Малко е неестественно да имам съавтор на личния си блог. Давам си сметка, че е нещо като да поканя някой съмислител в главата си. И ето тук нещата стават логични. Толкова честно мислите на Марина звучат като мои, че с огромно удоволствие я каня да ги сподели сред моите.
Та, официално, Марина ми е най-добра приятелка от гимназията. След раздялата, която настъпва, когато всеки поеме по своя път, установихме, че нашите пътища трябва да се пресичат. Виждаме се все по-често и не можем да се наприказваме. На нея не й се захваща с блог, защото се опасява, че задължението да пише, ще я откаже, затова я поканих да пише при мен… когато е вдъхновена и както й приляга.
Накратко през моите очи: Марина е безнадеждна романтичка. Професионалист (психолог), който учи (нонстоп). Здраво стъпил на земята идеалист. Борец, който преминава през сломяващи житейски изпитания и излиза от тях по-мъдър и по-смирен. Приятел, който слуша. Човек, който търси. Прекрасна.
А, и е руса ((:
Отваряме й една рубрика “Аз само да попитам” за начало, пък после ще видим (:
Добре дошла, Маринааа!
Официално приемам и ти благодаря! :*
И аз обичам Марина и ще бъда вече двоен последовател 🙂
Само чети: https://miryanka.wordpress.com/2015/01/07/%D0%B0%D0%BA%D0%BE-%D0%BD%D0%B5-%D1%81%D0%B8-%D1%82%D0%B5%D0%BB%D0%B5%D0%BF%D0%B0%D1%82-%D0%B4%D1%83%D0%BC%D0%B8%D1%82%D0%B5-%D0%BF%D0%BE%D0%BC%D0%B0%D0%B3%D0%B0%D1%82/
(((: