Насилието в детските градини няма да се елиминира само с контрол

Подкрепям майките, които излязоха на протест срещу насилието в градините и училищата, но мисля, че пропускаме някои важни неща.

Твърдото ми мнение е, че семейството е единственото най-добро място за възпитаване и отглеждане на детето. В същото време социалните умения и живота в група няма как да се научат в домашна изолация. И Филип и Дамян тръгнаха на ясла малко преди втората си годинка и се чувстваха добре от самото начало (с епизодични тръшъци, разбира се, както във всяко друго отношение).

P1000530

И макар да избрахме държавна градина,  хич не смятам, че грижата там е отлична. Заведенията ни за деца (държавните) са на светлинни години от онова, което науката и здравия разум в наши дни разпознават като добра среда за изграждането на малкия човек. И разбира се, ние като родители сме една от най-заинтересованите страни това да се промени.

Протестът на майките от тази седмица е много адекватен и аз се радвам, че успяваме да канализираме енергията си в градивни действия, сместо в безкрайно и безполезно мрънкане по градинки и седенки.

Има обаче някои неща, които бих искала да помислим и обсъдим малко по-внимателно. Държа да отбележа, че не съм участвала досега в работната група, която е изработила исканията на простеста, но възнамерявам да се включа ако съм добре дошла, разбира се.

Струва ми се, че онова, за което настояваме в голямата си част е фокусирано върху контрол и ограничения. Имам дълбокото убеждение, че онова, което искаме да постигнем като краен резултат няма да се случи в следствие от подобни мерки. Любовта и добрата грижа не са плод на контрол и ограничения. Любовта и добрата грижа са плод на любов и добра грижа.

В никакъв случай не казвам, че не е добра идея да има строги правила и тестове. Видеонаблюдението също не е лоша идея.  Само че тези мерки и други от този характер само ще ни помогнат да открием и посочим конкретен отговорник при възникнал инцидент.

Да, когато се чувстваш застрашен от понасяне на лична отговорност, може би ще си по-мотивиран да пологаш по-добра грижа, но колко повече ще си мотивиран, ако се чувстваш удовлетворен, щастлив, оценен, свободен да работиш в комфортна среда?

И друг път съм споменавала Маги – моята приятелка детски учител от Великобритания, с която често си говорим за образованието на децата. Маги страда изключително много от резултатите, до които са довели постоянните искания за затягане на контрола и ограниченията в последните години в Кралството. При нас дори не можеш да докоснеш детето, защото не знаеш до какво ще доведе това, казва тя. А не е ли докосването важна част от общуването и изграждането на среда на доверие? Само с думи можем ли да покажем на детето, че го обичаме, ценим, че одобряваме стараието му? 

Ако искаме децата ни да получат добра грижа, мисля че трябва да поискаме добра грижа и за грижещите се. Професията на педагога е изключително стресова и отговорна. Нужно е да издигнем отново престижа и да повишим удовлетворението на учителите и всички педагогически специалисти. 

Затова към исканията на майките от протеста аз бих добавила и следните:

  • увеличение на възнаграждението на педагогическия персонал;
  • осигуряване на грижа за психичното и емоционално здраве на учителите;
  • включване на родителите в общността на училището/дестската градина/яслата;
  • създаване на среда за взаимна подкрепа, менторство, обмяна на опит и успешни практики в професията на педагога;
  • фокус върху емоционалното здраве и развитие на децата във всички възрасти.

 

 

Advertisements

Стойне&Стоян за децата, парите и времето в семейството

“Какво ми носиш?”

Това е най-трудния въпрос, на който ми се налага да отговарям напоследък. Труден е, защото човекът отсеща (на 3 години) има нужда да му засвидетелствам моята любов, но от друга страна вярвам, че той трябва да се научи да цени повече моето време и внимание, а не нещата, които се купуват с пари. И така, хем искам да знае, че го обичам, хем не искам да го възпитавам да цени лакомствата и играчките. Какво да правя?

banner

Няколко подобни въпроса ми се въртят в главата и реших да ги задам на двама мъже, които ми служат за пример по въпросите за децата, времето и парите в семейството. Представям Ви Стойне и Стоян, които се съгласиха да дадат бързи отговори на няколко бързи въпроса.

Писах още: Събота сутрин с две деца

stoyne Стойне Василев е финансов коуч, лектор и създател на най-популярния сайт за собствен бизнес и лични финанси в България – SmartMoney.bg. Той помага на хората (включително и на мен) да повишават финансова си грамотност и така да живеят по-добре. Вярва, че знанието е най-голямото богатство и то трябва да се споделя, за да може повече хора да се възползват от него. Само така ще израснем като като човешки същества.

  1. Как се казваш? Стойне Василев, но приятелите ме наричат Тони.
  2. Семейно положение? Женен за Ади.
  3. Деца? Карина на 2 години.
  4. Какво работиш? Помагам на хората да управляват по-добре парите си и сами да определят бъдещето си.
  5. Кой отговаря за финансите вкъщи? Съпругата ми, докато беше по майчинство с Кари, но от както започна работа си разпределяме задълженията.
  6. Детето тежи ли на семейния бюджет? До навършването на 1 годинака имаше повече разходи за малката, защото купувахме специални пюрета, сокчета, козметика, кошарки, столчета и други. Сега е вече голяма и разходите са по-малки.
  7. За какво харчите най-много пари в месеца? Храната, битовите сметки и двете коли са най-големите ни разходи.
  8. За какво отделяте най-много време? Аз лично съм разпределил времето си по равно между работа, сън и семейство. И ако времето за сън е фиксирано по 8 часа на ден, с работата и времето за семейството съм по-гъвкав. Един ден мога да съм ангажиран с някой проект 12 или повече часа, но следващите дни са за мен и семейството ми. Със съпругата ми си имаме семеен календар (по идея на Стоян), в който планираме излизанията.
  9. Кой отговаря за отглеждането и възпитанието на децата? Досега предимно съпругата ми се занимаваше с отглеждането и възпитанието на Кари, но сега и аз се включвам активно, въпреки многото ми ангажименти. Бабите и дядовците също помагат.
  10. Детето имат ли джобни пари? Кари разполага с 2 лева на ден, които може да похарчи за каквото реши.
  11. Какво прави с тях? Засега отиват главно за шоколадови яйца и бисквитки. Тя си избира в магазина нещо, слага го на лентата, подава парите на касиерката и след това си го взима.
  12. На колко години я запозна с парите? Беше по-малка от годинка, когато й купих касичка – хипопотамче. Всеки ден й давахме стотинки, които да пуска в нея. Тогава още не разбираше какво представляват парите и тяхната стойност, но й харесваше звука от пускането на стотинката в касичката. Сега вече знае, че с тези стотинки може да си купува разни неща и когато й кажем, че нещо няма да й купим, тя казва „Аз ще си взема от хипопотамчо и ще си го купя“.
  13. Купуваш ли лакомства на Кари? Стремим се да ограничаваме Кари да яде много сладки неща. Когато го правим, купуваме или чист шоколад (а не вафлички, гумени мечета и други), или от био магазини.
  14. Колко често? Както всяко дете, и Кари вижда от приятелчета си, че непрекъснато ядат нещо сладко, и тя иска. Засега се справяме с говорене и обясняване. Все пак й купуваме на 2-3 дни по нещо сладко.
  15. Как отговаряш на въпроса „Какво ми носиш“? Да си призная честно, когато нямахме дете, това поведение не ми харесваше. При Кари имаше един период, в който тя получаваше различни малки подаръци, когато ходеше при бабите и дядовците. Това беше техния начин да покажат обичта си към нея. След разговори с тях (и с Кари), нещата се промениха и вече всички спазват нашите „правила“. Те продължават да дават на дъщеря ни нещо много по-ценно – времето си с нея.
  16. Как отбелязвате рождените дни и празниците? Празниците на Кари ги празнуваме по два пъти – първо с нейните приятелчета, а след това с роднините. Нашите празници превръщаме и в нейни, и тя чака с нетърпение „ден ден“ на мама и тати.
  17. Какво получава Кари? Мама и тате подаряват винаги най-хубавите и най-желаните подаръци, защото знаят за какво говори непрекъснато Кари 🙂.
  18. Какво подаряват роднините и близките на Кари? Каквото кажат мама и тате 🙂. Обикновено хората ни питат от какво има нужда – дрехи, играчки, столчета или нещо друго.
  19. Какви дрехи носи Кари? В първите месеци използвахме дрехи, които получихме от наши познати. Сега вече Кари е голяма госпожица и иска да е модерна – с рокли, туники, блузки с животни и други.
  20. В какви пътешествия и приключения се въвличате семейно? Възпитаваме в Кари любов към природата, пътешествията и игрите на открито. Почти всеки уикенд сме някъде извън града – на вилата, в планината или в някой парк. Все още не сме ходили на далечни пътешествия, но много искаме да покажем градове като Рим, Барселона, Лондон и много други красиви места на Кари.

stoyan Стоян Георгиев е семеен терапевт, председател на “Асоциация за интензивно семейно консултиране” и създател на сайта semeistvo.bg. Консултира по въпроси, свързани със семейните взаимоотношения и отглеждането на децата. Автор е на книги и материали, които помагат на стотици български семейства (включително и на моето) да изграждат по-стабилни и щастилвиви взаимоотношения.

