Стойне&Стоян за децата, парите и времето в семейството

“Какво ми носиш?”

Това е най-трудния въпрос, на който ми се налага да отговарям напоследък. Труден е, защото човекът отсеща (на 3 години) има нужда да му засвидетелствам моята любов, но от друга страна вярвам, че той трябва да се научи да цени повече моето време и внимание, а не нещата, които се купуват с пари. И така, хем искам да знае, че го обичам, хем не искам да го възпитавам да цени лакомствата и играчките. Какво да правя?

banner

Няколко подобни въпроса ми се въртят в главата и реших да ги задам на двама мъже, които ми служат за пример по въпросите за децата, времето и парите в семейството. Представям Ви Стойне и Стоян, които се съгласиха да дадат бързи отговори на няколко бързи въпроса.

Писах още: Събота сутрин с две деца

stoyne Стойне Василев е финансов коуч, лектор и създател на най-популярния сайт за собствен бизнес и лични финанси в България – SmartMoney.bg. Той помага на хората (включително и на мен) да повишават финансова си грамотност и така да живеят по-добре. Вярва, че знанието е най-голямото богатство и то трябва да се споделя, за да може повече хора да се възползват от него. Само така ще израснем като като човешки същества.

  1. Как се казваш? Стойне Василев, но приятелите ме наричат Тони.
  2. Семейно положение? Женен за Ади.
  3. Деца? Карина на 2 години.
  4. Какво работиш? Помагам на хората да управляват по-добре парите си и сами да определят бъдещето си.
  5. Кой отговаря за финансите вкъщи? Съпругата ми, докато беше по майчинство с Кари, но от както започна работа си разпределяме задълженията.
  6. Детето тежи ли на семейния бюджет? До навършването на 1 годинака имаше повече разходи за малката, защото купувахме специални пюрета, сокчета, козметика, кошарки, столчета и други. Сега е вече голяма и разходите са по-малки.
  7. За какво харчите най-много пари в месеца? Храната, битовите сметки и двете коли са най-големите ни разходи.
  8. За какво отделяте най-много време? Аз лично съм разпределил времето си по равно между работа, сън и семейство. И ако времето за сън е фиксирано по 8 часа на ден, с работата и времето за семейството съм по-гъвкав. Един ден мога да съм ангажиран с някой проект 12 или повече часа, но следващите дни са за мен и семейството ми. Със съпругата ми си имаме семеен календар (по идея на Стоян), в който планираме излизанията.
  9. Кой отговаря за отглеждането и възпитанието на децата? Досега предимно съпругата ми се занимаваше с отглеждането и възпитанието на Кари, но сега и аз се включвам активно, въпреки многото ми ангажименти. Бабите и дядовците също помагат.
  10. Детето имат ли джобни пари? Кари разполага с 2 лева на ден, които може да похарчи за каквото реши.
  11. Какво прави с тях? Засега отиват главно за шоколадови яйца и бисквитки. Тя си избира в магазина нещо, слага го на лентата, подава парите на касиерката и след това си го взима.
  12. На колко години я запозна с парите? Беше по-малка от годинка, когато й купих касичка – хипопотамче. Всеки ден й давахме стотинки, които да пуска в нея. Тогава още не разбираше какво представляват парите и тяхната стойност, но й харесваше звука от пускането на стотинката в касичката. Сега вече знае, че с тези стотинки може да си купува разни неща и когато й кажем, че нещо няма да й купим, тя казва „Аз ще си взема от хипопотамчо и ще си го купя“.
  13. Купуваш ли лакомства на Кари? Стремим се да ограничаваме Кари да яде много сладки неща. Когато го правим, купуваме или чист шоколад (а не вафлички, гумени мечета и други), или от био магазини.
  14. Колко често? Както всяко дете, и Кари вижда от приятелчета си, че непрекъснато ядат нещо сладко, и тя иска. Засега се справяме с говорене и обясняване. Все пак й купуваме на 2-3 дни по нещо сладко.
  15. Как отговаряш на въпроса „Какво ми носиш“? Да си призная честно, когато нямахме дете, това поведение не ми харесваше. При Кари имаше един период, в който тя получаваше различни малки подаръци, когато ходеше при бабите и дядовците. Това беше техния начин да покажат обичта си към нея. След разговори с тях (и с Кари), нещата се промениха и вече всички спазват нашите „правила“. Те продължават да дават на дъщеря ни нещо много по-ценно – времето си с нея.
  16. Как отбелязвате рождените дни и празниците? Празниците на Кари ги празнуваме по два пъти – първо с нейните приятелчета, а след това с роднините. Нашите празници превръщаме и в нейни, и тя чака с нетърпение „ден ден“ на мама и тати.
  17. Какво получава Кари? Мама и тате подаряват винаги най-хубавите и най-желаните подаръци, защото знаят за какво говори непрекъснато Кари 🙂.
  18. Какво подаряват роднините и близките на Кари? Каквото кажат мама и тате 🙂. Обикновено хората ни питат от какво има нужда – дрехи, играчки, столчета или нещо друго.
  19. Какви дрехи носи Кари? В първите месеци използвахме дрехи, които получихме от наши познати. Сега вече Кари е голяма госпожица и иска да е модерна – с рокли, туники, блузки с животни и други.
  20. В какви пътешествия и приключения се въвличате семейно? Възпитаваме в Кари любов към природата, пътешествията и игрите на открито. Почти всеки уикенд сме някъде извън града – на вилата, в планината или в някой парк. Все още не сме ходили на далечни пътешествия, но много искаме да покажем градове като Рим, Барселона, Лондон и много други красиви места на Кари.

