Да счупим табуто или защо не е страшно да ходим на брачен консултант

предбрачните консултации със Стоян Георгиев

С Ивчо се оженихме малко повече от година и половина след като се бяхме запознали. Около половината от това време мина в подготовка на сватбата, намиране, ремонт и организиране на жилище, планове за меден месец и други дребни детайли, които изцеждат всичкия ум и енергия на двама души пред венчавка.

Не бяхме живели заедно до сватбата, познавахме се много малко, но бяхме решили, че ще подходим сериозно и няма да оставим ежедневието и многото задачи да избутат връзката ни назад. Даже планирахме да нямаме деца известно време, за да можем да се посветим един на друг и да си поживеем като млади гаджета…

Само че… не ни се случи съвсем по план.

Филип (сега на 2 години) закова 9 месеца и 7 дена след сватбения ни ден, а годна и половина след него се появи и Дамян. Наложи се да сменим първото жилище, както и колата, които бяха идеални за млада влюбена двойка, но безкрайно неподходящи за четиричленно семейство.

Служебната ни натовареност през това време възлиза на около 4 сезона на “Под прикритие”, 6 театрални постановки, 1 ежедневно предаване в продължение на половин година, десетки интервюта и стотици други дребни ангажименти за Ивчо и 4-5 по-големи проекта за мен. Направо не ми се споменава и че кръстосвахме жълтите павета и барикадирахме активно парламенти часове наред през онова паметно лято/есен на 2013. В допълнение сме и ангажирани с някои благотворителни дейности, които ежеседмично си искат по няколко часа.

Преди да е станало досадно, държа да отбележа, че не изреждам всичко това безцелно. Ще Ви каня на едно много интересно събитие, но преди това имам още за разказване….

Поглеждайки назад направо си е чудо, че при все тази натовареност, бракът ни не е рухнал. Определено си има своите трудности. Караме се често, не си обръщаме много внимание, пренебрегваме се заради други неща, нараняваме се волно и неволно, но все още сме заедно и нямаме намерение да променяме този статут!

Писах още: За Бракът на баба и потребителското търсене на подходящия партньор.

Всъщност, има едно нещо, което пропуснах да спомена, от подготовката ни пред сватбата, което се оказва една от най-мъдрите инвестиции, която направихме за това време. 3 месеца преди сватбата, ходихме на предбрачни консултации. Бяха ни препоръчани от близки приятели и решихме, че ще ни е полезно, имайки предвид от колко скоро се познаваме и в какво приключение се втурваме.

предбрачните консултации със Стоян Георгиев
По някаква причина имам снимка от предбрачните консултации със Стоян Георгиев

Анализирам послените 3 години и си давам сметка, че часовете прекарани със Стян Георгиев са ни помогнали:

  • да се опознаем по-добре – не да разчитаме на реакциите от битовите ситуации, за да опознаем другия, а да вникнем в същността на личността, чрез активна и целенасочена комуникация;
  • да нараняваме другия по-малко (понеже не може съвсем без хич);
  • да идентифицираме по-добре нуждите на другия, вместо да съдим по своите собствени;
  • да търсим и намираме начин да съхраним любовта измежду делничните предизвикателства и още и още.

Сега, не казвам, че сме като влюбени тийнове, но се справяме доста добре. Имахме и доста тежки моменти. Дори се наложи отново да се видим с брачния консултант в един напрегнат период, в който изглеждаше, че нещата излизат извън контрол.

Никой не е застрахован от провал, дори в сфера, в която на пръв поглед изглежда, че нещата се случват от само себе си. Даже още повече в точно такава една сфера! Не искам сега да размахвам пръст и поучително да редя как не трябва бракът да се оставя на самотек и как трябва да се полагат усилия да се съхрани обичта между двамата преди да е станало късно. Искам обаче силно да Ви препоръчам едно събитие, което предстои след десетина дни!

Писах още: Бракът не е приказен пъзел.

Недоумявам защо в България психологическата помощ е табу. Предпочитаме да ходим на врачки, нумероложки, да чертаем хороскопи, да си леем куршуми, а за превенция да си връзваме червени конци. Ми, извинете ме, ама малко наивно ми се вижда и се надявам да оценявате, че подбирам такъв любезен израз! Крайно време е да спрем да се преструваме, че всичко е наред и на салата и ракия можем да си разрешим всички семейни проблеми. Ние нямаме проблем да потърсим помощ, когато колата ни се счупи, както и когато нещата в брака не вървят добре и съм убедена (вече и от опит), че това е правилното нещо.

Стоян Георгиев, който консултира нас със Ивайло преди да се оженим (а и веднъж-дваж след това) организира ежегоден еднодневен семинар за семейните отношения. Тази година фокусът е разрешаването на конфликти между партньорите. Темите са интересни и звучат много практични: как да сложим семейството на фокус, как да елиминираме напрежението помежду си, как да възстановим близостта (или както той казва “да запълним любовната банка”). Програма и допълнителна информация за семинара може да намерите на този линк:
http://goo.gl/b8WgQd

Цената е съвсем прилична – 60 лева за целия ден, а за двойка – 90 лева. Имам привилегията да осигуря 20% отстъпка от цената за онези от Вас, които научавате за семинара от моя блог. Няма нужда да коментирате или да ми пишете. Наясно съм, че темата е деликатна. Ще получите отстъпката като въведете код 20MIRYANKA в полето за отстъпка във формуляра за плащане ето тук:
http://goo.gl/Z3QwzW

Ако се затруднявате с технологиите, пишете ми на miryana.zaharieva@gmail.com, за да съдействам. Аз планирам да съм на семинара на 27-ми юни и ще се радвам да се видим!

Advertisements

За брака на баба и за потребителското търсене на подходящия партньор

Когато се сгодих, баба, която никога не е споделяла нищо лично, ме привика и ми каза: “Дядо ти не беше голямата ми любов. Бях влюбена в друго момче, обичахме се.” После нещо станало, не помня детайлите, и “се наложило” да се омъжи за дядо. Не помня и какъв съвет ми даде – дали да търся докрай и да се боря за голямата си любов или просто е искала да ми илюстрира, че бракът може да се получи дори да има за какво да съжаляваме, когато наденем халката.

10525596_10152145167655796_5653782798985820428_n

Сигурно изглежда нелепо, че не помня същността, но позволете да се оправдая. Най- яркото нещо, което помня от разговора ми с баба не беше онова, което тя казваше, а онова, което аз си мислех: Дядо е един от най-разкошните хора, които познавам. Благ, трудолюбив, и щедър, винаги търсещ да научи повече. Всички от село го уважават. Никога не сме си били особено близки, но винаги съм се чувствала изключително комфортно в негово присъствие. С баба винаги са изглеждали перфектни един за друг. Не бих могла дори да предположа, че баба е обичала друг. Още повече, че е могла да обича друг.

Днес, от перспективата и на моя брачен опит, си спомням думите на баба и си мисля: какво е нужно, за да е успешен бракът? Двама изключително подходящи един за друг човеци, които много се обичат? Какво прави двама души “изключително подходящи” и какво ги прави “да се обичат”? Съществува ли онзи, подходящият за мен? Ще го обикна ли? Защото е подходящ ли ще го обикна? А защо тогава съм обичала неподходящи? Кое ги прави неподходящи?

Още една случка ще разкажа в опит да илюстрирам най-добре онова, което се опитвам да изтепкам вече четвърти параграф: В офис на куриер, момичето пред мен на опашката получава пратката си (явно от търговец). Служителката ѝ казва: “Имате право да отворите пред мен стоката и ако не Ви хареса или не ви пасне, може да не платите и да я върнете.” Викам си: ехьеее, яките облаги за клиента. Супер маркетинг, много съм впечатлена. Не бях попадала на такава опция досега.

Всичко, което се опитвам да кажа е, че сме стигнали до такова “еволюционно падение” – да  си търсим партньор в живота така, сякаш си търсим подходящи обувки:

  • да се влюбим в тях от пръв поглед,
  • да ни пасват,
  • да сме ги пробвали,
  • да има опция за връщане, ако се разколебаем,
  • да има гаранция, че ще си вършат работата,
  • да не платим повече, отколкото реално струват.

Копирали сме потребителския си подход, с който пазаруваме вещи, и сме го приложили към търсенето на любов. Тя самата концепция за “търсене на любов” е сбъркана. Схващаме любовта като нещо определено, което или го има, или не, и има съвсем определими характеристики (като продуктите, които си купуваме). От партньора също очакваме да е завършен продукт с дадености, които трябва да можем да изберем. Вероятно ще се наложи да направим някои компромиси и тогава на помощ идва приоретизирането (по-ми е важно да е с чувствто за хумор, отколкото да готви добре). Това очакване прилагаме дори и към себе си. И ето, любимото ми оправдание: аз съм си такава! Всеки път, когато го кажа, ми вкисва устата. “Ми, да, сега така съм постъпила, ама не искам ли да съм по-добра” е мисълта, която прави признанието кисело.

Да се върна на подбора на партньор. Днес аз мога да избирам измежду почти всички мъже на света, които са свободни (даже не е задължително), имат достъп до интернет (то и това не е задължително) и отговарят на приоретизирания ми списък с критерии (това вече – обезателно!). Не съм добре с цифрите, а и да бях, нямаше да си направя труда да го сметна. Сигурна съм, че изборът е гооооолям! И сега стигнах до баба и нейния избор. Тя е могла да избира измежду момците в селото и съседното село. За женене не са били повече от 10. Ама, пак, цифрата няма значение. Ясно е накъде бия. Бракът на баба не е успешен, защото някога хората са били по-големи късметлии и най-правилният човек винаги се е оказвал в същото или съседното село.

Бракът на баба е успешен, защото тя е знаела, че е за цял живот. Вместо да се обрече на доживотна мъка и страдание по онзи, дето обичала преди дядо, тя е избрала да обикне дядо – да намери в него най-доброто, да го предизвика да се промени към още по-добро, да има търпението да изчака ако не е готов да направи промени, да има достойнството да промени самата себе си там, където дядо е опитал да извади от нея най-доброто.

Варвам, че и моят ще е успешен по същите причини – с Ивайло се караме е-же-днев-но. Всеки ден по-малко и по-ненараняващо другия. Преди да се оженим не бяхме живели заедно – той не знаеше, че сутрин съм див звер, който просто не говори, а сумти и то само когато е благосклонен. В началото той го приемаше лично и се засягаше, но вече всичко е наред. Ако си беше търсил съпруга, която с отварянето на очите сутрин е ведра и разговорлива като него, вероятно нямаше да имаме семейство в момента.

семейство

И ако това звучи малко пресилено, бъдете сигурни, че има далеч по- фрапиращи неразбирателства помежду ни, които за 3 години изчистихме, но няма как да ги споделя (от уважение към личното ни пространство). Има и много, които продължаваме да чистим. А животът ежедневно ни поднася нови и нови изненади, на които се учим да откликваме по начин, който не наранява другия, а изважда най-доброто от него. Ето, на това казвам аз любов. А не на пеперудите, които бяха там, всеки път когато виждах Ивайло, преди да започна да се будя до него.

И ще завърша с непоискан съвет: не търсете най-‘убавия. Търсете този, който е готов да бъде с вас за-ви-на-ги и е готов да се променя ако се налага. И ако не знаете кой би бил той и дали тоя сега би бил – питайте го. Не директно, разбира се. Натрапчво е. Но ако си поговорите малко за смислени неща, вместо за хобити, ще ви стане ясно дали човекът отсреща има потенциал да се буди до вас докрай.

Писах и за това, че бракът не е приказен пъзел.

И да не проспусна – от 7-ми до 14-ти февруари е седмица на брака. Ако вече сте бракувани, можете да освежите нещата с готини идеи за връщане на романтиката помежду ви (:

Бракът не е приказен пъзел.

Днес в приятна компания разказвах колко сме различни със съпруга ми. Последва обичайния коментар в такава ситуация: “Е, затова се допълвате”. Разговорът продължи в тази посока, а мислите ми още бушуват в темата…

Когато някой каже, че двама души се допълват, никога  не си представям приказен цветен пъзел, който някак с магическа пръчка се нарежда и, когато и последното парченце е на мястото си, вълшебен прашец се пръква от небесата за допълнителен разкош. Още по-малко, когато става въпрос за мен и съпруга ми.

images

Представям си по-скоро две зъбни (и озъбени) колела, поръждясали, поочукани. Всяко от тях се върти самостоятелно със своята скорост. В един прекрасен миг те осъзнават, че трябва да зарабоят в синхрон и тук всяка магия е безсилна. Болезнено е, шумно е, шлайфат се ръбчета, прехвърчат искри. Понякога изглежда безнадеждно. Налага се двете колела да спрат да се въртят, за да могат да започнат отначало заедно. И то не еднократно. Ежедневно.

Когато се получи, когато синхронът е факт, машината работи и произвежда щастие.

Така е в брака.

Бог е създал мъжа и жената, за да бъдат едно, но не е казвал, че ще е лесно. Стягайте се (: