Покана и отстъпка за Семеен семинар 2016

working from home

Много често се случва някой да ме попита как се справям с две малки деца, работа, доброволчество и динамичен социален живот. Аз лично все още търся отговора на този въпрос. Всъщност, пред мен всеки ден стои въпроса как ще се справя днес – да свърша служебните задачи, да прекарам пълноценно време със семейството и да ми остане и за спане (а аз имам нужда от 8 часа сън задължително).

Тази събота (18.06) ще имам възможността да разкажа за това как (успявам да) балансирам между брака, децата и работата. Говоренето ми ще е част от ежеодния Семеен семинар, който се провежда от Асоцияция за интензвно семейно консултиране. Лично за мен този семинар е най-значимото събитие в годината посветено на брака и семейството (поне доколкото са ми изветни одобни събития). Присъствах на миналогодишното издание на семинара и си тръгнах от там с много ценни уроци, които (се стараем да) прилагаме в брака си и днес.

10408792_10152753293905796_2300734701856961099_n

И нека не Ви подвеждам, няма да говоря от позицията на някой, който знае правилните отговори и може да даде готови решения, които да приложите още утре. Ще говоря честно и откровено за своя опит в търсенето на баланса, за слабостите, които отчитам в усилията си и за малките, но ценни победи над умората, инерцията, а понякога дори над времето и пространстовото (:

Знам, че това е 238976563478-та покана за семинар, която получавате от началото на годината, но съм и убедена, че повечето от другите семинари имат за цел да Ви помогнат да натрупате несметно богатство или пък да изградите успешна империя като се съсредоточите върху усъвършенстване на владетеля на Вселената – АЗ. Семеен семинар 2016 е единственото събитие, което ми е известно, което ни помага да бъдем по-стойностни за човека до себе си и така да постигнем щастлив и удовлетворяващ брак, в който се чувстваме пълноценни.

Смятам, че щастето е истинското мерило и свидетелство за успеха и понеже имам себе си за щастлив човек, смея да заключа и че постигам успеха, такъв, какъвто го мечтая.

Програмата на Семеен семинар 2016 можете да видите тук: http://goo.gl/nF37tx

Таксата за семинара може да Ви се стори малко висока, но истината е, че си заслужава всяка стотинка. И не че някой може да Ви гарантира 100% възвращаемост на парите, както напоследък е модерно. Нима някой може да оцени колко струва близостта помежду ни? Колко струва да спрем да се караме, вместо да разрешваме конфликтите градивно? Колко струва да се чувстваме пъноценни, утвърждавайки и човека до себе си? Колко струва да можем да бъдем щастливи у дома? Аз намирам всичко това за безценно и също така съм убедена (от опит), че не е резултат от късмет или вълшебна химия, а плод на усилия и умения.

От Асоцияция за интензвно семейно консултиране правят отстъпка по повод рождения ден на техния сайт semeistvo.bg и цената пада от 200 на 120 лева. Аз имам щастието да дам допълнително намалание за всички, които четат тази публикация. Така че, ако смятате, че имате нужда от вдъхновение и практични съвети за това как да имате по-щастлив и успешен брак, запишете се за семинара тук и не забравяйте да кажете, че имате отстъпка от Мирянка. Така цената за Вас ще е 90 лева! Може да ми пишете и на мен преди да се запишете, ако предпочитате (miryana.zaharieva(@)gmail.com)

Ще се радвам да Ви видя в събота!

П. П. Мисля, че записването приключва във вторник, но ако четете това по-късно и се решите за семинара, пишете ми.

Advertisements

Покана: Има надежда за малките, но не без големите

Някъде в средата на август 2014 моят приятел Пепи Кънчев ми се обади с молба да мине през вкъщи да погворим за нещо набързо. В тон с лежерната му молба, го поканих да седне на счупен стол по средата на коридора в новото ни жилище, в което течеше бурен ремонт по това време. Бях бременна с Дамян и се очакваше да вляза в болница седмица по-късно.

Помня много добре обстоятелствата около тази среща, защото беше наистина вълнуваща за мен. Казват, че емоционалната памет на човек е най-силна. Пепи ме покани да стана част от управителния съвет на “Надежда за малките”. Бях помагала като доброволец, а семейно бяхме отделяли за дарения на фондацията през предходната година-две. Поканата ме развълнува, не само защото каузата ми е на сърце, но и защото наскоро се бях разделила с една друга кауза, която беше променила живота ми, и имах нужда да давам още.

Пепи ме увери, че участието ми в управителния съвет няма да ме натовари твърде много. Това беше важно, защото след две седмици се очакваше да родя и ми беше притеснено как ще се справя с вече две деца, работа и каузата. Нямаше как обаче да откажа. Представях си, че ще гушкам едни бебета, ще пиша едни коледни картички на дарители и ще организирам бебешки рождени дни! Нямах търпение.

Е, реалността е съвсем друга. Взехме някои доста тежки решения в последната година и половина. Преборихме не една криза и прекарахме доста часове в проучване и намране на добри решения по трудни казуси.

Едно от най-хубавите неща, които се случиха през този период, е откриването на Консултативен център, който цели да насочи усилията на екипа на “Надежда за малките”, както и на външни експерти, към работата с родители. В двете Малки къщи, ние се грижим за бебета и малки деца, които са претърпяли криза в семейството и се е наложило да бъдат отделени от него. Тази криза обаче, не касае само тях и ние винаги сме вярвали, че родителите имат не по-малко нужда от подкрепа в този труден момент.

Консултативен център “Заедно с надежда” подкрепя семействата в прехода до стабилност, когато те се  намират в криза. Повече за центъра може да прочетете тук: http://hope.bg/nashite-proekti/konsultativen-tsentar/

Малко снимки от работата със семейства:

Поводът днес да пиша на тази тема, е събитието, което организираме този петък (25.03.16). Не го наричаме конференция, семинар или нещо подобно, а просто събитие, на което споделяме опита си от работата със семействата на децата, които намират временен дом в нашите Малки къщи. Събитието би трябвало да е интересно за хора, които работят с деца/лица и семейства в неравностойно социално положение, както и за хората, които се интересуват от осиновяване и приемна грижа.

Нуждата от работа със семейства всъщност може да изглежда доста очевидна, но за нас в началото не беше съвсем такава. Нашата Малка къща в Княжево е първата в България по рода си. Преди нея всички бебета, които бяха поверени на държавата, се отглеждаха в големи сиви институции, имаше и съвсем малко приемни семейства. В тази среда, ние наистина бяхме фокусирани изцяло върху представянето на първокачествена индивидуална грижа за децата. Имаше риск да погледнем на биологичните семейства като на виновник или враг, а на осиновителските семейства като на съперник или конкурент. В сърцата на екипа обаче имаше само любов към всички тези хора и тази любов, както и професионализма, всъщност ни водеха към намиране на подход, който днес оценяваме като правилен и жизнено необходим.

Защо работим със семействата, как го правим и защо е нужно да работим още по-здраво в посоко приобщаваща грижа, ще говорим именно на предстоящото събитие.

Без да имам намерение да подценя участието на колегите, определено смятам, че най-интересната част от събитето ще бъдат личните истории, които ще споделят две майки, които са минали през труден период. На едната дама ѝ се е наложило да се раздели със своето момченце след раждането, а после с помощ и подкрепа от нас и отдел “Закрила на детето” успява да да разреши кризата и да си върне детето. Другата е майка на три деца, едно от които биологично и две осиновени.

Замислили сме събитието, не просто за да отчетем един проект по една програма, но така че наистина да е изпълнено със стойност за хората, които ще дойдат!

Аз ще подавам микрофона на важните хора и ще моля аудиторията да се усмихва. Ще се радвам да се видим там!

Линк към събитието във фейсбук: https://www.facebook.com/events/789776351128680/

Ако някой има въпроси по темата, на които не намира отговор тук, моля пишете ми на miryana.zaharieva@gmail.com или във фейсбук (https://www.facebook.com/miryanka), туитър (@MiryankaZah) или LinkedIn (https://bg.linkedin.com/in/miryanazaharieva).

Писах още по темата:

Най-малките неравни имат нужда от света и светът има нужда от тях

 

Да счупим табуто или защо не е страшно да ходим на брачен консултант

предбрачните консултации със Стоян Георгиев

С Ивчо се оженихме малко повече от година и половина след като се бяхме запознали. Около половината от това време мина в подготовка на сватбата, намиране, ремонт и организиране на жилище, планове за меден месец и други дребни детайли, които изцеждат всичкия ум и енергия на двама души пред венчавка.

Не бяхме живели заедно до сватбата, познавахме се много малко, но бяхме решили, че ще подходим сериозно и няма да оставим ежедневието и многото задачи да избутат връзката ни назад. Даже планирахме да нямаме деца известно време, за да можем да се посветим един на друг и да си поживеем като млади гаджета…

Само че… не ни се случи съвсем по план.

Филип (сега на 2 години) закова 9 месеца и 7 дена след сватбения ни ден, а годна и половина след него се появи и Дамян. Наложи се да сменим първото жилище, както и колата, които бяха идеални за млада влюбена двойка, но безкрайно неподходящи за четиричленно семейство.

Служебната ни натовареност през това време възлиза на около 4 сезона на “Под прикритие”, 6 театрални постановки, 1 ежедневно предаване в продължение на половин година, десетки интервюта и стотици други дребни ангажименти за Ивчо и 4-5 по-големи проекта за мен. Направо не ми се споменава и че кръстосвахме жълтите павета и барикадирахме активно парламенти часове наред през онова паметно лято/есен на 2013. В допълнение сме и ангажирани с някои благотворителни дейности, които ежеседмично си искат по няколко часа.

Преди да е станало досадно, държа да отбележа, че не изреждам всичко това безцелно. Ще Ви каня на едно много интересно събитие, но преди това имам още за разказване….

Поглеждайки назад направо си е чудо, че при все тази натовареност, бракът ни не е рухнал. Определено си има своите трудности. Караме се често, не си обръщаме много внимание, пренебрегваме се заради други неща, нараняваме се волно и неволно, но все още сме заедно и нямаме намерение да променяме този статут!

Писах още: За Бракът на баба и потребителското търсене на подходящия партньор.

Всъщност, има едно нещо, което пропуснах да спомена, от подготовката ни пред сватбата, което се оказва една от най-мъдрите инвестиции, която направихме за това време. 3 месеца преди сватбата, ходихме на предбрачни консултации. Бяха ни препоръчани от близки приятели и решихме, че ще ни е полезно, имайки предвид от колко скоро се познаваме и в какво приключение се втурваме.

предбрачните консултации със Стоян Георгиев
По някаква причина имам снимка от предбрачните консултации със Стоян Георгиев

Анализирам послените 3 години и си давам сметка, че часовете прекарани със Стян Георгиев са ни помогнали:

  • да се опознаем по-добре – не да разчитаме на реакциите от битовите ситуации, за да опознаем другия, а да вникнем в същността на личността, чрез активна и целенасочена комуникация;
  • да нараняваме другия по-малко (понеже не може съвсем без хич);
  • да идентифицираме по-добре нуждите на другия, вместо да съдим по своите собствени;
  • да търсим и намираме начин да съхраним любовта измежду делничните предизвикателства и още и още.

Сега, не казвам, че сме като влюбени тийнове, но се справяме доста добре. Имахме и доста тежки моменти. Дори се наложи отново да се видим с брачния консултант в един напрегнат период, в който изглеждаше, че нещата излизат извън контрол.

Никой не е застрахован от провал, дори в сфера, в която на пръв поглед изглежда, че нещата се случват от само себе си. Даже още повече в точно такава една сфера! Не искам сега да размахвам пръст и поучително да редя как не трябва бракът да се оставя на самотек и как трябва да се полагат усилия да се съхрани обичта между двамата преди да е станало късно. Искам обаче силно да Ви препоръчам едно събитие, което предстои след десетина дни!

Писах още: Бракът не е приказен пъзел.

Недоумявам защо в България психологическата помощ е табу. Предпочитаме да ходим на врачки, нумероложки, да чертаем хороскопи, да си леем куршуми, а за превенция да си връзваме червени конци. Ми, извинете ме, ама малко наивно ми се вижда и се надявам да оценявате, че подбирам такъв любезен израз! Крайно време е да спрем да се преструваме, че всичко е наред и на салата и ракия можем да си разрешим всички семейни проблеми. Ние нямаме проблем да потърсим помощ, когато колата ни се счупи, както и когато нещата в брака не вървят добре и съм убедена (вече и от опит), че това е правилното нещо.

Стоян Георгиев, който консултира нас със Ивайло преди да се оженим (а и веднъж-дваж след това) организира ежегоден еднодневен семинар за семейните отношения. Тази година фокусът е разрешаването на конфликти между партньорите. Темите са интересни и звучат много практични: как да сложим семейството на фокус, как да елиминираме напрежението помежду си, как да възстановим близостта (или както той казва “да запълним любовната банка”). Програма и допълнителна информация за семинара може да намерите на този линк:
http://goo.gl/b8WgQd

Цената е съвсем прилична – 60 лева за целия ден, а за двойка – 90 лева. Имам привилегията да осигуря 20% отстъпка от цената за онези от Вас, които научавате за семинара от моя блог. Няма нужда да коментирате или да ми пишете. Наясно съм, че темата е деликатна. Ще получите отстъпката като въведете код 20MIRYANKA в полето за отстъпка във формуляра за плащане ето тук:
http://goo.gl/Z3QwzW

Ако се затруднявате с технологиите, пишете ми на miryana.zaharieva@gmail.com, за да съдействам. Аз планирам да съм на семинара на 27-ми юни и ще се радвам да се видим!

PR Thursday: Каква e ролята на социалнo отговорните кампании за бизнеса?

още едно събитие в четвъртък ще учи бизнеса да бъде отговорен.

засега само съм чувала и чела за прословутия пи ар търсдей на М3. и понеже съм в М3 редовно в понеделник и сряда вечер, някак си четвъртъка си го оставях за пране, готвене, приятели. тази тема обаче няма да пропусна.

с радост ще се видя отново с Радина – супер вдъхновяваща млада бизнес дама, която я е грижа за света и почти насилсвено прави и другите около нея да ги е грижа. Боби Колев също ще има какво да каже като основател и двигател на CSR Bulgaria. когато се запознах с него, тъкмо стартираха платформата и с ФСПВ имахме доста послезно партньорство. с третия специален гост – Борис Луканов ще имам честта да се запозная он търсдей (:

линк към събитието във фейсбук.

въпросите за дискусия са интересни, а входът е свободен. търся си другарче! ще го чакам на спирката на трамвай номер пет (:

КСО: работещи модели

от CSR Bulgaria ни канят на лекция на тема  КСО: работещи модели.

организира се от AIESEC, ВУЗФ, “Българска мрежа на Глобалния договор на ООН” и JCI Bulgaria. лектор ще бъде Марина Стефанова, Изпълнителен Директор на “Българска мрежа на Глобалния договор на ООН”.

надявам се да видя много хора там. бизнеса (в т. ч. бъдещия бизнес) трябва да осъзнае, че е гражданин на обществото и да започне да се държи като отговорен такъв. колкото повече си говорим за това, толкова по- близо сме до целта, въпреки че “дела трябват, а не думи” (В. Левски).

еднократното дарителство и спонсорство може би помагат за “прочистване” на съвестта. но толкова. нужно е да градим партньорства и дългосрочни проекти ако искаме устойчиви резултати.

във ФСПВ усилено търсим бизнеси, които споделят тази гледна точка и, когато ги намерим, ставаме приятели с тях (:

ще споделя впечатления от лекцията.