Предизборно и лично

В неделя гласуваме, затова е предизборно. Лично е повече от всякога! След година и половина протести, кризи, изцепки и какво ли не, в неделя имаме шанс да направим нещо добро за България, за нашето поколение, за следващото поколение. По законов и демократичен начин.

cropped-img_2427.jpg

Вълнувам се много и реших да споделя някои конкретни неща, които много ме зарадваха преди изборите в неделя:

1. Българите в чужбина – рекорден брой секции са открити извън България! Това е феноменално! Толкова съм горда с всички онези, които доказаха, че са избрали Терминал 2, не за да избягат, а за да намерят начин да останат!

2. Преференциалният вот – крайно време беше да можем да гласуваме за личности! Сега вече нямат избор, на политиците ще им се наложи да станат личности. Бюлетината изглежда така.

3. Гери, която написа: “когато някой твърди, че “не се занимава с политика“, добре е да е наясно, че политиката не спира да се занимава с него и да определя всичко в живота му. А безропотните и невежи роби са най-добрите роби… при това – са лесно заменяеми..”

4. Радан, който се обърна към българите в чужбина: “Вярвам, че от вашия вот зависи крайният резултат от изборите и мнозинството в 43 Народно събрание. Вие ще дадете мнозинство вдясно от центъра и шанс за реформаторско управление. И пак вие ще извадите от парламента партиите, които са против ЕС, против пълноценната ни интеграция в света, в който сте избрали да живеете.”

5. ДЕОС, където са се събрали различни хора, които никога досега не са се занимавали с политика, но искат да съградят нещо grassroot и смислено в политиката. Нещо от хората за хората.

6. И най-вълнуващото – Мария-Антоанета, която ми писа: “Преди 3 месеца навърших 18.. и първите неща,които си казах бяха: ” Вече съм подсъдима и .. ще мога да гласувам “. Тя не си е помислила как шъ са мята по дискотеките и ще си купува алкохол и цигари без проблем! Помислила си е, че ЩЕ ГЛАСУВА!!!

Преди година и половина нямаше да повярвам, че това е възможно да се случи и то толкова скоро. Няма нужда да чакам резултатите от вота, за да скандирам “ПОБЕДА”. Това вече е победа! Остава само да вървим, защото сме оцелили посоката!

Искам сега сииииилно да извикам колко ммного много много много много много много много е важно в неделя да гласуваме! За скептиците – ако има дори най-най-най-най-малката възможност България некога да се оправи, това е ако ние сами я оправим. Ако не подготвяте в този момент революция, просто излезте и гласувайте. Това са опциите, които имаме.

Ако вече не е станало ясно, аз избирам да гласувам за Реформаторски блок. Какво по-добро от дясно мислещи хора, в нестабилна формация? Плахи и неуверени, единственият им шанс да оцелеят е ако ги подкрепим ние хората, масата, обикновения гласоподавател. Алтернативата на това са политическите зомбита, които нямат нужда да повярваме в тях, защото са убедили чичковците с парите да им повярват.

Хайде, хора! Да гласуваме в неделяяя!!!

Advertisements

Гаврил Димитров за банките, политиката и изгубената вяра

От финанси разбирам толкова, че да се справям със семейния бюджет. Смея да кажа добре се справям. И макар макроикономическата обстановка да ми е безкрайно далечна тема, определено смятам, че паниката около банките в послените седмици беше изкуствена. До голяма степен дори мисля и че беше възможна поради това, че сме зле образовани граждани. Избираме да ни управляват нечестни хора, губим доверието им, после пак си избираме същите (понеже ги дават по телевизора и вестниците) и всикваме да бъдем лъгани.

Харесах коментара на Гари относно банките, политиката и вярата и го публикувам тук:

Гаврил Димитров
Гаврил Димитров

“Преди седмица много хора се наредиха на опашка пред банките за да изтеглят спестяванията си, решение предизвикано преди всичко от липсата на доверие. Банковата система във България и партньорите ни от Европейския съюз чрез финансова подкрепа в размер на 3,3 милиарда лева обаче показа, че работи и има механизми за въздействие.

Не така стоят нещата обаче с провалилото се правителство на БСП, ДПС и Атака. В последните няколко дни на юни преди да влезе новия закон за ЗОП, буквално се пуснаха обществени поръчки във всички сфери на стойност над 700 милиона лева.
На 30 юни са подадени общо 147поръчки за строителство, над 260 за услуги и 186 за доставки. В последните два работни дни на юни – 27 и 30 юни, само Агенция “Пътна инфраструктура”е пуснала търгове за 760 милиона лева.” – Това показват данните на агенцията за обществени поръчки.

