За брака на баба и за потребителското търсене на подходящия партньор

Когато се сгодих, баба, която никога не е споделяла нищо лично, ме привика и ми каза: “Дядо ти не беше голямата ми любов. Бях влюбена в друго момче, обичахме се.” После нещо станало, не помня детайлите, и “се наложило” да се омъжи за дядо. Не помня и какъв съвет ми даде – дали да търся докрай и да се боря за голямата си любов или просто е искала да ми илюстрира, че бракът може да се получи дори да има за какво да съжаляваме, когато наденем халката.

10525596_10152145167655796_5653782798985820428_n

Сигурно изглежда нелепо, че не помня същността, но позволете да се оправдая. Най- яркото нещо, което помня от разговора ми с баба не беше онова, което тя казваше, а онова, което аз си мислех: Дядо е един от най-разкошните хора, които познавам. Благ, трудолюбив, и щедър, винаги търсещ да научи повече. Всички от село го уважават. Никога не сме си били особено близки, но винаги съм се чувствала изключително комфортно в негово присъствие. С баба винаги са изглеждали перфектни един за друг. Не бих могла дори да предположа, че баба е обичала друг. Още повече, че е могла да обича друг.

Днес, от перспективата и на моя брачен опит, си спомням думите на баба и си мисля: какво е нужно, за да е успешен бракът? Двама изключително подходящи един за друг човеци, които много се обичат? Какво прави двама души “изключително подходящи” и какво ги прави “да се обичат”? Съществува ли онзи, подходящият за мен? Ще го обикна ли? Защото е подходящ ли ще го обикна? А защо тогава съм обичала неподходящи? Кое ги прави неподходящи?

Още една случка ще разкажа в опит да илюстрирам най-добре онова, което се опитвам да изтепкам вече четвърти параграф: В офис на куриер, момичето пред мен на опашката получава пратката си (явно от търговец). Служителката ѝ казва: “Имате право да отворите пред мен стоката и ако не Ви хареса или не ви пасне, може да не платите и да я върнете.” Викам си: ехьеее, яките облаги за клиента. Супер маркетинг, много съм впечатлена. Не бях попадала на такава опция досега.

Всичко, което се опитвам да кажа е, че сме стигнали до такова “еволюционно падение” – да  си търсим партньор в живота така, сякаш си търсим подходящи обувки:

  • да се влюбим в тях от пръв поглед,
  • да ни пасват,
  • да сме ги пробвали,
  • да има опция за връщане, ако се разколебаем,
  • да има гаранция, че ще си вършат работата,
  • да не платим повече, отколкото реално струват.

Копирали сме потребителския си подход, с който пазаруваме вещи, и сме го приложили към търсенето на любов. Тя самата концепция за “търсене на любов” е сбъркана. Схващаме любовта като нещо определено, което или го има, или не, и има съвсем определими характеристики (като продуктите, които си купуваме). От партньора също очакваме да е завършен продукт с дадености, които трябва да можем да изберем. Вероятно ще се наложи да направим някои компромиси и тогава на помощ идва приоретизирането (по-ми е важно да е с чувствто за хумор, отколкото да готви добре). Това очакване прилагаме дори и към себе си. И ето, любимото ми оправдание: аз съм си такава! Всеки път, когато го кажа, ми вкисва устата. “Ми, да, сега така съм постъпила, ама не искам ли да съм по-добра” е мисълта, която прави признанието кисело.

Да се върна на подбора на партньор. Днес аз мога да избирам измежду почти всички мъже на света, които са свободни (даже не е задължително), имат достъп до интернет (то и това не е задължително) и отговарят на приоретизирания ми списък с критерии (това вече – обезателно!). Не съм добре с цифрите, а и да бях, нямаше да си направя труда да го сметна. Сигурна съм, че изборът е гооооолям! И сега стигнах до баба и нейния избор. Тя е могла да избира измежду момците в селото и съседното село. За женене не са били повече от 10. Ама, пак, цифрата няма значение. Ясно е накъде бия. Бракът на баба не е успешен, защото някога хората са били по-големи късметлии и най-правилният човек винаги се е оказвал в същото или съседното село.

