Най-малките неравни имат нужда от света и светът има нужда от тях

Днес е blog action day – ден, в който много блогъри по света пишат на една тема. Тази година темата е inequalityнеравенство. Моята тема (в живота, по принцип) е социалното неравенство, а днес ще ви разкажа малко за малките. Най-малките. Най-малките от неравните в обществото.

2014bad

Никой не избира родителите си и, когато се родиш в семейство, което не може да се грижи за теб, ти ставаш жертва. Ставаш социално неравен. Цивилизацията ни не е достигнала до решение на този проблем. И не казвам “в нашата държава не можем да се справим с проблема”, защото колкото и добре развита да е социалната система в която и да е държава, просто последиците от откъсването на детето от майката няма как да бъдат компенсирани.

Какво се случва с невръстните неравни?

Сценариите са много в зависимост от това дали родителите по собствено желание се отказват от детето или то им бива отнето поради неспособност да се грижат за него. Независимо какъв е изходът за едно такова неравно дете, има един период, в който то трябва да бъде настанено някъде, докато се намери най-доброто решение за него.

Малките къщи на “Надежда за малките” са такова преходно местенце. Там всичко е различно от големите, отблъскващи институции, които доскоро бяха единствената алтернатива.

В къщата има 5-6 бебнца от 0 до 1 годинка. Материалната база е безупречна, но тя никак не  е най-важна. За бебетата се грижат изключително посветени и грижовни персонал и доброволци. Физиологичните им нужди са посрещнати, но и това не е най-важно. Бебетата получават гушкане, което е толкова важно в тази възраст! Получават и социализация, което може би е най-трудното, но също толкова важно.

Надежда за малките, Динилия Кръстева
Сестра ми Йоана гушка, а директорът на Малката къща Динилия Кръстева радва бебе

Трудно е да социализираш едно дете, което не е твое. Законът е изключително тежък и с резон, защото касае правата на най-уязвимите членове на нашето общество. В тая ситуация за временния настойник най-лесно е да хлопне вратата на дома и да забрани достъп на който и да било до децата освен на персонала. Така си връзва гащите и се предпазва от “гафове”. Но дали това е най-доброто за детето?

Ами, правилно, не е. Безкрайно съм щастлива, че “Надежда за малките” успява да дари децата с достъп до света. Така прави неравенството им малко по-поносимо, малко по-равно. Така или иначе те не са на най-доброто място за тях. Не са при мама. Чудовищно е да ги лишиш и от контакта със света, който – дори да ни се струва враждебен понякога – очаква да ги посрещне и за който трябва да са подготвени.

От друга страна, светът също има нужда от достъп до тези деца. Как иначе ще знае за проблемите им? Как иначе ще може да помогне? Ами, нали трябва да видиш колко успешно работи услугата, за да посикаш да дариш пари за обгрижването на бебетата в нея. Нали трябва да видиш колко са прекрасни те, за да поискаш да доброволстваш като дадеш няколко часа в месеца за хранене, преобуване и ГУШКАНЕ!

Малките в неравностойно положение – неравните малки – имат нужда от света и светът има нужда от тях!

От два месеца съм член на Управителния съвет на “Надежда за малките” и приемам за своя мисия да не позволя временния дом на наште дечица да се превърне в затвор. Независимо от трудностите. Независимо от уязвимостта, която това носи. Независимо от злонамерените атаки, защото и такива има, читателю, колкото и да не ти се вярва.

И в заключение: Неравенството не е присъда. За най-малките от неравните има надежда. Надежда за малките.

П.П. Ако искаш да научиш повече за “Надежда за малките”, за трудностите в работата ни или друго – пиши ни или лично на мен (:

Снимката направи Тонита

Предизборно и лично

В неделя гласуваме, затова е предизборно. Лично е повече от всякога! След година и половина протести, кризи, изцепки и какво ли не, в неделя имаме шанс да направим нещо добро за България, за нашето поколение, за следващото поколение. По законов и демократичен начин.

cropped-img_2427.jpg

Вълнувам се много и реших да споделя някои конкретни неща, които много ме зарадваха преди изборите в неделя:

1. Българите в чужбина – рекорден брой секции са открити извън България! Това е феноменално! Толкова съм горда с всички онези, които доказаха, че са избрали Терминал 2, не за да избягат, а за да намерят начин да останат!

