“Моля ви, не ми правете забележка” или за кърменето като част от моя живот.

Винаги съм смятала, че всичко естествено е най-добро за детето – в т. ч. раждането без операционна намеса и кърменето вместо шишетата. Бях убедена, че искам да родя естествено (освен ако медицински причини не изискваха друго) и да кърмя децята си до годинка. Преди да родя Филип (сега на 2г.) се притеснявах единствено от клизмата преди раждане – просто ме ужасяваше мисълта за това извращение. Раждането и кърменето ги бях писала “естествен процес”, следователно всичко ще си цъфне от самосебе си. 21 часа родов процес бяха достатъчни, за да ме убедят, че макар и естествени, някои процеси изискват особена сила, че дори и умения. И тъкмо си мислех, че  е свършило най-трудното и се започна с кърменето.

Ще ме прощават хората, с по-чувтвителни сетива, но вече разчупих леда с откровението за клизмата. Та, започна се тримесечна борба с кърменето – на всеки три часа – 45 минути нетърпими болки, ако детето проспи часа за кърмене – подуване и нови болки. На втората седмица ми спря кърмата и тъпо и упорито трябваше да я потеча отново. По това време имах рани на краката, понеже ги търках един в друг, за да изтърпя болката от кърменето. Оказа се, че на Филип небцето е твърде високо, та оттам проблемите. Започнах да се цедя – два вида, ръчни помпи, една елекртическа, отделно техники за цедена наръка. Един час цедене. След два часа пак. Да, и през нощта. Навивах си будилник, защото ако пропуснех, това казваше на мозъка, че детето няма нужда от кърма и той не произвеждаше. Трябваше освен цеденето, да давам и на Филип да суче, че да не забрави как се прави. На третия месец бялото злато потече в достатъчни количества, за да е достатъчно на Филип. Аз не бях излизала от вкъщи, с изключение на 4-5 път за три месеца! Буквално!

Беше вече юни и почнахме да излизаме. Търкахме жълтите павета по 4-5 часа всяка вечер (да, беше лето орешарово). Аз кърмех спокойно (вече по за 5-10 минути) и нямаше нужда да се тревожа за цедене, удобни възглавници за подпиране и пр. Това лято кърмих на стълбите на БНБ, в градинката на Народния театър, в градинката около паметника на съветската армия, на стълбите на СУ, на тротоара около Ал. Невски. Не се сещам за други места.

Не знам дали, защото протестът беше съставен от “младите, умните и красивите”, но никой никога не ми направи забележка, не ме погледна накриво. И така, аз пораснах в свят, в който кърменето е трудно само докато тръгне, после вече е песен – носиш си храната на детето, където и да си – винаги топла, винаги в чисто и подходящо шишенце. Разкош!

Роди се и Дамян и след около половин година пауза, започнах да кърмя отново. Вече лесно от самото начало (с изключение на няколко дни, докато количеството се установи). Работя активно през цялото време, излизам ежедневно за срещи и по други задачи. Нося си шал, с който се покривам, когато се наложи да кърмя и не съм се добрала до вонящ обществен кенеф. Кърмя на срещи на Управителния съвет на Надежда за малките. Кърмя в полувремето на баскетболни мачове, където публиката в основната си част не се състои от “умните и красивите” (ще ме прощавате, приятели, не че не сте умни или красиви – просто този израз се възприе за една друга част от населението), кърмя на пейки в мола (аха). От време на време попадам и на места, специално пригодени за кърмене и тогава се чувствам като принцеса.

Ако някой някога ми направи забележка, ще помоля мъжа ми да го набие. Не, разбира се. Вероятно ще се сдухам и като се прибера, ще си поплача. Сигурно няма да повторя. Ще реорганизирам ежедневието си, ще се откажа от динамичността му, ще зарежа някои от проектите, които движа и ще си натискам парцалите в следващите няколко месеца. 

Моля ви, ако ме видите да кърмя някъде и не ви е приятно, обърнете се на другата страна. Не ми правете забележка. Ще сринете вярата ми в света, ще разколебаете решителността ми да имам трето, четвърто и пето дете, ще ме замислите дали да насърчавам сестра ми да кърми своите деца, ще направите терминал едно и две мнооого привлекателни, макар да нямат стаи за къмачки.

Advertisements

Когато Аз и Ти се срещнем

Колко пъти се виждаме с хора, но никога не ги срещаме истински? Колко пъти питаме „Как си“, но не чуваме отговора ? С колко хора контактуваме, без да си дадем труда да ги опознаем? Колко пъти сядаме на маса с някой само за да разкажем собствената си история и след това да не чуем чуждата. Много започват с Аз…и завършват с това. А даваме ли шанс на другите да ни познават?

Понякога си мисля за хората, като за …зелки ( метафората може да не звучи особено изящно, но поне е образна). Трябва да разгърнеш доста листа, за да стигнеш до сърцевината. Някои са по рехави и се отварят лесно, но други са така вклинени едно в друго (а тези май са най-многопластовите), че често ти идва да се откажеш. Истината е, че никога нямаме гаранция, какво се крие под всичките пластове, а често по път попадаме и на някое не до там добро…листо. Но това е то – природа! 🙂 Мислете за хората, като за зелки. След като бавно отстраниш няколко наранени, очукани листа отвън, често се разкрива съвсем нова гледка.

Ценността на срещата ни с другия е в това, че той ни показва друга гледна точка към звездите. Звездите – физични, астрални, романтични, поетични, мистични, човешки, без смисъл…

Всеки гледат на света през собствената си история и ценности, всеки пречупва реалността през собствената си истина за живота и всеки може да бъде учител на другите. Единственото условие е да умеем да слушаме и да бъдем открити.

Когато Аз и Ти се срещнем ще бъдем равностойни, ще бъдем еднакви по важност. Когато Аз и Ти се срещнем, Аз ще искам да знам каква е твоята история и няма да те съдя, преди да знам, защо си такъв. Така ще направиш и Ти. Когато Аз и Ти се срещнем, аз ще бъда честна с теб и няма да играем игри, в които ще има загубил. Аз и Ти не сме врагове. Когато Аз и Ти се срещнем ще знам, че Ти си много повече от това, което виждам в момента. Когато се срещнем ще искам да ти споделя уроците си и ще знам, че и ти имаш какво да ми кажеш, и ще те слушам с цялото си внимание. Аз знам, че съм важна, че знача, че имам история, път и мечти. За това знам, че и Ти си такъв. Когато Аз и Ти се срещнем, ще се погледна през теб и ще се опозная отново, ще стана по-богата и по-истинска.

Когато Аз и Ти се срещнем, ще гледаме звездите и ти ще ми разказваш, как изглеждат те през твоите очи. Аз ще те слушам и ще откривам в тях нови нюанси, и те ще стават още по-красиви за мен.

Срещата с другия и цял нов хоризонт, нова светлина, която осветява непознати страни на реалността. В срещата с другия осъществяваме и най-важната среща – тази със себе си!

httpearthboundsoulja.tumblr.compost50604207592
Източник :http://earthboundsoulja.tumblr.com/post/50604207592