Стойне&Стоян за децата, парите и времето в семейството

“Какво ми носиш?”

Това е най-трудния въпрос, на който ми се налага да отговарям напоследък. Труден е, защото човекът отсеща (на 3 години) има нужда да му засвидетелствам моята любов, но от друга страна вярвам, че той трябва да се научи да цени повече моето време и внимание, а не нещата, които се купуват с пари. И така, хем искам да знае, че го обичам, хем не искам да го възпитавам да цени лакомствата и играчките. Какво да правя?

banner

Няколко подобни въпроса ми се въртят в главата и реших да ги задам на двама мъже, които ми служат за пример по въпросите за децата, времето и парите в семейството. Представям Ви Стойне и Стоян, които се съгласиха да дадат бързи отговори на няколко бързи въпроса.

Писах още: Събота сутрин с две деца

stoyne Стойне Василев е финансов коуч, лектор и създател на най-популярния сайт за собствен бизнес и лични финанси в България – SmartMoney.bg. Той помага на хората (включително и на мен) да повишават финансова си грамотност и така да живеят по-добре. Вярва, че знанието е най-голямото богатство и то трябва да се споделя, за да може повече хора да се възползват от него. Само така ще израснем като като човешки същества.

  1. Как се казваш? Стойне Василев, но приятелите ме наричат Тони.
  2. Семейно положение? Женен за Ади.
  3. Деца? Карина на 2 години.
  4. Какво работиш? Помагам на хората да управляват по-добре парите си и сами да определят бъдещето си.
  5. Кой отговаря за финансите вкъщи? Съпругата ми, докато беше по майчинство с Кари, но от както започна работа си разпределяме задълженията.
  6. Детето тежи ли на семейния бюджет? До навършването на 1 годинака имаше повече разходи за малката, защото купувахме специални пюрета, сокчета, козметика, кошарки, столчета и други. Сега е вече голяма и разходите са по-малки.
  7. За какво харчите най-много пари в месеца? Храната, битовите сметки и двете коли са най-големите ни разходи.
  8. За какво отделяте най-много време? Аз лично съм разпределил времето си по равно между работа, сън и семейство. И ако времето за сън е фиксирано по 8 часа на ден, с работата и времето за семейството съм по-гъвкав. Един ден мога да съм ангажиран с някой проект 12 или повече часа, но следващите дни са за мен и семейството ми. Със съпругата ми си имаме семеен календар (по идея на Стоян), в който планираме излизанията.
  9. Кой отговаря за отглеждането и възпитанието на децата? Досега предимно съпругата ми се занимаваше с отглеждането и възпитанието на Кари, но сега и аз се включвам активно, въпреки многото ми ангажименти. Бабите и дядовците също помагат.
  10. Детето имат ли джобни пари? Кари разполага с 2 лева на ден, които може да похарчи за каквото реши.
  11. Какво прави с тях? Засега отиват главно за шоколадови яйца и бисквитки. Тя си избира в магазина нещо, слага го на лентата, подава парите на касиерката и след това си го взима.
  12. На колко години я запозна с парите? Беше по-малка от годинка, когато й купих касичка – хипопотамче. Всеки ден й давахме стотинки, които да пуска в нея. Тогава още не разбираше какво представляват парите и тяхната стойност, но й харесваше звука от пускането на стотинката в касичката. Сега вече знае, че с тези стотинки може да си купува разни неща и когато й кажем, че нещо няма да й купим, тя казва „Аз ще си взема от хипопотамчо и ще си го купя“.
  13. Купуваш ли лакомства на Кари? Стремим се да ограничаваме Кари да яде много сладки неща. Когато го правим, купуваме или чист шоколад (а не вафлички, гумени мечета и други), или от био магазини.
  14. Колко често? Както всяко дете, и Кари вижда от приятелчета си, че непрекъснато ядат нещо сладко, и тя иска. Засега се справяме с говорене и обясняване. Все пак й купуваме на 2-3 дни по нещо сладко.
  15. Как отговаряш на въпроса „Какво ми носиш“? Да си призная честно, когато нямахме дете, това поведение не ми харесваше. При Кари имаше един период, в който тя получаваше различни малки подаръци, когато ходеше при бабите и дядовците. Това беше техния начин да покажат обичта си към нея. След разговори с тях (и с Кари), нещата се промениха и вече всички спазват нашите „правила“. Те продължават да дават на дъщеря ни нещо много по-ценно – времето си с нея.
  16. Как отбелязвате рождените дни и празниците? Празниците на Кари ги празнуваме по два пъти – първо с нейните приятелчета, а след това с роднините. Нашите празници превръщаме и в нейни, и тя чака с нетърпение „ден ден“ на мама и тати.
  17. Какво получава Кари? Мама и тате подаряват винаги най-хубавите и най-желаните подаръци, защото знаят за какво говори непрекъснато Кари 🙂.
  18. Какво подаряват роднините и близките на Кари? Каквото кажат мама и тате 🙂. Обикновено хората ни питат от какво има нужда – дрехи, играчки, столчета или нещо друго.
  19. Какви дрехи носи Кари? В първите месеци използвахме дрехи, които получихме от наши познати. Сега вече Кари е голяма госпожица и иска да е модерна – с рокли, туники, блузки с животни и други.
  20. В какви пътешествия и приключения се въвличате семейно? Възпитаваме в Кари любов към природата, пътешествията и игрите на открито. Почти всеки уикенд сме някъде извън града – на вилата, в планината или в някой парк. Все още не сме ходили на далечни пътешествия, но много искаме да покажем градове като Рим, Барселона, Лондон и много други красиви места на Кари.

