Писмо до родителите в детската градина относно подаръците и Коледа

Написах това писмо до родителите на децата в групата на Филип  (3г. и 10 мес.) във връзка с подготовката за коледното тържество в детската градина. Споделям го публично, тъй като смятам, че практиките, които има в нашата градина, вероятно съществуват и на други места. Това са неща, за които ние родителите се разбираме, не са “институционални” за градината въпроси и не са ни спуснати от ръководството на градината. Писмото ми адресира това какво ние като родители избираме да направим за децата си.

Скъпи родители,

Пиша това писмо със свито сърце, поради няколко причини. От една страна, не искам да обидя някого или да прозвуча сякаш омаловажавам усилията на по-активните родители. От друга страна съм изпълнена с притеснение за начина, по който се очертава да почетем един от най-светлите празници за цялото човечество – Рождество Христово. Загрижена съм и за това, че когато в една група има 20-30 човека, които трябват да вземат решения за най-ценното – своите деца – много вероятно е да имаме несъгласие и да възникнат конфликти.

Аз не искам това.

Повече от всичко искам в следващите 4 години с вас да изградим приятелства и да си сътрудничим по въпросите, които касаят общия живот на нашите дечица в детската градина.

Позволете ми да дам малко предистория преди да споделя мислите си относно Коледните активности в градината.

През септември се събрахме заедно на родителска среща и на всички нови родители беше казано каква е практиката: събираме по 70 лева за учебни материали и по 30 лева за 3 предстоящи през годината празници: Коледа, 8-ми март и 1-ви юни (по 10 лева за празник). Нищо от това не беше обсъждано и никой от нас, по-новите родители, не се възпротиви. Аз лично предпочитам откритите обсъждания, но съм и готова да се доверя на хора с опит, затова се доверих и участвах в установената практика.

Вчера говорих с една от по-активните майки, която изключително много уважавам по не една причина. От нея разбрах, че 10те лева, които сме събирали са само за „лакомства“, а отделно от това всеки родител трябва да предостави подарък за своето дете по списък съставен от госпожите. Те са питали нашите деца какво искат и са ни го написали, да знаем и да купим. Чух дори, че някои родители ще носят подаръци на цени от порядъка на 60 – 100 лева, че и повече.

Скъпи родители, аз съм притеснена!

Притесняват ме няколко неща:
1. 10 лева за лакомства – това са 6-7 килограма захар. Моите деца не изяждат толкова за 3 месеца! Както и да е. Това ще го преживеем – празник е. Нищо няма да им стане на децата от веднъж.
2. Госпожите питат децата какво искат за подарък. Това за мен е много неприемливо. Разговорът за коледния подарък е разговор за онова, за което детето мечтае. На тази възраст това са техните мечти! Това е разговор, в който аз имам възможност да си поговоря с детето за онова, което то обича и да му помогна, ако има нужда от насока. Не бих искала някой да отнема тази привилегия от мен! img_20141217_154113-crop

3. Всяко дете ще получи различен подарък на тържеството в градината. Това ни поставя в ситуация да се състезаваме! Защо? Всеки иска детето му да се чувства специално и затова ще се постараем да получи най-доброто. На тази възраст децата се идентифицират с групата, към която принадлежат. Ако някое дете получи по-малък (в неговите очи) подарък, то ще се почувства нещастно и по-недостойно в своята група. Аз не искам това за никое дете!
4. Гигантски подаръци в градината. Съвсем честно, аз смятам, че мястото за най-хубавите подаръци е вкъщи. Ако и в градината има големи и пищни подаръци, това обезценява всички други подаръци. Това прави децата алчни и цинични. Аз не искам това за моето дете. Ако пък сме готови да дадем на децата си най-хубавите подаръци в градината, а вкъщи подарим нещо малко, на какво ги учи това? Че градината е мястото, където се грижат за нас най-добре? Не възпитава ли това възрастни, които чакат на държавата и институциите да се погрижат за тях? Опасявам се, че това е социалистическо наследство, което аз не желая да предавам на поколението след мен.

Скъпи родители, не искам да развалям направената вече организация. Но ако тук има някой, който споделя моето мнение, моля ви, споделете. Нека заедно да намерим начин да направим нещата така, че всички да сме щастливи! Ако и да решим, че продължаваме по вече приетия план, тъй като няма време, аз ще измисля как да се справя с притесненията си, но нека не подминаваме въпроса само защото сме твърде заети да обсъждаме или пък твърде пасивни, за да не споделим мнението си.

Съжалявам ако обиждам някого. Това е последното, което бих искала. Всеки родител е различен и има своето виждане за отглеждането на детето си. В група от 30 човека има 30 различни мнения, сигурна съм, но нека се опитаме да се разберем в дух на приемане, изслушване и сътрудничество.

Благодаря ви!

4 thoughts on “Писмо до родителите в детската градина относно подаръците и Коледа

  1. Здравей Миряна,

    Аз съм Криси от самолета :). Имах доста големи притеснения относно преминаването към държавните градини и една от причините беше точно това “социалистическо наследство”, което е толерирано от голяма част от родителите. Или по скоро смелите хора са много по-малко от примиряващите се.. не съм сигурна. Това, което направих е да стана отговорник по събирането на парите за групата за новопостъпилите деца, за да мога да се запозная с повече родители и почти всяка седмица да съм при педагогът на яслата и директорката и да разбирам какво става. Отоговарям за лакомствата за децата за тържеството и определно ще се опитам да закупя такива без захар или поне с някакво минимално съдържание (тъй като не съм сигурна колко от родителите ще са съгласни да се купят бисквити без захар вместо Барни).
    Надявам се да успеят да обяснят на децата, че подаръците се отварят вкъщи, а не в яслата (градината) – така беше в предишната ясла на Ани и дано и тук да е така.
    Боря се. 🙂 Попадала съм и на много добри хора в яслата и това ме успкоява.
    Има надежда. 🙂
    Благодаря ти, че ми даваш сили.

    1. Криси, много мъдро да се включиш като доброволец, за да следиш нещата. Мбого е ключова тази роля, убедих се и аз. При нас са едни дами, които много се статят, но не обсъждат нищо!

  2. То трудно се обсъжда, но аз очаквах и малко самоинициативност от родителите. Все пак повечето бяха на родителската среща и имаха възможност да изявят желание да се включат .. после само ми дадоха пари и от тогава е тихо.. , чак понякога ми в трудно да повярвам, че не се интересуват.

  3. Всичко зависи не от родителите, а от директора и учителите в детското заведение. Те поставят условията и правилата и родителите са длъжни да се съобразят с тях.
    Живея в чужбина и тук не се разменят подаръци за Коледа. Единствените подаръци за този празник са на 6.12 когато идва Св.Никола (дядо Коледа) и раздава на децата пликче с лакомства- най-често голям дядо Коледа от био шоколад. В някои заведения децата си ги намират в пантофите като отидат на градина/училище на 7.12. Друг празник с подаръци е през февруари където децата ходят със собственоръчно изработени фенери от врата на врата, пеят песни и събират лакомства,малки подаръци (книжки,моливи и др.подобни). Когато дете има РД учителките му подаряват символичен подарък. За Великден децата събират от заека шоколадови яйца в двора на градината. Шоколадът отново е био. Това са всички подаръци и лакомства които получават децата през цялата година. Дори ако искам да занеса на РД на моето дете малки подаръци за останалите деца, не е позволено. Не споря. Такива са правилата.
    Така че просто се съберете родители и учители и решете кое е най-добро според вас за децата ви. Не се притеснявайте да споделите вашите виждания, може след това да се осмелят и други майки да се изкажат във ваша подкрепа. Ако повечето искат да се получават/разменят подаръци, то определете сума до която да се простирате. Например 10-20лв са напълно достатъчно за хубав подарък. Трябва да се съобразите и с факта, че не всяко семейство може да отдели тези средства от бюджета си. Някои семейства са с 3, че дори и 4 деца. А това не са единствените подаръци които ще трябва да купят родителите. В къщи дядо Коледа също ще им остави такива. И не се бойте да сте бунтарът в групата. Не се пречупвайте пред децата си и не потъпквате принципите си. Не забравяйте, че давате личен пример.
    Ще ви дам мой личен пример. Всяка година в училище идва фотограф който за няколко снимки и ключодържател с лика на детето взима за мен доста висока сума, а снимките не са кой знае какво. Отказах моето дете да се снима. Мисля че бях единствената от цялата група. Единствено се съгласих на обща снимка с всички деца и учителките. Когато взех детето си то беше разстроено, че не са го снимали като другите деца. Че нямало да получи и то снимки. Казах му, че аз не съм се съгласила, тъй като чичкото не може да снима по-добре от мен и ще го докажа това на детето. Вечерта се прибрахме, облякохме няколко тоалета и направихме цял куп снимки, а после си ги отпечатахме. То лично си ги нареди в неговия албум и бе страшно щастливо. При раздаването на снимките моето дете получи от общите снимки, така че не е капо. Но ще помни дълго онази вечер.

Leave a Reply

Fill in your details below or click an icon to log in:

WordPress.com Logo

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Change )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Change )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Change )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Change )

Connecting to %s