Сърце, което не се побира в опразнените от болестта гърди

Таня е българка, на четиресет и нещо, която живее в Щатите от няколко месеца. Днес около обед за нея отвъд океана беше нощ, но тя седеше с две чаши кафе пред компютъра и чакаше с трепет някой от приятелите ѝ в Бългрия да сподели нещо онлайн. Нещо, каквото и да е – снимка, видео, две-три думи. Нещо, за празника, който е чакала и приготвяла от хиляди километри разстояние, но и с любов, която прави всичко близко и реално.

Празникът, за който Таня се вълнува, е Коледното тържество на образователен център “Яника” – един оазис в пустинята за глухи деца и младежи, където малчуганите, които не чуват, имат възможност да видят, усетят, вкусят и почувстват света. Благодарение на сърцатите момичета и момчета от “Яника” – рехабиитатори, социални работници, психолози и лекари, дечица от едва прохождащи до тийнеджърска възраст тази година са чули звук за първи път, казали са първата си дума.

Таня и нейният съпруг Митко са основатели на център “Яника“. Тази Коледа те не са със своя екип, когото наричат семейство. Не са с тях, защото в живота им се появи една друга битка. Голяма и страшна.

През април тази година Таня научава, че има рак. На белите дробове. Не ѝ стига битката с образователната система в България, с липсата на финасиране за децата с увреден слух, с тежкото социално и икономическо състояние, в което се намират потребителите на нейния център. Животът има още страшилища за нея.

След като в България не се намира някой, който да каже нещо по-насърчаващо от “страшно е, страшно е” за състоянието на Таня, тя решава, че е нужно да замине. С малък куфар и страшен демон в гърдите тя прелита океана, заедно със съпруга си с вярата, че скоро ще се върнат, за да продължат делото си.

Междувременно “Яника” е оставен в ръцете на съвестните служители там и две момичета, на които много бързо им се налага да станат възрастни. Кати и Яна са дъщерите на Тяна и Митко. Те са на 21 и 15 и вече са преборили повече трудности, отколкото мнозина от нас изобщо срещат в живота си. Но и са дали и получили повече надежда, отколкото дори можем да си представим.

Месеци наред момичетата и момчетата от “Яника“, начело с Кати и Яна, звънят на Таня и Митко, за да ги питат как да се справят с това и онова, как се осчетоводява едно или друго, къде и кога се подават тези или онези документи, как се поръчва еди-какъв-си консуматив, как се набират средства. Таня е слаба, има сили за не повече от час разговор и не повече от един душ усилие, но не престава да се вълнува за всичко, което се случа в живота на голямото ѝ благородно семейство.

21430481_1838127219536013_4272087569622114092_n
Яна, Таня и Кати

С един бял дроб по-малко и кой знае какви още щети по тялото си Таня отговаря на питанията на екипа на “Яника” и със сигурност си дава сметка, че децата ѝ вече не са деца и ѝ задават тези въпроси не защото не могат да си отговорят сами. Задават ѝ ги, за да я държат в час, въвлечена в начинанието, което ѝ дава смисъл.

Не зная защо и как се случват такива неща на такива хора, но видях днес Таня във видео послание за коледното тържество на “Яника” – свежа, силна и вдъхновяваща, каквато винаги е била. Познавам я от две-три години. Не знаех за болестта ѝ. Научих днес след като свърши видео посланието и попитах Маринка (една от вълшебниците в “Яника”) какво пък толкова не е могла да отложи Таня, че не е на празника.

Таня беше на празника. С две чаши кафе отвъд океана и сърце, което не се побира в опразнените от болестта гърди, препълнено с любов и вяра.

екипът на Яника.png
Екипът на Яника без Таня и Митко

Можете да подкрепите цялото семейство “Яника” с превод тук:

Фондация Яника
IBAN: BG39BUIN95611000587205

Advertisements

weleda. бизнес с мисъл за човека и природата

не мога да не се вълнувам, когато попадна на бизнес, създаден с мисъл. не с мисъл за пари и власт. с мисъл за природата. с мисъл за хората. с мисъл за баланса.

weleda е създадена през 1921. тогава не са имали концепция за корпоративна социална отговорност. това показва, че КСО не е някакъв тренд. КСО е просто съвременното наименование на на желанието на корпорациите нас хората да работими и да създаваме БЛАГА. ние сме създадени да правим пари. създадени сме да живеем добре. това значи да живеем така че и другите около нас да са добре. такава е и концепцията на weleda.

може би сте ги срещали в аптеките. немска марка за козметика. няма да ги наричам био, натурални или еко, защото това създава объркване. наричам ги добри продукти. добри за хората. добри за природата.

weleda

сами отглеждат повечето от съставките в продуктите си във ферми в Германия. невен, просо, пшеница, тлъстига, розмарин и др. растат на различни парцели всяка година, за да щадят почвата. с вредителите се справят техните естествени “врагове” в природата.

а за хората как се грижат ли? като извличат най-доброто от природата. впечатли ме да чуя, че извлек от различните частите на растенията се грижи за определена зона от кожата. корените – за епидермиса, листата – за дермата, а цветът – за хиподермата. сертифицирани от NaTrue.

отново с грижа за човека weleda помага на хора в икономически неразвити райони да основават ферми и да отглеждат продукцията си по природосъобразен начин. за капак, гарантирано изкупуват част от произведеното. зарадвах се да науча, че подкрепят такива ферми за отглеждане на лавандула в централна България.

мимолетен КСО проект, изсмукан от пръстите. прекрасен пример за КСО във всяко отношение. с мисъл за добруването на човек и природа още при създаването на бизнес модела.

П.П. скоро ще пробвам новите им продукти за коса. ще споделя впечатления (:

КСО страсти в четвъртък

значи, и едното и другото събитие бяха за мен добра инвестиция на време.

всъщност, лекцията в СУ за работещите модели в КСО се провали. нямаше студенти, освен един – Зравко, който беше от групата на организаторите. всъщност те бяха повече на брой от нас гостите и бе взето решение лекцията да се превърне в кръгла маса. получи се супер! удоволствие беше да обсъждам с млади хора какво можем да направим за други млади хора, какви практични стъпки можем да предприемем, за да свържем бизнеса с образователните институции, как да направим бизнеса достъпен за онези, които нямат достъп до образователни инситуции и пр.

какво следва (все още неофициално и подлежи на промяна):

  • ФСПВ ще обедини усилия с AIESEC за подпомагане на младежи, израснали в домове за деца да стартират малък бизнес с помощта на ментори – студенти;
  • роди се идея за конкурс за есе на тема “Аз искам различно бъдеще” , който си поставя амбициозни цели за диалог с властта и др. инициатор – Глобалния договор на OОН със съдействието на ВУЗФ, JCI, AIESEC, ФСПВ.
  • нови срещи на тема КСО предназначени за млади хора и предприемачи.

традиционното четвъртъчно мероприятие в М3 за мен остави въпроси без отговор. или ми даде отговор, който отказвам да приема. вярано е, че сред PR-и няма как да е по-различно, но не съм съгласна, че трбява да измерваме ефекта от социалната отговорност на дадена компания по медииното й отразяване. докато КСО политиките на фирмите измерват приоритетно този показател, усилията ни в социалната отговорност ще се изчерпват със спорадични кампании с ограничен ефект.

дискусията беше жива и ми харесаха позициите на специалните гости. на първо място, споделям мнението на Борис Колев, че социалната отговорност, за да е такава, трябва да произтича от стабиления морал и ценности на гражданина (корпоративен и физически). Радина закова, че не може една  компания да е отговорна към света около нея ако на първо място не е отговорна към своите служители. Борис Луканов беше сдържан по въпросите за традиционните медии, или по-скоро скромен за ролята на нетрадиоционните (блоговете и др.).

темата е гореща. ще се говори (и пише) още!

аз те оставям с въпрос за размисъл: “Какво печели света от твоето присъствие в него?” (:

PR Thursday: Каква e ролята на социалнo отговорните кампании за бизнеса?

още едно събитие в четвъртък ще учи бизнеса да бъде отговорен.

засега само съм чувала и чела за прословутия пи ар търсдей на М3. и понеже съм в М3 редовно в понеделник и сряда вечер, някак си четвъртъка си го оставях за пране, готвене, приятели. тази тема обаче няма да пропусна.

с радост ще се видя отново с Радина – супер вдъхновяваща млада бизнес дама, която я е грижа за света и почти насилсвено прави и другите около нея да ги е грижа. Боби Колев също ще има какво да каже като основател и двигател на CSR Bulgaria. когато се запознах с него, тъкмо стартираха платформата и с ФСПВ имахме доста послезно партньорство. с третия специален гост – Борис Луканов ще имам честта да се запозная он търсдей (:

линк към събитието във фейсбук.

въпросите за дискусия са интересни, а входът е свободен. търся си другарче! ще го чакам на спирката на трамвай номер пет (:

КСО: работещи модели

от CSR Bulgaria ни канят на лекция на тема  КСО: работещи модели.

организира се от AIESEC, ВУЗФ, “Българска мрежа на Глобалния договор на ООН” и JCI Bulgaria. лектор ще бъде Марина Стефанова, Изпълнителен Директор на “Българска мрежа на Глобалния договор на ООН”.

надявам се да видя много хора там. бизнеса (в т. ч. бъдещия бизнес) трябва да осъзнае, че е гражданин на обществото и да започне да се държи като отговорен такъв. колкото повече си говорим за това, толкова по- близо сме до целта, въпреки че “дела трябват, а не думи” (В. Левски).

еднократното дарителство и спонсорство може би помагат за “прочистване” на съвестта. но толкова. нужно е да градим партньорства и дългосрочни проекти ако искаме устойчиви резултати.

във ФСПВ усилено търсим бизнеси, които споделят тази гледна точка и, когато ги намерим, ставаме приятели с тях (:

ще споделя впечатления от лекцията.