Да си честен със себе си…

why

Tози път няма да правя теоретични и литературни справки, а ще го карам както ми идва отвътре. 🙂

Напоследък си мисля за това, как човек става роб на самия себе си. Как вместо да се ползваме от ресурсите си, влачим хомота на собствените си ограничения. Как издигаме стени около нас и после ридаем, че няма кой да ни спаси. Дали Его = Иго?

Непрекъснато улесняваме живота си, като слагам етикети, избираме единствено възможни опции, опростяваме, консумираме чужди емоции и преживявания, а после се оплакваме от липса на избор и безпътица. Приемаме едно и отричаме настървено всички останали възможности. Боравим с клишета като престиж, мода, култура… Робуваме на думи, чието съдържание не би имало смисъл без нас.

Вкарваме живота си в коловози, създаваме си модели на поведени, избягваме спонтанността и автентичността, имитираме чувствa – всичко това само за да поддържаме образ, на който гордо и спокойно да сложим табелката “АЗ”. И след това АЗ е оправдание, че „съм такъв какъвто съм“. Вече не нося отговорност за нищо. Това което СЪМ е константа, грижливо изкована от ограничения.

Толкова се страхуваме да живеем, че всячески избягваме неизвестността. Избираме си чувства, които си позволяваме да изпитваме, избираме си начини, по които да ги проявяваме, репетираме ги и ги правим наши, но никога не ги живеем истински. Приемаме себе си като продукт на комерсиално творчество, който трябва да задоволи и най-претенциозния вкус. Продукт, който трябва да се продаде добре, а това не предполага никакви слабости и недостатъци. Обичаме да съдим и отсъждаме, да говори в категории и сравнителни степени.

Един ден се поглеждаме в огледалото и осъзнаваме, че не познаваме човека отсреща. Не знам кога му се плаче, кога изпитва вина и срам, кога страда и има нужда да бъде прегърнат. Не знаем как да се свържем с него, как да го чуем и разберем, без да го съдим. Сещаме се, как някога сме сложили тази маска, но не помним какво е било преди нея и защо изобщо сме избрали да я носим.

За да се подсигуря, че съм написала поне едно смислено нещо 🙂 , ще завърша с цитат от Фройд:

Да си напълно честен със себе си е огромно по значимост и много трудно упражнение.

Обаче аз смятам, че предизвикателството си заслужава. Честността със себе си е таксата, която трябва да платим за независимостта си.

Гордост и Предразсъдъци

Ще взема за малко заглавието и после с удоволствие го връщам на авторката. Вземам го на заем, защото почти 200 години след  Джейн Остин, тези два феномена са все така актуални във взаимоотношенията между хората и особено в тази комбинация.

Понеже искам да избегна възможността да пиша за едно, а вие да разбирате друго, както си обичам, първо ще изясня съдържанието на понятията …или поне да кажа какъв смисъл ще влагам в тях. Тъй като смятам да ги разглеждам от проблемната им страна, ще използвам само негативните им конотации. Правя тази уговорка за да не излезе, че отричам достойнствата им.

По повод гордостта, Свети Августин казва, че тя е Любов към собствените върхови постижения.

В негативния си нюанс гордостта се свързва с високомерието. Самата дума подсказва, че това значи да премериш или оцениш себе си високо. А как оценяваш себе си?- Най-често сравнявайки се с другите. Тоест, когато си влюбен в собствените си върхови постижения и оценяваш себе си много високо, естествено възниква и чувството за превъзходство над останалите, познато още като… надуване.  Причините, които водят до това поведение няма да коментирам.

Предразсъдъка от своя страна е необоснована предубеденост или нагласа на човек спрямо нещо. С други думи, залепили сме етикет на нещо или някой, без никакви рационални доводи, а често и без да сме си дали труда да го опознаем. Предубедените хора проявяват неспособност да обработят новопостъпваща информация по отношение на обектите към които са предубедени, тоест труууудна работа е да впечатлиш някой, който е предубеден към теб.

Когато човек е „влюбен“ и фокусиран в собствената си личност, не изпитва потребност да опознава останалите. Преценката му за хората около него се свежда до твърде ограничена информация, на чиято база се гради мнение, често предразсъдъчно.

Иии, ето ти фундаментална атрибутивна грешка 🙂 Понеже смятаме, че сме велики и правим най-яките неща, а другите са пълни тъпаци, за нас това означава, че нещата с които се занимават са абсолютно безполезни, скучни, непрестижни… абе като цяло кофти и никак, ама никак не заслужават безценното ни внимание. Като лирично отклонение ще вметна, че за всеки човек има място под слънцето!

Какво губим, когато реализираме подобно поведение?-  Според мен много!

Някак си сме започнали да губим естественото си любопитство и добронамереност към хората около нас. Загубили сме способността си да слушаме, да се интересуваме, да учим нови неща, да се впечатляваме от разнообразието и различията си. Да се ценим и уважаваме. Да бъдем търпеливи и коректни в отношенията си. Твърде много сме се вгледали в себе си и сме забравили, че истинският живот се случва само в отношенията ни с другите, и само тогава нашите достойнства имат смисъл.

Това, че сме добри, няма никакво значение, ако тази доброто не е насочена към някой. Това, че сме перфектни музиканти, няма никакъв смисъл, ако я няма публиката ни. Това, че пишем чудесно за любовта, няма никакъв смисъл, ако не можем да обичаме.

Ако ли не, бихме могли да вземем себе си и собствения си гений, и да населим спокойно, сами, и с цялата си самодостатъчност, някоя самотна планета. 🙂keep-calm-and-respect-others-16

Ако не си телепат, думите помагат

Аз само да попитам….. Колко от вас са телепати?

За да съм максимално коректна, трябва да уточня що е то телепатия.

Телепатията е парапсихичен процес на екстрасензорното енергоинформационно възприятие и въздействие, при който едно живо същество предава и/или приема от/на друго информация за своя психичен и биологичен живот – емоции, усещания, представи, мисли, метаболизъм, здравословно състояние и др. Светослав Иванов (парапсихолог).

Супер! Звучи като нещо, което би ни спестило доста комуникационни проблеми.

Приемете на доверие моята хипотеза, че поне 94.5% от населението на планетата не чете мисли. Добре, сега да попитам друго – щом ние самите не можем да четем мисли, защо очакваме другите да прочетат нашите?

Тъй като стана ясно, че няма как да я караме по лесния начин,  щем не щем трябва да комуникираме, т.е да обменяме мисли, „облечени“ в думи. Това на практика означава, че не е логично да очакваме от останалите по магичен начин да разбират какво чувстваме и от какво имаме нужда.

Сега да вдигнат ръце всички, които са прецаквали нещата, само защото са се изказали неподходящо или изобщо не са казали нищо, когато е трябвало. Сигурно сте чували многократно, че за да получиш, трябва да поискаш. А аз бих добавила – никой не е длъжен да гадае, какво всъщност стои зад думите ни. От друга страна, завоалирайки, шансът да не получим това което искаме, нараства драстично. И какво излиза всъщност – сами саботираме себе си.

Това, че споменаваме на човека, който харесваме, колко искаме да гледаме филма „YYYY“ на кино, НЕ Е покана за кино. Това, че постваме убийствено любовна песен във Фейсбук, НЕ ЗНАЧИ, че единия от 82768324 ни абонати ще разбере, че е предназначена за него. Това, че споделяме на мъжа си, как съпругът на приятелката ни и е купил тиган, НЕ означава, че сме му казали, как искаме да бъде по-мил и романтичен. Е, ако не получим това, което искаме, можем да се сърдим единствено на себе си.

В контекста на примерите по-горе – и отказът е отговор! 🙂 Поне ти дава яснота за ситуацията и не губиш ценно време и нерви.

За да се погрижим да получим това, от което имаме нужда, ние носим отговорност за следните неща :

  •   Да разберем какво искаме!
    Пример: Искам да отида на разходка с Х.
  • Да формулираме ясно и точно желанието си!
    Пример: Искаш ли да отидем на разходка ?
    Вместо: „ Мммм колко е готино времето днес….“ (сега дано се досети, че искам да излезем на разходка)
    Ако е свързано с конкретен човек :
  • Да го насочим точно към него!
    Пример: ……. Няма да давам повече досадни примери с Х, Y и Z. Сигурна съм, че имате достатъчно свои 🙂

Таaa Хора, говорете си! По възможност в реално време и пространство! За думите поне не се плаща. Имаме ги в изобилие и са създадени за да ни служат и улесняват. Нека не ги обръщаме срещу себе си.

Официално каня Марина да пише с мен

аз само да попитам

Малко е неестественно да имам съавтор на личния си блог. Давам си сметка, че е нещо като да поканя някой съмислител в главата си. И ето тук нещата стават логични. Толкова честно мислите на Марина звучат като мои, че с огромно удоволствие я каня да ги сподели сред моите.

аз само да попитам

Та, официално, Марина ми е най-добра приятелка от гимназията. След раздялата, която настъпва, когато всеки поеме по своя път, установихме, че нашите пътища трябва да се пресичат. Виждаме се все по-често и не можем да се наприказваме. На нея не й се захваща с блог, защото се опасява, че задължението да пише, ще я откаже, затова я поканих да пише при мен… когато е вдъхновена и както й приляга.

Накратко през моите очи: Марина е безнадеждна романтичка. Професионалист (психолог), който учи (нонстоп). Здраво стъпил на земята идеалист. Борец, който преминава през сломяващи житейски изпитания и излиза от тях по-мъдър и по-смирен. Приятел, който слуша. Човек, който търси. Прекрасна.

А, и е руса ((:

Отваряме й една рубрика “Аз само да попитам” за начало, пък после ще видим (:

Добре дошла, Маринааа!

Нова година – нова тема

Пиша само набързо, за да отбележа, че реших да посрещна 2015 с нова тема. В смисъл – нова визия и функционалност на блога. Доста спонтанно го реших, затова и нямам какво повече да напиша, освен че избрах Isola, след като прочетох предложенията за 6 безплатни WordPress теми за новият ви проект през 2015-та. А, за да изпробвам от първа ръка кое как изглежда:

Черпя всички с домашни:

  • капама
  • баница и
  • питка

/home/wpcom/public_html/wp-content/blogs.dir/dfc/35547683/files/2015/01/img_0151.jpg/home/wpcom/public_html/wp-content/blogs.dir/dfc/35547683/files/2015/01/img_0191.jpg

/home/wpcom/public_html/wp-content/blogs.dir/dfc/35547683/files/2015/01/img_0192.jpg

Поздравявам ви с блажения сън на моите момчета, защото съм убедена, че на 1-ви януари ще оцените тишината повече от всеки музикален поздрав.

/home/wpcom/public_html/wp-content/blogs.dir/dfc/35547683/files/2015/01/img_0198.jpg

Пожелавам ви правда, мир ирадост през 2015-та  и да не забравяме, че

Годината ще бъде такава, каквито сме ние. А ние ще бъдем такива, каквито изберем да бъдем.

Честита Нова Година (:

2014 in review

The WordPress.com stats helper monkeys prepared a 2014 annual report for my humble online corner.

Here’s an excerpt:

The concert hall at the Sydney Opera House holds 2,700 people. This blog was viewed about 13,000 times in 2014. If it were a concert at Sydney Opera House, it would take about 5 sold-out performances for that many people to see it.

Click here to see the complete report.

Моите 4 водача през сезоните на живота

Разбира се, че е време за равносметка. Звучи клише и малко по-тежко, отколкото излиза накрая, ама си е така.

Тръгнах да пиша коментар към поста на Денислав за неизписаните тефтери и липсата на постоянство, но нещата някак се развиха до самостоятелен пост и реших да се поразпростря (:

Напоследък се чувствам някак неуспешна, някак разпиляна, някак разфокусирана и ненаясно с ролята си в деня – по-скоро в професионално отношение, отколкото в личен план, но за мен те са пряко свързани. Аз, която съм професионалист, съм толкова аз, колкото аз, която съм жена, съпруга, майка, дъщеря, сестра. Мисля често за тази неудовлетвореност и все повече намирам утеха в разбирането за сезонност на живейския си път.

сезони

Да, има такива сезони! В живота ми започвам да откроявам моменти на търпеливо и дългосрочно посвещение на даден проект/идея/позиция – давам всичко от себе си в една посока и наблюдавам положителни резултати, но и търпя разочарования. Често поглеждам настрани и си мисля “има толкова яки идеи, с които бих се захванала, защо си пилея енергията само в това”.

Има обаче и други сезони. Такива, в които имам възможност да кажа “ДА” на много идеи и проекти. Започвам с въодушевление нещо, което изглежда като следващото голямо нещо в живота ми. Постепенно въодушевлението се изпарява, или пък се появява нещо по-голямо, по-важно, по-привлекателно. Рационално размислям и слагам край на проекта или просто го оставям да си отиде сам. Тогава, с малко разочарование най-вече от себе си, си мисля “Ех, не е добре така. Липсва ми постоянство.”

Ето и моя опит да откроя онова, което е важно, за да не се изгубя, преминавайки през различните сезони на живота. Не гоня бройка (:

1. Не изпускам голямата картина от очи. Където и да съм по пътя, не разчитам на насоките на GPS-а. Държа в ума си крайната цел.

2. Не спирам да уча. Всеки проект/идея/позиция, които черпят от енергията и уменията ми, всъщност ми дават обратно енергия (невинаги) и умения (винаги!).

3. Радвам се на победите. Малки, големи, понякога миниатюрни – всяка трудност, с която се преборвам е повод да се порадвам. Вчера, например, започнах да тренирам – радвам се, че не го отложих пак, макар да беше натоварен ден.

тренирам

4. Хората са най-важни. Всички проекти, през които съм минала, независимо от своята продължителност са ме срещнали с много хора. Те – хората – са най-ценното. Един приятел наскоро ми прошепна: На смъртния си одър ще се обградиш с най-близките си хора, а не с най-успешните си проекти.

Държа тези правила или насоки в ума си и не си позволявам да увеся нос (:

Как беше… Продължаваме напред! ((:

6 + 6 съвета за 2 под 2

Наскоро с Ивайло трябваше да споделим като родители 6 съвета за отглеждането на 3 месечно бебе и още 6 за детето на 2 годинки. Цвети Шенева от 24chasa.bg ги включи към материал за Ивайло и бащинството му.

Ето шестте тайни (не съвсем) за бебета до 3 месеца, за които нямаме разногласия и които прилагаме без да се замисляме:

Дамян на 12 дена, уловен от Тонита
Дамян на 12 дена, уловен от Тонита
  1. Гушкайте го! Новородено бебе не може да се разглези, а то има нужда да усеща близостта на мама (най-вече), но и на татко. Стресът от излизането на бял свят минава много по-леко ако бебчето е гушкано, а връзките, които се изграждат, са безценни за бъдещето!
  2. Бъдете спокойни (и мама и татко) – заразно е!
  3. Вслушвайте се в инстинктите си. Съветници ще се навъдят много. Най-добрият съветник е майчиният инстинкт (чак след него идва бащиният (: ).
  4. Всички бебета са различни. Ако вече имате дете (като нас), не очаквайте второто да е същото, но и не разчитайте, че ще е диаметрално противоположно (:
  5. Къпането всяка вечер не е задължително. Бебе на 3 месеца нито се цапа, нито се поти. Освен ако не му е удоволствие, не виждаме причина да си го причинявате ежедневно.
  6. Кърмете, майки, кърмете! Само началото е трудно. После става лесно, удобно и естествено. И най-вече – няма по-добро за бебо от майчината кърма.

Ето и нашите съвети за батковци и каки на около 2 годинки:

Ивайло чете на Филип (тук на 3-4 мес.)
Ивайло чете на Филип (тук на 3-4 мес.)
  1. Покажете им целия свят! Няма нищо по-вълнуващо за нас като баща и майка от това да виждаме как Филип (1г. и 10мес.)открива нещо за първи път!
  2. Поставете граници. Важно е да се аргументираме пред детето, но някои неща просто не са позволени, дори да нямам железен аргумент.
  3. Щадете се! Двугодишните могат да изцедят всяка капчица енергия от вас. Намерете начин да се презареждате.
  4. Не се карайте пред детето, разрешете споровете си насаме. Детето трябва да е сигурно, че мама и татко се обичат много.
  5. Не го оставяйте пред екрана (телевизора, компютъра или телефона), само защото ви е по-лесно. Четете му книжки или му разказвайте приказки от съвсем рано. Въображението му се развива, когато само трябва да си изработи картина за онова, което чува!
  6. Учете го на отговорности. Двегодишното дете е достатъчно голямо да помага в слагането на масата и подреждането на играчките. Е, понякога ви създава повече работа, но целта е да се научи, нали?

