„Мога сам!“ – най-често го чувам на масата. Що ли не съм чула някой да се тръшка, че може да сам да си изпере дрехите, да си почисти фулмастера от дивана или да си събере сам киселото мляко от пода?

Темата за възпитанието на самостоятелни деца сякаш неизменно минава през храненето. Може би защото това е една от първите дейности, която човек се учи да извършва сам.

Вкъщи определено насърчаваме самостоятелното хранене още от самото начало. Не съм абсолютен фен на Захранване водено от бебето, но съм прилагала и с двете деца много от похватите на този метод на захранване. И тук не искам да коментирам ползите и вредите от гледна точка на храните, които приема детето, а по-скоро процеса на приучаване към самостоятелно хранене.

Аз не съм специалист и не искам думите ми да бъдат възприети като експертни съвети. Дори не смятам, че е нужно родителите да изчетат томове научна литература, за да отгледат и възпитат самостоятелни и стойностни хора. Вярвам, че е достатъчно да следваме инстинктите си (това изисква смелост), да не се вманиачаваме (в нищо!) и да проявяваме здрав разум (това понякога изглежда като висш пилотаж).

Бих искала и да добавя да се вслушваме в детето, но е важно и да уточня нещо – твърдо убедена съм, че това трябва да е в здравословни граници. ДА, всяко дете има свой вкус и особености и не можем да прилагаме еднакви подходи към всички. Но също така съм убедена, че за да се чувства детето свободно, щастливо и сигурно, то трябва да вирее в стабилни граници, които родителят трябва да постави.

Как се храним вкъщи и защо точно така?

• Слагаме масата заедно

От момента, в който децата стъпват стабилно, у дома те носят покривката за слагане на масата. Филип беше на година и половина, когато започна. Когато Дамян стана на година и половина, Филип вече носеше приборите, та остави покривката за Дамянчо. Така се чувстват включени в процеса, горди, че допринасят, а и сядат да се хранят без уговорки.

• Всеки се храни сам

Все още и двамата ядат основно с лъжици, но от около годинка гребат самички. Салата поднасяме в по-цял вид: например, големи парченца краставичка, които се ядат с ръка. Разбира се, помагаме, когато някой е ужасно уморен и не може да си изгребе супата, но това върви и с големи дози саркастично съчувствие, така че на детето да му стане ясно, че ситуацията е необичайна!

• Опитваме смело различни храни

Струва ми се, че децата по принцип не обичат да експериментират с храната. Моите ако ги оставя да избират сами, ще ядат само пица, картофи и кисело мляко. Не е лошо да имам сигурни козове, разбира се, но се старая да предлагам и необичайни храни, за да усещат рзлични вкусове. Какъв по-подходящ и лесен начин да обогатя света на двегодишен човек!

• Не насилвам да се изяде всичко

Едно от най-големите предизвикателства, което имам като майка, е да накарам детето да направи нещо, което то не иска. С храненето не си го причинявам – нито на себе си, нито на детето. И двамата знаят – ако не ти се яде, не ядеш. Тази тактика много ми помага и при неоснователно тръшкане – ако детето е гладно, а мрънка, че не иска да яде, отговорът е: „Ок, чудесно, ставаш от масата и няма да ядеш.“ Излишно е да казвам с каква скорост се прегръща паницата и се започва усърдно гребане с лъжица за норматив.

• Следобедната закуска е по техен избор

Не бих оставила нито Филип, нито Дамян да избере какво да закуси или обядва – това са важни хранения, в които предпочитам аз да избера. Разбира се, нямам против да изберат между супа или мусака, да речем, но не бих оставила въпроса отворен за всякакви експерименти. Следобедната закуска е най-подходящия момент да попитам: Какво ти се яде? Обикновено отговорът е кисело млекце (плодово или чисто) или филийка и всички сме щастливи! ((:

Много ми е интересно да чуя мнението и практиките и на други майки. Моля, коментирайте!

Още по темата за самостоятелните деца:

Какво учат децата, когато е мръсно и опасно

За майките-орлици и конфликтите на детската площадка

За емоциите и самостоятелните деца