2. Преференциалният вот – крайно време беше да можем да гласуваме за личности! Сега вече нямат избор, на политиците ще им се наложи да станат личности. Бюлетината изглежда така.

3. Гери, която написа: “когато някой твърди, че “не се занимава с политика“, добре е да е наясно, че политиката не спира да се занимава с него и да определя всичко в живота му. А безропотните и невежи роби са най-добрите роби… при това – са лесно заменяеми..”

4. Радан, който се обърна към българите в чужбина: “Вярвам, че от вашия вот зависи крайният резултат от изборите и мнозинството в 43 Народно събрание. Вие ще дадете мнозинство вдясно от центъра и шанс за реформаторско управление. И пак вие ще извадите от парламента партиите, които са против ЕС, против пълноценната ни интеграция в света, в който сте избрали да живеете.”

5. ДЕОС, където са се събрали различни хора, които никога досега не са се занимавали с политика, но искат да съградят нещо grassroot и смислено в политиката. Нещо от хората за хората.

6. И най-вълнуващото – Мария-Антоанета, която ми писа: “Преди 3 месеца навърших 18.. и първите неща,които си казах бяха: ” Вече съм подсъдима и .. ще мога да гласувам “. Тя не си е помислила как шъ са мята по дискотеките и ще си купува алкохол и цигари без проблем! Помислила си е, че ЩЕ ГЛАСУВА!!!

Преди година и половина нямаше да повярвам, че това е възможно да се случи и то толкова скоро. Няма нужда да чакам резултатите от вота, за да скандирам “ПОБЕДА”. Това вече е победа! Остава само да вървим, защото сме оцелили посоката!

Искам сега сииииилно да извикам колко ммного много много много много много много много е важно в неделя да гласуваме! За скептиците – ако има дори най-най-най-най-малката възможност България некога да се оправи, това е ако ние сами я оправим. Ако не подготвяте в този момент революция, просто излезте и гласувайте. Това са опциите, които имаме.

Ако вече не е станало ясно, аз избирам да гласувам за Реформаторски блок. Какво по-добро от дясно мислещи хора, в нестабилна формация? Плахи и неуверени, единственият им шанс да оцелеят е ако ги подкрепим ние хората, масата, обикновения гласоподавател. Алтернативата на това са политическите зомбита, които нямат нужда да повярваме в тях, защото са убедили чичковците с парите да им повярват.

Хайде, хора! Да гласуваме в неделяяя!!!

Гаврил Димитров за банките, политиката и изгубената вяра

От финанси разбирам толкова, че да се справям със семейния бюджет. Смея да кажа добре се справям. И макар макроикономическата обстановка да ми е безкрайно далечна тема, определено смятам, че паниката около банките в послените седмици беше изкуствена. До голяма степен дори мисля и че беше възможна поради това, че сме зле образовани граждани. Избираме да ни управляват нечестни хора, губим доверието им, после пак си избираме същите (понеже ги дават по телевизора и вестниците) и всикваме да бъдем лъгани.

Харесах коментара на Гари относно банките, политиката и вярата и го публикувам тук:

Гаврил Димитров
Гаврил Димитров

“Преди седмица много хора се наредиха на опашка пред банките за да изтеглят спестяванията си, решение предизвикано преди всичко от липсата на доверие. Банковата система във България и партньорите ни от Европейския съюз чрез финансова подкрепа в размер на 3,3 милиарда лева обаче показа, че работи и има механизми за въздействие.

Не така стоят нещата обаче с провалилото се правителство на БСП, ДПС и Атака. В последните няколко дни на юни преди да влезе новия закон за ЗОП, буквално се пуснаха обществени поръчки във всички сфери на стойност над 700 милиона лева.
На 30 юни са подадени общо 147поръчки за строителство, над 260 за услуги и 186 за доставки. В последните два работни дни на юни – 27 и 30 юни, само Агенция “Пътна инфраструктура”е пуснала търгове за 760 милиона лева.” – Това показват данните на агенцията за обществени поръчки.

И тук нямаше да има нищо необичайно, тъй като предстои период на избори и реорганизация в държавата, което ще отнеме време. Това което категорично обаче е неприемливо са политически свързаните поръчки и лицемерието на страдащото от тотална липса на доверие правителство, да обезкървява по този начин финансовата система на държавата.