stoyan Стоян Георгиев е семеен терапевт, председател на “Асоциация за интензивно семейно консултиране” и създател на сайта semeistvo.bg. Консултира по въпроси, свързани със семейните взаимоотношения и отглеждането на децата. Автор е на книги и материали, които помагат на стотици български семейства (включително и на моето) да изграждат по-стабилни и щастилвиви взаимоотношения.

  1. Как се казваш? Стоян
  2. Семейно положение? Женен за Снежи
  3. Деца? Доти (12), Бети (9) и Анди (7)
  4. Какво работиш? Помагам на семействата да бъдат по-щастливи заедно
  5. Кой отговаря за финансите вкъщи? Аз съм финансовият мениджър, решенията вземаме заедно. Всеки има право на глас.
  6. Децата тежат ли на семейния бюджет? Всъщност помагат за него.
  7. За какво харчите най-много пари в месеца? В момента – за къщата.
  8. За какво отделяте най-много време? За това всички да научим нещо ново.
  9. Кой отговаря за отглеждането и възпитанието на децата? И двамата.
  10. Децата имат ли джобни пари? Не. Изкарват ги, като участват с работа по дома или семейния бизнес.
  11. Какво правят с тях? Три неща, също като нас – харчат, спестяват и дават на някой в нужда.
  12. На колко години запозна децата си с парите? Може би на три.
  13. Купуваш ли лакомства на децата? Рядко. Сигурно за това те приготвят лакомствата вкъщи.
  14. Как отговаряш на въпроса „Какво ми носиш“? Изчервих се – май не са ми задавали този въпрос. (М: Какъв късметлия само!)
  15. Как отбелязвате рождените дни и празниците? В нашето семейство празнуваме рождените си дни всеки месец на датите, на които сме родени. Това прави около 5 дни празници в месеца, като обикновено всеки си избира какво да направят другите за него.
  16. Какво получават децата? Най-важното – време и нераздвоено внимание.
  17. Какво подаряват роднините и близките на децата? Бонбони.
  18. Какви дрехи носят децата? Най-евтините, нямат време да им се порадват, защото се налага да ги сменят всеки сезон.
  19. В какви пътешествия и приключения се въвличате семейно? Посещаваме диви места, яздим коне и танцуваме заедно.

Писах още: Да счупим табуто или защо не е страшно да ходим на брачен консултант

За мен лично отговорите на Стоян и Стойне потвърждават следните изводи:

  • Ние родителите имаме отговорност да научим децата да оценяват и управляват парите. Това важи и за други ценни социални умения, за които погрешно чакаме на държавата да научи децата ни.
  • Прекарването на време с децата обаче (с нераздвоено внимание, по думите на Стоян) е най-ценното, което можем да им дадем.
  • Парите ни купуват онова, което искаме (+ накои необходимости, разбира се), но онова, от което най-много имат нужда децата, за да растат щастливи, се крие в приключенията с мама и татко!

