Да си честен със себе си…

why

Tози път няма да правя теоретични и литературни справки, а ще го карам както ми идва отвътре. 🙂

Напоследък си мисля за това, как човек става роб на самия себе си. Как вместо да се ползваме от ресурсите си, влачим хомота на собствените си ограничения. Как издигаме стени около нас и после ридаем, че няма кой да ни спаси. Дали Его = Иго?

Непрекъснато улесняваме живота си, като слагам етикети, избираме единствено възможни опции, опростяваме, консумираме чужди емоции и преживявания, а после се оплакваме от липса на избор и безпътица. Приемаме едно и отричаме настървено всички останали възможности. Боравим с клишета като престиж, мода, култура… Робуваме на думи, чието съдържание не би имало смисъл без нас.

Вкарваме живота си в коловози, създаваме си модели на поведени, избягваме спонтанността и автентичността, имитираме чувствa – всичко това само за да поддържаме образ, на който гордо и спокойно да сложим табелката “АЗ”. И след това АЗ е оправдание, че „съм такъв какъвто съм“. Вече не нося отговорност за нищо. Това което СЪМ е константа, грижливо изкована от ограничения.

Толкова се страхуваме да живеем, че всячески избягваме неизвестността. Избираме си чувства, които си позволяваме да изпитваме, избираме си начини, по които да ги проявяваме, репетираме ги и ги правим наши, но никога не ги живеем истински. Приемаме себе си като продукт на комерсиално творчество, който трябва да задоволи и най-претенциозния вкус. Продукт, който трябва да се продаде добре, а това не предполага никакви слабости и недостатъци. Обичаме да съдим и отсъждаме, да говори в категории и сравнителни степени.

Един ден се поглеждаме в огледалото и осъзнаваме, че не познаваме човека отсреща. Не знам кога му се плаче, кога изпитва вина и срам, кога страда и има нужда да бъде прегърнат. Не знаем как да се свържем с него, как да го чуем и разберем, без да го съдим. Сещаме се, как някога сме сложили тази маска, но не помним какво е било преди нея и защо изобщо сме избрали да я носим.

За да се подсигуря, че съм написала поне едно смислено нещо 🙂 , ще завърша с цитат от Фройд:

Да си напълно честен със себе си е огромно по значимост и много трудно упражнение.

Обаче аз смятам, че предизвикателството си заслужава. Честността със себе си е таксата, която трябва да платим за независимостта си.

Advertisements

Гордост и Предразсъдъци

Ще взема за малко заглавието и после с удоволствие го връщам на авторката. Вземам го на заем, защото почти 200 години след  Джейн Остин, тези два феномена са все така актуални във взаимоотношенията между хората и особено в тази комбинация.

Понеже искам да избегна възможността да пиша за едно, а вие да разбирате друго, както си обичам, първо ще изясня съдържанието на понятията …или поне да кажа какъв смисъл ще влагам в тях. Тъй като смятам да ги разглеждам от проблемната им страна, ще използвам само негативните им конотации. Правя тази уговорка за да не излезе, че отричам достойнствата им.

По повод гордостта, Свети Августин казва, че тя е Любов към собствените върхови постижения.

В негативния си нюанс гордостта се свързва с високомерието. Самата дума подсказва, че това значи да премериш или оцениш себе си високо. А как оценяваш себе си?- Най-често сравнявайки се с другите. Тоест, когато си влюбен в собствените си върхови постижения и оценяваш себе си много високо, естествено възниква и чувството за превъзходство над останалите, познато още като… надуване.  Причините, които водят до това поведение няма да коментирам.

Предразсъдъка от своя страна е необоснована предубеденост или нагласа на човек спрямо нещо. С други думи, залепили сме етикет на нещо или някой, без никакви рационални доводи, а често и без да сме си дали труда да го опознаем. Предубедените хора проявяват неспособност да обработят новопостъпваща информация по отношение на обектите към които са предубедени, тоест труууудна работа е да впечатлиш някой, който е предубеден към теб.

Когато човек е „влюбен“ и фокусиран в собствената си личност, не изпитва потребност да опознава останалите. Преценката му за хората около него се свежда до твърде ограничена информация, на чиято база се гради мнение, често предразсъдъчно.