Това са възможно най-бързите неща, които ни хрумнаха. Сигурно има още 873246723732, които сме убедени, че всеки трябва да прави или не прави, ама никой не ни пита. хаха

Скоро ще сподеим и някой друг съвет за отглеждането на 2 под 2 заедно, пък ако ще и никой да не ни пита! (:

Линк към статията за бащинството на Ивайло в 24chasa.bg 

6 съвета за бебета и деца под 2 годинки 6 съвета за бебета и деца под 2 годинки

Our 2014 precious moments washi tape Christmas tree on the wall

Our Christmas tree this year is simple, space-saving, cheep (5 Еuros to develop the photos) and soooo lovable!

The best thing you could do with a toddler at home is to have the Christmas tree on the wall.

I’ve recently become a great fan of washi tape. Also, I just wanted to do something very special with the thousands photos I took this year. It was a very eventful year for our family indeed!

So it just came naturally… a photo collection washi tape Christmas tree on the wall!

Making of the Christmas tree:

1. Stick 10 washi tape lines on the wall – 15 cm apart in height, bottom one – 140 cm long, each one after – 10-20 cm shorter than the previous:

photos and washi tape christmas tree on the wall

2. Put up the ornaments – they just consist of our most precious moments from 2014: about sixty 10×15 and 10×10 photos.
photos and washi tape christmas tree on the walll3. Enjoy!

photos and washi tape christmas tree on the walll photos and washi tape christmas tree on the walll

Thanks go to Tonita for capturing lots of those moments. Love goes to all the people on the tree!

Our 2012 Christmas tree on the wall.

Мнооого смях с “Афера в хотел Уестминстър”

В очите на Управителя на хотела, Джак Бейкър е пияният брат на Джордж и се казва Фред, за пред Рони той е Том – смахнатият брат на Мистър Уили. От своя страна ергенът Джордж първоначално е д-р Ливингстън, но после става Мистър Пиджън – мъж на Айви, която е братовчедка на жената на Рони – Джейн. А пък камериерката от Италия, която не говори английски, но пък е много жизнерадостна, така и не успя да смени чаршафите, за сметка на което я ползваха за булка на Мистър Пиджън. Нещата стават съвсем сложни, когато на сцената излиза и сестра Фостър….

Всичките лъжи са, за да не хванат Министър Ричард Уили, който трябва да е в Камарата на представителите заедно с Премиера Тачър (или иначе казано Маги), в афера с Джейн Уърдингтън – секретарка на  Нийл Кинък от опозицията.

Не се притеснявайте ако не хванахте логиката. Самите актьори, които репетират „Афера в хотел Уестминстър“ от средата на септември, едвам се ориентират кой кого за кого на кой е.  Важното е, че всеки от тях знае точно кога да излезе на сцената и за кого пред кого да се представи, освен ако някой не избърза да го представи преди сам да се е представил. Да, пак стана сложно, но няма друг начин с тази постановка. Наистина ви казвам, голяма каша е!

Като прибавиш към всичко това, изтънчения британски хумор на Рей Куни, смехът просто излиза от дъното на дробовете дори на най-критичния театрален зрител. Валентин Балабанов (режисьора) и актьорите на сцената не добавят почти нищо от себе си върху брилянтната творба, а това за хората на изкуството е мнооого трудно нещо. Всички те се справят просто прекрасно със задачата да оставят текста да завладее сцената и да улиса зрителите.

афера в хотел Уестминстър

Редом с опитните Ивайло Калоянчев и Славчо Пеев, на сцената се вихри познатият от малкия екран (но далеч по-известен като съпруга на автора на този текст) Ивайло Захариев , както и Георги Бояджиев, Виктория Янева, Николай Иванов, Снежана Малковска, Иван Иванов, Василка Сумева и Мария Миради.

Премиерата беше вчера (18-ти октомври) в Общинския театър в Дупница „Невена Коканова“. Залата беше препълнена. Постановката трае час и половина, в рамките на които изброих поне 10 аплауза, а на поклона отново настана каша. Актьорите тръгнаха да се прибират, за да излязат отново, но не успяха, защото ги подгониха с цветя, върнаха се от средата, пак се поклониха, пак опитаха да се приберат, пак ги спряха и пак така. Накрая Славчо Пеев, който е и директор на театъра помоли публиката да спре аплодисментите и каза: „Благодарим Ви, че бяхме заедно тази вечер!“ Само толкова и пак аплодисменти.

Леко, динамично, с вкус и много много много смешно!

Следете страничката във Фейсбук на „Афера в хотел Уестминстърза дати и градове на следващите представления. Обещават да пътуват из цяла България.