Да счупим табуто или защо не е страшно да ходим на брачен консултант

предбрачните консултации със Стоян Георгиев

С Ивчо се оженихме малко повече от година и половина след като се бяхме запознали. Около половината от това време мина в подготовка на сватбата, намиране, ремонт и организиране на жилище, планове за меден месец и други дребни детайли, които изцеждат всичкия ум и енергия на двама души пред венчавка.

Не бяхме живели заедно до сватбата, познавахме се много малко, но бяхме решили, че ще подходим сериозно и няма да оставим ежедневието и многото задачи да избутат връзката ни назад. Даже планирахме да нямаме деца известно време, за да можем да се посветим един на друг и да си поживеем като млади гаджета…

Само че… не ни се случи съвсем по план.

Филип (сега на 2 години) закова 9 месеца и 7 дена след сватбения ни ден, а годна и половина след него се появи и Дамян. Наложи се да сменим първото жилище, както и колата, които бяха идеални за млада влюбена двойка, но безкрайно неподходящи за четиричленно семейство.

Служебната ни натовареност през това време възлиза на около 4 сезона на “Под прикритие”, 6 театрални постановки, 1 ежедневно предаване в продължение на половин година, десетки интервюта и стотици други дребни ангажименти за Ивчо и 4-5 по-големи проекта за мен. Направо не ми се споменава и че кръстосвахме жълтите павета и барикадирахме активно парламенти часове наред през онова паметно лято/есен на 2013. В допълнение сме и ангажирани с някои благотворителни дейности, които ежеседмично си искат по няколко часа.

Преди да е станало досадно, държа да отбележа, че не изреждам всичко това безцелно. Ще Ви каня на едно много интересно събитие, но преди това имам още за разказване….

Поглеждайки назад направо си е чудо, че при все тази натовареност, бракът ни не е рухнал. Определено си има своите трудности. Караме се често, не си обръщаме много внимание, пренебрегваме се заради други неща, нараняваме се волно и неволно, но все още сме заедно и нямаме намерение да променяме този статут!

Писах още: За Бракът на баба и потребителското търсене на подходящия партньор.

Всъщност, има едно нещо, което пропуснах да спомена, от подготовката ни пред сватбата, което се оказва една от най-мъдрите инвестиции, която направихме за това време. 3 месеца преди сватбата, ходихме на предбрачни консултации. Бяха ни препоръчани от близки приятели и решихме, че ще ни е полезно, имайки предвид от колко скоро се познаваме и в какво приключение се втурваме.

предбрачните консултации със Стоян Георгиев
По някаква причина имам снимка от предбрачните консултации със Стоян Георгиев

Анализирам послените 3 години и си давам сметка, че часовете прекарани със Стян Георгиев са ни помогнали:

  • да се опознаем по-добре – не да разчитаме на реакциите от битовите ситуации, за да опознаем другия, а да вникнем в същността на личността, чрез активна и целенасочена комуникация;
  • да нараняваме другия по-малко (понеже не може съвсем без хич);
  • да идентифицираме по-добре нуждите на другия, вместо да съдим по своите собствени;
  • да търсим и намираме начин да съхраним любовта измежду делничните предизвикателства и още и още.

Сега, не казвам, че сме като влюбени тийнове, но се справяме доста добре. Имахме и доста тежки моменти. Дори се наложи отново да се видим с брачния консултант в един напрегнат период, в който изглеждаше, че нещата излизат извън контрол.

Никой не е застрахован от провал, дори в сфера, в която на пръв поглед изглежда, че нещата се случват от само себе си. Даже още повече в точно такава една сфера! Не искам сега да размахвам пръст и поучително да редя как не трябва бракът да се оставя на самотек и как трябва да се полагат усилия да се съхрани обичта между двамата преди да е станало късно. Искам обаче силно да Ви препоръчам едно събитие, което предстои след десетина дни!

Писах още: Бракът не е приказен пъзел.

Недоумявам защо в България психологическата помощ е табу. Предпочитаме да ходим на врачки, нумероложки, да чертаем хороскопи, да си леем куршуми, а за превенция да си връзваме червени конци. Ми, извинете ме, ама малко наивно ми се вижда и се надявам да оценявате, че подбирам такъв любезен израз! Крайно време е да спрем да се преструваме, че всичко е наред и на салата и ракия можем да си разрешим всички семейни проблеми. Ние нямаме проблем да потърсим помощ, когато колата ни се счупи, както и когато нещата в брака не вървят добре и съм убедена (вече и от опит), че това е правилното нещо.

