Любовта не е дуел

***Откровено от Марина Попова по актуални въпроси от деня. пък за утрешния ще видим🙂 ***
Една от любимите ми теми (знам, че знаете🙂 )! Напоследък доста упорствам в поддържането на интереса си към нея. Интерес по-скоро изследователски, отколкото насочен към нейното практикуване. Признавам грешката си! За тая работа се изисква смелост….и не само.🙂

Таа, все по-тъжно ми става от нещата, които наблюдавам да се случват около мен, а това ме кара на момента да губя вяра в просъществуването и.

И не, нямам предвид само и единствено любовта в отношенията между двама, а различните и проявления – в приятелството, в семейството. Въобще…. мисля си за способността да обичаш.

Не се хващайте за думата. Знам, че много от вас ще кажат, че да си влюбен и да обичаш има разлика. Факт, има! Мисля, обаче, че схващате каква е идеята ми.

Да си кажа направо какво ме мъчи. Стряска ме егоцентризмът в любовта. Стремежът на всяка цена да победиш в любовната игра, за да не останеш прецакан. Така неусетно превръщаш обекта на своя интерес в опонент. В някой, който трябва да бъде подчинен. А дори и да победиш в такава битка ще загубиш войната. Ще загубиш любовта.

Играта е коварна. Има напрежение, недоверие, стратегии и тактики. Всеки се стреми да демонстрира своето надмощие, силни страни, да се покаже колко е велик, недосегаем, несломим…..и то за да впечатли другия. Страхотен дисонанс!

Защо се случва това? Несигурност?- вероятна хипотеза. Чудим се достойни ли сме. И тогава започваме да доказваме на себе си и на човекът до нас колко прекрасни, невероятни и неустоими сме. Толкова сме фокусирани в това да се перчим като пауни, че забравяме да обръщаме внимание на обекта на чувствата си. А понякога сме толкова изплашени и неуверени, толкова се страхуваме да не бъдем отхвърлени, че кроим тактически схеми за действие, планирани до минута, секунда и реплика. Страх и неувереност – два камъка, които обръщат любовната…каляска.😀

А дали всъщност не трябва да е обратното? Когато харесаме някого, вместо да се фокусираме върху собственото си представяне, да насочим интереса си към него. Да се опитаме да го опознаем. Да се постараем да се чувстваме добре заедно. Защото няма никакво значение колко велики сме, ако караме човека до нас да се чувства зле в наше присъствие. Най-желаните мъже и жени в историята са били такива, защото са съумявали да накарат другите да се чувстват като единствени (моля, с тази информация да не се злоупотребява!😀 ).

stock-footage-chess-king-queen-radial-dolly-track-shot-in-the-dark

Замислете се с кого ви е добре да прекарвате времето си. С някой, който се интересува от вас, грижи се да се чувствате добре, показва ви любовта си, кара ви да се усмихвате… А дали той няма нужда от същото? Да не бъдем егоисти. Всички имаме потребност от това, но трябва и да умеем да даваме.

Напоследък, когато слушам истории за свалки, усещам, че за другия се говори като за потенциален враг. Някой, който е виновен до доказване на противното. Някой, който почти с гаранция иска да ни прецака и да ни причини куп гадни неща. При такава нагласа възниква естествения инстинкт да се браним и така, неусетно, влизаме в любовния дуел. Започваме да си партнираме в една игра, от която никой не печели и  в която никой не е истински щастлив.  И най-важното – как очакваме това да се превърне в истинска любов?

 

Leave a Reply

Fill in your details below or click an icon to log in:

WordPress.com Logo

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Change )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Change )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Change )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Change )

Connecting to %s