И сега моят отговор на въпроса какво ми носиш (който чувам почти всеки ден):

ЦелуФки и льОбоФ!

Пишете ми, моля, с коментар по този пост, кои са въпросите свързани с децата и семейството, на които търсите отговор, а аз обещавам да намеря най-точния човек, който да отговори.

Стойне и Стоян се съгласиха да задълбаят по някои от темите, които повдигнахме с този блиц, така че смело дълбайте и вие с въпроси, на които заедно ще намерим отговорите (:

 

 

Advertisements

Да счупим табуто или защо не е страшно да ходим на брачен консултант

предбрачните консултации със Стоян Георгиев

С Ивчо се оженихме малко повече от година и половина след като се бяхме запознали. Около половината от това време мина в подготовка на сватбата, намиране, ремонт и организиране на жилище, планове за меден месец и други дребни детайли, които изцеждат всичкия ум и енергия на двама души пред венчавка.

Не бяхме живели заедно до сватбата, познавахме се много малко, но бяхме решили, че ще подходим сериозно и няма да оставим ежедневието и многото задачи да избутат връзката ни назад. Даже планирахме да нямаме деца известно време, за да можем да се посветим един на друг и да си поживеем като млади гаджета…

Само че… не ни се случи съвсем по план.

Филип (сега на 2 години) закова 9 месеца и 7 дена след сватбения ни ден, а годна и половина след него се появи и Дамян. Наложи се да сменим първото жилище, както и колата, които бяха идеални за млада влюбена двойка, но безкрайно неподходящи за четиричленно семейство.

Служебната ни натовареност през това време възлиза на около 4 сезона на “Под прикритие”, 6 театрални постановки, 1 ежедневно предаване в продължение на половин година, десетки интервюта и стотици други дребни ангажименти за Ивчо и 4-5 по-големи проекта за мен. Направо не ми се споменава и че кръстосвахме жълтите павета и барикадирахме активно парламенти часове наред през онова паметно лято/есен на 2013. В допълнение сме и ангажирани с някои благотворителни дейности, които ежеседмично си искат по няколко часа.

Преди да е станало досадно, държа да отбележа, че не изреждам всичко това безцелно. Ще Ви каня на едно много интересно събитие, но преди това имам още за разказване….

Поглеждайки назад направо си е чудо, че при все тази натовареност, бракът ни не е рухнал. Определено си има своите трудности. Караме се често, не си обръщаме много внимание, пренебрегваме се заради други неща, нараняваме се волно и неволно, но все още сме заедно и нямаме намерение да променяме този статут!

Писах още: За Бракът на баба и потребителското търсене на подходящия партньор.

Всъщност, има едно нещо, което пропуснах да спомена, от подготовката ни пред сватбата, което се оказва една от най-мъдрите инвестиции, която направихме за това време. 3 месеца преди сватбата, ходихме на предбрачни консултации. Бяха ни препоръчани от близки приятели и решихме, че ще ни е полезно, имайки предвид от колко скоро се познаваме и в какво приключение се втурваме.

предбрачните консултации със Стоян Георгиев
По някаква причина имам снимка от предбрачните консултации със Стоян Георгиев

Анализирам послените 3 години и си давам сметка, че часовете прекарани със Стян Георгиев са ни помогнали:

  • да се опознаем по-добре – не да разчитаме на реакциите от битовите ситуации, за да опознаем другия, а да вникнем в същността на личността, чрез активна и целенасочена комуникация;
  • да нараняваме другия по-малко (понеже не може съвсем без хич);
  • да идентифицираме по-добре нуждите на другия, вместо да съдим по своите собствени;
  • да търсим и намираме начин да съхраним любовта измежду делничните предизвикателства и още и още.

Сега, не казвам, че сме като влюбени тийнове, но се справяме доста добре. Имахме и доста тежки моменти. Дори се наложи отново да се видим с брачния консултант в един напрегнат период, в който изглеждаше, че нещата излизат извън контрол.

Никой не е застрахован от провал, дори в сфера, в която на пръв поглед изглежда, че нещата се случват от само себе си. Даже още повече в точно такава една сфера! Не искам сега да размахвам пръст и поучително да редя как не трябва бракът да се оставя на самотек и как трябва да се полагат усилия да се съхрани обичта между двамата преди да е станало късно. Искам обаче силно да Ви препоръчам едно събитие, което предстои след десетина дни!

