Обичаме ближния като себе си

***Порция делнични размисли от Марина  Попова***

Обичаме го условно, сравнително, невротично, непостоянно – обичаме го като себе си. Обичаме с  „но“, „обаче“, „ама“, „когато“…

Миряна наскоро ми каза: „В следващите 100 години няма какво ново да бъде написано. Просто няма нужда. Всичко вече е изказано.“ (цитирам я по спомен) И мога само експресивно да изразя съгласието си (с абсурдно словосъчетание) така, както езиковият фейсбук-етикет повелява: „МНОООГО ВЯРНО, Миряна, много вярно!“.🙂

Всичко вече звучи като клише, толкова сме наясно с нещата. Остана само трудната част- да го заживеем. Да заживеем с мъдростите, които надарените с изящно слово са създали и създават. Тези неща, дето звучат като открадната от нашите глави, ама по-добре формулирани. Всички сме много умни и по-умни ставаме. Четем, мислим, ревизираме и пак на ново. Еманципирани, граждани на света, на Вселената, „морето ни е до колене“, избор много, жени и мъже бол. Ама какво от това?! Как оползотворяваме възможностите? Как боравим с нещата, които „много добре знаем“? Защото едно е да знаеш, съвсем друго да можеш, а още по-различно е да го направиш.

Да се върнем към основния съвет, който всички ни дават – да обичаме себе си. Така де, самочувствие на много хора не липсва. Самочувствието – оня раздут балон, особено чувствителен и готов да се спука от най-малката външна намеса.

Ама обичаме ли се всъщност? На практика, не на теория. Това, как се обичаме реално, личи най-много в това как обичаме другите. Или Другия! Онзи, който след нас самите, най-много заслужава обичта ни. Най-специалният, най-търсеният, най-чаканият – Човекът. Как се отнасяме към връзките си? Към противоположния пол?

Тази не е достатъчно такава, онзи не е достатъчно инакъв, ама „и по-добра ще намеря“. Всичко е сравнение, състезание, условия, промени, мода… Търсим стойност в другия, която да прибавим към себе си. Превръщаме другите в аксесоари, които да добавят тежест към ПО-образа, към който се стремим. С  поглед вечно устремен към НАЙ.

Така приемаме и себе си, колкото и упорито да го отричаме. Ние сме във вечно сравнение с другите. Поставяйки условия и задавайки критерии за хората около нас, разкриваме собствената си ограниченост. Ограничени сме от мнението и одобрението на другите. От това какво ще кажат за нас и къде ще се позиционираме в обществото.

Ако трябва да се представим пред някого, най-вероятно можем да кажем много добри неща за себе си, да ги назовем с думи. Но живеем ли достойнствата си? По повод на себе си наскоро си мислех – какво значение има, че аз знам, че съм много любвеобилна и романтична, ако никой не го разбира чрез действията ми?

Често твърдим, че мнооого можем да обичаме, ама видиш ли, нямало кого. „Хората не го заслужават.“ Ами така обичаме и себе си –когато сме добри. Когато се издъним, когато не се чувстваме успешни, когато качим някое килце или нямаме плочки, като оня пич във фитнеса, тогава не заслужаваме любовта си. Упрекваме се, самобичуваме се, отхвърляме слабостта си. Изливаме ярост и негодувание върху себе си. Наричаме се неудачници и понякога трудно си прощаваме.

Това е да се обичаш условно – само когато си силен, безгрешен, могъщ….и все сравнение с някой друг. Как иначе бихме могли да преценим стойността си?

Така обичаме и ближния – условно. Тя трябва да е слаба, защото приятелите трябва да ни завиждат. Тя трябва да е чернокоса, защото „русото не е модерно“. Той трябва да е нацепен батка с BMW, за се чувствам жена до него. И всякакви други „трябва“, които се вписват във визията ни за ПО-ПО-НАЙ живот.

Едва когато приемем, че грешим, че понякога сме слаби, че в живота ни има и падения, освен възходи. Едва когато приемем, че имаме чувства и нужди, че не сме си самодостатъчни, че понякога се налага да се опрем на другите. Едва когато приемем, че никога няма да бъдем съвършени, че винаги ще има по-добри от нас в дадена област. Едва когато приеме, че стойността ни не преминава с модата или сезона, не зависи от годините, цвета на косата и формата на тялото ни, тогава можем да започнем да се обичаме. Когато приемем себе си като несъвършени, ще разберем, че не можем да очакваме съвършенство от нищо и никой. Няма съвършен мъж, жена, връзка, живот…

love sharing

Най-добрият начин да изживеем любовта към себе си е като обичаме някой друг, така както себе си. Да го обичаме с приемане, с разбиране, с уважение, свободно.

В крайна сметка смисъл има само това, което правим на практика. Добрите намерения и сухата теория не топлят никого…. нито прочувствените статуси във Фейсбук.🙂

 

 

Leave a Reply

Fill in your details below or click an icon to log in:

WordPress.com Logo

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Change )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Change )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Change )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Change )

Connecting to %s