Гаврил Димитров за банките, политиката и изгубената вяра

От финанси разбирам толкова, че да се справям със семейния бюджет. Смея да кажа добре се справям. И макар макроикономическата обстановка да ми е безкрайно далечна тема, определено смятам, че паниката около банките в послените седмици беше изкуствена. До голяма степен дори мисля и че беше възможна поради това, че сме зле образовани граждани. Избираме да ни управляват нечестни хора, губим доверието им, после пак си избираме същите (понеже ги дават по телевизора и вестниците) и всикваме да бъдем лъгани.

Харесах коментара на Гари относно банките, политиката и вярата и го публикувам тук:

Гаврил Димитров
Гаврил Димитров

“Преди седмица много хора се наредиха на опашка пред банките за да изтеглят спестяванията си, решение предизвикано преди всичко от липсата на доверие. Банковата система във България и партньорите ни от Европейския съюз чрез финансова подкрепа в размер на 3,3 милиарда лева обаче показа, че работи и има механизми за въздействие.

Не така стоят нещата обаче с провалилото се правителство на БСП, ДПС и Атака. В последните няколко дни на юни преди да влезе новия закон за ЗОП, буквално се пуснаха обществени поръчки във всички сфери на стойност над 700 милиона лева.
На 30 юни са подадени общо 147поръчки за строителство, над 260 за услуги и 186 за доставки. В последните два работни дни на юни – 27 и 30 юни, само Агенция “Пътна инфраструктура”е пуснала търгове за 760 милиона лева.” – Това показват данните на агенцията за обществени поръчки.

И тук нямаше да има нищо необичайно, тъй като предстои период на избори и реорганизация в държавата, което ще отнеме време. Това което категорично обаче е неприемливо са политически свързаните поръчки и лицемерието на страдащото от тотална липса на доверие правителство, да обезкървява по този начин финансовата система на държавата.

Сега е време, народа да поиска не само властта от сегашния политически елит, но и да им потърсим сметка за “псевдодемокрацията” и фаталното “псевдоикономическо” управление на икономическите ни ресурси, управление в името на лично облагодетелстване на партийно зависими задкулисни стопански субекти.

Единствения начин това да се случи е прозрачност и гарантиран обществен достъп до развитието и взетите решения по всички търгове и нулева толерантност при открити корупционни схеми.

Крайно време е вярата ни във българските институции да бъде възстановена и всеки един, осмелил се да поставя себе си извън обсега на закона, да получи урок по правоприлагане.

Аз вярвам в независимостта на съдебната ни система и заставам зад нея, но очаквам и тя да застане зад мен.

Въпроса е дали ще успеем заедно да върнем изгубената вяра?

Гаврил Г. Димитров”

И ако търсите на кого да повярвате – пробвайте ДЕОС.

Advertisements

дебелата народна кожа се пропука #ДАНСwithme

#ДАНСwithme

мислех, че сме толкова изтръпнали, че нищо не може да ни трогне. поличитеските скандали се бяха превърнали в ежедневие. моето поколение израсна с тях. през последните 24 години, от които аз помня малко по-малко от 20, в България се случваха абсурдни неща. ежедневно. вчера медиите гърмят за незаконна сделка с имоти на някой от нашите избраници. днес теглят безумен кредит. утре нещо друго. и така докато изтръпнахме. нищо не ни впечатлява. ненормалното стана нормално. вече никой не си задава въпроса кое е зло и кое добро. просто свикнахме с нормалното.

не вярвах, че държавниците ни са способни да сътворят нещо, което да премине дебелата народна кожа, която самите те наплъстиха. но стана.

трудно се намират думи, които да опишат сутринта на 14.06. ще опитам: безочие, наглост, нахалство, безсрамие, цинизъм, дебелоочие, безобразие, произвол.

но. не случайно народът е казал: “най-тъмно е преди зазоряване”.

протест
народ

вечерта на 14.06 описвам със: (вик за) справедливост, (акт за съхранение на) достойнството, (изискване на) морал, единност, вяра, надежда, любов.

не знам какво ще се промени утре. не очаквам чудеса. но е крайно време да се случи нещо.

България има нужда от много работа. има нужда да спрем да я кълнем, псуваме и ругаем. има нужда да вярваме в нея. в нейното бъдеще. в нейния успех. има нужда повече от всякога от нашите молитви.

онези от вас, които вярват, нека се молят.

снимката взех от нета. довечера ще направя своя.

на Рождество със…

коледа

провокирана от Коледа без… на Жюстин, мисля и пиша какво всъщност ни трябва на празника. не какво искаме, а от какво наистина имаме нужда. та:

  • празник с настроение – стани с усмивка и не давай на никого и нищо да я прогони. пусни празнична музика. спомни си хубавите моменти от годината. поговори с някой, когото обичаш. зарази всички с настроението си.
  • подаръци със смисъл и приложение – по-добре да попиташ кой от какво има нужда, отколкото да купиш нещо нежелано. липсата на изненада или лоша изненада – ти избираш.
  • време със семейството – ако не се разбирате добре, направи опит да стоплиш отношениеята. много вероятно е около празниците да срещнеш разбиране от гругата страна. простете си. прости първо ти.
  • с любов – не чакай да я почувстваш. любовта е действие. за да дойде при теб, тя трябва първо да излезе от теб.
  • с вяра – Исус се е родил, за да даде на теб и мен вечен живот. няма нужда да правиш нищо друго освен да вярваш!

тези май са най-важните.

аз от друго нямам нужда.

това е моята Коледа.