Насилието в детските градини няма да се елиминира само с контрол

Подкрепям майките, които излязоха на протест срещу насилието в градините и училищата, но мисля, че пропускаме някои важни неща.

Твърдото ми мнение е, че семейството е единственото най-добро място за възпитаване и отглеждане на детето. В същото време социалните умения и живота в група няма как да се научат в домашна изолация. И Филип и Дамян тръгнаха на ясла малко преди втората си годинка и се чувстваха добре от самото начало (с епизодични тръшъци, разбира се, както във всяко друго отношение).

P1000530

И макар да избрахме държавна градина,  хич не смятам, че грижата там е отлична. Заведенията ни за деца (държавните) са на светлинни години от онова, което науката и здравия разум в наши дни разпознават като добра среда за изграждането на малкия човек. И разбира се, ние като родители сме една от най-заинтересованите страни това да се промени.

Протестът на майките от тази седмица е много адекватен и аз се радвам, че успяваме да канализираме енергията си в градивни действия, сместо в безкрайно и безполезно мрънкане по градинки и седенки.

Има обаче някои неща, които бих искала да помислим и обсъдим малко по-внимателно. Държа да отбележа, че не съм участвала досега в работната група, която е изработила исканията на простеста, но възнамерявам да се включа ако съм добре дошла, разбира се.

Струва ми се, че онова, за което настояваме в голямата си част е фокусирано върху контрол и ограничения. Имам дълбокото убеждение, че онова, което искаме да постигнем като краен резултат няма да се случи в следствие от подобни мерки. Любовта и добрата грижа не са плод на контрол и ограничения. Любовта и добрата грижа са плод на любов и добра грижа.

В никакъв случай не казвам, че не е добра идея да има строги правила и тестове. Видеонаблюдението също не е лоша идея.  Само че тези мерки и други от този характер само ще ни помогнат да открием и посочим конкретен отговорник при възникнал инцидент.

Да, когато се чувстваш застрашен от понасяне на лична отговорност, може би ще си по-мотивиран да пологаш по-добра грижа, но колко повече ще си мотивиран, ако се чувстваш удовлетворен, щастлив, оценен, свободен да работиш в комфортна среда?

И друг път съм споменавала Маги – моята приятелка детски учител от Великобритания, с която често си говорим за образованието на децата. Маги страда изключително много от резултатите, до които са довели постоянните искания за затягане на контрола и ограниченията в последните години в Кралството. При нас дори не можеш да докоснеш детето, защото не знаеш до какво ще доведе това, казва тя. А не е ли докосването важна част от общуването и изграждането на среда на доверие? Само с думи можем ли да покажем на детето, че го обичаме, ценим, че одобряваме стараието му? 

Ако искаме децата ни да получат добра грижа, мисля че трябва да поискаме добра грижа и за грижещите се. Професията на педагога е изключително стресова и отговорна. Нужно е да издигнем отново престижа и да повишим удовлетворението на учителите и всички педагогически специалисти. 

Затова към исканията на майките от протеста аз бих добавила и следните:

  • увеличение на възнаграждението на педагогическия персонал;
  • осигуряване на грижа за психичното и емоционално здраве на учителите;
  • включване на родителите в общността на училището/дестската градина/яслата;
  • създаване на среда за взаимна подкрепа, менторство, обмяна на опит и успешни практики в професията на педагога;
  • фокус върху емоционалното здраве и развитие на децата във всички възрасти.

 

 

Писмо до родителите в детската градина относно подаръците и Коледа

Написах това писмо до родителите на децата в групата на Филип  (3г. и 10 мес.) във връзка с подготовката за коледното тържество в детската градина. Споделям го публично, тъй като смятам, че практиките, които има в нашата градина, вероятно съществуват и на други места. Това са неща, за които ние родителите се разбираме, не са “институционални” за градината въпроси и не са ни спуснати от ръководството на градината. Писмото ми адресира това какво ние като родители избираме да направим за децата си.

