50% отстъпка за “Бизнес мама” отиват при…

С Дамянчо теглим името на дамата, при която отива 50% намаление от таксата за “Бизнес мама” – обучение за стартиращи онлайн предприемачи.

Късметът е за Цветелина! Поздравления!

Искам и да насърча още една от Вас, която си направи труда да ми напише много дълъг коментар, в който споделя своята история и мечти. Позволявам си да го публикувам по-долу, а на нея ще дам моя билет за обучението, тъй като няма да мога да присъствам.

Таня Стоянова ми написа:

“Преди години ми бяха много странни майките, които искаха да си останат у дома с децата (наблюдения предимно от Германия, у нас по-малко могат да си позволят това). Струваше ми се някак мързеливо и ограничаващо, харесвах си работата като програмист, гоних позиции във фирмата, проекти и въобще не разбирах защо някой би искал да си стои вкъщи и да не прави нищо (колко наивно, а? 🙂 ). В момента започвам трета година майчинство, и се наслаждавам на уникалното предизвикателство и привилегия да се грижа за 2 годишно и 6 седмично (което пък спи чудесно в слинг, така че не би било никаква пречка да присъствам 🙂 ) без чужда помощ, освен от баща им. Двете деца са планирани с малка разлика умишлено, а в мислите ми непрекъснато се прокрадва, че някак не искам това да е последното бебе – три ми се струват някак много по-завършена бройка за нашето семейство.

През последните 2 години и малко установих, че майчинството само по себе си е професия и то 24/7. Трябва да си малко лекар, много психолог, малко готвач, много търпелив, малко неглиже и много организиран логистично (за да стигнеш в парка с 2 деца, количка, колело и багаж за цял ден например, особено с автобус). През това време научих страшно много неща, като се започне от подготвка за раждане и кърмене, многократни пелени, слингоносене, захранване и още много такива типично бебешки теми, до по-универсални умения като ненасилствена комуникация, приоритизация, гореспоменатата логистика. Срещнах се с уникални майки и преди всичко ХОРА и преобърна светогледа ми драстично. Планирам още 2 години майчинство, в които да се наслаждавам ежедневно на двете човечета и тяхната ежедневна промяна, но и все повече се замислям за деня, в който майчинството ще приключи… Все повече си задавам въпроса: “А после накъде?”. Децата най-вероятно ще тръгнат на кооператив някой ден, но ще мога ли в останалите часове вечер да им обърна внимание, да чуя как е минал денят им, докато готвя, чистя и върша още 100 неща, които просто се налагат? Какво ще правя, когато са болни? И най-вече дали ще имам пак онази тръпка от удоволствието от корпоративните проекти, където гоним повече печалба, повече ръст, повече клиенти на всяка цена? Все повече ми се иска да намеря роля в някакъв по-малък проект, където има някаква устойчивост (sustainability), а не се гони повече независимо от обстоятелствата. Покрай децата и темите с многократните пелени например много повече започнах да се замислям какъв ефект ще имат действията ми и върху техните действия (заради примера, който моделираме) и света, който им оставяме. И дори как децата биха виждали работата ми някой ден, особено след като на мен ми е трудно да оправдая пред себе си вкарването на толкова ресурси в нещо, в което вече не вярвам. Все още не ми се е избистрила окончателната идея, но все по-сериозно се замислям, че искам да е нещо с гъвкаво работно време, от домашен офис и най-вече, нещо което истински ме вълнува и кара сърцето ми да трепва 🙂 Затова обмислям да използвам оставащото време от майчинството, за да експериментирам професионално, паралелно с грижите за децата. А време откъде? Преди да се роди вторият ми син все си мислих, че денят ми е запълнен на 100%. Сега установих, че има достатъчно време, за да посрещна и нуждите на малкото човече. Та страховете ми, че нямам достатъчно време са напразни. Просто трябва да приема новата работа като третото дете и да му обръщам нужното внимание, за да расте и то щастливо, пък макар и по-бавно и кротко от корпоративната работа.

Много се надявам след познанията от курса (защото дори да не спечеля пак ще отида) да мога да дооформя по-конкретни идеи и да започна нещо мое, пък макар и мъничко в началото. Може би няма да стане от първия път, но не ме притеснява толкова това.”

Благодаря на всички, които се включиха. Обещавам да търся и други подобни възможности за всички майки, които се борят с усещане за безперспективност и погубен талант.

Advertisements

Майчинството – не пречка, а възможност за кариерата

working from home

(Обновена статия)

Когато забременях за първи път, бях безобразно щастлива. Бях убедена, че ме очаква най-голямото щастие и удовлетворение на света. Винаги съм вярвала, че да съм майка е едно от най-хубавите неща, което мога да бъда.

Но…

Тревожих се. Не за раждането и майчинството. Повече се тревожех за себе си. И съвсем честно си признавам – за кариерата си. Не че беше някаква кариера, която рискувах да  загубя, а точно обратното. Винаги съм работила нещо, което харесвам и ми дава стойност повече от банковия превод в края на месеца, но чак след 6 години трудов стаж започвах да усещам работата си като нещо, което върви нанякъде конкретно.

До този момент бях работила само в неправителствения сектор и почти само и единствено за кауза, която запали сърцето ми още в гимназията – деца и младежи в неравностойно положение. И макар да бях завидно постоянна в сферата, някак не усещах постоянство в развиването на уменията ми в конкретна посока. До този момент.

Тъкмо усещах, че развивам афинитет към комуникации, бях завършила супервдъхновяващ курс по пиар и хоп, трябваше да изляза в майчинство и да зарежа посятите семенца. Или поне така изглеждаше.

Всъщност, майчинството се оказа страхотна възможност да работя върху кариерата си! Имах куп свободно време и най-вече свободен ум. Да, майчинството е изтощително физически и емоционално, но интелектуално, нека не се лъжем, никак не е предизвикателство. Заех се да работя (безплатно или с минимално заплащане) по няколко проекта на приятели, които изискваха умения в областта на онлайн комуникациите – писане на текстове за уебсайт, блогове, социални мрежи и доста имейл. Беше супер!

Имах много да уча, но и намирах страшно много информация. По време на бременността още четях нощем, а през деня пишех. Като се роди Филип, понамалих темпото, но продължих упорито и само след година се намерих на прекрасно място (образно казано):

  • имах работа (вече платена) от вкъщи и в сферата на онлайн комуникациите;
  • сама разпределях времето си, за да имам време за детето и за работа;
  • бях избегнала клопката “бг мама”;
  • и не на последно място – чувствах се суперудовлетворена (вместо депресирана като повечето мами, които се посвещават изцяло и само на детето)!

working from home

Около 4 години по-късно, нещата продължават да се развиват в същия дух: вече имам две деца – планирахме ги с малка разлика, понеже искахме да растат заедно; имам няколко клиенти, за които преди година не бих си и мечтала, работих няколко месеца и за международна агенция, с която обслужвахме голям корпоративен клиент – Samsung България.

А най-хубавото е, че докато децата ми са малки имам възможност да разполагам с времето си така, както сама преценя. Нямам намерение да изпускам най-хубавите моменти от живота си. Наслаждавам се на достатъчно време с децата. Имам време да играя пълноценно с тях, да четем, да ходим на вълнуващи места. Дори успявам да готвя домашна храна, което ми е суперважно в ерата на веригите за бързо хранене.

С днешна дата, равносметката ми е такава. Излязох в майчинство от “кариера” (6 години) в НПО сектора, без много специфична експертност, макар и в благородна сфера, която носи удовлетворение. Близо 5 години по-късно децата ми вече са достатъчно големи, ходят на градина редовно и почти не боледуват вече (честите настинки при малките деца за ужас за всяка работеща майка) и аз имам CV,  с което съм доста конкурентна за експертни позиции в сферата на пиар и комуникации.

Разказвам всичко това с надеждата, че ще достигне до някоя бъдеща мама, която днес има притесненията, с които аз се борех преди почти пет години.

Писах тази статия по повод едно конкретно обучение за стартиращи онлайн предприемачи, за което имах възможност да дам безплатен билет. Обучението отдавна мина, но то не е единственото. Светът, България и София са пълни с предложения за различни курсове, обучения, които могат:

  • да ти помогнат да доразвиеш компетенциите си;
  • да ти дадат шанс да изследваш нова област за кариерно развитие, без да си пришпорена да вземаш решение или да се отказваш от настоящата кариера;
  • да те срещне с хора “от твоето племе”, с които няма да си говорите за памперси и повръщане;
  • да те разсее от трудностите около детето;
  • да те накара да се почувстваш удовлетворена и способна;
  • да ти върне вярата, че МОЖЕШ!

Хайде, мами, светът повече от всякога има нужда от способни и отговорни хора, които могат да управляват множество процеси по едно и също време без да хленчат и отлагат.

weleda. бизнес с мисъл за човека и природата

не мога да не се вълнувам, когато попадна на бизнес, създаден с мисъл. не с мисъл за пари и власт. с мисъл за природата. с мисъл за хората. с мисъл за баланса.

weleda е създадена през 1921. тогава не са имали концепция за корпоративна социална отговорност. това показва, че КСО не е някакъв тренд. КСО е просто съвременното наименование на на желанието на корпорациите нас хората да работими и да създаваме БЛАГА. ние сме създадени да правим пари. създадени сме да живеем добре. това значи да живеем така че и другите около нас да са добре. такава е и концепцията на weleda.

може би сте ги срещали в аптеките. немска марка за козметика. няма да ги наричам био, натурални или еко, защото това създава объркване. наричам ги добри продукти. добри за хората. добри за природата.

weleda

сами отглеждат повечето от съставките в продуктите си във ферми в Германия. невен, просо, пшеница, тлъстига, розмарин и др. растат на различни парцели всяка година, за да щадят почвата. с вредителите се справят техните естествени “врагове” в природата.

а за хората как се грижат ли? като извличат най-доброто от природата. впечатли ме да чуя, че извлек от различните частите на растенията се грижи за определена зона от кожата. корените – за епидермиса, листата – за дермата, а цветът – за хиподермата. сертифицирани от NaTrue.

отново с грижа за човека weleda помага на хора в икономически неразвити райони да основават ферми и да отглеждат продукцията си по природосъобразен начин. за капак, гарантирано изкупуват част от произведеното. зарадвах се да науча, че подкрепят такива ферми за отглеждане на лавандула в централна България.

мимолетен КСО проект, изсмукан от пръстите. прекрасен пример за КСО във всяко отношение. с мисъл за добруването на човек и природа още при създаването на бизнес модела.

П.П. скоро ще пробвам новите им продукти за коса. ще споделя впечатления (: