първи юни за едни специални деца

всяко дете е специално. особено за майка си. напоследък обаче аз си мисля за едни други деца, чиито майки по-вероятно не си мислят за тях. всъщност аз си мисля за тях от повече от две години вече, след като за първи път ги срещнах на Коледа през 2010.

поправителния дом в Бойчиновци всъщност е затвор – с решетките, бодливата тел, надзирателите и всички останали екстри. с няколко малки разлики. под затворническите униформи туптят детски сърца. сърца на деца, които не са имали шанса да станат отличници, скаути или бийт-боксъри. няма да бъдат и абитуриенти.

естествено ще кажеш, че стои и въпросът какво са направили, за да са в поправителен дом. някои от тях за крали, други са наранявали други хора, трети дори са рецидивисти. лоши деца.

от друга страна пък.. виновни ли са, че са станали “лоши деца”? нито едно от момчетата в Бойчиновци няма грижовна майка, която му праща козунак и супа. няма и баща, който да му пише или да му се обажда и да го хока за грешките. повечето момчета повтарят грешките на своите родители и така затварят един порочен цикъл.

всъщност, няма да дебатирам дали са виновни, че са това, което са и че са там, където са.

вместо това, ще повярвам, че могат да имат различно бъдеще и че техните деца няма да свършат като тях.

на 1-ви юни с колеги и приятели ще играем футбол с тях. ще дебатираме и по теми, които ги касаят – наркотици, сексуално здраве, образование и мечти.

ако и ти вярваш, че за момчетата от Бойчиновци има по-добра алтернатива от затворите за възрастни, вярвай активно – помогни ни да съберем пари за кецове или ни дай твои стари.  събираме пари и за топки и други материали. сподели с приятели и ги помоли да се включат.

повече информация тук.

Advertisements