stoyan Стоян Георгиев е семеен терапевт, председател на “Асоциация за интензивно семейно консултиране” и създател на сайта semeistvo.bg. Консултира по въпроси, свързани със семейните взаимоотношения и отглеждането на децата. Автор е на книги и материали, които помагат на стотици български семейства (включително и на моето) да изграждат по-стабилни и щастилвиви взаимоотношения.

  1. Как се казваш? Стоян
  2. Семейно положение? Женен за Снежи
  3. Деца? Доти (12), Бети (9) и Анди (7)
  4. Какво работиш? Помагам на семействата да бъдат по-щастливи заедно
  5. Кой отговаря за финансите вкъщи? Аз съм финансовият мениджър, решенията вземаме заедно. Всеки има право на глас.
  6. Децата тежат ли на семейния бюджет? Всъщност помагат за него.
  7. За какво харчите най-много пари в месеца? В момента – за къщата.
  8. За какво отделяте най-много време? За това всички да научим нещо ново.
  9. Кой отговаря за отглеждането и възпитанието на децата? И двамата.
  10. Децата имат ли джобни пари? Не. Изкарват ги, като участват с работа по дома или семейния бизнес.
  11. Какво правят с тях? Три неща, също като нас – харчат, спестяват и дават на някой в нужда.
  12. На колко години запозна децата си с парите? Може би на три.
  13. Купуваш ли лакомства на децата? Рядко. Сигурно за това те приготвят лакомствата вкъщи.
  14. Как отговаряш на въпроса „Какво ми носиш“? Изчервих се – май не са ми задавали този въпрос. (М: Какъв късметлия само!)
  15. Как отбелязвате рождените дни и празниците? В нашето семейство празнуваме рождените си дни всеки месец на датите, на които сме родени. Това прави около 5 дни празници в месеца, като обикновено всеки си избира какво да направят другите за него.
  16. Какво получават децата? Най-важното – време и нераздвоено внимание.
  17. Какво подаряват роднините и близките на децата? Бонбони.
  18. Какви дрехи носят децата? Най-евтините, нямат време да им се порадват, защото се налага да ги сменят всеки сезон.
  19. В какви пътешествия и приключения се въвличате семейно? Посещаваме диви места, яздим коне и танцуваме заедно.

Писах още: Да счупим табуто или защо не е страшно да ходим на брачен консултант

За мен лично отговорите на Стоян и Стойне потвърждават следните изводи:

  • Ние родителите имаме отговорност да научим децата да оценяват и управляват парите. Това важи и за други ценни социални умения, за които погрешно чакаме на държавата да научи децата ни.
  • Прекарването на време с децата обаче (с нераздвоено внимание, по думите на Стоян) е най-ценното, което можем да им дадем.
  • Парите ни купуват онова, което искаме (+ накои необходимости, разбира се), но онова, от което най-много имат нужда децата, за да растат щастливи, се крие в приключенията с мама и татко!

И сега моят отговор на въпроса какво ми носиш (който чувам почти всеки ден):

ЦелуФки и льОбоФ!

Пишете ми, моля, с коментар по този пост, кои са въпросите свързани с децата и семейството, на които търсите отговор, а аз обещавам да намеря най-точния човек, който да отговори.

Стойне и Стоян се съгласиха да задълбаят по някои от темите, които повдигнахме с този блиц, така че смело дълбайте и вие с въпроси, на които заедно ще намерим отговорите (:

 

 

Веско Ешкенази – виртуоз не само на цигулката

Започвам серия публикации за мъже и жени, които са ми вдъхновение за успех както в професионално отношение, така и в дома и семейството. Започвам ударно с един от най-успяващите българи в света!

Vesko Eschkenazy е въплъщение на вдъхновението и витуоз не само на цигулката. Страхотен баща и герой на своите синове, син, брат и братовчед за пример, маестро на селфито (:

10151858_10203230458555281_513537227713133488_n

 

Преживява тежко смъртта на съпругата си, но това не го сломява.

Животът продължава и той успява да отгледа сам двете им страхотни момчета. Не си представяйте обаче татко-домакиня.

 

 

В същото време той обикаля света като Концертмайстор на Кралския концертгебау оркестър в Амстердам (на снимката е в Сидни)!

vesko eshkenazi opera house sidney

Често се връща вкъщи в България и не крие колко обича Родината.

Веско Ешкенази в България

Съвсем закономерно, любовта го среща отново и той просто сияе!

Веско Ешкенази с приятелката си във Ватикана

Шапки долу за Веско Ешкенази!

Цял час вдъхновение от него в участието му в “Извън новините”

Снимките взех от личния му facebook профил, където са публикувани с публичен достъп.

В интервю за Новата Журналистика: Любовта е плод на нашата воля

Романтичната Яни (Яница Маринова) ми писа за едно (рядко срещано) смислено интервю. То излезе в Новата журналистика.

Какво се ражда на Рождество в дома на семейство Захариеви? 

– На Рождество се ражда Спасителя на семейство Захариеви. Макар той да е жив ежедневно в нашия живот, приели сме 25-ти декември за ден, в който да отбелязваме рождението му. Вярваме, че появата на Исус има не само историческо значение. Той носи надежда на цялото човечество, но и конкретно на всеки от нас. Трудно мога да го кажа така, че да не звучи клиширано, затова спирам.

Тогава какво се вижда в приказната нощ в очите на една жена, дала живот? 


– Имаш основание да търсиш различна перспектива от жена, която е дала живот. Наистина мога да кажа, че след раждането на Филип аз се чувствам различна. Чак сега разбирам пълния смисъл на Творението – истинско чудо е да дадеш живот. От нищо идва живот. Да, от любов, ще кажеш, но любовта сама по себе си не е нищо освен добро пожелание. Тя става живот, единствено когато ние й дадем тази власт. И се обръщаш един ден и осъзнаваш, че носиш малък живот в себе си, след това той излиза от теб и ден след ден става все по-самостоятелен. Уникално е. Това идва и в празничната нощ, за която питаш – живот.

Рождество Христово е не само границата във времето, но и празник и начало. В този ред на мисли кое е началото днес за теб, за бъдещето, за обществото? 

– За мен начало е всеки ден, в който се събудя с ясна визия за това какво трябва да се направи и каква е моята роля в него. Опитвам се по-често от веднъж в годината да си давам сметка дали онова, на което посвещавам ежедневието си, си заслужава. Дали усилията, времето и уменията ми са отишли в правилното нещо или си губя времето. Да, животът е една малка търговия, дори ежедневна – аз давам нещо от себе си и в замяна получавам нещо друго. Въпросът е дали размяната си струва. Онова, за което даваме всяка минута от деня си, е онова, за което даваме живота си.

А какво донесе 2013г. за теб?

– 2013г. донесе няколко нови начала за мен. Станах майка – вече 10 месеца заменям почти 24 часа от всяко денонощие за уверението, че давам нещо прекрасно на този свят.Театър „София” – започнах да помагам за онлайн репутацията на театъра преди няколко седмици. А най-неочакваното начало за мен дойде на 14-ти юни, когато започнах да се интересувам от това КОЙ и как управлява мястото, където живея, както и да вярвам, че имам право и мога да бъда част от това управление. Вярвам, че ако всеки застане честно пред себе си и си даде сметка какво дава и какво получава в замяна, ще живеем в свят с повече смисъл.

Как се предизвиква промяната в България? Ти заедно със съпруга си Ивайло Захариев и малкия ви син Филип участвате активно в антиправителствените протести? 

– Обществото ни ежедневно е изправено пред възможността днешният ден да е денят, в който ще започне промяната. От нас се иска да спрем да търгуваме достойнството си за мижавия хлебец и лъжливата сигурност. Вярвам, че в момента, в който прозрем като общество, като нация, че свободата е скъпа, но по-ценна от онова, което ще пожертваме, за да я имаме, тогава ще настъпи истинската промяна. И в този смисъл, вярвам, че този процес е започнал в нашето общество. Все повече българи се отказват от това да им е сигурна службицата и насъщният и се изправят срещу врага, за да извоюват свободата си.

А как се ражда любовта, толерантността, отношението? Вродени ли са, или се възпитават?

– Опасявам се, че ще разочаровам романтиците, които искат да чуят, че сме родени добри. Мисля, че не сме. Мисля, че сме родени егоисти и рушители. Любовта и всичко добро, което тя носи, е плод на нашата воля. Освен това, можем любов да дадем само когато преди това сме получили любов. За някои това може да звучи философско и отвеяно, но не е. Виждала съм много хора, които са израснали без любов. Те са озлобени, манипулативни, недоверчиви и враждебни. Знам, че са израснали без любов, защото са израснали в домове за сираци. Там са отглеждани от хора на смяна. Често някой ги е обичал, но не е имал достатъчно време да им го покаже. В живота им никога не е имало поне един човек, който би дал всичко за тях. Когато си обичан, ти имаш модел за обич и си способен да даваш обич. Без този пример не може. И дори това не е достатъчно. Нужно е да припознаеш любовта като ценност и да избереш да обичаш, не става от само себе си. Това е заблуда. Влюбването е друга тема. Мисля, че ако повече хора осъзнаят, че любовта не идва от натурата, а от волята ни, светът ще стане по-добър.
На какви ценности искаш да възпиташ Филип?

reading

– Искам да го науча какво е свобода. Веднъж познал свободата, той сам ще се научи как да си я извоюва. Искам да го науча да цени себе си и времето си. Искам да го науча да уважава хората и да не ги съди. Искам да го науча да е внимателен с дамите и да се отнася с тях като с принцеси, защото ние сме такива!

Думите? Колко ценни са те в разстоянието от сцената до дома?

– Думите имат огромна мощ! Все пак „в началото бе словото”. Това означава, че всичко, което Създателя е създал, всъщност е създадено чрез Словото. И ако това изглежда хилядолетия далеч от нас, то днешния ден ни дава достатъчно нови свидетелства за това. Наречи някого загубеняк достатъчно много пъти и той ще започне да го вярва, а повярва ли го, ще започне да го живее. Наречи го ценен, добър, прекрасен и се наслаждавай на ефекта! На сцената, в дома, на улицата, на национално ниво дори! Кълнем България ежедневно – „тая загубена държава”, „българска му работа”, „скапана държава, скапан народ” – и тя си остава прокълната. As simple as that!

Какво написа в писмото до белобрадия старец?

– Прочети нагоре. Изпълних тези редове с пожелания. Истината е, че раждането, рождението и Рождество са чудеса. Тези чудеса обаче имат смисъл не само в света на идеите. Те имат реално и практично измерение в живота на всеки от нас.

Още от Яница Маринова