Стоян Георгиев, който консултира нас със Ивайло преди да се оженим (а и веднъж-дваж след това) организира ежегоден еднодневен семинар за семейните отношения. Тази година фокусът е разрешаването на конфликти между партньорите. Темите са интересни и звучат много практични: как да сложим семейството на фокус, как да елиминираме напрежението помежду си, как да възстановим близостта (или както той казва “да запълним любовната банка”). Програма и допълнителна информация за семинара може да намерите на този линк:
http://goo.gl/b8WgQd

Цената е съвсем прилична – 60 лева за целия ден, а за двойка – 90 лева. Имам привилегията да осигуря 20% отстъпка от цената за онези от Вас, които научавате за семинара от моя блог. Няма нужда да коментирате или да ми пишете. Наясно съм, че темата е деликатна. Ще получите отстъпката като въведете код 20MIRYANKA в полето за отстъпка във формуляра за плащане ето тук:
http://goo.gl/Z3QwzW

Ако се затруднявате с технологиите, пишете ми на miryana.zaharieva@gmail.com, за да съдействам. Аз планирам да съм на семинара на 27-ми юни и ще се радвам да се видим!

50% отстъпка за “Бизнес мама” отиват при…

С Дамянчо теглим името на дамата, при която отива 50% намаление от таксата за “Бизнес мама” – обучение за стартиращи онлайн предприемачи.

Късметът е за Цветелина! Поздравления!

Искам и да насърча още една от Вас, която си направи труда да ми напише много дълъг коментар, в който споделя своята история и мечти. Позволявам си да го публикувам по-долу, а на нея ще дам моя билет за обучението, тъй като няма да мога да присъствам.

Таня Стоянова ми написа:

“Преди години ми бяха много странни майките, които искаха да си останат у дома с децата (наблюдения предимно от Германия, у нас по-малко могат да си позволят това). Струваше ми се някак мързеливо и ограничаващо, харесвах си работата като програмист, гоних позиции във фирмата, проекти и въобще не разбирах защо някой би искал да си стои вкъщи и да не прави нищо (колко наивно, а? 🙂 ). В момента започвам трета година майчинство, и се наслаждавам на уникалното предизвикателство и привилегия да се грижа за 2 годишно и 6 седмично (което пък спи чудесно в слинг, така че не би било никаква пречка да присъствам 🙂 ) без чужда помощ, освен от баща им. Двете деца са планирани с малка разлика умишлено, а в мислите ми непрекъснато се прокрадва, че някак не искам това да е последното бебе – три ми се струват някак много по-завършена бройка за нашето семейство.

През последните 2 години и малко установих, че майчинството само по себе си е професия и то 24/7. Трябва да си малко лекар, много психолог, малко готвач, много търпелив, малко неглиже и много организиран логистично (за да стигнеш в парка с 2 деца, количка, колело и багаж за цял ден например, особено с автобус). През това време научих страшно много неща, като се започне от подготвка за раждане и кърмене, многократни пелени, слингоносене, захранване и още много такива типично бебешки теми, до по-универсални умения като ненасилствена комуникация, приоритизация, гореспоменатата логистика. Срещнах се с уникални майки и преди всичко ХОРА и преобърна светогледа ми драстично. Планирам още 2 години майчинство, в които да се наслаждавам ежедневно на двете човечета и тяхната ежедневна промяна, но и все повече се замислям за деня, в който майчинството ще приключи… Все повече си задавам въпроса: “А после накъде?”. Децата най-вероятно ще тръгнат на кооператив някой ден, но ще мога ли в останалите часове вечер да им обърна внимание, да чуя как е минал денят им, докато готвя, чистя и върша още 100 неща, които просто се налагат? Какво ще правя, когато са болни? И най-вече дали ще имам пак онази тръпка от удоволствието от корпоративните проекти, където гоним повече печалба, повече ръст, повече клиенти на всяка цена? Все повече ми се иска да намеря роля в някакъв по-малък проект, където има някаква устойчивост (sustainability), а не се гони повече независимо от обстоятелствата. Покрай децата и темите с многократните пелени например много повече започнах да се замислям какъв ефект ще имат действията ми и върху техните действия (заради примера, който моделираме) и света, който им оставяме. И дори как децата биха виждали работата ми някой ден, особено след като на мен ми е трудно да оправдая пред себе си вкарването на толкова ресурси в нещо, в което вече не вярвам. Все още не ми се е избистрила окончателната идея, но все по-сериозно се замислям, че искам да е нещо с гъвкаво работно време, от домашен офис и най-вече, нещо което истински ме вълнува и кара сърцето ми да трепва 🙂 Затова обмислям да използвам оставащото време от майчинството, за да експериментирам професионално, паралелно с грижите за децата. А време откъде? Преди да се роди вторият ми син все си мислих, че денят ми е запълнен на 100%. Сега установих, че има достатъчно време, за да посрещна и нуждите на малкото човече. Та страховете ми, че нямам достатъчно време са напразни. Просто трябва да приема новата работа като третото дете и да му обръщам нужното внимание, за да расте и то щастливо, пък макар и по-бавно и кротко от корпоративната работа.

Много се надявам след познанията от курса (защото дори да не спечеля пак ще отида) да мога да дооформя по-конкретни идеи и да започна нещо мое, пък макар и мъничко в началото. Може би няма да стане от първия път, но не ме притеснява толкова това.”

Благодаря на всички, които се включиха. Обещавам да търся и други подобни възможности за всички майки, които се борят с усещане за безперспективност и погубен талант.