Скъпи родители,

Пиша това писмо със свито сърце, поради няколко причини. От една страна, не искам да обидя някого или да прозвуча сякаш омаловажавам усилията на по-активните родители. От друга страна съм изпълнена с притеснение за начина, по който се очертава да почетем един от най-светлите празници за цялото човечество – Рождество Христово. Загрижена съм и за това, че когато в една група има 20-30 човека, които трябват да вземат решения за най-ценното – своите деца – много вероятно е да имаме несъгласие и да възникнат конфликти.

Аз не искам това.

Повече от всичко искам в следващите 4 години с вас да изградим приятелства и да си сътрудничим по въпросите, които касаят общия живот на нашите дечица в детската градина.

Позволете ми да дам малко предистория преди да споделя мислите си относно Коледните активности в градината.

През септември се събрахме заедно на родителска среща и на всички нови родители беше казано каква е практиката: събираме по 70 лева за учебни материали и по 30 лева за 3 предстоящи през годината празници: Коледа, 8-ми март и 1-ви юни (по 10 лева за празник). Нищо от това не беше обсъждано и никой от нас, по-новите родители, не се възпротиви. Аз лично предпочитам откритите обсъждания, но съм и готова да се доверя на хора с опит, затова се доверих и участвах в установената практика.

Вчера говорих с една от по-активните майки, която изключително много уважавам по не една причина. От нея разбрах, че 10те лева, които сме събирали са само за „лакомства“, а отделно от това всеки родител трябва да предостави подарък за своето дете по списък съставен от госпожите. Те са питали нашите деца какво искат и са ни го написали, да знаем и да купим. Чух дори, че някои родители ще носят подаръци на цени от порядъка на 60 – 100 лева, че и повече.

Скъпи родители, аз съм притеснена!

Притесняват ме няколко неща:
1. 10 лева за лакомства – това са 6-7 килограма захар. Моите деца не изяждат толкова за 3 месеца! Както и да е. Това ще го преживеем – празник е. Нищо няма да им стане на децата от веднъж.
2. Госпожите питат децата какво искат за подарък. Това за мен е много неприемливо. Разговорът за коледния подарък е разговор за онова, за което детето мечтае. На тази възраст това са техните мечти! Това е разговор, в който аз имам възможност да си поговоря с детето за онова, което то обича и да му помогна, ако има нужда от насока. Не бих искала някой да отнема тази привилегия от мен! img_20141217_154113-crop

3. Всяко дете ще получи различен подарък на тържеството в градината. Това ни поставя в ситуация да се състезаваме! Защо? Всеки иска детето му да се чувства специално и затова ще се постараем да получи най-доброто. На тази възраст децата се идентифицират с групата, към която принадлежат. Ако някое дете получи по-малък (в неговите очи) подарък, то ще се почувства нещастно и по-недостойно в своята група. Аз не искам това за никое дете!
4. Гигантски подаръци в градината. Съвсем честно, аз смятам, че мястото за най-хубавите подаръци е вкъщи. Ако и в градината има големи и пищни подаръци, това обезценява всички други подаръци. Това прави децата алчни и цинични. Аз не искам това за моето дете. Ако пък сме готови да дадем на децата си най-хубавите подаръци в градината, а вкъщи подарим нещо малко, на какво ги учи това? Че градината е мястото, където се грижат за нас най-добре? Не възпитава ли това възрастни, които чакат на държавата и институциите да се погрижат за тях? Опасявам се, че това е социалистическо наследство, което аз не желая да предавам на поколението след мен.

Скъпи родители, не искам да развалям направената вече организация. Но ако тук има някой, който споделя моето мнение, моля ви, споделете. Нека заедно да намерим начин да направим нещата така, че всички да сме щастливи! Ако и да решим, че продължаваме по вече приетия план, тъй като няма време, аз ще измисля как да се справя с притесненията си, но нека не подминаваме въпроса само защото сме твърде заети да обсъждаме или пък твърде пасивни, за да не споделим мнението си.

Съжалявам ако обиждам някого. Това е последното, което бих искала. Всеки родител е различен и има своето виждане за отглеждането на детето си. В група от 30 човека има 30 различни мнения, сигурна съм, но нека се опитаме да се разберем в дух на приемане, изслушване и сътрудничество.

Благодаря ви!