Писмо до родителите в детската градина относно подаръците и Коледа

Написах това писмо до родителите на децата в групата на Филип  (3г. и 10 мес.) във връзка с подготовката за коледното тържество в детската градина. Споделям го публично, тъй като смятам, че практиките, които има в нашата градина, вероятно съществуват и на други места. Това са неща, за които ние родителите се разбираме, не са “институционални” за градината въпроси и не са ни спуснати от ръководството на градината. Писмото ми адресира това какво ние като родители избираме да направим за децата си.

Скъпи родители,

Пиша това писмо със свито сърце, поради няколко причини. От една страна, не искам да обидя някого или да прозвуча сякаш омаловажавам усилията на по-активните родители. От друга страна съм изпълнена с притеснение за начина, по който се очертава да почетем един от най-светлите празници за цялото човечество – Рождество Христово. Загрижена съм и за това, че когато в една група има 20-30 човека, които трябват да вземат решения за най-ценното – своите деца – много вероятно е да имаме несъгласие и да възникнат конфликти.

Аз не искам това.

Повече от всичко искам в следващите 4 години с вас да изградим приятелства и да си сътрудничим по въпросите, които касаят общия живот на нашите дечица в детската градина.

Позволете ми да дам малко предистория преди да споделя мислите си относно Коледните активности в градината.

През септември се събрахме заедно на родителска среща и на всички нови родители беше казано каква е практиката: събираме по 70 лева за учебни материали и по 30 лева за 3 предстоящи през годината празници: Коледа, 8-ми март и 1-ви юни (по 10 лева за празник). Нищо от това не беше обсъждано и никой от нас, по-новите родители, не се възпротиви. Аз лично предпочитам откритите обсъждания, но съм и готова да се доверя на хора с опит, затова се доверих и участвах в установената практика.

Вчера говорих с една от по-активните майки, която изключително много уважавам по не една причина. От нея разбрах, че 10те лева, които сме събирали са само за „лакомства“, а отделно от това всеки родител трябва да предостави подарък за своето дете по списък съставен от госпожите. Те са питали нашите деца какво искат и са ни го написали, да знаем и да купим. Чух дори, че някои родители ще носят подаръци на цени от порядъка на 60 – 100 лева, че и повече.

Скъпи родители, аз съм притеснена!

Притесняват ме няколко неща:
1. 10 лева за лакомства – това са 6-7 килограма захар. Моите деца не изяждат толкова за 3 месеца! Както и да е. Това ще го преживеем – празник е. Нищо няма да им стане на децата от веднъж.
2. Госпожите питат децата какво искат за подарък. Това за мен е много неприемливо. Разговорът за коледния подарък е разговор за онова, за което детето мечтае. На тази възраст това са техните мечти! Това е разговор, в който аз имам възможност да си поговоря с детето за онова, което то обича и да му помогна, ако има нужда от насока. Не бих искала някой да отнема тази привилегия от мен! img_20141217_154113-crop

3. Всяко дете ще получи различен подарък на тържеството в градината. Това ни поставя в ситуация да се състезаваме! Защо? Всеки иска детето му да се чувства специално и затова ще се постараем да получи най-доброто. На тази възраст децата се идентифицират с групата, към която принадлежат. Ако някое дете получи по-малък (в неговите очи) подарък, то ще се почувства нещастно и по-недостойно в своята група. Аз не искам това за никое дете!
4. Гигантски подаръци в градината. Съвсем честно, аз смятам, че мястото за най-хубавите подаръци е вкъщи. Ако и в градината има големи и пищни подаръци, това обезценява всички други подаръци. Това прави децата алчни и цинични. Аз не искам това за моето дете. Ако пък сме готови да дадем на децата си най-хубавите подаръци в градината, а вкъщи подарим нещо малко, на какво ги учи това? Че градината е мястото, където се грижат за нас най-добре? Не възпитава ли това възрастни, които чакат на държавата и институциите да се погрижат за тях? Опасявам се, че това е социалистическо наследство, което аз не желая да предавам на поколението след мен.

Скъпи родители, не искам да развалям направената вече организация. Но ако тук има някой, който споделя моето мнение, моля ви, споделете. Нека заедно да намерим начин да направим нещата така, че всички да сме щастливи! Ако и да решим, че продължаваме по вече приетия план, тъй като няма време, аз ще измисля как да се справя с притесненията си, но нека не подминаваме въпроса само защото сме твърде заети да обсъждаме или пък твърде пасивни, за да не споделим мнението си.