Бракът на баба е успешен, защото тя е знаела, че е за цял живот. Вместо да се обрече на доживотна мъка и страдание по онзи, дето обичала преди дядо, тя е избрала да обикне дядо – да намери в него най-доброто, да го предизвика да се промени към още по-добро, да има търпението да изчака ако не е готов да направи промени, да има достойнството да промени самата себе си там, където дядо е опитал да извади от нея най-доброто.

Варвам, че и моят ще е успешен по същите причини – с Ивайло се караме е-же-днев-но. Всеки ден по-малко и по-ненараняващо другия. Преди да се оженим не бяхме живели заедно – той не знаеше, че сутрин съм див звер, който просто не говори, а сумти и то само когато е благосклонен. В началото той го приемаше лично и се засягаше, но вече всичко е наред. Ако си беше търсил съпруга, която с отварянето на очите сутрин е ведра и разговорлива като него, вероятно нямаше да имаме семейство в момента.

семейство

И ако това звучи малко пресилено, бъдете сигурни, че има далеч по- фрапиращи неразбирателства помежду ни, които за 3 години изчистихме, но няма как да ги споделя (от уважение към личното ни пространство). Има и много, които продължаваме да чистим. А животът ежедневно ни поднася нови и нови изненади, на които се учим да откликваме по начин, който не наранява другия, а изважда най-доброто от него. Ето, на това казвам аз любов. А не на пеперудите, които бяха там, всеки път когато виждах Ивайло, преди да започна да се будя до него.

И ще завърша с непоискан съвет: не търсете най-‘убавия. Търсете този, който е готов да бъде с вас за-ви-на-ги и е готов да се променя ако се налага. И ако не знаете кой би бил той и дали тоя сега би бил – питайте го. Не директно, разбира се. Натрапчво е. Но ако си поговорите малко за смислени неща, вместо за хобити, ще ви стане ясно дали човекът отсреща има потенциал да се буди до вас докрай.

Писах и за това, че бракът не е приказен пъзел.

И да не проспусна – от 7-ми до 14-ти февруари е седмица на брака. Ако вече сте бракувани, можете да освежите нещата с готини идеи за връщане на романтиката помежду ви (:

7 thoughts on “За брака на баба и за потребителското търсене на подходящия партньор

  1. Много съм балгодарна на съдбата, че живея във време, в което бракът не е завинаги. Защото баба ти е имала късмет. А аз си спомням за бабата, съседка на баба ми, която дядото я биеше докато почина. Питах баба ми “Тя защо е останала с него?” , “Защото е срамно да си разведен, какво ще кажат хората, жениш се за цял живот.” Може да пие, да те бие, да кръшка – не би ми харесало да е завинаги и да се налага да си “изглаждам неразбирателствата”. Защото има неразбирателства и неразбирателства. Едно е проблемът, че не обича да слагам копър на зелевата салата, друго е да ми тегли един тупаник защото съм обякла пола и сложила червило.

    1. Здравейте, Янтра и благодаря, че се включвате с коментар! Напълно съм съгласна, че има неразбирателства, които не могат да бъдат разрешени. Насилието е едно от тях и всяка жена (а и мъж) трябва да имат куража да си тръгнат от такова взаимоотношение, а обществото трябва да ги подкрепи – в смисъла да не ги съди, да предложи закрила на потърпевшия и да осъди насилника. Около мен има примери, в които разводът е бил успешно решение на проблемна връзка дори без насилие в нея. Двамата обаче пробваха многократно да оправят нещата помежду си и чак тогава взеха тежкото решение. Убедена съм, че ако двама души подхождат с разбирането, че бракът е за цял живот, те дават по-голям шанс на връзката си. Около мен има и примери за двойки, чиято любов буквално възкръсва след тежки кризи, само защто двамата са взели решение да опитат отново и отново, точно поради схващането, че бракът в завинаги.