  1. Как се казваш? Стоян
  2. Семейно положение? Женен за Снежи
  3. Деца? Доти (12), Бети (9) и Анди (7)
  4. Какво работиш? Помагам на семействата да бъдат по-щастливи заедно
  5. Кой отговаря за финансите вкъщи? Аз съм финансовият мениджър, решенията вземаме заедно. Всеки има право на глас.
  6. Децата тежат ли на семейния бюджет? Всъщност помагат за него.
  7. За какво харчите най-много пари в месеца? В момента – за къщата.
  8. За какво отделяте най-много време? За това всички да научим нещо ново.
  9. Кой отговаря за отглеждането и възпитанието на децата? И двамата.
  10. Децата имат ли джобни пари? Не. Изкарват ги, като участват с работа по дома или семейния бизнес.
  11. Какво правят с тях? Три неща, също като нас – харчат, спестяват и дават на някой в нужда.
  12. На колко години запозна децата си с парите? Може би на три.
  13. Купуваш ли лакомства на децата? Рядко. Сигурно за това те приготвят лакомствата вкъщи.
  14. Как отговаряш на въпроса „Какво ми носиш“? Изчервих се – май не са ми задавали този въпрос. (М: Какъв късметлия само!)
  15. Как отбелязвате рождените дни и празниците? В нашето семейство празнуваме рождените си дни всеки месец на датите, на които сме родени. Това прави около 5 дни празници в месеца, като обикновено всеки си избира какво да направят другите за него.
  16. Какво получават децата? Най-важното – време и нераздвоено внимание.
  17. Какво подаряват роднините и близките на децата? Бонбони.
  18. Какви дрехи носят децата? Най-евтините, нямат време да им се порадват, защото се налага да ги сменят всеки сезон.
  19. В какви пътешествия и приключения се въвличате семейно? Посещаваме диви места, яздим коне и танцуваме заедно.

Писах още: Да счупим табуто или защо не е страшно да ходим на брачен консултант

За мен лично отговорите на Стоян и Стойне потвърждават следните изводи:

  • Ние родителите имаме отговорност да научим децата да оценяват и управляват парите. Това важи и за други ценни социални умения, за които погрешно чакаме на държавата да научи децата ни.
  • Прекарването на време с децата обаче (с нераздвоено внимание, по думите на Стоян) е най-ценното, което можем да им дадем.
  • Парите ни купуват онова, което искаме (+ накои необходимости, разбира се), но онова, от което най-много имат нужда децата, за да растат щастливи, се крие в приключенията с мама и татко!

И сега моят отговор на въпроса какво ми носиш (който чувам почти всеки ден):

ЦелуФки и льОбоФ!

Пишете ми, моля, с коментар по този пост, кои са въпросите свързани с децата и семейството, на които търсите отговор, а аз обещавам да намеря най-точния човек, който да отговори.

Стойне и Стоян се съгласиха да задълбаят по някои от темите, които повдигнахме с този блиц, така че смело дълбайте и вие с въпроси, на които заедно ще намерим отговорите (:

 

 

Държавата ограничава и ограбва, вместо да насърчава образованието

Извинете, #КОЙ? Държаваta отнела медала по информатика на дете, защото не ходи на училище? А нейната система какво произвежда?

Божидар и майка му, снимка btv
Божидар и майка му, снимка btv

Не че съм такъв фен на домашното обучение, но конкретния случай с Божидар слага доста червени точки в неговата графа! Работа на държавата е да осигури равен достъп до образование на всички деца и да стандартизира все пак образованието. В случая момчето очевидно се справя прекрасно по не една или две дисциплини, а долната мащеха, наречена държава в лицето на МОН не му го признава.

Да опитаме да дадем оценка на начина, по който държавата се грижи за своите деца не е лесно, защото децата ни растат под влияние на различни фактори.  Най- близо до клинично изолиран случай на държавна грижа са децата в домовете за отглеждане и възпитание на деца лишени от родителска грижа (ДОВДЛРГ). Ами, нагледала съм се на такива в живота си – те се отглеждат, възпитават и образоват от въпросната мащеха. Резултатът – хора, израснали без любов, недоверчиви, абсолютно неспособни да полагат грижа за себе си, да създават взаимоотношения, да намират и задържат смислена работа, да създадат дом, семейство. Ако някой успее в някоя от тези сфери, то, уверявам ви, е ВЪПРЕКИ усилията на държавата.

16849_400014215018_4161778_n
деца на държавата

И к’во правим?

Вероятно много неща трябва да се променят, вероятно е сложно да се приведе системата в нов вид, който да отговаря на потребностите на съвременните деца. Не знам. Мътно ми е. Едно обаче е кристално ясно – държавата трябва да стимулира, насърчава, да осигурява възможности на всички деца да знаят и могат не по-малко от даден минимум, а не да притиска, ограничава и  ограбва онези, които очевидно се справят добре и без нейна помощ.

Благодаря на Бог, че Айнщайн не се е родил в 21-ви век в България, защото ако беше така, вероятно светът нямаше и да разбере за него. А кой знае, може би десетки съвременни Айнщайновци тънат нейде в борба със статуквото и се чувстват аутсайдери, дори престъпници.

Вълнуват ме темите, свързани отглеждането и образованието на децата и държавните провали в сферата.

и новото правителство иска децата ни на 4 в училищата

продължава напъна да ни вземат децата от 4 годишни на училище.

Новият образователен министър: 4-годишните трябва да ходят на училище

доста протестирахме през декември, когато за първи път внесоха промените за одобрение. отложиха гласуването. взеха решение, но дебат имаше и след това.

от протеста през декември
от протеста през декември

явно новите управляващи възнамеряват да продължат делото на падналия кабинет. за жалост обаче, не са внимавали добре, когато е трябвало.

изумена прочитам, че г-жа Клисарова е казала:

“Но искам първо да разбера настроенията на хората към този закон, да събера още мнения, за да направим поправки и той да стане работещ”

Къде спахте, г-жо, Министър, докато протестирахме?

вярвам, че ред се прави със стимули и политики, а не със забрани и задължения.

по какво лаят кучетата, докато керванът си върви?

днес парламентът ще гласува на второ четене промените в закона за образованието. колко не се учудвам. вчера всичко гърмеше от новината за милионния договор на поп-фолк гиганта… добре ни разсеяха, за да си прекарат тихомълком днес олигархичните промени ))))):

като мишки се крият зад обществено незначими скандали. ама и ние пък като послушно стадо от едър рогат добитък си хвърляме сами прах в очите. и се караме кой кого настъпил в суматохата…

и все пак група будни майки и татковци ще успеят да идат до парламента, за да се занимаят с по-важния проблем. флашмоб се планира, защото за протест няма време! Бог да е с нас. друго не мога да кажа…

Image
Цвети и Дана на простеста през декември

казах доста вече:

ред със стимули и политики, а не със забрани и задължения

отложиха гласуването на промените в закона

за криворазбраната ромска интеграция

за родителските кооперативи

хубави аргументи, лошо решение

протестирам срещу задължителното образование за 4 годишнитe

ред със стимули и политики, а не със забрани и задължения

със съпругът ми споделяме пред Дарц нюз мнението си за задължтелната предучилищна за 4 годишните. някои от по- важните моменти:

Ивайло: “Нас ни притеснява това, че е задължително. Нямаме избор, възможността да изберем дали да дадем детето при лелка, която ще гледа още трийсет деца…”

Аз: “Законът предвижда доста добри предложения. Експертите, които защитаваха позицията на държавата говориха, че целта на държавата е да стане по-отговорна спрямо децата. А фактът, че за четиригодишните ще бъде безплатна предучилищната,  би облекчил много родители. Нека да ни стимулират с нещо такова, да си дадем децата на детска градина, но да не ни задължават. Същото важи за безплатните учебници, помагала.”

Image
снимка: Иво Орешков

“… държавата казва, ние правим законите за всички и това, че вие можете да си гледате детето вкъщи не означава, че някой друг може да си го гледа вкъщи. Но щом сме различни, щом се правят законите за всички, те би трябвало да се такива,  че да ни дават възможност за избор, да ни дават възможност да бъдем различни, а не да ни слагат в калъп.”

“на Запад хората започват да доказват, че ранното започване в училище не е толкова добро за детето, колкото се е смятало през 90-те и 80-те години. Там вече си взимат поука от грешките, които са направили,  а ние вместо да се поучим, гледаме да ги настигнем в грешките им. Не виждам какъв е проблемът държавата да построи повече детски градини, без да задължава децата да ходят или не в тях.

просто не ми харесва да отнемат правото ни да бъдем различни и да отглеждаме децата си според собствените си ценности, морал и разбирания! в едно деморатично общество ред трябва да се постига със стимули и политики. не със задължаващи/ забраняващи закони. затова пиша. и се надявам да намирам съгласието ти!

ето и цялото интервю, за който има време и търпение.