всичко друго може да почака

по принцип съм от онези, които не спят от тревоги, когато имат несвършена задачка или неизпълнен план. това май не личи от начина, покойто бях зарязала блога в последните месеци (мислех да напиша ‘седмици’, ама си станаха месеци).

причината да не се тревожа, че десетките редовни читатели на блестящия ми блог са останали без стойностно четиво (малко самоирония никога не вреди) е, че малкия човек, който нося в себе си има нужда мама да е спокойна. някак си всички “големи и важни” неща направиха стъпка назад в списъка с приоритетите ми.

това ме подсеща да споделя с вас урока за живота, който един професор дал на своите суденти (фактите са ми убягнали).

та, професорът взел един буркан, който нарекъл ‘буркана на живота’. в него сложил 2-3 тенис топки и попитал студентите дали бурканът е пълен, на което получил положителен отговор. добавил 7-8 камъчета между топките, задал същия въпрос, за да получи същия отговор и направил отново същото след като изсипал шепа пясък между топките и камъчетата.

накрая професорът обяснил, че така е и с живота- тенис топките са големите, важните неща, които са достатъчни, за да запълнят живота ни – семейството, приятелите, вярата, работата и др. камъчетата са други важни неща, които допринасят за пълнотата – кола, къща и др. пясъкът представлява онези неща, които добавяме към живота си, за да е по-плътен – забавления, джажди, блог! и пр.

ако сипем първо пясъка и камъчетата, няма да остане място за топките.

ето и първата снимка на най- новата ми тенис топка:

мъртвородените бебета биват изгаряни като био отпадък

днес, докато търсех помощ за кампанията ни в Бойчиновци, се натъкнах на ужасяващ факт! в България ако детето ти се роди мъртво, нямаш право да си го вземеш и да го погребеш. то отива на боклука и бива изгоренo като биолегичен отпадък! детето, с което ти си живяла 3, 6 или 9 месеца, детето, което може би си има име, но не и права. права над него нямаш и ти. то става собственост на болницата!

поради липса на личен опит по темата, ще ви разкажа историята на Иън и Алисън и техния син Джошуа.  след дългогодишни, мъчителни опити да имат бебе и изключително трудна бременност и раждане, Иън и Алисън научават новината, че Джошуа не е оцелял по време на ражаденето. няма да опитвам да описвам скръбта им – знам, че не мога дори да започна да си представям как са се чувствали.

те правят погребение за малкия Джошуа (във Великобритания живеят, все пак!), на което Иън казва на своите познати, роднини и приятели: “въпреки, че не успя да види този свят, за девет месеца малкото ни момче ни донесе толкова много радост, колкото някои от нас със всичките си години житейски опит не успяват да донесат дори на най-близките си.

затова Алисън и аз решихме да дарим всички пари, които събирахме за него, за проект в България, който ще даде възможност на млади хора, които напускат домове за сираци, да получат шанс за по- добро бъдеще. така Джош ще има възможност да дарява още повече радост още дълги години.”

така през 2007 година “Къщата на Джошуа” отваря врати в с. Скравена. 5 години по-късно, тя вече е част от национална програма “Дом възможност”, през която са минали повече от 40 младежа от домове за деца.

ако Джошуа беше роден в България, той най- вероятно щеше да бъде изгорен като парче вмирисано телешко.

подкрепи кампанията на БХК за спиране изгарянето на мъртвородените бебета. (отнема минута)

научи повече за “Къщата на Джошуа” и “Дом възможност”.