За ваксините – не какво мисля, а как се чувствам

Не знам поради каква причина в последните няколко дни интернеда избухна с мнения в подкрепа на ваксините. Вероятно нещо са дали по телевизора, което съм пропуснала, че така изведнъж много хора решиха да си кажат мнението.

Аз нямам за цел да изкажа мнение ЗА или ПРОТИВ ваксините, нямам намерение и да коментирам мненията ЗА или ПРОТИВ ваксините.

Искам само да си кажа, понеже ми тежи, как се чувства една средноинтелигентна (по общоприетия стандарт за интелигентност) майка посред тоз обществен диалог, в който никой не слуша другугата страна, за да я разбере, а за да ѝ отвърне подобаващо.

Това, което аз виждам са два типа коментиращи:

1. изпаднали в истерия майки, които се нахъсват помежду си – средноинтелигентни (и те като мен), загрижени, стресирани, малко поизглупели около изтощителната, но интелектуално щадяща грижа за бебето, които гледат надменно всяка невежа, която допуска илюминатите да разболеят детето ѝ от аутизъм, и

2. мъже и жени, които нямат деца (или не са основния грижещ се за детето вкъщи), които са свръхинтелигентни или поне се изказват с надменност, която предполага, че се имат за такива или най-малкото за по-интелигентни (поне мъничко “по-“) от хистерясалите мами, които обвиняват опълчилите се срещу науката и медицината прости люде.

Сега, има и други в целия диалог, но те или си мълчат или просто ме избягват мен лично, защото аз не ги засичам. Всъщност, не всички ме избягват. Онзи ден Гери ми писа: “Мирянка, какво мислиш за ваксините. Мен много ме е страх.”

И мен ме е страх. 

Страхът е най-лошия съветник.

И какво сега?

Страх ме е да направя ваксината, страх ме е и да не я направя. 

И най-малката вероятност да вкарам в детето си нещо, което може да му навреди, ме ужасява. Ужасява ме и мисълта, че ще го оставя уязвимо на болести, за които човечеството вече има лек и той е достъпен за мен.

Сега ще си призная с риск да бъда заклеймена от всички в спора – децата ми са ваксинирани с повечето задължителни ваксини – с изключение на две- три, с които имаме да наваксваме понеже боледуваха доста в последните месеци, но не е сигурно дали ще наваксаме. Просто не съм сигурна какво да правя.

Всеки път, когато държа Филип или Дамян, за да може да му сложат ваксината, в гърдите ми бушува буря и въпросът, чийто отговор никога няма да имам: Правя ли най-доброто за него? 

IMG_0141

Вярно е, че са задължителни някои ваксини, но в крайна сметка, моя отговорност е грижата за моето дете. Вярно е, че нося отговорност и за другите деца – давам си сметка, че ако моите деца не са ваксинирани, те поставят в уязвимост и децата около себе си. Честно да си призная обаче, най-ме е грижа за моите си (та-даам!). Искаше ми се да мога да не ги ваксинирам, но да задължа всички около мен да си ваксинират техните – така моите ще са защитени от заразите и от евентуалните вреди от ваксините. Няма как да стане това и в края на краищата всеки родител носи отговорност за решението, което ще вземе с яснотата, че другите около него може да вземат друго решение.

Бремето на такава отговорност е тежко и моля за милост. Пощадете ни поне от грубостта и осъждението, които струят от мненията по въпроса. Изкажете си аргумените, но не сочете с пръст и не заклеймявайте.

Вижте, нямам против диалога ЗА или ПРОТИВ ваксините. Нужен е. И ще чета всичко, което ми попадне, за да съм сигурна, че съм дала всичко от себе си, за да знам правилния отговор.

Само една молба имам към участниците в диалога: не ни съдете, не ни се присмивайте, не ни сочете с пръст и не ни заклеймявайте. От която и страна да сте. Срещу която и страна да сочите, имайте едно предвид:

Колкото и изглупяла да изглежда отстрани, колкото и фанатично заблудена да ви се струва, колкото и невежа да е, Всяка майка прави каквото прави с убеждението или най-малкото с надеждата, че прави най-доброто за своето дете.

Advertisements

За свободата, правото на мнение и толерантността

“тъпа путка си Мирянка, а мнението ти и то като теб”

“Щях да се нервирам по-малко ако бяхте казали, че просто не харесвате гейове или че ни смятате за извратени, противоестествени… НО да се правите, че мнението Ви почива на някаква научна основа, когато то почива на крайно консвервативни религиозни и нацистки теории и практики – това вече не мога да приема!”

“пишман-психолози и “специалисти” си позволяват да влизат с кубинките в живота на хората, за да оправдаят собствените си ограничения и предразсъдъци. Простимо е средностатистическият гражданин да е задръстен игнорамус по дадени горещи теми, но да се изцепиш уж “професионално” в пространството – това е доста по-вредно от гей-парада.”

“Не си квалифициран да определяш докъде се простират свободите..освен ако не се признаеш открито за неонацист.”

“Ако не можеш да поддържаш блог, не го прави. Звънни на мама и й поискай макраме. Почни да плетеш чорапки. Хвани се с нещо, дето си квалифицилана да правиш. Явно не е писане, не е дискусия, щото си дълбоко, дълбоко предубедена.”

“Избери си кауза, в която си компетентна. Най-сериозно, блог упражненията ти и ПР напъните в публичен профил са тъжен, но не неочакван провал.”

Ами, това е реколтата коментари, която събрах с опита си да изкажа мнение по тема, която очевидно е неедностранчива. Това са коментарите конкретно и открито към мен, представям си какво се е обсъждало извън знанието ми, макар малко да ме възнува. Въпросът за причините за нехетеросексуалното привличане и правата на ЛГТБ общността очевидно разделят професионалисти и непрофесионалисти не само в два полюса, но в мнения и нюанси повече от цветовете на тематичната дъга. Та, не е ли мое право да избирам къде да застана в целата схема?

Не се чувствам жертва. Безкрайно безпардонно е обаче хора, които твърдят, че всеки има право на свобода, право на менние и всички трябва да сме толерантни към всички, да ме наричат с обиди, да ми слагат етикети и да вменяват погрешно причини за мнението ми.

229292_1039690589217_3369_n

След призивите на сексуалната револючия в САЩ пез 60-те и 70-те години – „Ти си това, което чувстваш” и „ако не се отдадеш чувства си, значи предаваш себе си и ще се разболееш” – разбирам, че на много хора им е трудно да имат и да се придържат към критерии за правилно и грешно. Аз обаче вярвам, че нещата не се делят на нормални и ненормални, на приятни или неприятни, а на правилни и грешни. Старая се също да се информирам добре преди да заема позиция по дадена тема и по никякъв начин не отхвърлям правото на другите да не са съгласни с мен.

За да сме наясно:

– убедена съм в правото на ЛГТБ общостта да се организира, демонстрира, парадира. Не смятам София Прайд обаче за нещо добро (правилно).

– уважавам и обичам много хора, които се определят като гей. Не харесвам обаче визията на Азис и Кончита.

– не мога да докажа, че човек не се ражда гей, но вярвам, че това е така. По същия начин не вярвам, че хората сме били маймуни. И по двете теми има много научини тези, изследвания, мнения, обективни и субективни материали и пр.

– вярвам в правото на всеки да има семейство, но съм убедена, че детето трябва да абсолютния фокус на всички дебати по темата. Не мисля, че възрастните имат права спрямо детето. То е личност със свои собствени права.

– не мисля, че детето ми ще бъде гей, но ако се окаже, че греша в схващанията си за причините за нехетеросексуалното привличане, бъдете сигурни, че ще го обичам и подкрепям не по-малко. Не съм сигурна колко ще одобрявам гаджетата му, но това важи и в случай, че те са момичета (особено ако готвят по-добре от мен!).

Благодаря на всички, които се включиха с коментари. Това е доказателство, че темата има нужда от дискусия. В този смисъл, дори помагам на София Прайд с повдигане на темата в моите лични онлайн канали. Това, че съм наранена от някои коментари, надали вълнува някого, освен семейството ми, но си казвам, нали… за да сме наясно.