Рукола в неблагоприятни условия

Насадих Рукола не защото исках, а защото досадната ми дъщеря донесе пакет семена и каза „искам да го посееш това”. И като „видна земеделка” – стана ми любопитно, пробвах. Не бях оптимистично настроена, защото не бях чувала някой да отглежда това растение. Условията, при които аз земеделствам са близки до спартански. Без вода, почва бедна, планинска, южен склон, адски припек.

За моя огромна изненада, тя никнá! На първата седмица. Месец по-късно можех вече да бера за салатка. На 25-ти май берем онова, което засях през края на март. Малко е мутирала. Руколата по принцип е по- дребничка – 10 – 15 см. максимум. Моята обаче е скравенски мутант 🙂

Изображение

Много бързо израства, узрява, цъфва и пуска семе. Самопосява нова реколта, пак израства, аз пак бера – сгода!

Изображение

Оказа се, че е изключително непретенциозно и лесно за отглеждане растение. Отделила съм му едно ъгълче, където то си расте, цъфти и се самонасява отново. От мен само се иска да го бера и, евентуално, ако много се сгъсти да го поразредя.

Установих, че обича по-хладно, затова много рано напролет трябва да се сее, докато не е горещо. Лятото в горещините не расте. Есента отново пониква. Радва се на добрo здраве и зимата. Ако зимата е суха, може би ще расте и тогава. Последната зима имахме много сняг и руколата се криеше. С разтапянето му обаче, подаде главица и стана на салатка 🙂

И не си помисляйте да идвате да ми крадете реколтата, защото наш’те  бесни тигри ще ви изядат живи! Един бенгалски и един сибирски:

Изображение

Снимките направи щерката. Онази нахалната.  Само тигрите снима зетя, че нали са страшни.

Advertisements