Писах още: Бракът не е приказен пъзел.

Недоумявам защо в България психологическата помощ е табу. Предпочитаме да ходим на врачки, нумероложки, да чертаем хороскопи, да си леем куршуми, а за превенция да си връзваме червени конци. Ми, извинете ме, ама малко наивно ми се вижда и се надявам да оценявате, че подбирам такъв любезен израз! Крайно време е да спрем да се преструваме, че всичко е наред и на салата и ракия можем да си разрешим всички семейни проблеми. Ние нямаме проблем да потърсим помощ, когато колата ни се счупи, както и когато нещата в брака не вървят добре и съм убедена (вече и от опит), че това е правилното нещо.

Стоян Георгиев, който консултира нас със Ивайло преди да се оженим (а и веднъж-дваж след това) организира ежегоден еднодневен семинар за семейните отношения. Тази година фокусът е разрешаването на конфликти между партньорите. Темите са интересни и звучат много практични: как да сложим семейството на фокус, как да елиминираме напрежението помежду си, как да възстановим близостта (или както той казва “да запълним любовната банка”). Програма и допълнителна информация за семинара може да намерите на този линк:
http://goo.gl/b8WgQd

Цената е съвсем прилична – 60 лева за целия ден, а за двойка – 90 лева. Имам привилегията да осигуря 20% отстъпка от цената за онези от Вас, които научавате за семинара от моя блог. Няма нужда да коментирате или да ми пишете. Наясно съм, че темата е деликатна. Ще получите отстъпката като въведете код 20MIRYANKA в полето за отстъпка във формуляра за плащане ето тук:
http://goo.gl/Z3QwzW

Ако се затруднявате с технологиите, пишете ми на miryana.zaharieva@gmail.com, за да съдействам. Аз планирам да съм на семинара на 27-ми юни и ще се радвам да се видим!

За брака на баба и за потребителското търсене на подходящия партньор

Когато се сгодих, баба, която никога не е споделяла нищо лично, ме привика и ми каза: “Дядо ти не беше голямата ми любов. Бях влюбена в друго момче, обичахме се.” После нещо станало, не помня детайлите, и “се наложило” да се омъжи за дядо. Не помня и какъв съвет ми даде – дали да търся докрай и да се боря за голямата си любов или просто е искала да ми илюстрира, че бракът може да се получи дори да има за какво да съжаляваме, когато наденем халката.

10525596_10152145167655796_5653782798985820428_n

Сигурно изглежда нелепо, че не помня същността, но позволете да се оправдая. Най- яркото нещо, което помня от разговора ми с баба не беше онова, което тя казваше, а онова, което аз си мислех: Дядо е един от най-разкошните хора, които познавам. Благ, трудолюбив, и щедър, винаги търсещ да научи повече. Всички от село го уважават. Никога не сме си били особено близки, но винаги съм се чувствала изключително комфортно в негово присъствие. С баба винаги са изглеждали перфектни един за друг. Не бих могла дори да предположа, че баба е обичала друг. Още повече, че е могла да обича друг.

Днес, от перспективата и на моя брачен опит, си спомням думите на баба и си мисля: какво е нужно, за да е успешен бракът? Двама изключително подходящи един за друг човеци, които много се обичат? Какво прави двама души “изключително подходящи” и какво ги прави “да се обичат”? Съществува ли онзи, подходящият за мен? Ще го обикна ли? Защото е подходящ ли ще го обикна? А защо тогава съм обичала неподходящи? Кое ги прави неподходящи?

Още една случка ще разкажа в опит да илюстрирам най-добре онова, което се опитвам да изтепкам вече четвърти параграф: В офис на куриер, момичето пред мен на опашката получава пратката си (явно от търговец). Служителката ѝ казва: “Имате право да отворите пред мен стоката и ако не Ви хареса или не ви пасне, може да не платите и да я върнете.” Викам си: ехьеее, яките облаги за клиента. Супер маркетинг, много съм впечатлена. Не бях попадала на такава опция досега.

