Иван и Иван, които ме разплакаха

В събота ме разплакаха двама Ивановци. Единият е топ стрелецът на Балкан Ботевград, който си даде старите нови кецки (обувани веднъж) на момче, което не познава с надеждата, че ще му донесат късмет и ще го запалят още повече за любимия баскетбол. Другият Иван е 17-годишната надежда на монтанския Слава-99, който беше дошъл до новата зала в Ботевград след като трогна един успял играч със своето отношение към баскетбола.

87040-33dc67f3a46abbdc384560b08ecff605.jpg.620x350_q85_crop

Лилов беше обявил, че ще подари кецовете си на онзи, който напише най-хубавите думи на тема “Какво за мен е баскетбола” (без правописни грешки). Русимов изля сърцето си в десетина изречения и се сдоби със зелено-жълтите лодки (все пак са 48-ми номер!)

Разпитах адашите набързо (отбелязвам ги с първата буква от фамилиите, очевидно защо):

  1. Име и години: Л: Иван Венциславов Лилов, 26г. Р: Иван Русимов, 17 години
  2. Представи се с три думи: Л: Щур, амбициозен и трудолюбив Р: отдаден, добър, уверен
  3. От колко време играеш баскетбол: Л: От 15 години Р: 4 години
  4. Къде играеш в момента: Л: Балкан Ботевград Р: Монтана – БК “Слава 99”
  5. Кое е най-ценното, което си взел от играта: Л: Научи ме да не се предавам пред трудностите Р: Дисциплина и воля, хиляди емоции, страхотни хора и много други…а и свалих някъде 10 кг 😀
  6. Коя е най-гомлямата жертва, която си правил за нея: Л: Често съм отсъствал от училище за да мога да ходя на състезания и тренировки Р: Правил съм много жертви, със здравето си, със свободното си време, с приятелите си, прекараното време в залата в дни на лични празници на мен и на близките ми, но знам, че не е било напразно!
  7. За какво мечтаеш в баскетбола: Л: Да играя в голям европейски клуб Р: Мечтая живота ми да е свързан с баскетбола по какъвто и да е начин, играч, треньор или нещо друго няма значение, важното е да съм максимално близо до любимата игра.
  8. Кви качества са нужни, за да успееш в баскета: Л: Упоритост и талант Р: Дисциплина, талант, интелигентност, амбициозност и постоянство
  9. Пожелай нещо на феновете: Л: Пожелавам им любимият им отбор винаги да побеждава и да бъдат здрави Р: Пожелавам на всички да са живи и здрави, да не спират да слушат сърцето си и да преследват мечтите си

Ивановците бяха трогнали не само мен. Влади Лазарова ако пишеше с молив, сигурно щеше да подпали хартията със своя урок по доброта:

Балкан загуби от Лукойл, но Иван Лилов победи. Доказвайки, че един жест понякога може да бъде безценен. Показвайки нагледно колко малко се иска да бъдем добри.

Писах и през лятото за Лилов. Надявам се и за Русимов да пиша пак (:

П.П. Днес пък православната църква празнува Св. Иван Рилски. Просто отбелязвам (:

Advertisements

Най-малките неравни имат нужда от света и светът има нужда от тях

Днес е blog action day – ден, в който много блогъри по света пишат на една тема. Тази година темата е inequalityнеравенство. Моята тема (в живота, по принцип) е социалното неравенство, а днес ще ви разкажа малко за малките. Най-малките. Най-малките от неравните в обществото.

2014bad

Никой не избира родителите си и, когато се родиш в семейство, което не може да се грижи за теб, ти ставаш жертва. Ставаш социално неравен. Цивилизацията ни не е достигнала до решение на този проблем. И не казвам “в нашата държава не можем да се справим с проблема”, защото колкото и добре развита да е социалната система в която и да е държава, просто последиците от откъсването на детето от майката няма как да бъдат компенсирани.

Какво се случва с невръстните неравни?

Сценариите са много в зависимост от това дали родителите по собствено желание се отказват от детето или то им бива отнето поради неспособност да се грижат за него. Независимо какъв е изходът за едно такова неравно дете, има един период, в който то трябва да бъде настанено някъде, докато се намери най-доброто решение за него.

Малките къщи на “Надежда за малките” са такова преходно местенце. Там всичко е различно от големите, отблъскващи институции, които доскоро бяха единствената алтернатива.