И тук нямаше да има нищо необичайно, тъй като предстои период на избори и реорганизация в държавата, което ще отнеме време. Това което категорично обаче е неприемливо са политически свързаните поръчки и лицемерието на страдащото от тотална липса на доверие правителство, да обезкървява по този начин финансовата система на държавата.

Сега е време, народа да поиска не само властта от сегашния политически елит, но и да им потърсим сметка за “псевдодемокрацията” и фаталното “псевдоикономическо” управление на икономическите ни ресурси, управление в името на лично облагодетелстване на партийно зависими задкулисни стопански субекти.

Единствения начин това да се случи е прозрачност и гарантиран обществен достъп до развитието и взетите решения по всички търгове и нулева толерантност при открити корупционни схеми.

Крайно време е вярата ни във българските институции да бъде възстановена и всеки един, осмелил се да поставя себе си извън обсега на закона, да получи урок по правоприлагане.

Аз вярвам в независимостта на съдебната ни система и заставам зад нея, но очаквам и тя да застане зад мен.

Въпроса е дали ще успеем заедно да върнем изгубената вяра?

Гаврил Г. Димитров”

И ако търсите на кого да повярвате – пробвайте ДЕОС.

Video

Направи своя избор на Евроизбори 2014

 

На 25-ти май аз няма да отида на пикник. Ще отида да гласувам! За мен е важно къде ще израснат децата ми и съм решена да не оставям властта за управление на нашата държава в ръцете на някой друг. Тя е наша! Гражданите сме единствения суверен на Република България и наша отговорност е да упражним своята власт!

Ще гласувам за Гергана Николова #6 в листата на Реформаторския блок (#10).

Вижте защо във видеото.video

Направи своя избор на 25-ти май

и новото правителство иска децата ни на 4 в училищата

продължава напъна да ни вземат децата от 4 годишни на училище.

Новият образователен министър: 4-годишните трябва да ходят на училище

доста протестирахме през декември, когато за първи път внесоха промените за одобрение. отложиха гласуването. взеха решение, но дебат имаше и след това.

от протеста през декември
от протеста през декември

явно новите управляващи възнамеряват да продължат делото на падналия кабинет. за жалост обаче, не са внимавали добре, когато е трябвало.

изумена прочитам, че г-жа Клисарова е казала:

“Но искам първо да разбера настроенията на хората към този закон, да събера още мнения, за да направим поправки и той да стане работещ”

Къде спахте, г-жо, Министър, докато протестирахме?

вярвам, че ред се прави със стимули и политики, а не със забрани и задължения.

протестирам срещу задължителното образование за 4 годишните (4)

протестът ми продължава. след родителските кооперативи се връщам на въпроса за интеграцията на децата от крайно бедните ромски квартали.

неоспорима истина е, че бедността е пряко свързана с липсата на/ниското образование. това логично води до заключението, че ако се справим с образоването на децата от малцинствата*, това ще повиши социално-икономическия им статус. това ще повлече след себе си редица други позитви – намаляване на престъпността, повече пари в хазната, по-малко проституция и други и други. ще се отрази и на хигиената и здравето в кварталите. ще подобри и семейното планиране. няма да се впускам в обяснения как и защо. ще трябва да ми повярвате.

въпросът, който вълнува мен и хиляди родители, несъгласни с предложените промени в закона за образованието, е: дали, ако задължим всички да дават децата си на детска градина от 4 годишна възраст, това ще има за резултат гореизброените?

всъщност, за мен отговорът на този въпрос е трърдо НЕ. повече ме вълнува: какво кара законодателя да мисли, че този закон ще направи изключение; че хората от гетата ще го спазват и това ще реши проблемите с неспазването на останалите закони?

някои ромски майки не са излизали от квартала през целия си живот. те се страхуват от всичко извън квартала. детските градини са така отдалечени от кварталите, както и училищата. щом не си води детето до училище, какво ще я накара да го заведе на детска дори в по-ранна възраст? има още много други фактори, които допринасят за така непонятното ни и неприятно поведение на ромите от гетата. за да не се отклонявам, ще си спестя изброяването им.

това, към което води мисълта ми, е, че не промени в закона са ни нужни, а промени в политиката, насърчаваща образованието. за жалост, не чух и не видях никой от експертите и хората с власт, които се изказваха относно закона, да говори за политика. даже ми се струва, че сме забравили какво всъщност означава политика, защото няма кой да ни го демонстрира. демонстрират ни законоправене, а не правене на политика.

нямам себе си за компетентна да предлагам решения на проблема. просто искам да видя хора, които правят политика. дотогава, моля да спрат с промените в законите!

потестирам онлайн срещу промените в закона за образованието, защото не мога физически да присъствам на протеста в сряда.

за финал – една усмивка от красива ромска майка:

roma

*в никакъв случай не слагам всички роми, турци и други малцинствени групи под общ знаменател. имам предвид онези, които живеят в крайно маргинализираните гета.