда за изграждането на малкия човек. И разбира се, ние като родители сме една от най-заинтересованите страни това да се промени.

Протестът на майките от тази седмица е много адекватен и аз се радвам, че успяваме да канализираме енергията си в градивни действия, сместо в безкрайно и безполезно мрънкане по градинки и седенки.

Има обаче някои неща, които бих искала да помислим и обсъдим малко по-внимателно. Държа да отбележа, че не съм участвала досега в работната група, която е изработила исканията на простеста, но възнамерявам да се включа ако съм добре дошла, разбира се.

Струва ми се, че онова, за което настояваме в голямата си част е фокусирано върху контрол и ограничения. Имам дълбокото убеждение, че онова, което искаме да постигнем като краен резултат няма да се случи в следствие от подобни мерки. Любовта и добрата грижа не са плод на контрол и ограничения. Любовта и добрата грижа са плод на любов и добра грижа.

В никакъв случай не казвам, че не е добра идея да има строги правила и тестове. Видеонаблюдението също не е лоша идея.  Само че тези мерки и други от този характер само ще ни помогнат да открием и посочим конкретен отговорник при възникнал инцидент.

Да, когато се чувстваш застрашен от понасяне на лична отговорност, може би ще си по-мотивиран да пологаш по-добра грижа, но колко повече ще си мотивиран, ако се чувстваш удовлетворен, щастлив, оценен, свободен да работиш в комфортна среда?

И друг път съм споменавала Маги – моята приятелка детски учител от Великобритания, с която често си говорим за образованието на децата. Маги страда изключително много от резултатите, до които са довели постоянните искания за затягане на контрола и ограниченията в последните години в Кралството. При нас дори не можеш да докоснеш детето, защото не знаеш до какво ще доведе това, казва тя. А не е ли докосването важна част от общуването и изграждането на среда на доверие? Само с думи можем ли да покажем на детето, че го обичаме, ценим, че одобряваме стараието му? 

Ако искаме децата ни да получат добра грижа, мисля че трябва да поискаме добра грижа и за грижещите се. Професията на педагога е изключително стресова и отговорна. Нужно е да издигнем отново престижа и да повишим удовлетворението на учителите и всички педагогически специалисти. 

Затова към исканията на майките от протеста аз бих добавила и следните:

  • увеличение на възнаграждението на педагогическия персонал;
  • осигуряване на грижа за психичното и емоционално здраве на учителите;
  • включване на родителите в общността на училището/дестската градина/яслата;
  • създаване на среда за взаимна подкрепа, менторство, обмяна на опит и успешни практики в професията на педагога;
  • фокус върху емоционалното здраве и развитие на децата във всички възрасти.