Съжалявам ако обиждам някого. Това е последното, което бих искала. Всеки родител е различен и има своето виждане за отглеждането на детето си. В група от 30 човека има 30 различни мнения, сигурна съм, но нека се опитаме да се разберем в дух на приемане, изслушване и сътрудничество.

Благодаря ви!

“Моля ви, не ми правете забележка” или за кърменето като част от моя живот.

Винаги съм смятала, че всичко естествено е най-добро за детето – в т. ч. раждането без операционна намеса и кърменето вместо шишетата. Бях убедена, че искам да родя естествено (освен ако медицински причини не изискваха друго) и да кърмя децята си до годинка. Преди да родя Филип (сега на 2г.) се притеснявах единствено от клизмата преди раждане – просто ме ужасяваше мисълта за това извращение. Раждането и кърменето ги бях писала “естествен процес”, следователно всичко ще си цъфне от самосебе си. 21 часа родов процес бяха достатъчни, за да ме убедят, че макар и естествени, някои процеси изискват особена сила, че дори и умения. И тъкмо си мислех, че  е свършило най-трудното и се започна с кърменето.

Ще ме прощават хората, с по-чувтвителни сетива, но вече разчупих леда с откровението за клизмата. Та, започна се тримесечна борба с кърменето – на всеки три часа – 45 минути нетърпими болки, ако детето проспи часа за кърмене – подуване и нови болки. На втората седмица ми спря кърмата и тъпо и упорито трябваше да я потеча отново. По това време имах рани на краката, понеже ги търках един в друг, за да изтърпя болката от кърменето. Оказа се, че на Филип небцето е твърде високо, та оттам проблемите. Започнах да се цедя – два вида, ръчни помпи, една елекртическа, отделно техники за цедена наръка. Един час цедене. След два часа пак. Да, и през нощта. Навивах си будилник, защото ако пропуснех, това казваше на мозъка, че детето няма нужда от кърма и той не произвеждаше. Трябваше освен цеденето, да давам и на Филип да суче, че да не забрави как се прави. На третия месец бялото злато потече в достатъчни количества, за да е достатъчно на Филип. Аз не бях излизала от вкъщи, с изключение на 4-5 път за три месеца! Буквално!

Беше вече юни и почнахме да излизаме. Търкахме жълтите павета по 4-5 часа всяка вечер (да, беше лето орешарово). Аз кърмех спокойно (вече по за 5-10 минути) и нямаше нужда да се тревожа за цедене, удобни възглавници за подпиране и пр. Това лято кърмих на стълбите на БНБ, в градинката на Народния театър, в градинката около паметника на съветската армия, на стълбите на СУ, на тротоара около Ал. Невски. Не се сещам за други места.

Не знам дали, защото протестът беше съставен от “младите, умните и красивите”, но никой никога не ми направи забележка, не ме погледна накриво. И така, аз пораснах в свят, в който кърменето е трудно само докато тръгне, после вече е песен – носиш си храната на детето, където и да си – винаги топла, винаги в чисто и подходящо шишенце. Разкош!

Роди се и Дамян и след около половин година пауза, започнах да кърмя отново. Вече лесно от самото начало (с изключение на няколко дни, докато количеството се установи). Работя активно през цялото време, излизам ежедневно за срещи и по други задачи. Нося си шал, с който се покривам, когато се наложи да кърмя и не съм се добрала до вонящ обществен кенеф. Кърмя на срещи на Управителния съвет на Надежда за малките. Кърмя в полувремето на баскетболни мачове, където публиката в основната си част не се състои от “умните и красивите” (ще ме прощавате, приятели, не че не сте умни или красиви – просто този израз се възприе за една друга част от населението), кърмя на пейки в мола (аха). От време на време попадам и на места, специално пригодени за кърмене и тогава се чувствам като принцеса.

Ако някой някога ми направи забележка, ще помоля мъжа ми да го набие. Не, разбира се. Вероятно ще се сдухам и като се прибера, ще си поплача. Сигурно няма да повторя. Ще реорганизирам ежедневието си, ще се откажа от динамичността му, ще зарежа някои от проектите, които движа и ще си натискам парцалите в следващите няколко месеца. 