В къщата има 5-6 бебнца от 0 до 1 годинка. Материалната база е безупречна, но тя никак не  е най-важна. За бебетата се грижат изключително посветени и грижовни персонал и доброволци. Физиологичните им нужди са посрещнати, но и това не е най-важно. Бебетата получават гушкане, което е толкова важно в тази възраст! Получават и социализация, което може би е най-трудното, но също толкова важно.

Надежда за малките, Динилия Кръстева
Сестра ми Йоана гушка, а директорът на Малката къща Динилия Кръстева радва бебе

Трудно е да социализираш едно дете, което не е твое. Законът е изключително тежък и с резон, защото касае правата на най-уязвимите членове на нашето общество. В тая ситуация за временния настойник най-лесно е да хлопне вратата на дома и да забрани достъп на който и да било до децата освен на персонала. Така си връзва гащите и се предпазва от “гафове”. Но дали това е най-доброто за детето?

Ами, правилно, не е. Безкрайно съм щастлива, че “Надежда за малките” успява да дари децата с достъп до света. Така прави неравенството им малко по-поносимо, малко по-равно. Така или иначе те не са на най-доброто място за тях. Не са при мама. Чудовищно е да ги лишиш и от контакта със света, който – дори да ни се струва враждебен понякога – очаква да ги посрещне и за който трябва да са подготвени.

От друга страна, светът също има нужда от достъп до тези деца. Как иначе ще знае за проблемите им? Как иначе ще може да помогне? Ами, нали трябва да видиш колко успешно работи услугата, за да посикаш да дариш пари за обгрижването на бебетата в нея. Нали трябва да видиш колко са прекрасни те, за да поискаш да доброволстваш като дадеш няколко часа в месеца за хранене, преобуване и ГУШКАНЕ!

Малките в неравностойно положение – неравните малки – имат нужда от света и светът има нужда от тях!

От два месеца съм член на Управителния съвет на “Надежда за малките” и приемам за своя мисия да не позволя временния дом на наште дечица да се превърне в затвор. Независимо от трудностите. Независимо от уязвимостта, която това носи. Независимо от злонамерените атаки, защото и такива има, читателю, колкото и да не ти се вярва.

И в заключение: Неравенството не е присъда. За най-малките от неравните има надежда. Надежда за малките.

П.П. Ако искаш да научиш повече за “Надежда за малките”, за трудностите в работата ни или друго – пиши ни или лично на мен (:

Снимката направи Тонита

Веско Ешкенази – виртуоз не само на цигулката

Започвам серия публикации за мъже и жени, които са ми вдъхновение за успех както в професионално отношение, така и в дома и семейството. Започвам ударно с един от най-успяващите българи в света!

Vesko Eschkenazy е въплъщение на вдъхновението и витуоз не само на цигулката. Страхотен баща и герой на своите синове, син, брат и братовчед за пример, маестро на селфито (:

10151858_10203230458555281_513537227713133488_n

 

Преживява тежко смъртта на съпругата си, но това не го сломява.

Животът продължава и той успява да отгледа сам двете им страхотни момчета. Не си представяйте обаче татко-домакиня.

 

 

В същото време той обикаля света като Концертмайстор на Кралския концертгебау оркестър в Амстердам (на снимката е в Сидни)!

vesko eshkenazi opera house sidney

Често се връща вкъщи в България и не крие колко обича Родината.

Веско Ешкенази в България

Съвсем закономерно, любовта го среща отново и той просто сияе!

Веско Ешкенази с приятелката си във Ватикана

Шапки долу за Веско Ешкенази!

Цял час вдъхновение от него в участието му в “Извън новините”

Снимките взех от личния му facebook профил, където са публикувани с публичен достъп.

Наесен с песен – 3 стъпки за декорации с листа, тиква и други есенни творения

Есента е факт. За онези от нас, които предпочитат топлите летни дни, това не е добра новина. НО! Защо пък да не се постараем да заобичаме есента. Току-виж тя ни отвърнала със същото! Ето, една рецепта за есенна любов (:

Есенни декорации с листа

ДЕКОРАЦИИ

Есента предлага огромно разнообразие от подръчни материали за страхотни декорации вкъщи. От майсторски творения върху тиква до елементарни апликации с листа – вие избирате.

Отделете един уикенд и се позабавлявайте. Включете и децата, задължително!

