Майчинството – не пречка, а възможност за кариерата

Когато забременях за първи път, бях безобразно щастлива. Бях убедена, че ме очаква най-голямото щастие и удовлетворение на света. Винаги съм вярвала, че да съм майка е едно от най-хубавите неща, което мога да бъда.

Но…

Тревожих се. Не за раждането и майчинството. Повече се тревожех за себе си. И съвсем честно си признавам – за кариерата си. Не че беше някаква кариера, която рискувах да  загубя, а точно обратното. Винаги съм работила нещо, което харесвам и ми дава стойност повече от банковия превод в края на месеца, но чак след 6 години трудов стаж започвах да усещам работата си като нещо, което върви нанякъде конкретно.

До този момент бях работила само в неправителствения сектор и почти само и единствено за кауза, която запали сърцето ми още в гимназията – деца и младежи в неравностойно положение. И макар да бях завидно постоянна в сферата, някак не усещах постоянство в развиването на уменията ми в конкретна посока. До този момент.

Тъкмо усещах, че развивам афинитет към комуникации, бях завършила супервдъхновяващ курс по пиар и хоп, трябваше да изляза в майчинство и да зарежа посятите семенца. Или поне така изглеждаше!

(преди да въм Ви отегчила с историята, подсказвам, че накрая има покана за обучение и ваучер за 50% от таксата!)

Всъщност, майчинството се оказа страхотна възможност да работя върху кариерата си! Имах куп свободно време и най-вече свободен ум. Да, майчинството е изтощително физически и емоционално, но интелектуално, нека не се лъжем, никак не е предизвикателство. Заех се да работя по няколко проекта на приятели, които изискваха умения в областта на онлайн комуникациите – писане на текстове за уебсайт, блогове, социални мрежи и доста имейл. Беше супер! Имах много да уча, но и намирах страшно много информация. По време на бременността още четях нощем, а през деня пишех. Като се роди Филип, понамалих темпото, но продължих упорито и само след година се намерих на прекрасно място (образно казано):

  • имах работа (вече платена) от вкъщи и в сферата на онлайн комуникациите;
  • сама разпределях времето си, за да имам време за детето и за работа;
  • бях избегнала клопката “бг мама”;
  • и не на последно място – чувствах се суперудовлетворена (вместо депресирана като повечето мами, които се посвещават изцяло и само на детето)!

working from home

Близо три години по-късно, нещата продължават да се развиват в същия дух: вече имам две деца – планирахме ги с малка разлика, понеже искахме да растат заедно; имам няколко клиенти, за които преди година не бих си и мечтала и с приятели се заехме да направим агенция за онлайн комуникации (Proper media е факт от два месеца и върви добре!), а най-хубавото е, че имам възможност да разполагам с времето си така, както сама преценя. Нямам намерение да изпускам най-хубавите моменти от живота си. Наслаждавам се на достатъчно време с децата. Имам време да играя пълноценно с тях, да четем, да ходим на вълнуващи места. Дори успявам да готвя домашна храна, което ми е суперважно в ерата на веригите за бързо хранене.

Разказвам всичко това с надеждата, че ще достигне до някоя бъдеща мама, която днес има притесненията, с които аз се борех преди почти три години!

Имам и конкретен повод да реша да споделя тази история. На 11 юни (освен че рожден ден празнувам аз и мила сестричка) ще се проведе “Бизнес мама” – обучение за стартиращи онлайн предприемачи. Не съм лично свързана с инициативата, но хората, които я провеждат, ми вдъхват доверие, затова препоръчвам силно на всички мами!

Освен това, имам възможност да подаря 50% намаление от таксата за събитието на една от Вас, която в коментар тук в блога ми напише с 1 изречение, защо иска да отиде на събитието!

В заключение, един такъв курс в един такъв момент:

  • ще ти даде практически знания и умения за стартиране на собствен онлайн бизнес;
  • ще те срещне с хора “от твоето племе”;
  • ще те разсее от трудностите около бебчо;
  • ще те накара да се почувстваш удовлетворена и способна;
  • ще ти върне вярата, че МОЖЕШ!

Хайде, мами, светът повече от всякога има нужда от способни и отговорни хора, които могат да управляват множество процеси по едно и също време без да хленчат и отлагат!

Повече за събитието тук: http://www.prostranstva.com/biznesmama/

25 thoughts on “Майчинството – не пречка, а възможност за кариерата

    1. Хехе.. благодаря! Много се радвам, че така ти е подействало. Лошата новина е, че никога няма да станеш майка, а добрата, че когато станеш татко, имаш право на отпуск по бащинство ((:

  1. Вдъхновяващо и окуражаващо четиво! Иска ми се да присъствам на събитието, за да се сдобия с повече кураж да покажа идеите си на бял свят и най-вече да получа умения за планиране на стъпките и случване на една дългогодишна мечта.

    1. Благодаря, Илиана! Ще изкчакам няколко дни, за да се включат още вдъхновени и вдъхновяващи дами (а защо не и господа!) и ще изтегля печелившия. Успех!

      1. Здравей Мариана! Възхищавам се, тайно завиждам и се надявам да открия пътя и да постигна това, което си направила ти. Разполагане с времето и пространството, удовлетворение от труда и възможност за развитие, докато се грижим и се радваме на себе си и хората се около нас. Само здраве и късмет да е !;)

      2. Теодора, Благодаря! Сигурна съм, че те очаква страхотно бъдеще, щом търсиш пътя! Успех! слагам името ти сред потенциалните печеливши (:

  2. Идеята е чудесна. Статията е вдъхновяваща и мотивираща за всеки читател, какво остава за бъдещите мами.

    1. Привет, Десислава и благодаря! Да разбирам ли, че имате интерес към обучението? Да сложа и Вашето име сред потенциалните печеливши? (:

  3. Статията наистина е мотивираща🙂 .Най-важното за една майка е да е близо до семейството си.Взъможността да работя от вкъщи е една добра алтернатива хем да съм максимално близо до хората,които имат нужда от мен, хем това да не се отнася зле на бюджета на семейството ни,та за това бих се радвала да опитам ако имам тази възможност🙂

    1. Чудесно! Наистина е чудесна привилегия да съчетаваме и двете. Слагам Ви в списъка за тобмолата (:

  4. От няколко години искам да осиновя детенце. За целта първо се сдобих с жилище, но сега се страхувам да подам документите…Имам малък частен бизнес, който поглъща цялото ми време, а без него няма доходи…но ако не сега, кога? Аз съм на 38 и не съм омъжена.

    1. Благодаря, Светлана! Включвам Ви в томболата. Не се отказвайте от плана да осиновите!

  5. Здравей Мирянка, заинтригуваме ме обучението не само защото искам в бъдеще второ дете респективно време на разположение за тях, а и защото смятам че синдромът на ленивия мозък или БГ мама синдрома следва да бъде борен с умствена активност – въпросът не е майка или успешна професия. Освен това намирам темата актуална и интересна – къде можеш да намериш “свободна” пазарна ниша ако не в необятното виртуално пространство?!

    1. Благодаря, Цветелина! Напълно съм съгласна за синдрома на ленивия мозък. Успех в томболата за отстъпката!

    2. Цветелина, поздравления! С Дамянчо изтеглихме твоето име за 50% от таксата за обучението. Христина от Серендипити е записала името ти (с фамилия Вълкова, нали така?) Ако имаш въпроси 0897 877 651, hmashkova@gmail.com – Христина

  6. Майка съм на вече две поотраснали вече деца, но планувам живот и здраве да ставам майка отново..макар да ме е страх, именно заради малкото неясноти относно бъдещето , кариерата, смейството… възрастта ми… Времето . Вечно недостигащо за домакинство, тичане към детска градина, идеална съпруга …и супер момиче на работа.
    Истината е, че съм по-скоро домошар, отдаден на семейството, изпълнен с енергия и желание за себедоказване и покоряване на всяко изпречкало се предизвикателство. Работата от дома за една майка и жена …, особено след 37 е като печеливш билет от така известната всекиму Лотария :))) Както се знае.., докато пералнята върти , могат да се свършат още поне 3 неща…
    Работя и се доказвам успешно в работата си, но ще си призная – не съм удовлетворена от развитието в окови, т.е. почти никакво.., както и зависимостта от часовете, в които дори да приключиш всичко за броено време и да се организираш- полза никаква. Спазваш времеви диапазон, търсейки полезни занимания за уплътняване на времето.. Всичко това е толкова безполезно, че дори да има и малък шанс за развитие и кариера от дома, носеща удоволствие и удовлетвореност ..с радост бих отделила сериозно отношение и време за постигане и реализация на подобни цели.

    Поздрави,
    Мария

  7. Мдаа, мечта за всяка майка. От доста време ми се върти един проект в главата, но …
    Честно казано не знам как си намирала време за странична дейност. Аз не намирам такова. Можеби защото имам 3 деца и едно “голямо дете” наречено съпруг, кой знае, можеби не умея да си организирам правилно деня, не знам. Едно такова обучение би ми дало още малко мотивация, за да се опитам поне да започна да осъществявам идеите си. За съжаление не съм от София. Няма ли такива обучения онлайн или и в други градове, например във Варна?

    1. Здравейте, Зорница! Наистина е жално, че не можете да се включите в обучението. Ще предам на организаторите това затруднение с надежда да помислят за варианти за бъдещи издания на обучението. Да разбирам ли, че няма смисъл да Ви включвам в томболата за отстъпка?

  8. Здравей,

    попаднах на блога ти след като ме препрати Пипилота от https://pippilotamentolka.wordpress.com/ Учудвам се, че не съм го срещала по-рано – пишеш много увлекателно и на теми, които ме интересуват. Много се радвам, че те открих, както и че прочетох историята ти, която наистина действа вдъхновяващо🙂 Коментарът ми е малко дълъг (за което се извинявам), но замисляйки се как да те убедя колко много искам да отида, установих че наистина имам нужда от промяна и ново предизвикателство. Така че дори да не бъда изтеглена – много благодаря!

    Преди години ми бяха много странни майките, които искаха да си останат у дома с децата (наблюдения предимно от Германия, у нас по-малко могат да си позволят това). Струваше ми се някак мързеливо и ограничаващо, харесвах си работата като програмист, гоних позиции във фирмата, проекти и въобще не разбирах защо някой би искал да си стои вкъщи и да не прави нищо (колко наивно, а?🙂 ). В момента започвам трета година майчинство, и се наслаждавам на уникалното предизвикателство и привилегия да се грижа за 2 годишно и 6 седмично (което пък спи чудесно в слинг, така че не би било никаква пречка да присъствам🙂 ) без чужда помощ, освен от баща им. Двете деца са планирани с малка разлика умишлено, а в мислите ми непрекъснато се прокрадва, че някак не искам това да е последното бебе – три ми се струват някак много по-завършена бройка за нашето семейство.

    През последните 2 години и малко установих, че майчинството само по себе си е професия и то 24/7. Трябва да си малко лекар, много психолог, малко готвач, много търпелив, малко неглиже и много организиран логистично (за да стигнеш в парка с 2 деца, количка, колело и багаж за цял ден например, особено с автобус). През това време научих страшно много неща, като се започне от подготвка за раждане и кърмене, многократни пелени, слингоносене, захранване и още много такива типично бебешки теми, до по-универсални умения като ненасилствена комуникация, приоритизация, гореспоменатата логистика. Срещнах се с уникални майки и преди всичко ХОРА и преобърна светогледа ми драстично. Планирам още 2 години майчинство, в които да се наслаждавам ежедневно на двете човечета и тяхната ежедневна промяна, но и все повече се замислям за деня, в който майчинството ще приключи… Все повече си задавам въпроса: “А после накъде?”. Децата най-вероятно ще тръгнат на кооператив някой ден, но ще мога ли в останалите часове вечер да им обърна внимание, да чуя как е минал денят им, докато готвя, чистя и върша още 100 неща, които просто се налагат? Какво ще правя, когато са болни? И най-вече дали ще имам пак онази тръпка от удоволствието от корпоративните проекти, където гоним повече печалба, повече ръст, повече клиенти на всяка цена? Все повече ми се иска да намеря роля в някакъв по-малък проект, където има някаква устойчивост (sustainability), а не се гони повече независимо от обстоятелствата. Покрай децата и темите с многократните пелени например много повече започнах да се замислям какъв ефект ще имат действията ми и върху техните действия (заради примера, който моделираме) и света, който им оставяме. И дори как децата биха виждали работата ми някой ден, особено след като на мен ми е трудно да оправдая пред себе си вкарването на толкова ресурси в нещо, в което вече не вярвам. Все още не ми се е избистрила окончателната идея, но все по-сериозно се замислям, че искам да е нещо с гъвкаво работно време, от домашен офис и най-вече, нещо което истински ме вълнува и кара сърцето ми да трепва🙂 Затова обмислям да използвам оставащото време от майчинството, за да експериментирам професионално, паралелно с грижите за децата. А време откъде? Преди да се роди вторият ми син все си мислих, че денят ми е запълнен на 100%. Сега установих, че има достатъчно време, за да посрещна и нуждите на малкото човече. Та страховете ми, че нямам достатъчно време са напразни. Просто трябва да приема новата работа като третото дете и да му обръщам нужното внимание, за да расте и то щастливо, пък макар и по-бавно и кротко от корпоративната работа.

    Много се надявам след познанията от курса (защото дори да не спечеля пак ще отида) да мога да дооформя по-конкретни идеи и да започна нещо мое, пък макар и мъничко в началото. Може би няма да стане от първия път, но не ме притеснява толкова това.

    1. Таня, много ме трогна коментара ти и реших на теб да подаря своя билет за обучението, тъй като аз няма да мога да присъствам. Христина от Серендипити е записала името ти. Ако имаш въпроси 0897 877 651, hmashkova@gmail.com – Христина

  9. Здравейте! Благодаря на всички, които се включиха с коментари и желание да посетят обучението. Събрах имената на всички и ще изтегля печелившата с помощта на бебе Дамян. Подробности и видео от тегленето в следващата публикация тук в блога.

Leave a Reply

Fill in your details below or click an icon to log in:

WordPress.com Logo

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Change )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Change )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Change )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Change )

Connecting to %s