Сега е време, народа да поиска не само властта от сегашния политически елит, но и да им потърсим сметка за “псевдодемокрацията” и фаталното “псевдоикономическо” управление на икономическите ни ресурси, управление в името на лично облагодетелстване на партийно зависими задкулисни стопански субекти.

Единствения начин това да се случи е прозрачност и гарантиран обществен достъп до развитието и взетите решения по всички търгове и нулева толерантност при открити корупционни схеми.

Крайно време е вярата ни във българските институции да бъде възстановена и всеки един, осмелил се да поставя себе си извън обсега на закона, да получи урок по правоприлагане.

Аз вярвам в независимостта на съдебната ни система и заставам зад нея, но очаквам и тя да застане зад мен.

Въпроса е дали ще успеем заедно да върнем изгубената вяра?

Гаврил Г. Димитров”

И ако търсите на кого да повярвате – пробвайте ДЕОС.

Video

Направи своя избор на Евроизбори 2014

 

На 25-ти май аз няма да отида на пикник. Ще отида да гласувам! За мен е важно къде ще израснат децата ми и съм решена да не оставям властта за управление на нашата държава в ръцете на някой друг. Тя е наша! Гражданите сме единствения суверен на Република България и наша отговорност е да упражним своята власт!

Ще гласувам за Гергана Николова #6 в листата на Реформаторския блок (#10).

Вижте защо във видеото.video

Направи своя избор на 25-ти май

Държавата ограничава и ограбва, вместо да насърчава образованието

Извинете, #КОЙ? Държаваta отнела медала по информатика на дете, защото не ходи на училище? А нейната система какво произвежда?

Божидар и майка му, снимка btv
Божидар и майка му, снимка btv

Не че съм такъв фен на домашното обучение, но конкретния случай с Божидар слага доста червени точки в неговата графа! Работа на държавата е да осигури равен достъп до образование на всички деца и да стандартизира все пак образованието. В случая момчето очевидно се справя прекрасно по не една или две дисциплини, а долната мащеха, наречена държава в лицето на МОН не му го признава.

Да опитаме да дадем оценка на начина, по който държавата се грижи за своите деца не е лесно, защото децата ни растат под влияние на различни фактори.  Най- близо до клинично изолиран случай на държавна грижа са децата в домовете за отглеждане и възпитание на деца лишени от родителска грижа (ДОВДЛРГ). Ами, нагледала съм се на такива в живота си – те се отглеждат, възпитават и образоват от въпросната мащеха. Резултатът – хора, израснали без любов, недоверчиви, абсолютно неспособни да полагат грижа за себе си, да създават взаимоотношения, да намират и задържат смислена работа, да създадат дом, семейство. Ако някой успее в някоя от тези сфери, то, уверявам ви, е ВЪПРЕКИ усилията на държавата.

16849_400014215018_4161778_n
деца на държавата

И к’во правим?

Вероятно много неща трябва да се променят, вероятно е сложно да се приведе системата в нов вид, който да отговаря на потребностите на съвременните деца. Не знам. Мътно ми е. Едно обаче е кристално ясно – държавата трябва да стимулира, насърчава, да осигурява възможности на всички деца да знаят и могат не по-малко от даден минимум, а не да притиска, ограничава и  ограбва онези, които очевидно се справят добре и без нейна помощ.

Благодаря на Бог, че Айнщайн не се е родил в 21-ви век в България, защото ако беше така, вероятно светът нямаше и да разбере за него. А кой знае, може би десетки съвременни Айнщайновци тънат нейде в борба със статуквото и се чувстват аутсайдери, дори престъпници.

Вълнуват ме темите, свързани отглеждането и образованието на децата и държавните провали в сферата.

Вместо (равно)сметка

Равносметката някак задължава поне някаква сметка се направи, пък била тя и не съвсем равна. С ръка на сърцето признавам, че не бих могла да сметна по никакъв начин 2013-та, понеже не мога да изброя всички прекрасни хора, с които ме събра тя и няма цифра, която да отбележи колко щастлива ме направи появата на Филип.

reading

И все пак много сметки имаше през 2013 – изваждане (от сянка),  (спонтанно) събиране, (нарочно) деление, проценти (подкрепа и контраподкрепа), броене (на имоти), мерене (на електорат), търсене на неизвестни (зам. председатели) и още и още.

