За брака на баба и за потребителското търсене на подходящия партньор

Когато се сгодих, баба, която никога не е споделяла нищо лично, ме привика и ми каза: “Дядо ти не беше голямата ми любов. Бях влюбена в друго момче, обичахме се.” После нещо станало, не помня детайлите, и “се наложило” да се омъжи за дядо. Не помня и какъв съвет ми даде – дали да търся докрай и да се боря за голямата си любов или просто е искала да ми илюстрира, че бракът може да се получи дори да има за какво да съжаляваме, когато наденем халката.

10525596_10152145167655796_5653782798985820428_n

Сигурно изглежда нелепо, че не помня същността, но позволете да се оправдая. Най- яркото нещо, което помня от разговора ми с баба не беше онова, което тя казваше, а онова, което аз си мислех: Дядо е един от най-разкошните хора, които познавам. Благ, трудолюбив, и щедър, винаги търсещ да научи повече. Всички от село го уважават. Никога не сме си били особено близки, но винаги съм се чувствала изключително комфортно в негово присъствие. С баба винаги са изглеждали перфектни един за друг. Не бих могла дори да предположа, че баба е обичала друг. Още повече, че е могла да обича друг.

Днес, от перспективата и на моя брачен опит, си спомням думите на баба и си мисля: какво е нужно, за да е успешен бракът? Двама изключително подходящи един за друг човеци, които много се обичат? Какво прави двама души “изключително подходящи” и какво ги прави “да се обичат”? Съществува ли онзи, подходящият за мен? Ще го обикна ли? Защото е подходящ ли ще го обикна? А защо тогава съм обичала неподходящи? Кое ги прави неподходящи?

Още една случка ще разкажа в опит да илюстрирам най-добре онова, което се опитвам да изтепкам вече четвърти параграф: В офис на куриер, момичето пред мен на опашката получава пратката си (явно от търговец). Служителката ѝ казва: “Имате право да отворите пред мен стоката и ако не Ви хареса или не ви пасне, може да не платите и да я върнете.” Викам си: ехьеее, яките облаги за клиента. Супер маркетинг, много съм впечатлена. Не бях попадала на такава опция досега.

Всичко, което се опитвам да кажа е, че сме стигнали до такова “еволюционно падение” – да  си търсим партньор в живота така, сякаш си търсим подходящи обувки:

  • да се влюбим в тях от пръв поглед,
  • да ни пасват,
  • да сме ги пробвали,
  • да има опция за връщане, ако се разколебаем,
  • да има гаранция, че ще си вършат работата,
  • да не платим повече, отколкото реално струват.

Копирали сме потребителския си подход, с който пазаруваме вещи, и сме го приложили към търсенето на любов. Тя самата концепция за “търсене на любов” е сбъркана. Схващаме любовта като нещо определено, което или го има, или не, и има съвсем определими характеристики (като продуктите, които си купуваме). От партньора също очакваме да е завършен продукт с дадености, които трябва да можем да изберем. Вероятно ще се наложи да направим някои компромиси и тогава на помощ идва приоретизирането (по-ми е важно да е с чувствто за хумор, отколкото да готви добре). Това очакване прилагаме дори и към себе си. И ето, любимото ми оправдание: аз съм си такава! Всеки път, когато го кажа, ми вкисва устата. “Ми, да, сега така съм постъпила, ама не искам ли да съм по-добра” е мисълта, която прави признанието кисело.

Да се върна на подбора на партньор. Днес аз мога да избирам измежду почти всички мъже на света, които са свободни (даже не е задължително), имат достъп до интернет (то и това не е задължително) и отговарят на приоретизирания ми списък с критерии (това вече – обезателно!). Не съм добре с цифрите, а и да бях, нямаше да си направя труда да го сметна. Сигурна съм, че изборът е гооооолям! И сега стигнах до баба и нейния избор. Тя е могла да избира измежду момците в селото и съседното село. За женене не са били повече от 10. Ама, пак, цифрата няма значение. Ясно е накъде бия. Бракът на баба не е успешен, защото някога хората са били по-големи късметлии и най-правилният човек винаги се е оказвал в същото или съседното село.

Бракът на баба е успешен, защото тя е знаела, че е за цял живот. Вместо да се обрече на доживотна мъка и страдание по онзи, дето обичала преди дядо, тя е избрала да обикне дядо – да намери в него най-доброто, да го предизвика да се промени към още по-добро, да има търпението да изчака ако не е готов да направи промени, да има достойнството да промени самата себе си там, където дядо е опитал да извади от нея най-доброто.

Варвам, че и моят ще е успешен по същите причини – с Ивайло се караме е-же-днев-но. Всеки ден по-малко и по-ненараняващо другия. Преди да се оженим не бяхме живели заедно – той не знаеше, че сутрин съм див звер, който просто не говори, а сумти и то само когато е благосклонен. В началото той го приемаше лично и се засягаше, но вече всичко е наред. Ако си беше търсил съпруга, която с отварянето на очите сутрин е ведра и разговорлива като него, вероятно нямаше да имаме семейство в момента.

семейство

И ако това звучи малко пресилено, бъдете сигурни, че има далеч по- фрапиращи неразбирателства помежду ни, които за 3 години изчистихме, но няма как да ги споделя (от уважение към личното ни пространство). Има и много, които продължаваме да чистим. А животът ежедневно ни поднася нови и нови изненади, на които се учим да откликваме по начин, който не наранява другия, а изважда най-доброто от него. Ето, на това казвам аз любов. А не на пеперудите, които бяха там, всеки път когато виждах Ивайло, преди да започна да се будя до него.

И ще завърша с непоискан съвет: не търсете най-‘убавия. Търсете този, който е готов да бъде с вас за-ви-на-ги и е готов да се променя ако се налага. И ако не знаете кой би бил той и дали тоя сега би бил – питайте го. Не директно, разбира се. Натрапчво е. Но ако си поговорите малко за смислени неща, вместо за хобити, ще ви стане ясно дали човекът отсреща има потенциал да се буди до вас докрай.

Писах и за това, че бракът не е приказен пъзел.

И да не проспусна – от 7-ми до 14-ти февруари е седмица на брака. Ако вече сте бракувани, можете да освежите нещата с готини идеи за връщане на романтиката помежду ви (:

Уважение даром?

Напоследък се чувствам като един радетел за свободата и независимостта…ама тази вътрешната.

Уж работя върху това да мисля независимо, но задачата не е никак лека. Все изкачат разни ефекти на това и онова, разни неврози, комплекси, предразсъдъци и други чудеса, които обективно съществуват като феномени и е добре да имам предвид. Е, поне не съм уникален случай. Напълно съм убедена в това! 🙂

Сигурно сте чували за Ефекта на ореола? Това е един специфичен начин, по който оценяваме другите. В последно време се набива като трън в очите ми и ме кара да искам да извикам революционерски – Уважение даром Н-И-К-О-М-У!

По-конкретно, ефекта на ореола е тенденция да се създава обобщена нагласа около една конкретна черта на личността, която влияе силно върху възприемането и преценяването на всички останали, а също и постъпки и намеренията. Тази конкретна характеристика създава ореол, който осветява всички черти на човек като позитивни, и потвърждаващи неговите способности и доброта.

Чертите, които осветяват най-ярко личността са физическата привлекателност, социалният статус и популярността (тези най-често). Наличието дори на една от тези, филтрират новопостъпващата информация като често допуска само позитивното и игнорира дискредитиращото. Колко пъти разни хора са се излагали пред нас зверски, но ние сме им прощавали, само защото са красиви и известни?!

Това вероятно е въпрос на народопсихология и ценности. Ако бяхме издигнали добротата, честността и справедливостта в култ, за сметка на парите, визията и престижа, вероятно предразсъдъчното, ореолно мислене нямаше да е такъв проблем. Просто защото, ако някой е добър и честен, той е добър и честен…и няма значение как изглежда и с колко пари разполага.

