Сърце, което не се побира в опразнените от болестта гърди

Таня е българка, на четиресет и нещо, която живее в Щатите от няколко месеца. Днес около обед за нея отвъд океана беше нощ, но тя седеше с две чаши кафе пред компютъра и чакаше с трепет някой от приятелите ѝ в Бългрия да сподели нещо онлайн. Нещо, каквото и да е – снимка, видео, две-три думи. Нещо, за празника, който е чакала и приготвяла от хиляди километри разстояние, но и с любов, която прави всичко близко и реално.

Празникът, за който Таня се вълнува, е Коледното тържество на образователен център “Яника” – един оазис в пустинята за глухи деца и младежи, където малчуганите, които не чуват, имат възможност да видят, усетят, вкусят и почувстват света. Благодарение на сърцатите момичета и момчета от “Яника” – рехабиитатори, социални работници, психолози и лекари, дечица от едва прохождащи до тийнеджърска възраст тази година са чули звук за първи път, казали са първата си дума.

Таня и нейният съпруг Митко са основатели на център “Яника“. Тази Коледа те не са със своя екип, когото наричат семейство. Не са с тях, защото в живота им се появи една друга битка. Голяма и страшна.

През април тази година Таня научава, че има рак. На белите дробове. Не ѝ стига битката с образователната система в България, с липсата на финасиране за децата с увреден слух, с тежкото социално и икономическо състояние, в което се намират потребителите на нейния център. Животът има още страшилища за нея.

След като в България не се намира някой, който да каже нещо по-насърчаващо от “страшно е, страшно е” за състоянието на Таня, тя решава, че е нужно да замине. С малък куфар и страшен демон в гърдите тя прелита океана, заедно със съпруга си с вярата, че скоро ще се върнат, за да продължат делото си.

Междувременно “Яника” е оставен в ръцете на съвестните служители там и две момичета, на които много бързо им се налага да станат възрастни. Кати и Яна са дъщерите на Тяна и Митко. Те са на 21 и 15 и вече са преборили повече трудности, отколкото мнозина от нас изобщо срещат в живота си. Но и са дали и получили повече надежда, отколкото дори можем да си представим.

Месеци наред момичетата и момчетата от “Яника“, начело с Кати и Яна, звънят на Таня и Митко, за да ги питат как да се справят с това и онова, как се осчетоводява едно или друго, къде и кога се подават тези или онези документи, как се поръчва еди-какъв-си консуматив, как се набират средства. Таня е слаба, има сили за не повече от час разговор и не повече от един душ усилие, но не престава да се вълнува за всичко, което се случа в живота на голямото ѝ благородно семейство.

21430481_1838127219536013_4272087569622114092_n
Яна, Таня и Кати

С един бял дроб по-малко и кой знае какви още щети по тялото си Таня отговаря на питанията на екипа на “Яника” и със сигурност си дава сметка, че децата ѝ вече не са деца и ѝ задават тези въпроси не защото не могат да си отговорят сами. Задават ѝ ги, за да я държат в час, въвлечена в начинанието, което ѝ дава смисъл.

Не зная защо и как се случват такива неща на такива хора, но видях днес Таня във видео послание за коледното тържество на “Яника” – свежа, силна и вдъхновяваща, каквато винаги е била. Познавам я от две-три години. Не знаех за болестта ѝ. Научих днес след като свърши видео посланието и попитах Маринка (една от вълшебниците в “Яника”) какво пък толкова не е могла да отложи Таня, че не е на празника.

Таня беше на празника. С две чаши кафе отвъд океана и сърце, което не се побира в опразнените от болестта гърди, препълнено с любов и вяра.

екипът на Яника.png
Екипът на Яника без Таня и Митко

Можете да подкрепите цялото семейство “Яника” с превод тук:

Фондация Яника
IBAN: BG39BUIN95611000587205

Advertisements