протест
народ

И, за да не нося отговорност за неизчерпателен обзор и недостатъчни пожелание, събрах набързо от нета няколко умни неща, които казаха хора, които уважавам на прага на новата година:

Ivan Bedrov

ФБ твърди, че на 1 януари съм бил написАл: “Ми, да е здрава, здрава да е! Но по-важно е да е смела и смислена! Само трябва да тръгнем…” Получило ми се е  Сега само трябва да не спираме

 

Shenai Shaib

Честита Нова Година! Нека Бог да разшири духовните ни предели, да преумножи благодатта ни, така че минавайки през долината на мрачна сянка да я превърнем в място на извори. Нека тази година да занесем надежда до всеки един, който се нуждае от нея. Да занесем вяра там, където има неверие, да занесем Любов Божия там, където има недоверие. Нека тази година да бъдем верни слуги и добри настойници на това което Той ни е поверил.

Temelkova Yoanna

За първи път не искам да изпращам старата година  Толкова емоционална, шарена, смислена година… Успях да пропътувам над 15 000км; приеха ме магистратура в университета; успях да направя 8 набирания без почивка; видях торнадо; плакала съм само 2 пъти, първия от щастие; срещнах безценни и стойностни хора; създадох прекрасни спомени и си давам сметка, че по-добрата следваща година зависи единствено и само от мен…Тежко ми..

Yvo Bojkov

В началото на годината трябва да си дадем сметка, че юздите в годината на коня са наистина в наши ръце. Всички осъзнаваме, че е престъпление да бъдат отпуснати, за това трябва да сме колкото се може повече заедно и да се подкрепяме – само така ще успеем. Ние ВЕЧЕ променихме България, но трябва още много работа!

2013 е в последните си часове  една добра година изпращам аз,година в която живота ме срещна с много нови приятели,показа ми кои хора не си струва да пазя и ценя.Донесе ми страхотни моменти с любимият и семействата ни,с приятелите ти,показа ми много нови места в света,2013…благодаря ти и за хубавите,и за лошите моменти,ще запомня всичко :))) всъщност…смисъла е да си здрав и обичан…прекрасна вечер на всички ви :)))

Lyubena Ninova feeling благословена

Каква 2013-та само. Баба получи инсулт, но се възстанови напълно, защото е боец! Февруарски протести, доматена революция, Пламен Горанов. Служебно правителство, глътка въздух, (пред)изборен фарс. Турция и Гези парк. 14.06. Протести. Гняв, пробуждане, нови приятели, жълти павета и любов. Граждани срещу мафия. Обединение, разединение, отчаяние, надежда и пак обединение. Лъвове и плъхове. Бял автобус. Знамена срещу палки. Ранобудни и сомнамбули. Истина и контраистина. Спасено кученце. Бон Джоуви, Роби Уилямс, Брус Спрингстийн, Роджър Уотърс. Хора в беда. Ксенофобия. Първи видеоклип, първи самостоятелен концерт, първи 30. По-щастлива от всякога. Благодарна, смирена и непримирима.

 

Ивайло Захариев (Ivaylo Zahariev)

Сред множеството пожелания днес, струва ми се важно да си пожелаем да сме смели в това да слушаме сърцето си, вместо да оставим чуждото мнение да определя това какви сме. Да бъдем също смели и решителни в борбата си за свобода – както личностна, така и свободата ни като общество. Радвам се, че мога да пожелая това на толкова много хора. Благодаря ви, че сте тук!

Нека стъпим в Новата 2014-та година с очакване тя да бъде по-добра за всички.

В интервю за Новата Журналистика: Любовта е плод на нашата воля

Романтичната Яни (Яница Маринова) ми писа за едно (рядко срещано) смислено интервю. То излезе в Новата журналистика.

Какво се ражда на Рождество в дома на семейство Захариеви? 

