дебелата народна кожа се пропука #ДАНСwithme

#ДАНСwithme

мислех, че сме толкова изтръпнали, че нищо не може да ни трогне. поличитеските скандали се бяха превърнали в ежедневие. моето поколение израсна с тях. през последните 24 години, от които аз помня малко по-малко от 20, в България се случваха абсурдни неща. ежедневно. вчера медиите гърмят за незаконна сделка с имоти на някой от нашите избраници. днес теглят безумен кредит. утре нещо друго. и така докато изтръпнахме. нищо не ни впечатлява. ненормалното стана нормално. вече никой не си задава въпроса кое е зло и кое добро. просто свикнахме с нормалното.

не вярвах, че държавниците ни са способни да сътворят нещо, което да премине дебелата народна кожа, която самите те наплъстиха. но стана.

трудно се намират думи, които да опишат сутринта на 14.06. ще опитам: безочие, наглост, нахалство, безсрамие, цинизъм, дебелоочие, безобразие, произвол.

но. не случайно народът е казал: “най-тъмно е преди зазоряване”.

протест
народ

вечерта на 14.06 описвам със: (вик за) справедливост, (акт за съхранение на) достойнството, (изискване на) морал, единност, вяра, надежда, любов.

не знам какво ще се промени утре. не очаквам чудеса. но е крайно време да се случи нещо.

България има нужда от много работа. има нужда да спрем да я кълнем, псуваме и ругаем. има нужда да вярваме в нея. в нейното бъдеще. в нейния успех. има нужда повече от всякога от нашите молитви.

онези от вас, които вярват, нека се молят.

снимката взех от нета. довечера ще направя своя.

Advertisements

мъртвородените бебета биват изгаряни като био отпадък

днес, докато търсех помощ за кампанията ни в Бойчиновци, се натъкнах на ужасяващ факт! в България ако детето ти се роди мъртво, нямаш право да си го вземеш и да го погребеш. то отива на боклука и бива изгоренo като биолегичен отпадък! детето, с което ти си живяла 3, 6 или 9 месеца, детето, което може би си има име, но не и права. права над него нямаш и ти. то става собственост на болницата!

поради липса на личен опит по темата, ще ви разкажа историята на Иън и Алисън и техния син Джошуа.  след дългогодишни, мъчителни опити да имат бебе и изключително трудна бременност и раждане, Иън и Алисън научават новината, че Джошуа не е оцелял по време на ражаденето. няма да опитвам да описвам скръбта им – знам, че не мога дори да започна да си представям как са се чувствали.

те правят погребение за малкия Джошуа (във Великобритания живеят, все пак!), на което Иън казва на своите познати, роднини и приятели: “въпреки, че не успя да види този свят, за девет месеца малкото ни момче ни донесе толкова много радост, колкото някои от нас със всичките си години житейски опит не успяват да донесат дори на най-близките си.

затова Алисън и аз решихме да дарим всички пари, които събирахме за него, за проект в България, който ще даде възможност на млади хора, които напускат домове за сираци, да получат шанс за по- добро бъдеще. така Джош ще има възможност да дарява още повече радост още дълги години.”

така през 2007 година “Къщата на Джошуа” отваря врати в с. Скравена. 5 години по-късно, тя вече е част от национална програма “Дом възможност”, през която са минали повече от 40 младежа от домове за деца.

ако Джошуа беше роден в България, той най- вероятно щеше да бъде изгорен като парче вмирисано телешко.

подкрепи кампанията на БХК за спиране изгарянето на мъртвородените бебета. (отнема минута)

научи повече за “Къщата на Джошуа” и “Дом възможност”.

Link

we’re just trying to save the little that’s left from Bulgaria

Several arrests after Bulgaria forestry law approved (video)

Eco activists once again proved themselves most active and united.

Thousands of people gathered in just a few hours to protest against the new forestry law. Makes me think this surely isn’t the biggest problem we have:

  • Prices of basics in Bulgaria are same as most of Europe’s and we still get paid times less than most EU countries.
  • 24% of Bulgarian young people are not in education, training or employment (NEETs),
  • health system is beyond repair,
  • national media is the perfect case study for propaganda
  • (I could go on…)

But we care for the forests. I just think that we’re sick of everything and we’d use any opportunity to show it!

“Sorry for the inconvenience this may cause you, we’re just trying to save the little that’s left from Bulgaria.”

sign the petition

Равносметка след посещението в Бойчиновци или за стойността на живота, поправката и любовта

Поправителният дом в Бойчиновци е място, което те сдухва. Просто е потискащо само по себе си – стара сграда, отблъскваща мозайка за под, влажни стени в депресиращи тонове, ронеща се мазилка, кънтящо ехо, миризми на застояло. Съвсем отделно затворническите мотиви – решетки, бодлива тел, звук от спускане на резета, деца строени по етажи в зависимост от това колко лоши са били.

Ако това е поправителна институция – тя трябва да има за цел да промени миналото на обитаващите я и да ги стимулира да поискат по-добър живот за себе си. Те не могат да поправят действията си, да съберат и залепят счупеното, но могат да се замислят следващия път преди да сторят нещо подобно.  Това е моето разбиране, защото все пак говорим за поправителна, а не наказателна институция. Ако до тук не си съгласен, може би следващите редове хич няма да ти допаднат..

Прекарвайки един крайно недостатъчен следобед с момчетата там, имам време само да си дам сметка, че всъщност тази институция не поправя нищо. Те така или иначе си живеят в мизерия, така или иначе са заобиколени от бедност, враждебност, насилие и омраза (липса на любов) – в домовете им, кварталите им, в обществото ни. Така, чувството на несправедливост и липсата на всякаква стойност за живота им се засилват още повече и това неизбежно води до задълбочаване на социалните проблеми на момчетата.

Липса на стойност на живота – просто кънти в главата ми в образи след посещението в Бойчиновци.

Говорим си за вредата от наркотиците – върху тялото, върху психиката, върху социалното функциониране, а всъщност за тях тези неща така или иначе нямат стойност. Ако ти кажа да си пазиш старите, вехти, изцапани и скъсани дрехи, ще си ги пазиш ли? Пък макар и единствени?

Друго е усещането на терена. След скучната беседа, на която ние научихме повече за живота и наркотиците отколкото научиха момчетата, отидохме да играем футбол. И понеже аз бях от запалянките, имах време да ги наблюдавам и да слушам какво ги вълнува, как реагират и за какво си говорят – помежду си и с другите запалянки. Бяха щастливи и се бореха за победа, защото имаше награди или защото виждаха смисъл в победата сама по себе си.

Единственото, което може да мотивира един „развален” човек да се погрижи за себе си и за света около себе си и да „поправи” действията си е да види, че има смисъл. А смисълът се корени в стойността – да повярва, че живота му има стойност, следователно и животът на другите. Когато животът има стойност, стойност има и здравето, и вещите, и благосъстоянието въобще. Все неща, които някое от момчетата в Бойчиновци е отнел някому.

А единственият начин да придадеш стойност на нечий живот е чрез демонстрация на любов.  Най- мащабния акт на любов в исторически план, който мога да цитирам е „Защото Бог толкова възлюби света, че даде Своя Единороден Син, за да не погине нито един, който вярва в Него, но да има вечен живот.” Това доказва, че любовта се демонстрира със (само) жертва. И всеки родител ще се съгласи с мен.

Ние се лишихме от един ден и няколко левчета за път, но вярвам, че ако го направим отново и отново, някое от момчетата в Бойчиновци може би ще ни повярва.

Ще ни повярва, че животът му има стойност.