Моля ви, ако ме видите да кърмя някъде и не ви е приятно, обърнете се на другата страна. Не ми правете забележка. Ще сринете вярата ми в света, ще разколебаете решителността ми да имам трето, четвърто и пето дете, ще ме замислите дали да насърчавам сестра ми да кърми своите деца, ще направите терминал едно и две мнооого привлекателни, макар да нямат стаи за къмачки.

Няма нищо сиво в „Петдесет нюанса сиво“. Всичко е черно.

Психиатърът Д-р Мириам Гросман публикува в своя блог Отворено писмо до младите хора относно “50 нюанса сиво”. Тъй като е отворено, считам за позволено препечатването му. С превода ми помогна Виктория Иванова (мерси, Вики, страхотна си!). Оригиналът (винаги по-добър от превода) може да прочетете тук: http://www.miriamgrossmanmd.com/an-open-letter-to-young-people-about-fifty-shades-of-grey/

петдесет нюанса сиво

Последно преди да преминем към самото писмо: не съм гледала филма все още, но възнамерявам скоро да го направя въпеки педупрежденията на д-р Гросман. честно казано, смятам, че имам достатъчно негативен и позитивен опит, за да не бъда повлияна от филма по начин, който да застраши физическото и емоционалното ми здраве. Но младите хора, които все още търсят какво е ОК и какво не е, и какво всъщност представлява сексът, може би трябва да имат едно наум. Ето едно – наглас – от психиатър:

“Няма нищо сиво в „Петдесет нюанса сиво“. Всичко е черно.

Нека обясня.

Аз помагам на хора които са наранени вътрешно. За разлика от лекарите, които използват рентгенови лъчи или кръвни изследвания за да определят защо някой страда, раните, от които аз се интересувам, са скрити. Аз задавам въпроси и слушам внимателно отговорите. Така разбирам защо човекът пред мен „кърви“.

Годините на внимателно слушане са ме научи на много неща. Едно нещо, което съм научила, е, че младите хора са напълно объркани относно любовта – как да я намерят и  как да я задържат. Те правят грешни избори и това ги наранява.

Не искам и вие да страдате като хората, които виждам в офиса ми, така че ви предупреждавам за новия филм, наречен Петдесет нюанса сиво”. Дори и да не гледате филма, неговото послание се промъква в нашата култура, и може да посади някои опасни идеи в главите ни. Бъдете готови.

Петдесет нюанса сиво е пуснат по кината за Свети Валентин и това ни кара да си мислим, че е романтика. Не се хващай на това. Филмът, всъщност е за една болна и опасна връзка, изпълнена с физическо и емоционално насилие. Изглежда бляскаво, защото актьорите са великолепни, имат скъпи коли и частни самолети, а и Бионсе пее на фона. Може да заключите, че Кришчън и Ана са готини, и въпреки че връзката им е различен, тя е приемлива.

Не си позволявайте да бъдат манипулирани от едно холивудско студио. Хората там просто искат парите ви; те не се интересуват от вас и вашите мечти.

Насилието не е бляскаво или готино. Никога не е ОК, при никакви обстоятелства.

Това е, което трябва да знаете заПетдесет нюанса сиво”. Като дете, Кришчън Грей бил ужасно пренебрегван. Той е объркан относно любовта, защото никога не я е преживявал истински. В съзнанието му, любовта се свързва с лоши чувства като болка и срам. Кришчън изпитва удоволствие от това да контролира и наранява жени по странни начини. Анастасия е незряло момиче, което харесва външния вид и богатството на Кришчън, и глупаво се поддава на неговите желания.

В реалния свят, тази история би свършила зле – Кришчън в затвора, а Ана в приют или морга. Или може би Кришчън е щял да продължи да бие Ана, и тя би останала с него в страдание. Така или иначе, животът им определено не би бил приказен. Доверете ми се.

Като лекар, аз ви призовавам: Не гледайте “Петдесет нюанса сиво”. Информирайте се, научат фактите, и обяснете на приятелите си, защо те не трябва да го гледат също.

Ето няколко от най-опасните идеи, лансирани от Петдесет нюанса сиво:

  1. Жените искат мъже като Кришчън, които ги командват и са груби.

