Гаврил Димитров за банките, политиката и изгубената вяра

От финанси разбирам толкова, че да се справям със семейния бюджет. Смея да кажа добре се справям. И макар макроикономическата обстановка да ми е безкрайно далечна тема, определено смятам, че паниката около банките в послените седмици беше изкуствена. До голяма степен дори мисля и че беше възможна поради това, че сме зле образовани граждани. Избираме да ни управляват нечестни хора, губим доверието им, после пак си избираме същите (понеже ги дават по телевизора и вестниците) и всикваме да бъдем лъгани.

Харесах коментара на Гари относно банките, политиката и вярата и го публикувам тук:

Гаврил Димитров
Гаврил Димитров

“Преди седмица много хора се наредиха на опашка пред банките за да изтеглят спестяванията си, решение предизвикано преди всичко от липсата на доверие. Банковата система във България и партньорите ни от Европейския съюз чрез финансова подкрепа в размер на 3,3 милиарда лева обаче показа, че работи и има механизми за въздействие.

Не така стоят нещата обаче с провалилото се правителство на БСП, ДПС и Атака. В последните няколко дни на юни преди да влезе новия закон за ЗОП, буквално се пуснаха обществени поръчки във всички сфери на стойност над 700 милиона лева.
На 30 юни са подадени общо 147поръчки за строителство, над 260 за услуги и 186 за доставки. В последните два работни дни на юни – 27 и 30 юни, само Агенция “Пътна инфраструктура”е пуснала търгове за 760 милиона лева.” – Това показват данните на агенцията за обществени поръчки.

И тук нямаше да има нищо необичайно, тъй като предстои период на избори и реорганизация в държавата, което ще отнеме време. Това което категорично обаче е неприемливо са политически свързаните поръчки и лицемерието на страдащото от тотална липса на доверие правителство, да обезкървява по този начин финансовата система на държавата.

Сега е време, народа да поиска не само властта от сегашния политически елит, но и да им потърсим сметка за “псевдодемокрацията” и фаталното “псевдоикономическо” управление на икономическите ни ресурси, управление в името на лично облагодетелстване на партийно зависими задкулисни стопански субекти.

Единствения начин това да се случи е прозрачност и гарантиран обществен достъп до развитието и взетите решения по всички търгове и нулева толерантност при открити корупционни схеми.

Крайно време е вярата ни във българските институции да бъде възстановена и всеки един, осмелил се да поставя себе си извън обсега на закона, да получи урок по правоприлагане.

Аз вярвам в независимостта на съдебната ни система и заставам зад нея, но очаквам и тя да застане зад мен.

Въпроса е дали ще успеем заедно да върнем изгубената вяра?

Гаврил Г. Димитров”

И ако търсите на кого да повярвате – пробвайте ДЕОС.

Граждани в Парламента

Имаме право на достъп до пленарна зала и трябва да се възползваме от него

За малко хора е известно, че гражданите имат право да присъстват на откритите заседания на Народното събрание и по този начин да упражнят така наречения „Парламентарен контрол”. В самата пленарна зала има балкони, които са предвидени именно за граждани. Истината е, че те пустеят.

Ред за достъп до Народното събрание

На сайта на Парламента (parliament.bg) има информация за връзка с пресцентъра на НС, който отговаря за координацията на посещенията в сградата. Такива са предвидени с образователна цел – за обиколка на сградата, запознаване с историята и с работата на институцията. Като активни граждани или по-скоро като хора, които все още се учат да бъдат активни граждани, няколко човека от Протестна мрежа изпратихме своите заявки да бъдем допуснати като част от нашата програма в “Дискусионен клуб България”. Получихме отказ.

Друг начин да влезем в Парламента е с покана от депутат. Тази процедура е най-бърза и сигурна. Минусите са, че този тип достъп може да бъде разгледан като “партиен”, вместо като “граждански”.

 Image

Как процедирахме*

Възползвахме се от лесния и бърз достъп. Уредихме си покана от Делян Добрев (ГЕРБ). Имахме опасения, че рискуваме да бъдем обвинени, че сътрудничим с ГЕРБ в случай, че приемем поканата му, но поехме риска с аргумент, че сме граждани и имаме право да бъдем в Парламента, независимо кой ни покани. Нямаме какво да крием и ще приемем поканата на който и да е депутат от 42-ро НС. Даваме си сметка и че никой от управляващата тройна коалиция (БСП, ДПС, Атака) няма да ни покани, тъй като не сме им удобни. И най-вече ясно заявяваме, че ще задаваме неудобни въпроси на всички, включително и на бившите управляващи, защото обществото все още търси техните отговори.

poshta volen2

Открихме, че кафе и вода в лафката струват общо 90 стотинки. За центъра на София, това си е почти подарък. Почерпихме се.

Какво открихме и как го използвахме

Открихме, че всеки депутат има пощенска кутия, в която свободно можем да му пуснем нещо. Пуснахме на партийните лидери и на още няколко знакови фигури последният брой на вестник „Протест”.

Открихме г-н Волен Сидеров да разговаря с журналисти. Изчакахме го и му връчихме лично брой на вестника. Той го прие с интерес, зададе няколко въпроса за финансирането на вестника, на които надлежно отговорихме, и поиска да бъде публикувана негова статия. Предупредихме го, че Редакционният екип си запазва правото да не публикува материала му, ако той не отговаря на ценностите на вестника. Сега чакаме да ни го изпрати.

Открихме, че балконите на пленарна зала са празни. Местата, предвидени за граждани, пустеят. В коридорите или така наречените кулоари, депутатите и журналистите ни гледат леко странно. Четем в очите им: „Какви са тези?”, „Какво правят тук?”, „Кой ги е поканил и кой допуснал?”. Връщаме им погледи с надеждата да успеят да прочетат „Ние сме граждани”, „Тук сме, за да видим отблизо как работи НАШИЯТ Парламент. Тук сме, защото имаме право и се възползваме от него”, „Поканил ни е народен представител и сме допуснати по реда, предвиден за посещения.”

Изводът и нашите планове

Време е запълним вакума на липсващо гражданско общество. Не е нужно да се втурнем да правим или да участваме в партии. Достатъчно е да заемем местата си на граждани! Време е да го направим! Спешно е да го направим!

Когато нашите представители свикнат, че сме сред тях, че ги наблюдаваме, че се информираме от първоизточника и че можем да им потърсим отговорност, тогава може би ще почнат да действат по друг начин. За скептиците ще кажа, че единствения сигурен начин да се провалим е да не опитаме.

Продължаваме да правим опити да влезем в Парламента като граждани. Надяваме се примерът ни да е заразителен и в най-скоро време единственият мотив за отказ да бъде „няма достатъчно места за избраната от вас дата”.

*Трима души влязохме в Парламента – Гери Николова, адв. Захари Цветков и аз

Протестът не предлага алтернатива?

Защо Протестна мрежа не бива и не възнамерява да се превърне в партия

Ако си от хората, които не подкрепят протеста, вероятно един от основните ти въпроси към протестиращите е „След оставката какво? Кой ще дойде след настоящото правителство? Защо Протестна мрежа не предлага алтернатива?”. Ако пък си от другата страна, вероятно често ти се налага да отговаряш на същите въпроси.

Image
Снимка: Васил Гарнизов

Изключително погрешно е да е търсим от граждани (каквито съставят Протестна мрежа) да поемат политическа отговорност  по няколко причини. Първо, реална алтернатива на мафията не би могла да бъде даден политически субект. Второ, близката ни история показва, че такова „спускане” на месия е обречено на не

успех. И не на последно място, ако от гражданите се иска да станат политици, кой тогава ще свърши гражданската работа?

Наскоро чух отнякъде може би най-точния отговор на въпроса за алтернативата поднесен като контравъпрос. Кое е алтернативата на тумора? Ами, не, няма алтернатива. Не е нужно да има алтернатива. Да, това правителство е тумор за нашата държава – убива я. И затова трябва да бъде премахнато! „Какво ще дойде на мястото на тумора?” – никой болен не пита. Нашата държава ще продължава да има нужда от гражданска грижа и „профилактика” дори след премахване на тумора. Но изключително спешно е на първо време той да бъде премахнат!

Изглежда, че хората искат нов политически субект, който да наметне спасителна мантия и да поведе изгубения народ към обещаната земя. Е, да, обаче съвсем близката ни история доказва, че бързите и спуснати отнейде с парашут решения не работят. Нещо повече, те са инструмент на недостойни и неморални „успели” граждани да си купуват власт и да се изкачват по стълбата нагоре към позиции на диктатори в сянка, които дърпат юздите на цяла държава. Само напомням, че СДС беше бленуваната алтернатива на БКП. НДСВ тази на проваленото СДС. ГЕРБ попълни вакума след НДСВ. Ако един, само един от тези проекти беше решение на гражданските ни проблеми, на 14-ти юни тази година нямаше да има повод  на улицата да излязат десетки хиляди възмутени от наглостта на кабинета Орешарски. Самото съществуване на този кабинет е доказателство, че преходът досега е неуспешен. Нови политически субекти не са решението, от което имаме нужда. Трябва да се случи още нещо, нещо различно, нещо в допълнение.

Назначението на Пеевски разпали гражданската съвест, която повече от 120 дни, леко гузна, че е допуснала да се стигне дотук, търси решение. Търси какво още трябва да се случи. Едно такова решение е именно Протестна мрежа – среда и инструмент с хоризонтална структура за самоорганизация на граждани с цел да бъде коректив на всяко управление. Такъв граждански субект досега не успяваше да се появи в България. И едно от най-големите достойнства на мрежата е че успява да НЕ се превърне в политически субект. Достатъчно партии и формации се пръкнаха на родна земя. Ако те са корумпирани, недостойни и вредни за България, те трябва да се променят. Трябва да бъдат заставени да се променят, да изчистят ръцете си и да започнат да се вслушват в нуждите на единствения суверен в държавата – нейния народ, нейните граждани. В една демократична, европейска държава честта да бъде инструмент за натиск на политическите субекти се падна именно на гражданите. Не на другите политически субекти. На гражданите.

През 2013 (Година на гражданите в Европейския съюз) ние, българите, имаме нелеката задача да се научим да бъдем граждани. Още повече, да изградим устойчиво общество на социално и политически ангажирани граждани, които да бъдат буден коректив на всяко управление. Това е единственият ни шанс да постигнем онова, което повече от 20 години очакваме някой друг да свърши вместо нас. Време е да свършим недовършеното!

Ще използвам пак медицинска аналогия – тялото няма нужда от алтернатива на тумора; има нужда да го премахне (ВЕДНАГА) и да изгради здрав имунитет. Този имунитет за държавата представлява нейното гражданско общество.

Нова алтернатива не е нужна. Нужен е устойчив граждански натиск върху всеки политически субект. Нужна е методична и безотказна гражданска борба срещу всяка неправда.

#ДАНСwithme

#оставкаведнага