– На Рождество се ражда Спасителя на семейство Захариеви. Макар той да е жив ежедневно в нашия живот, приели сме 25-ти декември за ден, в който да отбелязваме рождението му. Вярваме, че появата на Исус има не само историческо значение. Той носи надежда на цялото човечество, но и конкретно на всеки от нас. Трудно мога да го кажа така, че да не звучи клиширано, затова спирам.

Тогава какво се вижда в приказната нощ в очите на една жена, дала живот? 


– Имаш основание да търсиш различна перспектива от жена, която е дала живот. Наистина мога да кажа, че след раждането на Филип аз се чувствам различна. Чак сега разбирам пълния смисъл на Творението – истинско чудо е да дадеш живот. От нищо идва живот. Да, от любов, ще кажеш, но любовта сама по себе си не е нищо освен добро пожелание. Тя става живот, единствено когато ние й дадем тази власт. И се обръщаш един ден и осъзнаваш, че носиш малък живот в себе си, след това той излиза от теб и ден след ден става все по-самостоятелен. Уникално е. Това идва и в празничната нощ, за която питаш – живот.

Рождество Христово е не само границата във времето, но и празник и начало. В този ред на мисли кое е началото днес за теб, за бъдещето, за обществото? 

– За мен начало е всеки ден, в който се събудя с ясна визия за това какво трябва да се направи и каква е моята роля в него. Опитвам се по-често от веднъж в годината да си давам сметка дали онова, на което посвещавам ежедневието си, си заслужава. Дали усилията, времето и уменията ми са отишли в правилното нещо или си губя времето. Да, животът е една малка търговия, дори ежедневна – аз давам нещо от себе си и в замяна получавам нещо друго. Въпросът е дали размяната си струва. Онова, за което даваме всяка минута от деня си, е онова, за което даваме живота си.

А какво донесе 2013г. за теб?

– 2013г. донесе няколко нови начала за мен. Станах майка – вече 10 месеца заменям почти 24 часа от всяко денонощие за уверението, че давам нещо прекрасно на този свят.Театър „София” – започнах да помагам за онлайн репутацията на театъра преди няколко седмици. А най-неочакваното начало за мен дойде на 14-ти юни, когато започнах да се интересувам от това КОЙ и как управлява мястото, където живея, както и да вярвам, че имам право и мога да бъда част от това управление. Вярвам, че ако всеки застане честно пред себе си и си даде сметка какво дава и какво получава в замяна, ще живеем в свят с повече смисъл.

Как се предизвиква промяната в България? Ти заедно със съпруга си Ивайло Захариев и малкия ви син Филип участвате активно в антиправителствените протести? 

– Обществото ни ежедневно е изправено пред възможността днешният ден да е денят, в който ще започне промяната. От нас се иска да спрем да търгуваме достойнството си за мижавия хлебец и лъжливата сигурност. Вярвам, че в момента, в който прозрем като общество, като нация, че свободата е скъпа, но по-ценна от онова, което ще пожертваме, за да я имаме, тогава ще настъпи истинската промяна. И в този смисъл, вярвам, че този процес е започнал в нашето общество. Все повече българи се отказват от това да им е сигурна службицата и насъщният и се изправят срещу врага, за да извоюват свободата си.

А как се ражда любовта, толерантността, отношението? Вродени ли са, или се възпитават?

– Опасявам се, че ще разочаровам романтиците, които искат да чуят, че сме родени добри. Мисля, че не сме. Мисля, че сме родени егоисти и рушители. Любовта и всичко добро, което тя носи, е плод на нашата воля. Освен това, можем любов да дадем само когато преди това сме получили любов. За някои това може да звучи философско и отвеяно, но не е. Виждала съм много хора, които са израснали без любов. Те са озлобени, манипулативни, недоверчиви и враждебни. Знам, че са израснали без любов, защото са израснали в домове за сираци. Там са отглеждани от хора на смяна. Често някой ги е обичал, но не е имал достатъчно време да им го покаже. В живота им никога не е имало поне един човек, който би дал всичко за тях. Когато си обичан, ти имаш модел за обич и си способен да даваш обич. Без този пример не може. И дори това не е достатъчно. Нужно е да припознаеш любовта като ценност и да избереш да обичаш, не става от само себе си. Това е заблуда. Влюбването е друга тема. Мисля, че ако повече хора осъзнаят, че любовта не идва от натурата, а от волята ни, светът ще стане по-добър.
На какви ценности искаш да възпиташ Филип?

reading

– Искам да го науча какво е свобода. Веднъж познал свободата, той сам ще се научи как да си я извоюва. Искам да го науча да цени себе си и времето си. Искам да го науча да уважава хората и да не ги съди. Искам да го науча да е внимателен с дамите и да се отнася с тях като с принцеси, защото ние сме такива!