Иии, ето ти фундаментална атрибутивна грешка 🙂 Понеже смятаме, че сме велики и правим най-яките неща, а другите са пълни тъпаци, за нас това означава, че нещата с които се занимават са абсолютно безполезни, скучни, непрестижни… абе като цяло кофти и никак, ама никак не заслужават безценното ни внимание. Като лирично отклонение ще вметна, че за всеки човек има място под слънцето!

Какво губим, когато реализираме подобно поведение?-  Според мен много!

Някак си сме започнали да губим естественото си любопитство и добронамереност към хората около нас. Загубили сме способността си да слушаме, да се интересуваме, да учим нови неща, да се впечатляваме от разнообразието и различията си. Да се ценим и уважаваме. Да бъдем търпеливи и коректни в отношенията си. Твърде много сме се вгледали в себе си и сме забравили, че истинският живот се случва само в отношенията ни с другите, и само тогава нашите достойнства имат смисъл.

Това, че сме добри, няма никакво значение, ако тази доброто не е насочена към някой. Това, че сме перфектни музиканти, няма никакъв смисъл, ако я няма публиката ни. Това, че пишем чудесно за любовта, няма никакъв смисъл, ако не можем да обичаме.

Ако ли не, бихме могли да вземем себе си и собствения си гений, и да населим спокойно, сами, и с цялата си самодостатъчност, някоя самотна планета. 🙂keep-calm-and-respect-others-16

Ако не си телепат, думите помагат

Аз само да попитам….. Колко от вас са телепати?

За да съм максимално коректна, трябва да уточня що е то телепатия.

Телепатията е парапсихичен процес на екстрасензорното енергоинформационно възприятие и въздействие, при който едно живо същество предава и/или приема от/на друго информация за своя психичен и биологичен живот – емоции, усещания, представи, мисли, метаболизъм, здравословно състояние и др. Светослав Иванов (парапсихолог).

Супер! Звучи като нещо, което би ни спестило доста комуникационни проблеми.

Приемете на доверие моята хипотеза, че поне 94.5% от населението на планетата не чете мисли. Добре, сега да попитам друго – щом ние самите не можем да четем мисли, защо очакваме другите да прочетат нашите?

Тъй като стана ясно, че няма как да я караме по лесния начин,  щем не щем трябва да комуникираме, т.е да обменяме мисли, „облечени“ в думи. Това на практика означава, че не е логично да очакваме от останалите по магичен начин да разбират какво чувстваме и от какво имаме нужда.

Сега да вдигнат ръце всички, които са прецаквали нещата, само защото са се изказали неподходящо или изобщо не са казали нищо, когато е трябвало. Сигурно сте чували многократно, че за да получиш, трябва да поискаш. А аз бих добавила – никой не е длъжен да гадае, какво всъщност стои зад думите ни. От друга страна, завоалирайки, шансът да не получим това което искаме, нараства драстично. И какво излиза всъщност – сами саботираме себе си.

Това, че споменаваме на човека, който харесваме, колко искаме да гледаме филма „YYYY“ на кино, НЕ Е покана за кино. Това, че постваме убийствено любовна песен във Фейсбук, НЕ ЗНАЧИ, че единия от 82768324 ни абонати ще разбере, че е предназначена за него. Това, че споделяме на мъжа си, как съпругът на приятелката ни и е купил тиган, НЕ означава, че сме му казали, как искаме да бъде по-мил и романтичен. Е, ако не получим това, което искаме, можем да се сърдим единствено на себе си.

В контекста на примерите по-горе – и отказът е отговор! 🙂 Поне ти дава яснота за ситуацията и не губиш ценно време и нерви.

За да се погрижим да получим това, от което имаме нужда, ние носим отговорност за следните неща :

  •   Да разберем какво искаме!
    Пример: Искам да отида на разходка с Х.
  • Да формулираме ясно и точно желанието си!
    Пример: Искаш ли да отидем на разходка ?
    Вместо: „ Мммм колко е готино времето днес….“ (сега дано се досети, че искам да излезем на разходка)
    Ако е свързано с конкретен човек :
  • Да го насочим точно към него!
    Пример: ……. Няма да давам повече досадни примери с Х, Y и Z. Сигурна съм, че имате достатъчно свои 🙂

Таaa Хора, говорете си! По възможност в реално време и пространство! За думите поне не се плаща. Имаме ги в изобилие и са създадени за да ни служат и улесняват. Нека не ги обръщаме срещу себе си.