Няма нищо сиво в „Петдесет нюанса сиво“. Всичко е черно.

Психиатърът Д-р Мириам Гросман публикува в своя блог Отворено писмо до младите хора относно “50 нюанса сиво”. Тъй като е отворено, считам за позволено препечатването му. С превода ми помогна Виктория Иванова (мерси, Вики, страхотна си!). Оригиналът (винаги по-добър от превода) може да прочетете тук: http://www.miriamgrossmanmd.com/an-open-letter-to-young-people-about-fifty-shades-of-grey/

петдесет нюанса сиво

Последно преди да преминем към самото писмо: не съм гледала филма все още, но възнамерявам скоро да го направя въпеки педупрежденията на д-р Гросман. честно казано, смятам, че имам достатъчно негативен и позитивен опит, за да не бъда повлияна от филма по начин, който да застраши физическото и емоционалното ми здраве. Но младите хора, които все още търсят какво е ОК и какво не е, и какво всъщност представлява сексът, може би трябва да имат едно наум. Ето едно – наглас – от психиатър:

“Няма нищо сиво в „Петдесет нюанса сиво“. Всичко е черно.

Нека обясня.

Аз помагам на хора които са наранени вътрешно. За разлика от лекарите, които използват рентгенови лъчи или кръвни изследвания за да определят защо някой страда, раните, от които аз се интересувам, са скрити. Аз задавам въпроси и слушам внимателно отговорите. Така разбирам защо човекът пред мен „кърви“.

Годините на внимателно слушане са ме научи на много неща. Едно нещо, което съм научила, е, че младите хора са напълно объркани относно любовта – как да я намерят и  как да я задържат. Те правят грешни избори и това ги наранява.

Не искам и вие да страдате като хората, които виждам в офиса ми, така че ви предупреждавам за новия филм, наречен Петдесет нюанса сиво”. Дори и да не гледате филма, неговото послание се промъква в нашата култура, и може да посади някои опасни идеи в главите ни. Бъдете готови.

Петдесет нюанса сиво е пуснат по кината за Свети Валентин и това ни кара да си мислим, че е романтика. Не се хващай на това. Филмът, всъщност е за една болна и опасна връзка, изпълнена с физическо и емоционално насилие. Изглежда бляскаво, защото актьорите са великолепни, имат скъпи коли и частни самолети, а и Бионсе пее на фона. Може да заключите, че Кришчън и Ана са готини, и въпреки че връзката им е различен, тя е приемлива.

Не си позволявайте да бъдат манипулирани от едно холивудско студио. Хората там просто искат парите ви; те не се интересуват от вас и вашите мечти.

Насилието не е бляскаво или готино. Никога не е ОК, при никакви обстоятелства.

Това е, което трябва да знаете заПетдесет нюанса сиво”. Като дете, Кришчън Грей бил ужасно пренебрегван. Той е объркан относно любовта, защото никога не я е преживявал истински. В съзнанието му, любовта се свързва с лоши чувства като болка и срам. Кришчън изпитва удоволствие от това да контролира и наранява жени по странни начини. Анастасия е незряло момиче, което харесва външния вид и богатството на Кришчън, и глупаво се поддава на неговите желания.

В реалния свят, тази история би свършила зле – Кришчън в затвора, а Ана в приют или морга. Или може би Кришчън е щял да продължи да бие Ана, и тя би останала с него в страдание. Така или иначе, животът им определено не би бил приказен. Доверете ми се.

Като лекар, аз ви призовавам: Не гледайте “Петдесет нюанса сиво”. Информирайте се, научат фактите, и обяснете на приятелите си, защо те не трябва да го гледат също.

Ето няколко от най-опасните идеи, лансирани от Петдесет нюанса сиво:

  1. Жените искат мъже като Кришчън, които ги командват и са груби.

НЕ! Една психически здрава жена избягва болката. Тя иска да се чувства в безопасност, уважавана и обгрижвана от мъж, на когото може да се довери. Тя мечтае за сватбени рокли, а не за белезници.

  1. Мъжете искат жена като Анастасия – кротка и несигурна.

Грешно! Един психически здрав мъж иска жена, която може да каже мнението си. Ако по някаква причина той се отклони от правия път, тя да го върне обратно в релсите.

  1. Анастасия упражнява правото си на свободен избор, когато се съгласява да бъде наранявана, така че никой не може да съди решението и.

Погрешна логика! Разбира се, Анастасия има право на свободен избор, но тя прави грешен избор. Саморазрушетелното решение е лош избор.

  1. Анастасия прави избори за Кришчън разумно и самостоятелно.

Съмнявам се! Кришчън постоянно снабдява Анастасия с алкохол, нарушавайки  преценката и. Също така, Анастасия става сексуално активна с Кришчън – първият ѝ опит някога, много скоро след срещата и с него. Невронауката твърди, че подобна на тяхната интимност отключва у нея чувства на привързаност и доверие преди тя да се е убедила, че той ги заслужава. Сексът е силно и интензивно преживяване – особено първият път. И накрая, Кришчън манипулира Анастасия да подпише споразумение, забраняващо ѝ  да разкрие на някого, че той е насилник.

Алкохол, секс, манипулация – това едва ли са съставките на едно внимателно обмислено и независимо решение.

  1. Емоционалните проблеми на Кришчън са излекувани от любовта на Анастасия.

Само във филмите! В реалния свят, Кришчън няма да се промени особено много. Ако Анастасия изпитва потребност да помага на емоционално увредени хора, тя би станала психиатър или социален работник.

  1. Добре е да експериментираш сексуално.

Може би… за зрели хора във дълготрайно, стабилно, посветено и моногамно взаимоотношение, познато още като „брак“. В противен случай, си застрашен от полово предавани болести, нежелана бременност и сексуално насилие. Мъдро е да подхождате с собено внимание към това кой допускате близо до себе си – физически и емоционално, защото само една подобна среща може да ви извади от релси и да промени живота ви завинаги.

Накратко: силата на „Петдесет нюанса сиво“ се крие в това, че посява семена на съмнение. Има огромни разлики между здравите и нездравите взамоотношения, а филмът размива тези разлики  и започваш да се чудиш: „кое е здравословно в едно взаимоотношение? Кое е извратено? Има толкова много нюанси на сивото…“ Не, не съм сигурна.

Виж, тук става въпрос за твоята сигурност и бъдещето ти. Няма място за съмнение; интимна връзка, в която има насилие, независимо дали е по взаимно съгласие, е неприемлива.

Бяло или черно. Тук няма нюанси на сивото. Нито един нюанс на сивото.

Advertisements

Равносметка след посещението в Бойчиновци или за стойността на живота, поправката и любовта

Поправителният дом в Бойчиновци е място, което те сдухва. Просто е потискащо само по себе си – стара сграда, отблъскваща мозайка за под, влажни стени в депресиращи тонове, ронеща се мазилка, кънтящо ехо, миризми на застояло. Съвсем отделно затворническите мотиви – решетки, бодлива тел, звук от спускане на резета, деца строени по етажи в зависимост от това колко лоши са били.

Ако това е поправителна институция – тя трябва да има за цел да промени миналото на обитаващите я и да ги стимулира да поискат по-добър живот за себе си. Те не могат да поправят действията си, да съберат и залепят счупеното, но могат да се замислят следващия път преди да сторят нещо подобно.  Това е моето разбиране, защото все пак говорим за поправителна, а не наказателна институция. Ако до тук не си съгласен, може би следващите редове хич няма да ти допаднат..

Прекарвайки един крайно недостатъчен следобед с момчетата там, имам време само да си дам сметка, че всъщност тази институция не поправя нищо. Те така или иначе си живеят в мизерия, така или иначе са заобиколени от бедност, враждебност, насилие и омраза (липса на любов) – в домовете им, кварталите им, в обществото ни. Така, чувството на несправедливост и липсата на всякаква стойност за живота им се засилват още повече и това неизбежно води до задълбочаване на социалните проблеми на момчетата.

Липса на стойност на живота – просто кънти в главата ми в образи след посещението в Бойчиновци.

Говорим си за вредата от наркотиците – върху тялото, върху психиката, върху социалното функциониране, а всъщност за тях тези неща така или иначе нямат стойност. Ако ти кажа да си пазиш старите, вехти, изцапани и скъсани дрехи, ще си ги пазиш ли? Пък макар и единствени?

Друго е усещането на терена. След скучната беседа, на която ние научихме повече за живота и наркотиците отколкото научиха момчетата, отидохме да играем футбол. И понеже аз бях от запалянките, имах време да ги наблюдавам и да слушам какво ги вълнува, как реагират и за какво си говорят – помежду си и с другите запалянки. Бяха щастливи и се бореха за победа, защото имаше награди или защото виждаха смисъл в победата сама по себе си.

Единственото, което може да мотивира един „развален” човек да се погрижи за себе си и за света около себе си и да „поправи” действията си е да види, че има смисъл. А смисълът се корени в стойността – да повярва, че живота му има стойност, следователно и животът на другите. Когато животът има стойност, стойност има и здравето, и вещите, и благосъстоянието въобще. Все неща, които някое от момчетата в Бойчиновци е отнел някому.

А единственият начин да придадеш стойност на нечий живот е чрез демонстрация на любов.  Най- мащабния акт на любов в исторически план, който мога да цитирам е „Защото Бог толкова възлюби света, че даде Своя Единороден Син, за да не погине нито един, който вярва в Него, но да има вечен живот.” Това доказва, че любовта се демонстрира със (само) жертва. И всеки родител ще се съгласи с мен.

Ние се лишихме от един ден и няколко левчета за път, но вярвам, че ако го направим отново и отново, някое от момчетата в Бойчиновци може би ще ни повярва.

Ще ни повярва, че животът му има стойност.