Да си честен със себе си…

why

Tози път няма да правя теоретични и литературни справки, а ще го карам както ми идва отвътре.🙂

Напоследък си мисля за това, как човек става роб на самия себе си. Как вместо да се ползваме от ресурсите си, влачим хомота на собствените си ограничения. Как издигаме стени около нас и после ридаем, че няма кой да ни спаси. Дали Его = Иго?

Непрекъснато улесняваме живота си, като слагам етикети, избираме единствено възможни опции, опростяваме, консумираме чужди емоции и преживявания, а после се оплакваме от липса на избор и безпътица. Приемаме едно и отричаме настървено всички останали възможности. Боравим с клишета като престиж, мода, култура… Робуваме на думи, чието съдържание не би имало смисъл без нас.

Вкарваме живота си в коловози, създаваме си модели на поведени, избягваме спонтанността и автентичността, имитираме чувствa – всичко това само за да поддържаме образ, на който гордо и спокойно да сложим табелката “АЗ”. И след това АЗ е оправдание, че „съм такъв какъвто съм“. Вече не нося отговорност за нищо. Това което СЪМ е константа, грижливо изкована от ограничения.

Толкова се страхуваме да живеем, че всячески избягваме неизвестността. Избираме си чувства, които си позволяваме да изпитваме, избираме си начини, по които да ги проявяваме, репетираме ги и ги правим наши, но никога не ги живеем истински. Приемаме себе си като продукт на комерсиално творчество, който трябва да задоволи и най-претенциозния вкус. Продукт, който трябва да се продаде добре, а това не предполага никакви слабости и недостатъци. Обичаме да съдим и отсъждаме, да говори в категории и сравнителни степени.

Един ден се поглеждаме в огледалото и осъзнаваме, че не познаваме човека отсреща. Не знам кога му се плаче, кога изпитва вина и срам, кога страда и има нужда да бъде прегърнат. Не знаем как да се свържем с него, как да го чуем и разберем, без да го съдим. Сещаме се, как някога сме сложили тази маска, но не помним какво е било преди нея и защо изобщо сме избрали да я носим.

За да се подсигуря, че съм написала поне едно смислено нещо🙂 , ще завърша с цитат от Фройд:

Да си напълно честен със себе си е огромно по значимост и много трудно упражнение.

Обаче аз смятам, че предизвикателството си заслужава. Честността със себе си е таксата, която трябва да платим за независимостта си.

Leave a Reply

Fill in your details below or click an icon to log in:

WordPress.com Logo

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Change )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Change )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Change )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Change )

Connecting to %s