Малко е неестественно да имам съавтор на личния си блог. Давам си сметка, че е нещо като да поканя някой съмислител в главата си. И ето тук нещата стават логични. Толкова честно мислите на Марина звучат като мои, че с огромно удоволствие я каня да ги сподели сред моите.

Та, официално, Марина ми е най-добра приятелка от гимназията. След раздялата, която настъпва, когато всеки поеме по своя път, установихме, че нашите пътища трябва да се пресичат. Виждаме се все по-често и не можем да се наприказваме. На нея не й се захваща с блог, защото се опасява, че задължението да пише, ще я откаже, затова я поканих да пише при мен… когато е вдъхновена и както й приляга.

Накратко през моите очи: Марина е безнадеждна романтичка. Професионалист (психолог), който учи (нонстоп). Здраво стъпил на земята идеалист. Борец, който преминава през сломяващи житейски изпитания и излиза от тях по-мъдър и по-смирен. Приятел, който слуша. Човек, който търси. Прекрасна.

А, и е руса ((:

Отваряме й една рубрика “Аз само да попитам” за начало, пък после ще видим (:

Добре дошла, Маринааа!