Писмо до родителите в детската градина относно подаръците и Коледа

Написах това писмо до родителите на децата в групата на Филип  (3г. и 10 мес.) във връзка с подготовката за коледното тържество в детската градина. Споделям го публично, тъй като смятам, че практиките, които има в нашата градина, вероятно съществуват и на други места. Това са неща, за които ние родителите се разбираме, не са “институционални” за градината въпроси и не са ни спуснати от ръководството на градината. Писмото ми адресира това какво ние като родители избираме да направим за децата си.

Скъпи родители,

Пиша това писмо със свито сърце, поради няколко причини. От една страна, не искам да обидя някого или да прозвуча сякаш омаловажавам усилията на по-активните родители. От друга страна съм изпълнена с притеснение за начина, по който се очертава да почетем един от най-светлите празници за цялото човечество – Рождество Христово. Загрижена съм и за това, че когато в една група има 20-30 човека, които трябват да вземат решения за най-ценното – своите деца – много вероятно е да имаме несъгласие и да възникнат конфликти.

Аз не искам това.

Повече от всичко искам в следващите 4 години с вас да изградим приятелства и да си сътрудничим по въпросите, които касаят общия живот на нашите дечица в детската градина.

Позволете ми да дам малко предистория преди да споделя мислите си относно Коледните активности в градината.

През септември се събрахме заедно на родителска среща и на всички нови родители беше казано каква е практиката: събираме по 70 лева за учебни материали и по 30 лева за 3 предстоящи през годината празници: Коледа, 8-ми март и 1-ви юни (по 10 лева за празник). Нищо от това не беше обсъждано и никой от нас, по-новите родители, не се възпротиви. Аз лично предпочитам откритите обсъждания, но съм и готова да се доверя на хора с опит, затова се доверих и участвах в установената практика.

Вчера говорих с една от по-активните майки, която изключително много уважавам по не една причина. От нея разбрах, че 10те лева, които сме събирали са само за „лакомства“, а отделно от това всеки родител трябва да предостави подарък за своето дете по списък съставен от госпожите. Те са питали нашите деца какво искат и са ни го написали, да знаем и да купим. Чух дори, че някои родители ще носят подаръци на цени от порядъка на 60 – 100 лева, че и повече.

Скъпи родители, аз съм притеснена!

Притесняват ме няколко неща:
1. 10 лева за лакомства – това са 6-7 килограма захар. Моите деца не изяждат толкова за 3 месеца! Както и да е. Това ще го преживеем – празник е. Нищо няма да им стане на децата от веднъж.
2. Госпожите питат децата какво искат за подарък. Това за мен е много неприемливо. Разговорът за коледния подарък е разговор за онова, за което детето мечтае. На тази възраст това са техните мечти! Това е разговор, в който аз имам възможност да си поговоря с детето за онова, което то обича и да му помогна, ако има нужда от насока. Не бих искала някой да отнема тази привилегия от мен! img_20141217_154113-crop

3. Всяко дете ще получи различен подарък на тържеството в градината. Това ни поставя в ситуация да се състезаваме! Защо? Всеки иска детето му да се чувства специално и затова ще се постараем да получи най-доброто. На тази възраст децата се идентифицират с групата, към която принадлежат. Ако някое дете получи по-малък (в неговите очи) подарък, то ще се почувства нещастно и по-недостойно в своята група. Аз не искам това за никое дете!
4. Гигантски подаръци в градината. Съвсем честно, аз смятам, че мястото за най-хубавите подаръци е вкъщи. Ако и в градината има големи и пищни подаръци, това обезценява всички други подаръци. Това прави децата алчни и цинични. Аз не искам това за моето дете. Ако пък сме готови да дадем на децата си най-хубавите подаръци в градината, а вкъщи подарим нещо малко, на какво ги учи това? Че градината е мястото, където се грижат за нас най-добре? Не възпитава ли това възрастни, които чакат на държавата и институциите да се погрижат за тях? Опасявам се, че това е социалистическо наследство, което аз не желая да предавам на поколението след мен.

Скъпи родители, не искам да развалям направената вече организация. Но ако тук има някой, който споделя моето мнение, моля ви, споделете. Нека заедно да намерим начин да направим нещата така, че всички да сме щастливи! Ако и да решим, че продължаваме по вече приетия план, тъй като няма време, аз ще измисля как да се справя с притесненията си, но нека не подминаваме въпроса само защото сме твърде заети да обсъждаме или пък твърде пасивни, за да не споделим мнението си.

Съжалявам ако обиждам някого. Това е последното, което бих искала. Всеки родител е различен и има своето виждане за отглеждането на детето си. В група от 30 човека има 30 различни мнения, сигурна съм, но нека се опитаме да се разберем в дух на приемане, изслушване и сътрудничество.

Благодаря ви!

Advertisements

на Рождество със…

коледа

провокирана от Коледа без… на Жюстин, мисля и пиша какво всъщност ни трябва на празника. не какво искаме, а от какво наистина имаме нужда. та:

  • празник с настроение – стани с усмивка и не давай на никого и нищо да я прогони. пусни празнична музика. спомни си хубавите моменти от годината. поговори с някой, когото обичаш. зарази всички с настроението си.
  • подаръци със смисъл и приложение – по-добре да попиташ кой от какво има нужда, отколкото да купиш нещо нежелано. липсата на изненада или лоша изненада – ти избираш.
  • време със семейството – ако не се разбирате добре, направи опит да стоплиш отношениеята. много вероятно е около празниците да срещнеш разбиране от гругата страна. простете си. прости първо ти.
  • с любов – не чакай да я почувстваш. любовта е действие. за да дойде при теб, тя трябва първо да излезе от теб.
  • с вяра – Исус се е родил, за да даде на теб и мен вечен живот. няма нужда да правиш нищо друго освен да вярваш!

тези май са най-важните.

аз от друго нямам нужда.

това е моята Коледа.

Писмо до Дядо Коледа

Скъпи дядо Коледа!

Знаеш, вече съм голяма. Аз от своя страна знам, че ти не си съвсем белобрад старец- просто така се явяваш за първи път на малките деца, за да могат да приемат образа ти по-лесно. След това живееш чрез най- близките ни хора – онези, които ни обичат и искат да ни правят щастливи и да ни изненадват. Живееш и в мен, за да мога и аз да радвам и изненадвам онези, които обичам.

Знам ги тези неща, защото познавам Един, по чието подобие и ти работиш. Даже и Него често го оприличават на белобрад старец. Но стига… продължавам към същината на това писмо.

И така, тази година си пожелавам много весели дни с моето семейство! Искам да се съберем и да ни е радостно и уютно! Нека сме здрави и да се обичаме все повече. Пожелавам си и всичко да е наред с малкия юнак, който расте в мен и нека той да донесе радост на всички в семейството! Моля се и за повече топлина и любов за децата от Липница и младежите от „Дом възможност”. За тези неща се моля на Бог – все пак той е Всемогъщия! За теб съм оставила по- дребни и материални заръки, с които съм сигурна, че ще се справиш. Ето ги и тях:

[Краят на това писмо е различен във всяко от копията, които бяха разпратени до пожелалите да сложат червените ботушки и да зарадват децата- веселушки! ((:]

Много благодаря, че всяка година ме радваш, дори да не съм била от най- послушните и че си гъвкав и модерен, а не закостеняла консерва!

Весели празници!

С обич,

Миряна

Image