Радост, грижа и урок за по-добро самочувствие… в приюта

Дамян:

– Мамо, това куче е женско, ще го кръстим Яница.

– Откъде знаеш, че е женско, бе маме?

– Ами, има шнолка на ушето.

В крайна сметка установихме, че шнолката е плочка с номер, а Яница е мъж и я кръстихме Дамян. Разбира се, той е Дамян само за нас, защото след 30-минутната разходка, го прибрахме отново в клетката при другите безименни герои.

В приюта в Горни Богров има около 1500 кучета. Хиляда и петстотин. Малки и големи, кротки и емоционални, страхливи и по-нахални. Всички те имат нужда от разходка и радост. За разлика от хората, при тях не е фатално ако някой се появи в живота им за кратко, даде им обич и грижа и после никога не се върне. Това е едно от нещата, които правят доброволчеството за такива каузи, по-достъпно за хора, които не могат да се посветят трайно и постоянно.

В една от първите топли и сухи недели в годината си направихме разходка до приюта с идеята да разходим и един-два помиара (с много любов).

Разходихме осем броя – от различен калибър и с разнообразни характери. Не знам колко добро сме направили. Не ни беше това целта. За мен лично беше важно момчетата да преживеят нови и непознати емоции. Така се става голям 🙂

Няма да си кривя душата. Много е миризливо в приюта и е доста шумно в алеите с клетките на кучетата. Като цяло мога да кажа, че човек, който за пръв път стъпва на такова място, най-вероятно ще изживее лек шок. Той обаче минава много бързо – запознаваш се с правилата, виждаш другите хора как лежерно и умело водят клетите песове насам-натам. Запознаваш се и с твоя пес.

Ние получихме двама кротки екземпляри от една клетка за начало – Хепи и Съни. И наистина ни беше щастливо и слънчево с тях.

След тях искахме още. Тогава дойде Яница-Дамян и още един безименен мъжкар, който естествено се закичи с титлата Филип. Старшите доброволци в приюта се стараеха да ни дават по-кротки питомци, че да могат и децата да се справят. Филип (на 5) почти през цялото време имаше поверен пес на повод, а Дамян си намери охлюв за разхождане.

Третата двойка, която ни беше поверена, вече даде възможност и на Дамян да се прояви и то не само за снимка. Нанси и Майчето бяха съвсем малки (на ръст). Научихме, че са осиновени вече и си чакат транспорта за Германия.

За последно (като вече доказани разхождачи) взехме и по-отговорни задачи. Заведохме един юнак на ветеринар и разходихме една по-особена девойка.

Равносметката:

Накрая децата вече бяха позагубили интерес и се разсейваха с други занимания, но в крайна сметка си тръгнаха със страхотно самочувствие, че могат да владеят кучетата. Особено Филип – той наистина разбира, че е получил сериозна и отговорна задача и се е справил отлично с нея.

  • спазваха правилата и слушаха с уважение старшите доброволци,
  • налагаха авторитета си спрямо кучетата,
  • проявяваха творчество, когато имаше препятствия,
  • търсеха помощ, когато не можеха да се справят сами.

Това си е една много пъстра палитра от роли, емоции и връзки, които помагат на малкия (че и на големия) човек да осъзнае себе си и мястото си в света. Помага за изграждане на самостоятелност и придобиване на самочувствие и освен това е супер забавно 🙂

Още по темата за самостоятелните деца:

Задълженията вкъщи учат на отговорност и справяне с трудностите

През храненето към самостоятелност

За емоциите и самостоятелните деца

За майките-орлици и конфликтите на детската площадка

Какво учат децата, когато е мръсно и опасно

Advertisements

Най-малките неравни имат нужда от света и светът има нужда от тях

Днес е blog action day – ден, в който много блогъри по света пишат на една тема. Тази година темата е inequalityнеравенство. Моята тема (в живота, по принцип) е социалното неравенство, а днес ще ви разкажа малко за малките. Най-малките. Най-малките от неравните в обществото.

2014bad

Никой не избира родителите си и, когато се родиш в семейство, което не може да се грижи за теб, ти ставаш жертва. Ставаш социално неравен. Цивилизацията ни не е достигнала до решение на този проблем. И не казвам “в нашата държава не можем да се справим с проблема”, защото колкото и добре развита да е социалната система в която и да е държава, просто последиците от откъсването на детето от майката няма как да бъдат компенсирани.

Какво се случва с невръстните неравни?

Сценариите са много в зависимост от това дали родителите по собствено желание се отказват от детето или то им бива отнето поради неспособност да се грижат за него. Независимо какъв е изходът за едно такова неравно дете, има един период, в който то трябва да бъде настанено някъде, докато се намери най-доброто решение за него.

Малките къщи на “Надежда за малките” са такова преходно местенце. Там всичко е различно от големите, отблъскващи институции, които доскоро бяха единствената алтернатива.

В къщата има 5-6 бебнца от 0 до 1 годинка. Материалната база е безупречна, но тя никак не  е най-важна. За бебетата се грижат изключително посветени и грижовни персонал и доброволци. Физиологичните им нужди са посрещнати, но и това не е най-важно. Бебетата получават гушкане, което е толкова важно в тази възраст! Получават и социализация, което може би е най-трудното, но също толкова важно.

Надежда за малките, Динилия Кръстева
Сестра ми Йоана гушка, а директорът на Малката къща Динилия Кръстева радва бебе

Трудно е да социализираш едно дете, което не е твое. Законът е изключително тежък и с резон, защото касае правата на най-уязвимите членове на нашето общество. В тая ситуация за временния настойник най-лесно е да хлопне вратата на дома и да забрани достъп на който и да било до децата освен на персонала. Така си връзва гащите и се предпазва от “гафове”. Но дали това е най-доброто за детето?

Ами, правилно, не е. Безкрайно съм щастлива, че “Надежда за малките” успява да дари децата с достъп до света. Така прави неравенството им малко по-поносимо, малко по-равно. Така или иначе те не са на най-доброто място за тях. Не са при мама. Чудовищно е да ги лишиш и от контакта със света, който – дори да ни се струва враждебен понякога – очаква да ги посрещне и за който трябва да са подготвени.

От друга страна, светът също има нужда от достъп до тези деца. Как иначе ще знае за проблемите им? Как иначе ще може да помогне? Ами, нали трябва да видиш колко успешно работи услугата, за да посикаш да дариш пари за обгрижването на бебетата в нея. Нали трябва да видиш колко са прекрасни те, за да поискаш да доброволстваш като дадеш няколко часа в месеца за хранене, преобуване и ГУШКАНЕ!

Малките в неравностойно положение – неравните малки – имат нужда от света и светът има нужда от тях!

От два месеца съм член на Управителния съвет на “Надежда за малките” и приемам за своя мисия да не позволя временния дом на наште дечица да се превърне в затвор. Независимо от трудностите. Независимо от уязвимостта, която това носи. Независимо от злонамерените атаки, защото и такива има, читателю, колкото и да не ти се вярва.

И в заключение: Неравенството не е присъда. За най-малките от неравните има надежда. Надежда за малките.

П.П. Ако искаш да научиш повече за “Надежда за малките”, за трудностите в работата ни или друго – пиши ни или лично на мен (:

Снимката направи Тонита

Ден на доброволния труд

Днес е ден на доброволеца и доброволния труд!

Убедена съм, че това е един от най-важните елементи от нашето гражданство.  И не само защото не е достатъчно да разчитаме на държавата да се погрижи за това и онова. Ние имаме власт да влияем на своя живот и на този на околните.

10957_198187395795_8096627_n
Няма значение дали ще садим дръвчета, дали ще помогнем с администрацията на някоя благотворителна организация, дали ще поритаме футбол с уязвими младежи, дали ще товарим кашони с подаръци за нуждаещи се, дали ще се погрижим за възрастен човек, дали ще поговорим с наркозависим за вредата от дрогата, дали ще подредим склада на местната хранителна банка, дали ще асистираме на инвалид, дали ще помогнем с пазаруването на самотна майка.

Всеки в сферата, в която се чувства силен, в която му е приятно. Всеки със своя талант.

Трудът е ценност, трудът изгражда, трудът възпитава. Колко повече ако е в полза на някой в нужда, в полза на обществото!

Каузи и организации, които харесвам и подкрепям: Дом Възможност, “Изход” за наркозависимиАсоциация общество и ценностиНадежда за малките,TimeHeroes и други.