НЕ! Една психически здрава жена избягва болката. Тя иска да се чувства в безопасност, уважавана и обгрижвана от мъж, на когото може да се довери. Тя мечтае за сватбени рокли, а не за белезници.

  1. Мъжете искат жена като Анастасия – кротка и несигурна.

Грешно! Един психически здрав мъж иска жена, която може да каже мнението си. Ако по някаква причина той се отклони от правия път, тя да го върне обратно в релсите.

  1. Анастасия упражнява правото си на свободен избор, когато се съгласява да бъде наранявана, така че никой не може да съди решението и.

Погрешна логика! Разбира се, Анастасия има право на свободен избор, но тя прави грешен избор. Саморазрушетелното решение е лош избор.

  1. Анастасия прави избори за Кришчън разумно и самостоятелно.

Съмнявам се! Кришчън постоянно снабдява Анастасия с алкохол, нарушавайки  преценката и. Също така, Анастасия става сексуално активна с Кришчън – първият ѝ опит някога, много скоро след срещата и с него. Невронауката твърди, че подобна на тяхната интимност отключва у нея чувства на привързаност и доверие преди тя да се е убедила, че той ги заслужава. Сексът е силно и интензивно преживяване – особено първият път. И накрая, Кришчън манипулира Анастасия да подпише споразумение, забраняващо ѝ  да разкрие на някого, че той е насилник.

Алкохол, секс, манипулация – това едва ли са съставките на едно внимателно обмислено и независимо решение.

  1. Емоционалните проблеми на Кришчън са излекувани от любовта на Анастасия.

Само във филмите! В реалния свят, Кришчън няма да се промени особено много. Ако Анастасия изпитва потребност да помага на емоционално увредени хора, тя би станала психиатър или социален работник.

  1. Добре е да експериментираш сексуално.

Може би… за зрели хора във дълготрайно, стабилно, посветено и моногамно взаимоотношение, познато още като „брак“. В противен случай, си застрашен от полово предавани болести, нежелана бременност и сексуално насилие. Мъдро е да подхождате с собено внимание към това кой допускате близо до себе си – физически и емоционално, защото само една подобна среща може да ви извади от релси и да промени живота ви завинаги.

Накратко: силата на „Петдесет нюанса сиво“ се крие в това, че посява семена на съмнение. Има огромни разлики между здравите и нездравите взамоотношения, а филмът размива тези разлики  и започваш да се чудиш: „кое е здравословно в едно взаимоотношение? Кое е извратено? Има толкова много нюанси на сивото…“ Не, не съм сигурна.

Виж, тук става въпрос за твоята сигурност и бъдещето ти. Няма място за съмнение; интимна връзка, в която има насилие, независимо дали е по взаимно съгласие, е неприемлива.

Бяло или черно. Тук няма нюанси на сивото. Нито един нюанс на сивото.

Официално каня Марина да пише с мен

аз само да попитам

Малко е неестественно да имам съавтор на личния си блог. Давам си сметка, че е нещо като да поканя някой съмислител в главата си. И ето тук нещата стават логични. Толкова честно мислите на Марина звучат като мои, че с огромно удоволствие я каня да ги сподели сред моите.

аз само да попитам

Та, официално, Марина ми е най-добра приятелка от гимназията. След раздялата, която настъпва, когато всеки поеме по своя път, установихме, че нашите пътища трябва да се пресичат. Виждаме се все по-често и не можем да се наприказваме. На нея не й се захваща с блог, защото се опасява, че задължението да пише, ще я откаже, затова я поканих да пише при мен… когато е вдъхновена и както й приляга.

Накратко през моите очи: Марина е безнадеждна романтичка. Професионалист (психолог), който учи (нонстоп). Здраво стъпил на земята идеалист. Борец, който преминава през сломяващи житейски изпитания и излиза от тях по-мъдър и по-смирен. Приятел, който слуша. Човек, който търси. Прекрасна.

А, и е руса ((:

Отваряме й една рубрика “Аз само да попитам” за начало, пък после ще видим (:

Добре дошла, Маринааа!

Моите 4 водача през сезоните на живота

Разбира се, че е време за равносметка. Звучи клише и малко по-тежко, отколкото излиза накрая, ама си е така.