Тези предварителни нагласи, често ни изиграват крайно неблагоприятни шеги. Правят поведението ни консервативно и неадекватно, а на моменти дори комично.

index

Да се върнем към моя позив за революционерски възглас и темата за уважението. Трябва да бъдем малко по-критични и да го раздаваме отговорно, като титла. Уважението се дава за заслуги и цялостно представяне на личността. То е отличието, което поставяме за това, че някой изпъква с достойнствата си, а тези достойнства намират израз и в едно достойно поведение. Припомням, че личността е сложен, многопластов комплекс и не бива да бъде ощетявана, като за нея се съди само по една единствена характеристика.

Така е честно! 🙂

Да си честен със себе си…

why

Tози път няма да правя теоретични и литературни справки, а ще го карам както ми идва отвътре. 🙂

Напоследък си мисля за това, как човек става роб на самия себе си. Как вместо да се ползваме от ресурсите си, влачим хомота на собствените си ограничения. Как издигаме стени около нас и после ридаем, че няма кой да ни спаси. Дали Его = Иго?

Непрекъснато улесняваме живота си, като слагам етикети, избираме единствено възможни опции, опростяваме, консумираме чужди емоции и преживявания, а после се оплакваме от липса на избор и безпътица. Приемаме едно и отричаме настървено всички останали възможности. Боравим с клишета като престиж, мода, култура… Робуваме на думи, чието съдържание не би имало смисъл без нас.

Вкарваме живота си в коловози, създаваме си модели на поведени, избягваме спонтанността и автентичността, имитираме чувствa – всичко това само за да поддържаме образ, на който гордо и спокойно да сложим табелката “АЗ”. И след това АЗ е оправдание, че „съм такъв какъвто съм“. Вече не нося отговорност за нищо. Това което СЪМ е константа, грижливо изкована от ограничения.

Толкова се страхуваме да живеем, че всячески избягваме неизвестността. Избираме си чувства, които си позволяваме да изпитваме, избираме си начини, по които да ги проявяваме, репетираме ги и ги правим наши, но никога не ги живеем истински. Приемаме себе си като продукт на комерсиално творчество, който трябва да задоволи и най-претенциозния вкус. Продукт, който трябва да се продаде добре, а това не предполага никакви слабости и недостатъци. Обичаме да съдим и отсъждаме, да говори в категории и сравнителни степени.

Един ден се поглеждаме в огледалото и осъзнаваме, че не познаваме човека отсреща. Не знам кога му се плаче, кога изпитва вина и срам, кога страда и има нужда да бъде прегърнат. Не знаем как да се свържем с него, как да го чуем и разберем, без да го съдим. Сещаме се, как някога сме сложили тази маска, но не помним какво е било преди нея и защо изобщо сме избрали да я носим.

За да се подсигуря, че съм написала поне едно смислено нещо 🙂 , ще завърша с цитат от Фройд:

Да си напълно честен със себе си е огромно по значимост и много трудно упражнение.

Обаче аз смятам, че предизвикателството си заслужава. Честността със себе си е таксата, която трябва да платим за независимостта си.

Гордост и Предразсъдъци

Ще взема за малко заглавието и после с удоволствие го връщам на авторката. Вземам го на заем, защото почти 200 години след  Джейн Остин, тези два феномена са все така актуални във взаимоотношенията между хората и особено в тази комбинация.

Понеже искам да избегна възможността да пиша за едно, а вие да разбирате друго, както си обичам, първо ще изясня съдържанието на понятията …или поне да кажа какъв смисъл ще влагам в тях. Тъй като смятам да ги разглеждам от проблемната им страна, ще използвам само негативните им конотации. Правя тази уговорка за да не излезе, че отричам достойнствата им.

По повод гордостта, Свети Августин казва, че тя е Любов към собствените върхови постижения.

В негативния си нюанс гордостта се свързва с високомерието. Самата дума подсказва, че това значи да премериш или оцениш себе си високо. А как оценяваш себе си?- Най-често сравнявайки се с другите. Тоест, когато си влюбен в собствените си върхови постижения и оценяваш себе си много високо, естествено възниква и чувството за превъзходство над останалите, познато още като… надуване.  Причините, които водят до това поведение няма да коментирам.

Предразсъдъка от своя страна е необоснована предубеденост или нагласа на човек спрямо нещо. С други думи, залепили сме етикет на нещо или някой, без никакви рационални доводи, а често и без да сме си дали труда да го опознаем. Предубедените хора проявяват неспособност да обработят новопостъпваща информация по отношение на обектите към които са предубедени, тоест труууудна работа е да впечатлиш някой, който е предубеден към теб.

Когато човек е „влюбен“ и фокусиран в собствената си личност, не изпитва потребност да опознава останалите. Преценката му за хората около него се свежда до твърде ограничена информация, на чиято база се гради мнение, често предразсъдъчно.

Иии, ето ти фундаментална атрибутивна грешка 🙂 Понеже смятаме, че сме велики и правим най-яките неща, а другите са пълни тъпаци, за нас това означава, че нещата с които се занимават са абсолютно безполезни, скучни, непрестижни… абе като цяло кофти и никак, ама никак не заслужават безценното ни внимание. Като лирично отклонение ще вметна, че за всеки човек има място под слънцето!

Какво губим, когато реализираме подобно поведение?-  Според мен много!

Някак си сме започнали да губим естественото си любопитство и добронамереност към хората около нас. Загубили сме способността си да слушаме, да се интересуваме, да учим нови неща, да се впечатляваме от разнообразието и различията си. Да се ценим и уважаваме. Да бъдем търпеливи и коректни в отношенията си. Твърде много сме се вгледали в себе си и сме забравили, че истинският живот се случва само в отношенията ни с другите, и само тогава нашите достойнства имат смисъл.

Това, че сме добри, няма никакво значение, ако тази доброто не е насочена към някой. Това, че сме перфектни музиканти, няма никакъв смисъл, ако я няма публиката ни. Това, че пишем чудесно за любовта, няма никакъв смисъл, ако не можем да обичаме.

Ако ли не, бихме могли да вземем себе си и собствения си гений, и да населим спокойно, сами, и с цялата си самодостатъчност, някоя самотна планета. 🙂keep-calm-and-respect-others-16

Ако не си телепат, думите помагат

Аз само да попитам….. Колко от вас са телепати?

За да съм максимално коректна, трябва да уточня що е то телепатия.

Телепатията е парапсихичен процес на екстрасензорното енергоинформационно възприятие и въздействие, при който едно живо същество предава и/или приема от/на друго информация за своя психичен и биологичен живот – емоции, усещания, представи, мисли, метаболизъм, здравословно състояние и др. Светослав Иванов (парапсихолог).

Супер! Звучи като нещо, което би ни спестило доста комуникационни проблеми.

Приемете на доверие моята хипотеза, че поне 94.5% от населението на планетата не чете мисли. Добре, сега да попитам друго – щом ние самите не можем да четем мисли, защо очакваме другите да прочетат нашите?

Тъй като стана ясно, че няма как да я караме по лесния начин,  щем не щем трябва да комуникираме, т.е да обменяме мисли, „облечени“ в думи. Това на практика означава, че не е логично да очакваме от останалите по магичен начин да разбират какво чувстваме и от какво имаме нужда.

Сега да вдигнат ръце всички, които са прецаквали нещата, само защото са се изказали неподходящо или изобщо не са казали нищо, когато е трябвало. Сигурно сте чували многократно, че за да получиш, трябва да поискаш. А аз бих добавила – никой не е длъжен да гадае, какво всъщност стои зад думите ни. От друга страна, завоалирайки, шансът да не получим това което искаме, нараства драстично. И какво излиза всъщност – сами саботираме себе си.

Това, че споменаваме на човека, който харесваме, колко искаме да гледаме филма „YYYY“ на кино, НЕ Е покана за кино. Това, че постваме убийствено любовна песен във Фейсбук, НЕ ЗНАЧИ, че единия от 82768324 ни абонати ще разбере, че е предназначена за него. Това, че споделяме на мъжа си, как съпругът на приятелката ни и е купил тиган, НЕ означава, че сме му казали, как искаме да бъде по-мил и романтичен. Е, ако не получим това, което искаме, можем да се сърдим единствено на себе си.

В контекста на примерите по-горе – и отказът е отговор! 🙂 Поне ти дава яснота за ситуацията и не губиш ценно време и нерви.

За да се погрижим да получим това, от което имаме нужда, ние носим отговорност за следните неща :

  •   Да разберем какво искаме!
    Пример: Искам да отида на разходка с Х.
  • Да формулираме ясно и точно желанието си!
    Пример: Искаш ли да отидем на разходка ?
    Вместо: „ Мммм колко е готино времето днес….“ (сега дано се досети, че искам да излезем на разходка)
    Ако е свързано с конкретен човек :
  • Да го насочим точно към него!
    Пример: ……. Няма да давам повече досадни примери с Х, Y и Z. Сигурна съм, че имате достатъчно свои 🙂

Таaa Хора, говорете си! По възможност в реално време и пространство! За думите поне не се плаща. Имаме ги в изобилие и са създадени за да ни служат и улесняват. Нека не ги обръщаме срещу себе си.

Официално каня Марина да пише с мен

аз само да попитам

Малко е неестественно да имам съавтор на личния си блог. Давам си сметка, че е нещо като да поканя някой съмислител в главата си. И ето тук нещата стават логични. Толкова честно мислите на Марина звучат като мои, че с огромно удоволствие я каня да ги сподели сред моите.

аз само да попитам

Та, официално, Марина ми е най-добра приятелка от гимназията. След раздялата, която настъпва, когато всеки поеме по своя път, установихме, че нашите пътища трябва да се пресичат. Виждаме се все по-често и не можем да се наприказваме. На нея не й се захваща с блог, защото се опасява, че задължението да пише, ще я откаже, затова я поканих да пише при мен… когато е вдъхновена и както й приляга.

Накратко през моите очи: Марина е безнадеждна романтичка. Професионалист (психолог), който учи (нонстоп). Здраво стъпил на земята идеалист. Борец, който преминава през сломяващи житейски изпитания и излиза от тях по-мъдър и по-смирен. Приятел, който слуша. Човек, който търси. Прекрасна.

А, и е руса ((:

Отваряме й една рубрика “Аз само да попитам” за начало, пък после ще видим (:

Добре дошла, Маринааа!

Нова година – нова тема

Пиша само набързо, за да отбележа, че реших да посрещна 2015 с нова тема. В смисъл – нова визия и функционалност на блога. Доста спонтанно го реших, затова и нямам какво повече да напиша, освен че избрах Isola, след като прочетох предложенията за 6 безплатни WordPress теми за новият ви проект през 2015-та. А, за да изпробвам от първа ръка кое как изглежда:

Черпя всички с домашни:

  • капама
  • баница и
  • питка

/home/wpcom/public_html/wp-content/blogs.dir/dfc/35547683/files/2015/01/img_0151.jpg/home/wpcom/public_html/wp-content/blogs.dir/dfc/35547683/files/2015/01/img_0191.jpg

/home/wpcom/public_html/wp-content/blogs.dir/dfc/35547683/files/2015/01/img_0192.jpg

Поздравявам ви с блажения сън на моите момчета, защото съм убедена, че на 1-ви януари ще оцените тишината повече от всеки музикален поздрав.

/home/wpcom/public_html/wp-content/blogs.dir/dfc/35547683/files/2015/01/img_0198.jpg

Пожелавам ви правда, мир ирадост през 2015-та  и да не забравяме, че

Годината ще бъде такава, каквито сме ние. А ние ще бъдем такива, каквито изберем да бъдем.

Честита Нова Година (: