дебелата народна кожа се пропука #ДАНСwithme

#ДАНСwithme

мислех, че сме толкова изтръпнали, че нищо не може да ни трогне. поличитеските скандали се бяха превърнали в ежедневие. моето поколение израсна с тях. през последните 24 години, от които аз помня малко по-малко от 20, в България се случваха абсурдни неща. ежедневно. вчера медиите гърмят за незаконна сделка с имоти на някой от нашите избраници. днес теглят безумен кредит. утре нещо друго. и така докато изтръпнахме. нищо не ни впечатлява. ненормалното стана нормално. вече никой не си задава въпроса кое е зло и кое добро. просто свикнахме с нормалното.

не вярвах, че държавниците ни са способни да сътворят нещо, което да премине дебелата народна кожа, която самите те наплъстиха. но стана.

трудно се намират думи, които да опишат сутринта на 14.06. ще опитам: безочие, наглост, нахалство, безсрамие, цинизъм, дебелоочие, безобразие, произвол.

но. не случайно народът е казал: “най-тъмно е преди зазоряване”.

протест
народ

вечерта на 14.06 описвам със: (вик за) справедливост, (акт за съхранение на) достойнството, (изискване на) морал, единност, вяра, надежда, любов.

не знам какво ще се промени утре. не очаквам чудеса. но е крайно време да се случи нещо.

България има нужда от много работа. има нужда да спрем да я кълнем, псуваме и ругаем. има нужда да вярваме в нея. в нейното бъдеще. в нейния успех. има нужда повече от всякога от нашите молитви.

онези от вас, които вярват, нека се молят.

снимката взех от нета. довечера ще направя своя.

Advertisements

и новото правителство иска децата ни на 4 в училищата

продължава напъна да ни вземат децата от 4 годишни на училище.

Новият образователен министър: 4-годишните трябва да ходят на училище

доста протестирахме през декември, когато за първи път внесоха промените за одобрение. отложиха гласуването. взеха решение, но дебат имаше и след това.

от протеста през декември
от протеста през декември

явно новите управляващи възнамеряват да продължат делото на падналия кабинет. за жалост обаче, не са внимавали добре, когато е трябвало.

изумена прочитам, че г-жа Клисарова е казала:

“Но искам първо да разбера настроенията на хората към този закон, да събера още мнения, за да направим поправки и той да стане работещ”

Къде спахте, г-жо, Министър, докато протестирахме?

вярвам, че ред се прави със стимули и политики, а не със забрани и задължения.

протестирам срещу задължителното образование за 4 годишните (4)

протестът ми продължава. след родителските кооперативи се връщам на въпроса за интеграцията на децата от крайно бедните ромски квартали.

неоспорима истина е, че бедността е пряко свързана с липсата на/ниското образование. това логично води до заключението, че ако се справим с образоването на децата от малцинствата*, това ще повиши социално-икономическия им статус. това ще повлече след себе си редица други позитви – намаляване на престъпността, повече пари в хазната, по-малко проституция и други и други. ще се отрази и на хигиената и здравето в кварталите. ще подобри и семейното планиране. няма да се впускам в обяснения как и защо. ще трябва да ми повярвате.

въпросът, който вълнува мен и хиляди родители, несъгласни с предложените промени в закона за образованието, е: дали, ако задължим всички да дават децата си на детска градина от 4 годишна възраст, това ще има за резултат гореизброените?

всъщност, за мен отговорът на този въпрос е трърдо НЕ. повече ме вълнува: какво кара законодателя да мисли, че този закон ще направи изключение; че хората от гетата ще го спазват и това ще реши проблемите с неспазването на останалите закони?

някои ромски майки не са излизали от квартала през целия си живот. те се страхуват от всичко извън квартала. детските градини са така отдалечени от кварталите, както и училищата. щом не си води детето до училище, какво ще я накара да го заведе на детска дори в по-ранна възраст? има още много други фактори, които допринасят за така непонятното ни и неприятно поведение на ромите от гетата. за да не се отклонявам, ще си спестя изброяването им.

това, към което води мисълта ми, е, че не промени в закона са ни нужни, а промени в политиката, насърчаваща образованието. за жалост, не чух и не видях никой от експертите и хората с власт, които се изказваха относно закона, да говори за политика. даже ми се струва, че сме забравили какво всъщност означава политика, защото няма кой да ни го демонстрира. демонстрират ни законоправене, а не правене на политика.

нямам себе си за компетентна да предлагам решения на проблема. просто искам да видя хора, които правят политика. дотогава, моля да спрат с промените в законите!

потестирам онлайн срещу промените в закона за образованието, защото не мога физически да присъствам на протеста в сряда.

за финал – една усмивка от красива ромска майка:

roma

*в никакъв случай не слагам всички роми, турци и други малцинствени групи под общ знаменател. имам предвид онези, които живеят в крайно маргинализираните гета.

Link

НИЩО ОБЩО (с журналистиката)

Умът ми не го побира! И понеже гледам да съм позитивна, ще ви спестя емоцията, която Диана Найденова предизвиква у крехкото ми същество. Чудесни впечатления обаче имам от стоицизма, с който г-н Цветков запази достойнството си в този разговор.

За конец – две думи с малко уточнение: НИЩО ОБЩО (с журналистиката).