мъртвородените бебета биват изгаряни като био отпадък

днес, докато търсех помощ за кампанията ни в Бойчиновци, се натъкнах на ужасяващ факт! в България ако детето ти се роди мъртво, нямаш право да си го вземеш и да го погребеш. то отива на боклука и бива изгоренo като биолегичен отпадък! детето, с което ти си живяла 3, 6 или 9 месеца, детето, което може би си има име, но не и права. права над него нямаш и ти. то става собственост на болницата!

поради липса на личен опит по темата, ще ви разкажа историята на Иън и Алисън и техния син Джошуа.  след дългогодишни, мъчителни опити да имат бебе и изключително трудна бременност и раждане, Иън и Алисън научават новината, че Джошуа не е оцелял по време на ражаденето. няма да опитвам да описвам скръбта им – знам, че не мога дори да започна да си представям как са се чувствали.

те правят погребение за малкия Джошуа (във Великобритания живеят, все пак!), на което Иън казва на своите познати, роднини и приятели: “въпреки, че не успя да види този свят, за девет месеца малкото ни момче ни донесе толкова много радост, колкото някои от нас със всичките си години житейски опит не успяват да донесат дори на най-близките си.

затова Алисън и аз решихме да дарим всички пари, които събирахме за него, за проект в България, който ще даде възможност на млади хора, които напускат домове за сираци, да получат шанс за по- добро бъдеще. така Джош ще има възможност да дарява още повече радост още дълги години.”

така през 2007 година “Къщата на Джошуа” отваря врати в с. Скравена. 5 години по-късно, тя вече е част от национална програма “Дом възможност”, през която са минали повече от 40 младежа от домове за деца.

ако Джошуа беше роден в България, той най- вероятно щеше да бъде изгорен като парче вмирисано телешко.

подкрепи кампанията на БХК за спиране изгарянето на мъртвородените бебета. (отнема минута)

научи повече за “Къщата на Джошуа” и “Дом възможност”.

Букет от ягоди за подарък

Понеже съм „видна земеделка”, никога не съм планирала да гледам ягоди. Знам, че досадно се гледат и са капризни.

Когато Иван ми ги подари преди две години, бях задължена. Вместо букет на 49-тия ми рожден ден, той ми донесе 4 саксии ягоди. Каза, че от тях трябва да изкарам 16 кг. ягоди. Смятай!

В същата година не отгледах дори 16 бр. ягоди. Не се депресирах, защото ги бях пресадила напролет, а това не е препоръчително. Сложих ги в съвсем неблагоприятно ъгълче в градината, защото не ги бях планирала. Ягодите се пресаждат лятото, когато нямат цвят или плод. Те всъщност не се пресаждат. Лятото би трябвало да пуснат ластуни, в края на които има ново коренче. Ластуните се отрязват и се засаждат на новото място.

На следващата година се постарах малко повече с грижите. Опасявах се, че не съм оправдала очакванията. Все пак някой е предвидил, че от моите ягоди ще излезе 16 кг. продукция. Пак нямаше особен резултат. Отдавам го този път на липсата на тор. Почвата, на която ги гледам по скравенските склонове е скалиста и суха.

Получи се, едва когато им сложихме малко тор.

Изображение

Сега се радваме на свежи ягоди и съм ентусиазирана съвсем грижовно да ги размножа на местенце, на което да се чувстват още по-добре.

В крайна сметка, идеята да подариш на някого ягоди, вместо цветя се оказа чудесна!

Изображение

В купата с ягодите виждате и листенца рукола, за която писах тук.

Рукола в неблагоприятни условия

Насадих Рукола не защото исках, а защото досадната ми дъщеря донесе пакет семена и каза „искам да го посееш това”. И като „видна земеделка” – стана ми любопитно, пробвах. Не бях оптимистично настроена, защото не бях чувала някой да отглежда това растение. Условията, при които аз земеделствам са близки до спартански. Без вода, почва бедна, планинска, южен склон, адски припек.

За моя огромна изненада, тя никнá! На първата седмица. Месец по-късно можех вече да бера за салатка. На 25-ти май берем онова, което засях през края на март. Малко е мутирала. Руколата по принцип е по- дребничка – 10 – 15 см. максимум. Моята обаче е скравенски мутант 🙂

Изображение

Много бързо израства, узрява, цъфва и пуска семе. Самопосява нова реколта, пак израства, аз пак бера – сгода!

Изображение

Оказа се, че е изключително непретенциозно и лесно за отглеждане растение. Отделила съм му едно ъгълче, където то си расте, цъфти и се самонасява отново. От мен само се иска да го бера и, евентуално, ако много се сгъсти да го поразредя.

Установих, че обича по-хладно, затова много рано напролет трябва да се сее, докато не е горещо. Лятото в горещините не расте. Есента отново пониква. Радва се на добрo здраве и зимата. Ако зимата е суха, може би ще расте и тогава. Последната зима имахме много сняг и руколата се криеше. С разтапянето му обаче, подаде главица и стана на салатка 🙂

И не си помисляйте да идвате да ми крадете реколтата, защото наш’те  бесни тигри ще ви изядат живи! Един бенгалски и един сибирски:

Изображение

Снимките направи щерката. Онази нахалната.  Само тигрите снима зетя, че нали са страшни.