Празниците и (кончината на) дисциплината

Идат Великден и Майските празници. Това определено е любимото ми време от годината. Разбира се, Рождество Христово е изключтелно вълнуващ и светъл празник, но сега някак фокусът не е върху подаръците, а върху събирането на семейството заедно и върху същността на празника. Освен това вече е пролет – топло, зелено. Възкресението носи спасение и като цяло усещане за нов живот и нова надежда…

И въпреки романтичното усещане, за което мога да изпиша много редове, фактът е, че празниците са предизвикателство за доброто родителство. И сякаш най-хубавите елементи на празника се превръщат в негови проклятия. Или поне за неврозните майки на малки момченца (2 броя – на 4г. и на 2 г.).

Събирането с роднини

Децата получават много внимание, ама не от онова качественото, в което някой възрастен прекарва ценно време с тях. Напротив, най-ужасяващото – баби, лели, вуйчовци щипкат бузки, заливат с лакомства, раздават заслужени и незаслужени комплименти и т.н.

Храненето

filip zaharНе знам как е в другите семейства, но моето широко семейство има особен афинитет към трапезите. Слага се масата по някое време преди обед и се вдига по някое време нощес. Това лишава децата от ясните знаци за това кога точно е времето за хранене. Започва се едно подхапване през час, през два, редуват се пържоли с шоколад, козунак със зелена салата и това е в добрия случай.

Нарушен режим

Всичките обстоятелства водят естествено до липсата на всякакъв режим. Предозирали със захар и щипане на бузи, децата не успяват да заспят следобед, вечер също се закъснява. Миенето на зъби се превръща в лукс, а гледането на телевизия в основен инструмент за сваляне на адреналина (нетрайно и некачествено обаче).

Моите деца в такава обстановка изтрещяват. Допускам, че не само моите, разбира се. Неоснователни тръшъци, отказ да изпълняват молби и като цяло да съдействат, побоища (да, адреналинът!), рев, хиперактивност и пр. Като цяло стават неконтролируеми, това ме провокира да крещя, да се карам, да наказвам (у дома аз съм отговорник по изпускането на нервите). Това от своя страна води до още повече бунт от тяхна страна и.. празниците заминават.

Няколко неща, с които опитваме да намилим риска от провал на празничните дни:

Въвеждам правила и информирам всички за тях

Ако ще имаме семейсна сбирка, от самото начало информирам всички за правилата, които въвеждаме относно децата. Когато са наясно другите възрастни, възможността да съдействат (вместо да развалят дисциплината) е много по-голяма. Информирам и децата за правилата. Това даже се получава като много приятно занимание в колата, докато пътуваме. Говорим си за това какви празници ни очакват, какви изненади може да има за тях и как е добре да постъпваме, за да сме щастливи всички. Това помага и за повдигане на духа и очакването на празника.

Десертите са с условие

Децата получават всякакви лакомства безразборно по време на деня. Определяме място, на което ги събираме и ги слагаме на масата след като са похапнали от основното. Избирам на коя част от основното държа и се съгласявамя заедно за количеството, преди да разреша десерт.

Детските са с лимит и в оперделени часове

Вкъщи нямаме телевизор и децата нямат търпение да идем някъде, където има, за да могат да гледат. Разбираме се предварително, че детски се гледат само ако навън вали или ако нещо друго. Всъщност за тях няма проблем да не гледат детски, ако има нещо по-вълнуващо за правене.

Вълнуващи занимания

Ако сме на село – разрешавам безконечна и неконтролируема игра в пръстта. За цетла винаги носим гумени ботуши и гащеризони в студените и влажни месеци. Друго, с което много се забавляват моите деца, е приготвянето на храната. Обикновено все бързаме, но винаги се намира по някой, който е съгласен да поиграе с децата докато бели картофи или меси питка, например. При всички положения, стимулираме игри, които спомагат за изразходване на енергия и за сплотяване на колектива 🙂

Още по темата: Какво учат децата, когато е мръсно и опасно

Следобедният сън е задължителен

Още докато обядваме говорим за плана за следобеда. Установила съм, че като кажа: „Сега лягаме и после.. нещо супер яко“, те възприемат супер якото нещо като следствие от спането следобед и си лягат с охота в очакване на ставането. Ако пък са получили за подарък книжка, следобедното лягане е чудесен повод да я „сефтосаме“ за приспиване.

DSC_1773

Кисело мляко и зеленчуци

Относно храненето, неизбежно по празници се поглъщат големи количества захар и тесто. Такива въглехидрати спомагат много за покачване нивата на енергия (от там неконтролируема активност, тръшъци.. сещате се). Вкъщи гледаме да балансираме като настояваме да се ядат свежи зеленчуци на обяд и вчеря, а следобед кисело мляко. Когато напълним коремчетата с хубава храна, децата сами си ограничават сладкото и тестото, просто защото няма много останало място.

Още по темата: През храненето към самостоятелност

Отговорник по игрите

dsc_0300.jpgДобра идея е някой да поеме отговорност да следи игрите. Не за друго, а за да дава идеи за нови забавления, когато се поизчерпа интереса към настоящото, а и за да наглежда ако някоя игра включва високи нива на риск или пакост. Не знам момиченцата как са, но момчетата все нещо рисковано си намират.  Не съм фенка на натрапчивия надзор и ми се струва, че най-добре се получава, когато отговорникът по игрите си има свое занимание и само надава ухо какво се случва без да се меси ненужно.

И накрая ще напомня, че първо правило е да има правила и те да са съгласувани с всички. Само тогава те са истински правила, а не спорадични прищявки. Важно е най-вече децата да са предарително подготвени. Даже аз гледам да им дам възможност да съдействат в съставянето на правилата. Така те спазват реда с охота, защото са включени от началото на процеса и не се чувстват, че някой им налага нещо пряко тяхната воля.

Правилата помагат за развиване на самостоятелността на децата – учат ги, че живеят в свят, в който редът е важна част от доброто функциониране на  обществото, учат ги на уважение на свободата и правата на другите. Но най-важното: пестят ми нервичките 🙂

Още по темата за самостоятелните деца:

 

За майките-орлици и конфликтите на детската площадка

За емоциите и самостоятелните деца

Advertisements