Думите? Колко ценни са те в разстоянието от сцената до дома?

– Думите имат огромна мощ! Все пак „в началото бе словото”. Това означава, че всичко, което Създателя е създал, всъщност е създадено чрез Словото. И ако това изглежда хилядолетия далеч от нас, то днешния ден ни дава достатъчно нови свидетелства за това. Наречи някого загубеняк достатъчно много пъти и той ще започне да го вярва, а повярва ли го, ще започне да го живее. Наречи го ценен, добър, прекрасен и се наслаждавай на ефекта! На сцената, в дома, на улицата, на национално ниво дори! Кълнем България ежедневно – „тая загубена държава”, „българска му работа”, „скапана държава, скапан народ” – и тя си остава прокълната. As simple as that!

Какво написа в писмото до белобрадия старец?

– Прочети нагоре. Изпълних тези редове с пожелания. Истината е, че раждането, рождението и Рождество са чудеса. Тези чудеса обаче имат смисъл не само в света на идеите. Те имат реално и практично измерение в живота на всеки от нас.

Още от Яница Маринова

Интервю за Ботевградски вести

Нова рубрика има вестника на родния ми Ботевград – Лицата на протеста. С радост отговорих на въпросите на Димитрина Стамболова. Интервюто е публикувано на 16.12.13 на страниците на “Ботевградски вести”.

1. Миряна, ти си от първия ден на протестите в София? Какво те провокира и мотивира вече половин година да не спираш?

Истината е, че до 14 юни аз нямах никакъв интерес от политиката. Не смятах, че можем да променим много с протести и недоволство, а повече с работа и отдаване на дадени каузи. Проблемът е, че това правителство е толкова нагло, че няма да се спре пред нищо, за да задоволи частните интереси на хората, от които зависи. Корупция има навсякъде по света и ще продължава да има. Кабинетът Орешарски обаче доказа, че няма никакво намерение дори да прикрива нечестивите си намерения – третират ни като едноклетъчни, като безмозъчни същества, които просто ще се хващат на всяко нещо, което зависимите от тях медии излъчват и ще си кротуват вкъщи доволни на парчето хляб, което въпреки всичко имат на масата си.

Дадох си сметка, че е мой граждански дълг да изляза заедно с всички други недоволни и да поискам да бъда чута. Както се казва „рибата се вмирисва откъм главата” и, колкото и да се опитваме да игнорираме този факт, рано или късно нашият живот се вмирисва заради онези, които го управляват.

Не искам детето ми да расте в държава, управлявана от частни интереси без никаква грижа за гражданите, не искам един ден да напусне България, защото нашето поколение не е съумяло да я направи добро място за живот.

 

2. Говори се, че активната група протестиращи са режисирани, манипулирани и платени. Така ли е?

Доста се изговори по този въпрос. Протестът събра заедно всякакви хора и със сигурност е имало хора, които са били платени по един или друг начин.

След толкова месеци обаче аз съм убедена, че хората около мен, онези, които продължават да недоволстват, са на улицата само и единствено, защото вярват, че гражданите трябва да си върнем държавата. Масата от протестиращи е автентична, неплатена и искрена в исканията си.

Image

3. Половин година искането за оставка  остава  нечуто.  А ентусиазмът на протестиращите  като че ли намалява. Защо?

Неизбежно е човек да се отчае след 180 дни. С помощта на медийните си бухалки, управляващите полагат всяко усилие да убедят хората, че искането за оставка е неоснователно, протестиращите не предлагат алтернатива и че нищо по-добро не ни чака след оставката. Аз искам да попитам туморът има ли алтернатива? Никой болен не пита „Какво ще дойде на мястото на тумора?” Той просто трябва да бъде премахнат. Това правителство също трябва и ще си отиде.

От преките ми наблюдения и като член на Протестна мрежа, мога да кажа, че ентусиазмът не намалява. Той по-скоро се канализира. Да, малко  ни писна да бродим по жълтите павета, но сме запретнали ръкави и се възползваме активно от гражданските си права и привилегии и градим онова, което 24 години не беше съградено – Гражданско общество в България.

4. Какво трябва да се случи, за да успее протестът според теб?

Протестът вече е успял. Най-малкото Делян Пеевски не е шеф на ДАНС – все пак това беше поводът за протеста. Мисля обаче, че най-големият ни успех всъщност е формирането на това гражданско общество. Досега в България от политика се интересуваше много малка група от хора, другите бяхме апатични и не вярвахме, че нещо въобще зависи от нас.

Колкото до оставката – тя ще дойде! Управляващите вече действат отчаяно, общият митинг на БСП и ДПС доказва това – смешни опити да убедят хората, че имат нечия подкрепа. Бюджетът за 2014 също – та те няма с какво да съществуват като правителство през 2015 ако реализират Бюджет 2014.

5. Защо с Ивайло водите и сина ви  на протестите?

Ами защото смятаме, че мястото му е с нас. Протестът е изключително мирен и няма никаква заплаха за детето.

6. Как гледат на това вашите родители?

Хората около нас, включително и родителите ни, ни подкрепят. Разбира се, бабите имат своите опасения, че детето ще настине, но това е съвсем в реда на бабините неща (:

7. Как ти възприемаш славата на съпруга ти Ивайло Захариев? Лесно ли се живее  с него / и с нея – славата му/?

Иво е изключително земен човек и всеки, който го познава, може да потвърди това. Като съпруг е внимателен, посветен и подкрепящ. В никакъв случай не може да се каже, че е допуснал славата да повлияе на отношенията ни. Аз също нямам никакъв проблем с нея (славата). Като цяло не ни притеснява интереса към личния ни живот и се стараем да бъдем пример, както на хората около нас, така и на онези, които ни познават от медиите.

 

8. С какво се занимаваш извън времето, в което се грижиш за Филип?

Ами, това с протестите си изисква сериозна работа J Част съм от екипа, който списва вестник „Протест” – безплатен седмичен вестник, който цели да отразява протеста и работи за каузата на протеста – Оставка и създаване на активно гражданско общество. За протокола – всички в екипа сме доброволци.

Освен това наскоро започнах работа по онлайн репутацията на Театър „София”. Хубавото е, че работата е почти изцяло онлайн, мога да я върша дистанционно и не ми се налага да оставям Филип на заден план.

9.Какви са твоите страхове?

Откакто се роди Филип, основните ми страхове са свързани с него. Едва сега си давам сметка колко уязвим е човек, когато има дете. Въпреки това гледам да не се фокусирам върху страха. Намирам утеха във вярата в Бог и това ми помага да продължавам да отстоявам позицията си, дори срещу себе си да имам голям и страшен враг. Казвам го неслучайно. Много хора, с които протестираме заедно, получиха реални заплахи за работата си и дори за живота си и този на семействата им. Това е ужасно. Страхът е най-големият враг на прогреса и хората, които ни управляват, използват това много добре. Не трябва да се оставяме да ни подчинят с репресии.

 10. За какво бъдеще мечтаете? Като българи и като родители.

Българите сме неоснователно нещастен народ. В класациите излизаме по-недоволни от живота от хора, които живеят в държави в много по-лошо състояние – икономически и социално. С Ивайло вярваме, че българите можем да сме по-щастливи и правим всичко, което зависи от нас, за да влияем на хората около себе си в тази посока.

Като родители, искаме да видим децата си здрави и щастливи да живеят в свобода – да изразяват себе си свободно и да мечтаят смело.

 

А сега накъде?

Десетки хиляди марширувахме по улиците на София през юни. Много неща се случиха оттогава, но (сякаш) някой целенасочено се опитва да ни убеди, че протестът умира, че загубихме битката. А сега накъде?

На много хора им се иска да сме като украинците: защо не можем и ние да излезем няколкостотин хиляди на улицата?

Защо не сме радикални като украинците?

