Ден на доброволния труд

Днес е ден на доброволеца и доброволния труд!

Убедена съм, че това е един от най-важните елементи от нашето гражданство.  И не само защото не е достатъчно да разчитаме на държавата да се погрижи за това и онова. Ние имаме власт да влияем на своя живот и на този на околните.

10957_198187395795_8096627_n
Няма значение дали ще садим дръвчета, дали ще помогнем с администрацията на някоя благотворителна организация, дали ще поритаме футбол с уязвими младежи, дали ще товарим кашони с подаръци за нуждаещи се, дали ще се погрижим за възрастен човек, дали ще поговорим с наркозависим за вредата от дрогата, дали ще подредим склада на местната хранителна банка, дали ще асистираме на инвалид, дали ще помогнем с пазаруването на самотна майка.

Всеки в сферата, в която се чувства силен, в която му е приятно. Всеки със своя талант.

Трудът е ценност, трудът изгражда, трудът възпитава. Колко повече ако е в полза на някой в нужда, в полза на обществото!

Каузи и организации, които харесвам и подкрепям: Дом Възможност, “Изход” за наркозависимиАсоциация общество и ценностиНадежда за малките,TimeHeroes и други.

Advertisements

Писмо до Дядо Коледа

Скъпи дядо Коледа!

Знаеш, вече съм голяма. Аз от своя страна знам, че ти не си съвсем белобрад старец- просто така се явяваш за първи път на малките деца, за да могат да приемат образа ти по-лесно. След това живееш чрез най- близките ни хора – онези, които ни обичат и искат да ни правят щастливи и да ни изненадват. Живееш и в мен, за да мога и аз да радвам и изненадвам онези, които обичам.

Знам ги тези неща, защото познавам Един, по чието подобие и ти работиш. Даже и Него често го оприличават на белобрад старец. Но стига… продължавам към същината на това писмо.

И така, тази година си пожелавам много весели дни с моето семейство! Искам да се съберем и да ни е радостно и уютно! Нека сме здрави и да се обичаме все повече. Пожелавам си и всичко да е наред с малкия юнак, който расте в мен и нека той да донесе радост на всички в семейството! Моля се и за повече топлина и любов за децата от Липница и младежите от „Дом възможност”. За тези неща се моля на Бог – все пак той е Всемогъщия! За теб съм оставила по- дребни и материални заръки, с които съм сигурна, че ще се справиш. Ето ги и тях:

[Краят на това писмо е различен във всяко от копията, които бяха разпратени до пожелалите да сложат червените ботушки и да зарадват децата- веселушки! ((:]

Много благодаря, че всяка година ме радваш, дори да не съм била от най- послушните и че си гъвкав и модерен, а не закостеняла консерва!

Весели празници!

С обич,

Миряна

Image