Тръгнах да пиша коментар към поста на Денислав за неизписаните тефтери и липсата на постоянство, но нещата някак се развиха до самостоятелен пост и реших да се поразпростря (:

Напоследък се чувствам някак неуспешна, някак разпиляна, някак разфокусирана и ненаясно с ролята си в деня – по-скоро в професионално отношение, отколкото в личен план, но за мен те са пряко свързани. Аз, която съм професионалист, съм толкова аз, колкото аз, която съм жена, съпруга, майка, дъщеря, сестра. Мисля често за тази неудовлетвореност и все повече намирам утеха в разбирането за сезонност на живейския си път.

сезони

Да, има такива сезони! В живота ми започвам да откроявам моменти на търпеливо и дългосрочно посвещение на даден проект/идея/позиция – давам всичко от себе си в една посока и наблюдавам положителни резултати, но и търпя разочарования. Често поглеждам настрани и си мисля “има толкова яки идеи, с които бих се захванала, защо си пилея енергията само в това”.

Има обаче и други сезони. Такива, в които имам възможност да кажа “ДА” на много идеи и проекти. Започвам с въодушевление нещо, което изглежда като следващото голямо нещо в живота ми. Постепенно въодушевлението се изпарява, или пък се появява нещо по-голямо, по-важно, по-привлекателно. Рационално размислям и слагам край на проекта или просто го оставям да си отиде сам. Тогава, с малко разочарование най-вече от себе си, си мисля “Ех, не е добре така. Липсва ми постоянство.”

Ето и моя опит да откроя онова, което е важно, за да не се изгубя, преминавайки през различните сезони на живота. Не гоня бройка (:

1. Не изпускам голямата картина от очи. Където и да съм по пътя, не разчитам на насоките на GPS-а. Държа в ума си крайната цел.

2. Не спирам да уча. Всеки проект/идея/позиция, които черпят от енергията и уменията ми, всъщност ми дават обратно енергия (невинаги) и умения (винаги!).

3. Радвам се на победите. Малки, големи, понякога миниатюрни – всяка трудност, с която се преборвам е повод да се порадвам. Вчера, например, започнах да тренирам – радвам се, че не го отложих пак, макар да беше натоварен ден.

тренирам

4. Хората са най-важни. Всички проекти, през които съм минала, независимо от своята продължителност са ме срещнали с много хора. Те – хората – са най-ценното. Един приятел наскоро ми прошепна: На смъртния си одър ще се обградиш с най-близките си хора, а не с най-успешните си проекти.

Държа тези правила или насоки в ума си и не си позволявам да увеся нос (:

Как беше… Продължаваме напред! ((:

Вместо (равно)сметка

Равносметката някак задължава поне някаква сметка се направи, пък била тя и не съвсем равна. С ръка на сърцето признавам, че не бих могла да сметна по никакъв начин 2013-та, понеже не мога да изброя всички прекрасни хора, с които ме събра тя и няма цифра, която да отбележи колко щастлива ме направи появата на Филип.

reading

И все пак много сметки имаше през 2013 – изваждане (от сянка),  (спонтанно) събиране, (нарочно) деление, проценти (подкрепа и контраподкрепа), броене (на имоти), мерене (на електорат), търсене на неизвестни (зам. председатели) и още и още.

протест
народ

И, за да не нося отговорност за неизчерпателен обзор и недостатъчни пожелание, събрах набързо от нета няколко умни неща, които казаха хора, които уважавам на прага на новата година:

Ivan Bedrov

ФБ твърди, че на 1 януари съм бил написАл: “Ми, да е здрава, здрава да е! Но по-важно е да е смела и смислена! Само трябва да тръгнем…” Получило ми се е  Сега само трябва да не спираме

 

Shenai Shaib

Честита Нова Година! Нека Бог да разшири духовните ни предели, да преумножи благодатта ни, така че минавайки през долината на мрачна сянка да я превърнем в място на извори. Нека тази година да занесем надежда до всеки един, който се нуждае от нея. Да занесем вяра там, където има неверие, да занесем Любов Божия там, където има недоверие. Нека тази година да бъдем верни слуги и добри настойници на това което Той ни е поверил.