Защо не сме организирани като украинците? Споделям някои разлики, които ми се струват важни. В Украйна има легитимна опозиция, която ръководи протестите т.е. има йерархична структура като на война – с командири и командвани. Тук ние правим нещо, което досега не е правено. Работим в хоризонтална структура и ако тя не е ценна сама по себе си, то поне гарантира, че нашият успех няма да „бъде яхнат“ от някой амбициозен опонент на сегашната власт. Стига да успеем да задържим хоризонталността, разбира се. Друго, украинците са 44 милиона души. Дори на брой протестиращите им да са повече от нас, като процент не са. Още, Киевският съд забрани протеста. Нашите се правят, че протест няма. И най-големият успех на пропагандната машина в България е, че успява да успи голяма част от българите с песента „Нищо страшно няма, всичко е по старому“ – няколко платени лумпена бродят безпътно улиците на София.

Image

Да, ама не! Ако има безпътица, то това означава, че

ще строим нов път.

Защото сме решени! И не, това не е поредната магистрала. Ред е на автентичния граждански път. Шест месеца никой не яхна протеста, въпреки усилените опити това да стане или да ни се втълпи, че е станало. Да, той намаля и отслабна след мощните удари на пропагандната машина, задвижвана от хората във властта, но остана истински, остана граждански, остана наш!

От тази перспектива ние отказваме да приемем, че сме победени, отказваме да допуснем някой да ни убеди, че вече нямаме сили, отказваме да се откажем. Оттук нататък на улицата вероятно няма да има десетки хиляди души, ще останат малцина по-устойчиви на студа. Но вкъщи, в сърцата и в умовете на стотици хиляди ще

се ражда нашето гражданско общество,

нашата свобода! Да, така е! Площадът е място за революции, но нашите умове са единственото място, на което може да се роди свободата – онази, която ще расте, ще се развива и накрая ще победи.

Това са думи за финал, може би, но ги слагам преди него, защото е нужно да внеса едно пояснение.

Това не са клишета, с които целя да надъхам някого и най-вече себе си. Близката, а и по-далечната ни история дават немалко примери за това, че кървавите революции (някои днес ги наричат „радикални действия“) носят само лъжлива свобода. Всеки външен освободител непременно се превръща в поробител и когато чакаме Принца на белия кон, е добре да си припомняме това.

Когато освободим умовете и сърцата си от страха, омразата и клопките на пропагандата, ще се учудим колко много място ще се отвори. Място за мисли, мечти и планове за действие. Това вече се случва. Като част от Протестна мрежа, виждам десетки умни, способни и активни българи как работят заедно по малки и не толкова малки проекти, които бавно, но сигурно ни водят към успеха – оставка и избори веднага. Паралелно с това осъзнаваме колко сме силни и колко права имаме. Заедно се справяме със страха от уволнение или други репресии. Започваме да се възползваме активно от гражданските си права и привилегии и градим онова, което 24 години не беше съградено – Гражданско общество в България. Не елит, не ВИП-ове, не интелигенция, а маса, гражданска маса, активна гражданска маса.

А оттук накъде? Загърбваме страха и песимизма, загърбваме амбициите за бърз и лесен успех и ставаме граждани. Аз поемам този път. А ти?

*Снимката е на Йоана Райчинова

Ден на доброволния труд

Днес е ден на доброволеца и доброволния труд!

Убедена съм, че това е един от най-важните елементи от нашето гражданство.  И не само защото не е достатъчно да разчитаме на държавата да се погрижи за това и онова. Ние имаме власт да влияем на своя живот и на този на околните.

10957_198187395795_8096627_n
Няма значение дали ще садим дръвчета, дали ще помогнем с администрацията на някоя благотворителна организация, дали ще поритаме футбол с уязвими младежи, дали ще товарим кашони с подаръци за нуждаещи се, дали ще се погрижим за възрастен човек, дали ще поговорим с наркозависим за вредата от дрогата, дали ще подредим склада на местната хранителна банка, дали ще асистираме на инвалид, дали ще помогнем с пазаруването на самотна майка.

Всеки в сферата, в която се чувства силен, в която му е приятно. Всеки със своя талант.

Трудът е ценност, трудът изгражда, трудът възпитава. Колко повече ако е в полза на някой в нужда, в полза на обществото!

Каузи и организации, които харесвам и подкрепям: Дом Възможност, “Изход” за наркозависимиАсоциация общество и ценностиНадежда за малките,TimeHeroes и други.