  2. Абсолютно съгласна съм с всяка написана дума. Не бих могла да изразя по-пълно мнението си, което напълно съвпада.Не става въпрос само за самия брак, а и за всяка една връзка – без компромиси не може. Без да искаме да се променяме към по-доброто си АЗ не може да има нито развитие, нито да очакваме, че останалите ще се напасват според нас, защото ние сме най важни. То за това е връзка – за да е двустранно. Много съм съгласна с потребителското “търсене на любов”, което за съжаление масово хората практикуват в днешно време. Тъжно е да изискваш, да търсиш, да очакваш най-доброто за себе си, а ти самия да не си склонен да направиш компромис или да искаш да промениш някои отрицателни черти в характера си. Незнам къде точно и какво е сбъркано, но определено има нещо много сбъркано. Живеем в консуматорско общество и това е отношението към всичо, дори към Любовта. Ценностите са изопачени, всичко се мери на кантар – колкото ти давам, толкова трябва да получа. Това е грозната истина.

  3. Когато аз, след студентските години и с вече сериозна връзка, отидох на село при баба и й споделих, нейният съвет беше: “Трябва двамата със зетя да се слушате.” Определено ме втрещи, защото баба ми беше селска жена с неголямо образование, която дори не знаеше значението на израза “допада ми”. Но периодично се сещам за тези й думи и все си мисля, че наистина трябва да се слушаме взаимно. Не просто да си говорим, не той да слуша мен, не аз – него, а двамата заедно да се слушаме един друг.

  4. Хубав текст, въпреки че ми се струва, че романтизирането на живота в свят без избор на бабите и дядовците ни не е ползотворно. Промяната, която е настъпила е в съотношението на силите между “света” и “индивида”: преди съдбата на хората е зависела в по-голяма степен от външни фактори, а сега зависи в по-голяма част от избора на самите хора. Например аз не само избирам партнора си – за разлика и от моята баба – аз избирам себе си. Всеки ден правя избора дали да съм А) любяща съпруга; Б)грижовна майка; В)кариеристка; Г) сексуална хищница; Д) отдадена на изкуството; Е) купонджийка; Ж)изискана мацка; З) планинарка; И) затворен интроверт; Й) фитнес маниачка; К) академична кариера… азбуката няма да ми стигне, а зад всяка буква се крият подварианти и мога да правя каквито си искам комбинации между тях! Баба никога не е могла да избира – тя се е родила в свят, който е определил нейното място в него и партньорът й в живота. Не че на мен нещо ми пречи да се омъжа за първия срещнат на улицата и “да избера да го обичам”, а после да направя необходимите компромиси за да сме заедно цял живот – мога, стига да искам това. Но мога и да реша, че искам да съм сама; или да сменяма мъжете без да се обвързвам, мога и да избера за парньор в живота си жена или двама мъже или каквото и да е… Мога да създам свят за себе си. Да, не всичко зависи от нас, все пак от нас самите зависи много повече отколкото преди 100 години.
    А текстът е хубав понеже през него прозира истината, че нашата по-голяма свобода и нашето право на избор всъщност не ни правят по-щастливи. Не ни правят и по-нещастни обаче.

    Колкото до развода: винаги съм смятала, че хората използват “копара в салатата”, “хвърлените чорапи”, “работохолизма”, “несериозноста”, “досадните навици”, “пиенето” и други битовизми само като оправдание. Това, което ги кара да бягат е самотата: няма по-страшна самота от това да си сам с някого до себе си.

Leave a Reply

Fill in your details below or click an icon to log in:

WordPress.com Logo

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Change )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Change )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Change )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Change )

Connecting to %s