Temelkova Yoanna

За първи път не искам да изпращам старата година  Толкова емоционална, шарена, смислена година… Успях да пропътувам над 15 000км; приеха ме магистратура в университета; успях да направя 8 набирания без почивка; видях торнадо; плакала съм само 2 пъти, първия от щастие; срещнах безценни и стойностни хора; създадох прекрасни спомени и си давам сметка, че по-добрата следваща година зависи единствено и само от мен…Тежко ми..

Yvo Bojkov

В началото на годината трябва да си дадем сметка, че юздите в годината на коня са наистина в наши ръце. Всички осъзнаваме, че е престъпление да бъдат отпуснати, за това трябва да сме колкото се може повече заедно и да се подкрепяме – само така ще успеем. Ние ВЕЧЕ променихме България, но трябва още много работа!

2013 е в последните си часове  една добра година изпращам аз,година в която живота ме срещна с много нови приятели,показа ми кои хора не си струва да пазя и ценя.Донесе ми страхотни моменти с любимият и семействата ни,с приятелите ти,показа ми много нови места в света,2013…благодаря ти и за хубавите,и за лошите моменти,ще запомня всичко :))) всъщност…смисъла е да си здрав и обичан…прекрасна вечер на всички ви :)))

Lyubena Ninova feeling благословена

Каква 2013-та само. Баба получи инсулт, но се възстанови напълно, защото е боец! Февруарски протести, доматена революция, Пламен Горанов. Служебно правителство, глътка въздух, (пред)изборен фарс. Турция и Гези парк. 14.06. Протести. Гняв, пробуждане, нови приятели, жълти павета и любов. Граждани срещу мафия. Обединение, разединение, отчаяние, надежда и пак обединение. Лъвове и плъхове. Бял автобус. Знамена срещу палки. Ранобудни и сомнамбули. Истина и контраистина. Спасено кученце. Бон Джоуви, Роби Уилямс, Брус Спрингстийн, Роджър Уотърс. Хора в беда. Ксенофобия. Първи видеоклип, първи самостоятелен концерт, първи 30. По-щастлива от всякога. Благодарна, смирена и непримирима.

 

Ивайло Захариев (Ivaylo Zahariev)

Сред множеството пожелания днес, струва ми се важно да си пожелаем да сме смели в това да слушаме сърцето си, вместо да оставим чуждото мнение да определя това какви сме. Да бъдем също смели и решителни в борбата си за свобода – както личностна, така и свободата ни като общество. Радвам се, че мога да пожелая това на толкова много хора. Благодаря ви, че сте тук!

Нека стъпим в Новата 2014-та година с очакване тя да бъде по-добра за всички.

В интервю за Новата Журналистика: Любовта е плод на нашата воля

Романтичната Яни (Яница Маринова) ми писа за едно (рядко срещано) смислено интервю. То излезе в Новата журналистика.

Какво се ражда на Рождество в дома на семейство Захариеви? 

– На Рождество се ражда Спасителя на семейство Захариеви. Макар той да е жив ежедневно в нашия живот, приели сме 25-ти декември за ден, в който да отбелязваме рождението му. Вярваме, че появата на Исус има не само историческо значение. Той носи надежда на цялото човечество, но и конкретно на всеки от нас. Трудно мога да го кажа така, че да не звучи клиширано, затова спирам.

Тогава какво се вижда в приказната нощ в очите на една жена, дала живот? 


– Имаш основание да търсиш различна перспектива от жена, която е дала живот. Наистина мога да кажа, че след раждането на Филип аз се чувствам различна. Чак сега разбирам пълния смисъл на Творението – истинско чудо е да дадеш живот. От нищо идва живот. Да, от любов, ще кажеш, но любовта сама по себе си не е нищо освен добро пожелание. Тя става живот, единствено когато ние й дадем тази власт. И се обръщаш един ден и осъзнаваш, че носиш малък живот в себе си, след това той излиза от теб и ден след ден става все по-самостоятелен. Уникално е. Това идва и в празничната нощ, за която питаш – живот.

Рождество Христово е не само границата във времето, но и празник и начало. В този ред на мисли кое е началото днес за теб, за бъдещето, за обществото? 

– За мен начало е всеки ден, в който се събудя с ясна визия за това какво трябва да се направи и каква е моята роля в него. Опитвам се по-често от веднъж в годината да си давам сметка дали онова, на което посвещавам ежедневието си, си заслужава. Дали усилията, времето и уменията ми са отишли в правилното нещо или си губя времето. Да, животът е една малка търговия, дори ежедневна – аз давам нещо от себе си и в замяна получавам нещо друго. Въпросът е дали размяната си струва. Онова, за което даваме всяка минута от деня си, е онова, за което даваме живота си.

А какво донесе 2013г. за теб?

– 2013г. донесе няколко нови начала за мен. Станах майка – вече 10 месеца заменям почти 24 часа от всяко денонощие за уверението, че давам нещо прекрасно на този свят.Театър „София” – започнах да помагам за онлайн репутацията на театъра преди няколко седмици. А най-неочакваното начало за мен дойде на 14-ти юни, когато започнах да се интересувам от това КОЙ и как управлява мястото, където живея, както и да вярвам, че имам право и мога да бъда част от това управление. Вярвам, че ако всеки застане честно пред себе си и си даде сметка какво дава и какво получава в замяна, ще живеем в свят с повече смисъл.

Как се предизвиква промяната в България? Ти заедно със съпруга си Ивайло Захариев и малкия ви син Филип участвате активно в антиправителствените протести? 

– Обществото ни ежедневно е изправено пред възможността днешният ден да е денят, в който ще започне промяната. От нас се иска да спрем да търгуваме достойнството си за мижавия хлебец и лъжливата сигурност. Вярвам, че в момента, в който прозрем като общество, като нация, че свободата е скъпа, но по-ценна от онова, което ще пожертваме, за да я имаме, тогава ще настъпи истинската промяна. И в този смисъл, вярвам, че този процес е започнал в нашето общество. Все повече българи се отказват от това да им е сигурна службицата и насъщният и се изправят срещу врага, за да извоюват свободата си.

А как се ражда любовта, толерантността, отношението? Вродени ли са, или се възпитават?

– Опасявам се, че ще разочаровам романтиците, които искат да чуят, че сме родени добри. Мисля, че не сме. Мисля, че сме родени егоисти и рушители. Любовта и всичко добро, което тя носи, е плод на нашата воля. Освен това, можем любов да дадем само когато преди това сме получили любов. За някои това може да звучи философско и отвеяно, но не е. Виждала съм много хора, които са израснали без любов. Те са озлобени, манипулативни, недоверчиви и враждебни. Знам, че са израснали без любов, защото са израснали в домове за сираци. Там са отглеждани от хора на смяна. Често някой ги е обичал, но не е имал достатъчно време да им го покаже. В живота им никога не е имало поне един човек, който би дал всичко за тях. Когато си обичан, ти имаш модел за обич и си способен да даваш обич. Без този пример не може. И дори това не е достатъчно. Нужно е да припознаеш любовта като ценност и да избереш да обичаш, не става от само себе си. Това е заблуда. Влюбването е друга тема. Мисля, че ако повече хора осъзнаят, че любовта не идва от натурата, а от волята ни, светът ще стане по-добър.
На какви ценности искаш да възпиташ Филип?

reading

– Искам да го науча какво е свобода. Веднъж познал свободата, той сам ще се научи как да си я извоюва. Искам да го науча да цени себе си и времето си. Искам да го науча да уважава хората и да не ги съди. Искам да го науча да е внимателен с дамите и да се отнася с тях като с принцеси, защото ние сме такива!

Думите? Колко ценни са те в разстоянието от сцената до дома?

– Думите имат огромна мощ! Все пак „в началото бе словото”. Това означава, че всичко, което Създателя е създал, всъщност е създадено чрез Словото. И ако това изглежда хилядолетия далеч от нас, то днешния ден ни дава достатъчно нови свидетелства за това. Наречи някого загубеняк достатъчно много пъти и той ще започне да го вярва, а повярва ли го, ще започне да го живее. Наречи го ценен, добър, прекрасен и се наслаждавай на ефекта! На сцената, в дома, на улицата, на национално ниво дори! Кълнем България ежедневно – „тая загубена държава”, „българска му работа”, „скапана държава, скапан народ” – и тя си остава прокълната. As simple as that!

Какво написа в писмото до белобрадия старец?

– Прочети нагоре. Изпълних тези редове с пожелания. Истината е, че раждането, рождението и Рождество са чудеса. Тези чудеса обаче имат смисъл не само в света на идеите. Те имат реално и практично измерение в живота на всеки от нас.

Още от Яница Маринова