Всичко, което се опитвам да кажа е, че сме стигнали до такова “еволюционно падение” – да  си търсим партньор в живота така, сякаш си търсим подходящи обувки:

  • да се влюбим в тях от пръв поглед,
  • да ни пасват,
  • да сме ги пробвали,
  • да има опция за връщане, ако се разколебаем,
  • да има гаранция, че ще си вършат работата,
  • да не платим повече, отколкото реално струват.

Копирали сме потребителския си подход, с който пазаруваме вещи, и сме го приложили към търсенето на любов. Тя самата концепция за “търсене на любов” е сбъркана. Схващаме любовта като нещо определено, което или го има, или не, и има съвсем определими характеристики (като продуктите, които си купуваме). От партньора също очакваме да е завършен продукт с дадености, които трябва да можем да изберем. Вероятно ще се наложи да направим някои компромиси и тогава на помощ идва приоретизирането (по-ми е важно да е с чувствто за хумор, отколкото да готви добре). Това очакване прилагаме дори и към себе си. И ето, любимото ми оправдание: аз съм си такава! Всеки път, когато го кажа, ми вкисва устата. “Ми, да, сега така съм постъпила, ама не искам ли да съм по-добра” е мисълта, която прави признанието кисело.

Да се върна на подбора на партньор. Днес аз мога да избирам измежду почти всички мъже на света, които са свободни (даже не е задължително), имат достъп до интернет (то и това не е задължително) и отговарят на приоретизирания ми списък с критерии (това вече – обезателно!). Не съм добре с цифрите, а и да бях, нямаше да си направя труда да го сметна. Сигурна съм, че изборът е гооооолям! И сега стигнах до баба и нейния избор. Тя е могла да избира измежду момците в селото и съседното село. За женене не са били повече от 10. Ама, пак, цифрата няма значение. Ясно е накъде бия. Бракът на баба не е успешен, защото някога хората са били по-големи късметлии и най-правилният човек винаги се е оказвал в същото или съседното село.

Бракът на баба е успешен, защото тя е знаела, че е за цял живот. Вместо да се обрече на доживотна мъка и страдание по онзи, дето обичала преди дядо, тя е избрала да обикне дядо – да намери в него най-доброто, да го предизвика да се промени към още по-добро, да има търпението да изчака ако не е готов да направи промени, да има достойнството да промени самата себе си там, където дядо е опитал да извади от нея най-доброто.

Варвам, че и моят ще е успешен по същите причини – с Ивайло се караме е-же-днев-но. Всеки ден по-малко и по-ненараняващо другия. Преди да се оженим не бяхме живели заедно – той не знаеше, че сутрин съм див звер, който просто не говори, а сумти и то само когато е благосклонен. В началото той го приемаше лично и се засягаше, но вече всичко е наред. Ако си беше търсил съпруга, която с отварянето на очите сутрин е ведра и разговорлива като него, вероятно нямаше да имаме семейство в момента.

семейство

И ако това звучи малко пресилено, бъдете сигурни, че има далеч по- фрапиращи неразбирателства помежду ни, които за 3 години изчистихме, но няма как да ги споделя (от уважение към личното ни пространство). Има и много, които продължаваме да чистим. А животът ежедневно ни поднася нови и нови изненади, на които се учим да откликваме по начин, който не наранява другия, а изважда най-доброто от него. Ето, на това казвам аз любов. А не на пеперудите, които бяха там, всеки път когато виждах Ивайло, преди да започна да се будя до него.

И ще завърша с непоискан съвет: не търсете най-‘убавия. Търсете този, който е готов да бъде с вас за-ви-на-ги и е готов да се променя ако се налага. И ако не знаете кой би бил той и дали тоя сега би бил – питайте го. Не директно, разбира се. Натрапчво е. Но ако си поговорите малко за смислени неща, вместо за хобити, ще ви стане ясно дали човекът отсреща има потенциал да се буди до вас докрай.

Писах и за това, че бракът не е приказен пъзел.

И да не проспусна – от 7-ми до 14-ти февруари е седмица на брака. Ако вече сте бракувани, можете да освежите нещата с готини идеи за връщане на романтиката помежду ви (:

Веско Ешкенази – виртуоз не само на цигулката

Започвам серия публикации за мъже и жени, които са ми вдъхновение за успех както в професионално отношение, така и в дома и семейството. Започвам ударно с един от най-успяващите българи в света!

Vesko Eschkenazy е въплъщение на вдъхновението и витуоз не само на цигулката. Страхотен баща и герой на своите синове, син, брат и братовчед за пример, маестро на селфито (:

10151858_10203230458555281_513537227713133488_n

 

Преживява тежко смъртта на съпругата си, но това не го сломява.

Животът продължава и той успява да отгледа сам двете им страхотни момчета. Не си представяйте обаче татко-домакиня.

 

 

В същото време той обикаля света като Концертмайстор на Кралския концертгебау оркестър в Амстердам (на снимката е в Сидни)!

vesko eshkenazi opera house sidney

Често се връща вкъщи в България и не крие колко обича Родината.

Веско Ешкенази в България

Съвсем закономерно, любовта го среща отново и той просто сияе!

Веско Ешкенази с приятелката си във Ватикана

Шапки долу за Веско Ешкенази!

Цял час вдъхновение от него в участието му в “Извън новините”

Снимките взех от личния му facebook профил, където са публикувани с публичен достъп.

Бракът не е приказен пъзел.

Днес в приятна компания разказвах колко сме различни със съпруга ми. Последва обичайния коментар в такава ситуация: “Е, затова се допълвате”. Разговорът продължи в тази посока, а мислите ми още бушуват в темата…

Когато някой каже, че двама души се допълват, никога  не си представям приказен цветен пъзел, който някак с магическа пръчка се нарежда и, когато и последното парченце е на мястото си, вълшебен прашец се пръква от небесата за допълнителен разкош. Още по-малко, когато става въпрос за мен и съпруга ми.

images

Представям си по-скоро две зъбни (и озъбени) колела, поръждясали, поочукани. Всяко от тях се върти самостоятелно със своята скорост. В един прекрасен миг те осъзнават, че трябва да зарабоят в синхрон и тук всяка магия е безсилна. Болезнено е, шумно е, шлайфат се ръбчета, прехвърчат искри. Понякога изглежда безнадеждно. Налага се двете колела да спрат да се въртят, за да могат да започнат отначало заедно. И то не еднократно. Ежедневно.

Когато се получи, когато синхронът е факт, машината работи и произвежда щастие.

Така е в брака.

Бог е създал мъжа и жената, за да бъдат едно, но не е казвал, че ще е лесно. Стягайте се (:

В интервю за Новата Журналистика: Любовта е плод на нашата воля

Романтичната Яни (Яница Маринова) ми писа за едно (рядко срещано) смислено интервю. То излезе в Новата журналистика.

Какво се ражда на Рождество в дома на семейство Захариеви? 

– На Рождество се ражда Спасителя на семейство Захариеви. Макар той да е жив ежедневно в нашия живот, приели сме 25-ти декември за ден, в който да отбелязваме рождението му. Вярваме, че появата на Исус има не само историческо значение. Той носи надежда на цялото човечество, но и конкретно на всеки от нас. Трудно мога да го кажа така, че да не звучи клиширано, затова спирам.

Тогава какво се вижда в приказната нощ в очите на една жена, дала живот? 


– Имаш основание да търсиш различна перспектива от жена, която е дала живот. Наистина мога да кажа, че след раждането на Филип аз се чувствам различна. Чак сега разбирам пълния смисъл на Творението – истинско чудо е да дадеш живот. От нищо идва живот. Да, от любов, ще кажеш, но любовта сама по себе си не е нищо освен добро пожелание. Тя става живот, единствено когато ние й дадем тази власт. И се обръщаш един ден и осъзнаваш, че носиш малък живот в себе си, след това той излиза от теб и ден след ден става все по-самостоятелен. Уникално е. Това идва и в празничната нощ, за която питаш – живот.

Рождество Христово е не само границата във времето, но и празник и начало. В този ред на мисли кое е началото днес за теб, за бъдещето, за обществото? 

– За мен начало е всеки ден, в който се събудя с ясна визия за това какво трябва да се направи и каква е моята роля в него. Опитвам се по-често от веднъж в годината да си давам сметка дали онова, на което посвещавам ежедневието си, си заслужава. Дали усилията, времето и уменията ми са отишли в правилното нещо или си губя времето. Да, животът е една малка търговия, дори ежедневна – аз давам нещо от себе си и в замяна получавам нещо друго. Въпросът е дали размяната си струва. Онова, за което даваме всяка минута от деня си, е онова, за което даваме живота си.

А какво донесе 2013г. за теб?

– 2013г. донесе няколко нови начала за мен. Станах майка – вече 10 месеца заменям почти 24 часа от всяко денонощие за уверението, че давам нещо прекрасно на този свят.Театър „София” – започнах да помагам за онлайн репутацията на театъра преди няколко седмици. А най-неочакваното начало за мен дойде на 14-ти юни, когато започнах да се интересувам от това КОЙ и как управлява мястото, където живея, както и да вярвам, че имам право и мога да бъда част от това управление. Вярвам, че ако всеки застане честно пред себе си и си даде сметка какво дава и какво получава в замяна, ще живеем в свят с повече смисъл.

Как се предизвиква промяната в България? Ти заедно със съпруга си Ивайло Захариев и малкия ви син Филип участвате активно в антиправителствените протести? 

– Обществото ни ежедневно е изправено пред възможността днешният ден да е денят, в който ще започне промяната. От нас се иска да спрем да търгуваме достойнството си за мижавия хлебец и лъжливата сигурност. Вярвам, че в момента, в който прозрем като общество, като нация, че свободата е скъпа, но по-ценна от онова, което ще пожертваме, за да я имаме, тогава ще настъпи истинската промяна. И в този смисъл, вярвам, че този процес е започнал в нашето общество. Все повече българи се отказват от това да им е сигурна службицата и насъщният и се изправят срещу врага, за да извоюват свободата си.

А как се ражда любовта, толерантността, отношението? Вродени ли са, или се възпитават?

– Опасявам се, че ще разочаровам романтиците, които искат да чуят, че сме родени добри. Мисля, че не сме. Мисля, че сме родени егоисти и рушители. Любовта и всичко добро, което тя носи, е плод на нашата воля. Освен това, можем любов да дадем само когато преди това сме получили любов. За някои това може да звучи философско и отвеяно, но не е. Виждала съм много хора, които са израснали без любов. Те са озлобени, манипулативни, недоверчиви и враждебни. Знам, че са израснали без любов, защото са израснали в домове за сираци. Там са отглеждани от хора на смяна. Често някой ги е обичал, но не е имал достатъчно време да им го покаже. В живота им никога не е имало поне един човек, който би дал всичко за тях. Когато си обичан, ти имаш модел за обич и си способен да даваш обич. Без този пример не може. И дори това не е достатъчно. Нужно е да припознаеш любовта като ценност и да избереш да обичаш, не става от само себе си. Това е заблуда. Влюбването е друга тема. Мисля, че ако повече хора осъзнаят, че любовта не идва от натурата, а от волята ни, светът ще стане по-добър.
На какви ценности искаш да възпиташ Филип?

reading

– Искам да го науча какво е свобода. Веднъж познал свободата, той сам ще се научи как да си я извоюва. Искам да го науча да цени себе си и времето си. Искам да го науча да уважава хората и да не ги съди. Искам да го науча да е внимателен с дамите и да се отнася с тях като с принцеси, защото ние сме такива!

Думите? Колко ценни са те в разстоянието от сцената до дома?

– Думите имат огромна мощ! Все пак „в началото бе словото”. Това означава, че всичко, което Създателя е създал, всъщност е създадено чрез Словото. И ако това изглежда хилядолетия далеч от нас, то днешния ден ни дава достатъчно нови свидетелства за това. Наречи някого загубеняк достатъчно много пъти и той ще започне да го вярва, а повярва ли го, ще започне да го живее. Наречи го ценен, добър, прекрасен и се наслаждавай на ефекта! На сцената, в дома, на улицата, на национално ниво дори! Кълнем България ежедневно – „тая загубена държава”, „българска му работа”, „скапана държава, скапан народ” – и тя си остава прокълната. As simple as that!

Какво написа в писмото до белобрадия старец?

– Прочети нагоре. Изпълних тези редове с пожелания. Истината е, че раждането, рождението и Рождество са чудеса. Тези чудеса обаче имат смисъл не само в света на идеите. Те имат реално и практично измерение в живота на всеки от нас.

Още от Яница Маринова