Радост, грижа и урок за по-добро самочувствие… в приюта

Дамян:

– Мамо, това куче е женско, ще го кръстим Яница.

– Откъде знаеш, че е женско, бе маме?

– Ами, има шнолка на ушето.

В крайна сметка установихме, че шнолката е плочка с номер, а Яница е мъж и я кръстихме Дамян. Разбира се, той е Дамян само за нас, защото след 30-минутната разходка, го прибрахме отново в клетката при другите безименни герои.

В приюта в Горни Богров има около 1500 кучета. Хиляда и петстотин. Малки и големи, кротки и емоционални, страхливи и по-нахални. Всички те имат нужда от разходка и радост. За разлика от хората, при тях не е фатално ако някой се появи в живота им за кратко, даде им обич и грижа и после никога не се върне. Това е едно от нещата, които правят доброволчеството за такива каузи, по-достъпно за хора, които не могат да се посветят трайно и постоянно.

В една от първите топли и сухи недели в годината си направихме разходка до приюта с идеята да разходим и един-два помиара (с много любов).

Разходихме осем броя – от различен калибър и с разнообразни характери. Не знам колко добро сме направили. Не ни беше това целта. За мен лично беше важно момчетата да преживеят нови и непознати емоции. Така се става голям 🙂

Няма да си кривя душата. Много е миризливо в приюта и е доста шумно в алеите с клетките на кучетата. Като цяло мога да кажа, че човек, който за пръв път стъпва на такова място, най-вероятно ще изживее лек шок. Той обаче минава много бързо – запознаваш се с правилата, виждаш другите хора как лежерно и умело водят клетите песове насам-натам. Запознаваш се и с твоя пес.

Ние получихме двама кротки екземпляри от една клетка за начало – Хепи и Съни. И наистина ни беше щастливо и слънчево с тях.

След тях искахме още. Тогава дойде Яница-Дамян и още един безименен мъжкар, който естествено се закичи с титлата Филип. Старшите доброволци в приюта се стараеха да ни дават по-кротки питомци, че да могат и децата да се справят. Филип (на 5) почти през цялото време имаше поверен пес на повод, а Дамян си намери охлюв за разхождане.

Третата двойка, която ни беше поверена, вече даде възможност и на Дамян да се прояви и то не само за снимка. Нанси и Майчето бяха съвсем малки (на ръст). Научихме, че са осиновени вече и си чакат транспорта за Германия.

За последно (като вече доказани разхождачи) взехме и по-отговорни задачи. Заведохме един юнак на ветеринар и разходихме една по-особена девойка.

Равносметката:

Накрая децата вече бяха позагубили интерес и се разсейваха с други занимания, но в крайна сметка си тръгнаха със страхотно самочувствие, че могат да владеят кучетата. Особено Филип – той наистина разбира, че е получил сериозна и отговорна задача и се е справил отлично с нея.

  • спазваха правилата и слушаха с уважение старшите доброволци,
  • налагаха авторитета си спрямо кучетата,
  • проявяваха творчество, когато имаше препятствия,
  • търсеха помощ, когато не можеха да се справят сами.

Това си е една много пъстра палитра от роли, емоции и връзки, които помагат на малкия (че и на големия) човек да осъзнае себе си и мястото си в света. Помага за изграждане на самостоятелност и придобиване на самочувствие и освен това е супер забавно 🙂

Още по темата за самостоятелните деца:

Задълженията вкъщи учат на отговорност и справяне с трудностите

През храненето към самостоятелност

За емоциите и самостоятелните деца

За майките-орлици и конфликтите на детската площадка

Какво учат децата, когато е мръсно и опасно

Advertisements