Равносметка

Тази равносметка дойде на 50-тия ден от антиправителствения протест. В ден 100 ми звучи все така актуална.

“След 50 дни недоволство, мисля че е време да направим кратка почивка и да поразмислим. Не се страхувам от риска да сбъркам, говорейки от нечие име. Затова няма да говоря в първо лице, единствени число. Стига индивидуализъм. Последните 50 дни, вървейки сред всякакви хора, обменяхме погледи и реплики, търсейки обща земя, на която да стъпим. Вярвам, че е време да я намерим.

Няколко въпроса заслужават сериозно внимание.

Срещу какво се борим?

Борим се срещу мафия, олигархия и монопол. Колкото и да са овехтели и клиширани тези думи в последните десетилетия, те са правилните. Борим се срещу здравата обвързаност на престъпността с властта. Истината, която всички знаем, е, че първото нещо, което всяко ново правителство прави, е да си организира каналите за трафик. Търгуват с наркотици, алкохол, цигари и хора! И това не е предприемачество. Това е престъпление. Това е геноцид! Дори повече от кланетата на 90те. Защото е тайно, скрито и ние плащаме за него. Плащаме на полицията да си затваря очите. Плащаме с живота на децата си, които стават жертва на наркоиндустрията. Плащаме с живота на крайно бедните и уязвими наши съграждани, които продават телата си за развлечение на извратените и перверзните в Европа и света. Ето, с това се борим.

IMG_2396

Срещу какво не се борим?

Не се борим помежду си. Не се борим срещу социалистите, не се борим срещу националистите, не се борим срещу етническите малцинства. Такива има сред нас, но те не са на власт. На власт са онези от горния параграф. Не са много турците, които познавам лично, но нито един сред тях не е човек, който искам вън от България. Много цигани познавам и те сами по себе си не са заплаха за България. Онези в гетата, дето правят пакости, са плод на дългогодишен труд от страна на онези от горния параграф. Те са идеалния електорат – неграмотни, бедни, мизерстващи, без достойнство, далече от морал и ценности. На ръба. Те нямат какво да губят. За тях 20 лева или 3 кебапчета са добре дошли. Естествено, че онези от горния параграф имат „келепир” да поддържат това статукво. Затова и положението на малцинствата се влошава. Гневът ни не е насочен към тези маргинализираните, а към онези, дето ги маргинализират. Стана ясно от кой параграф са. Леви, десни, социалисти, националисти, (християн-)демократи, либерали, зелени са само цветове от една палитра, която е нужна в пълната си гама. Такива цветове реално във властта в момента няма. Те са употребени за боядисване на едни и същи престъпници с цел да разделят обществото само срещу себе си. Ние не се борим срещу тях. Стига сме се делили на червени и сини – такова деление ще е нужно, когато свалим престъпността от властта. И чак тогава делението ще е здравословно.

IMGP4372

Как искаме да изглежда България за нашите деца?

Искаме държава, в която народът е единствения суверен. Държава, чийто управленски апарат не е средство за потулване на престъпления и облагодетелстване на малцинство от олигарси. Искаме възможност да бъдем реално представени във властта. Искаме право на средства, с които да изразяваме недоволството си, когато това не е така. Искаме да ни управляват служат хора с ясни принципи и морал, хора с реална визия за развитието на страната, хора с опит и доказан успех в областта на своите компетенции, хора, които не крадат, не лъжат и не убиват по никакъв повод.

Ще кажеш, че това е утопия. Поколения наред свикваме да ни управлява мафия и това е станало нормално. Приели сме го за нормално. Но не е добро. Зло е и трябва да го изкореним! Има алтернатива. Има и друга нормалност и ние имаме средствата да я постигнем. Малко сме позабравили как да ги ползваме, поотчаяли сме се и сме се примирили, че не можем нищо да направим. Обаче. Не сме лишени от възможността да станем суверен на България и трябва да си го припомняме. Ежедневно.

Откъде да започнем?

Първото, което трябва да направим е да свалим правителството, което не обслужва интересите на единствения суверен – народа. И да сваляме всяко правителство, което не го прави. За целта трябва да се информираме редовно за лицата, попаднали на власт и онези, кандидатстващи за такава, и да гласуваме информирано. Трябва да си изискаме закон за пълна лустрация! Няма аргумент в подкрепа на това национални предатели да управляват нацията. Трябва да го отстояваме докрай. Именно това е, което протестиращите от 89та насам не си изискахме и делото остана недовършено.

Ще завърша с повторение на най-спешното, което трябва да направим. Сега. Да свалим мафиотското правителство. Да не допуснем ново такова. Да свалим всяко следващо след него, което дава власт на престъпници и народоотстъпници. Безспир, без отчаяние, да стоим твърди и уверени в правотата си. Без да се делим. Без да позволяваме да изместват фокуса ни. Без да лаем едни срещу други. Без да лаем, срещу вятърни мелници. Един е нашия враг – мафията. ”

#оставка #ДАНСwithme

Advertisements

протестирам срещу задължителното образование за 4 годишните 2

отново пиша по повод законопроекта за задължителното държавно образование на 4-годишните. днес ще подходя с разбиране и ще се съглася с някои от мотивите на експертите, които подкрепят промените.

в това видео г-жа Ирина Колева изяснява, че промените се правят с цел:

  1. да се задължи държавата да поеме отговорност за децата на 4г., откъдето ще следват и безплатни учебни помагала и други материали;
  2. да социализират децата от семействата в неравностойно положение от по-ранна възраст като им спестяват таксите за детски градини (ако приемат закона, 4-годишните ще се приемат безплатно в заведенията);
  3. да подготвят по-добре децата от малцинствата за първи клас (по думите на Колева, с които се съгласявам, някои от тях на 7 години дори не говорят  български език). законът се прави за всички и трябва да се има предвид, че не всеки родител може да си позволида образова детето си сам преди започване на училище.

чудесно! наистина ми звучи, че правителството се стреми да направи образованието достъпно и то от по-рано. не съм експерт (още по-малко така добре подкован като г-жа Ирина Колева), но имам въпросиииии (по ред на номерата):

  1. не може ли да ни дадат достъп до безплатни учебни помагала и материали без да ни задължават да се възползваме от тази възможност?
  2. не може ли да отпаднат таксите за детски градини за 4 годишните като стимул за нас родителите, но без да правят градините задължителни?
  3. (това, според мен, е един от най-силните аргументи на проектозакона) НО щом законът се прави за всички и има предвид, че някои семейства не могат да се справят сами с образованието на децата, защо отнема правото на онези, които могат да го правят? щом сме различни, трябва да ни се предлагат алтернативи, а не да ни напъхват в калъпи.

185571_3932312665299_98962313_n

и още малко по темата с малцинствата, защото съм се срещала не с една и две ромски майки на десетки деца. няма закон, който ще я задължи да изведе детето си от махалата на 4 години, както това не става и на 5, 6, а все още трудно и на 7 години. няма и сила, която ще й вземе глоба, когато тя няма пукнат лев! защо държавата не помисли за сътрудничество с местни НПО, с които заедно да решават този проблем? могат да се разкриват алтернативи на детските градини, специално адаптирани за ромските общности, с адекватни стимули и пр. това няма да струва на данъкоплатеца повече от задължителното образование на 4-годишните!

познавам подходящи НПО и знам за успешни проекти в тази посока. снимката по-горе е на деца от ромския квартал Лозенец в Стара Загора, които се социализират успешно и без задължителната предучилищна на 4 г.

продължавам да протестирам онлайн до сряда, когато е физическият протест пред НС.

вчера започнах тук.