есенни декорации с тиква, кестени, шишарки

Ето и 3 лесни стъпки:

  1. Потърсете в интернет идеи като използвате следните ключови думи: есенни декорации, декорации с тиква, листа, шишарки, клечки, кестени, направи си сам есенна декорация, апликации с листа и др.
  2. Излезте на разходка да съберете материали. Минете и през книжарницата за лепило, тиксо или други неща, които нямате вкъщи.
  3. ЗАБАВЛЯВАЙТЕ СЕ!

Всичките ми направи-си-сам проекти са тук.

Скоро ще споделя и някоя есенна рецепта за десерт (:

Снимките направи Тонита.

Чуваме ли глухите? Заслушваме ли се?

Колко от вас имат приятели, които са глухи? За какво си говорите с тях и какво можете да правите заедно?

От около 3 години имам достъп до хора с увреден слух. Казвам “имам достъп”, защото те наистина са някак отделени от нас чуващите. Имат си своя среда, откъснати от другите и не е обичайно просто да попаднеш на тях на някое парти. Това означава, че има нужда от целенасочени усилия, които да подпомогнат тяхната интеграция.

Едно такова усилие е кампанията “Заслушай се”. Съвсем нова е, може би сте забелязали билбордовете. Тя цеи да повиши информираността относно проблемите на хората с увреден слух и да им осигури равен достъп до образование, професионална реализация, социални и обществени услуги.

Zaslushai Se Poslanitsi (5)

Хареса ми много една от конкретните цели на “Заслушай се”: Създаване на модерен национален център за жестов език и услуги. Звучи много готино и дано да се осъществи по начин, по който центърър е привлекателен не само за хора с увреден слух! Това би допринесло за успешната им интеграция.

Надявам се кампанията да успее и ще следя! Една подобна се провали, за голямо съжаление. БНТ стартираха “Да дадем смисъл на образите”. Целта беше да се субтитрират български филми, културни предавания и други.

Не познавам лицата от кампанията “Заслушай се”, но познавам Снежанка и Нури (от видеото). Познавам и техните колеги от театър “Мим-арт” (на снимката долу). Ами, те са разкошни! Толкова сърдечни и мили, толкова жадни за разговори. Седяла съм на маса с тях и е неописуемо преживяване! Емоцията, която ние предаваме чрез тона на гласа при тях се предава по друг начин… какъвто намериш за добре – ръкомахане, тропане по масата, мимики, гримаси. Много е забавно!

Бала на Снежи

На маса е лесно, да. Един от големите проблеми обаче е намирането на работа. Има много професии, които не изискват добър слух. Снежанка, например, се занимава с графичен дизайн. Онова, което е нужно, е повече хора да отворят ушите си и да не остават глухи за проблемите на глухите!

Работодатели, помислете, можете ли да наемете човек с увреден слух?

Мим Арт

Предизборно и лично

В неделя гласуваме, затова е предизборно. Лично е повече от всякога! След година и половина протести, кризи, изцепки и какво ли не, в неделя имаме шанс да направим нещо добро за България, за нашето поколение, за следващото поколение. По законов и демократичен начин.

cropped-img_2427.jpg

Вълнувам се много и реших да споделя някои конкретни неща, които много ме зарадваха преди изборите в неделя:

1. Българите в чужбина – рекорден брой секции са открити извън България! Това е феноменално! Толкова съм горда с всички онези, които доказаха, че са избрали Терминал 2, не за да избягат, а за да намерят начин да останат!

2. Преференциалният вот – крайно време беше да можем да гласуваме за личности! Сега вече нямат избор, на политиците ще им се наложи да станат личности. Бюлетината изглежда така.

3. Гери, която написа: “когато някой твърди, че “не се занимава с политика“, добре е да е наясно, че политиката не спира да се занимава с него и да определя всичко в живота му. А безропотните и невежи роби са най-добрите роби… при това – са лесно заменяеми..”

4. Радан, който се обърна към българите в чужбина: “Вярвам, че от вашия вот зависи крайният резултат от изборите и мнозинството в 43 Народно събрание. Вие ще дадете мнозинство вдясно от центъра и шанс за реформаторско управление. И пак вие ще извадите от парламента партиите, които са против ЕС, против пълноценната ни интеграция в света, в който сте избрали да живеете.”

5. ДЕОС, където са се събрали различни хора, които никога досега не са се занимавали с политика, но искат да съградят нещо grassroot и смислено в политиката. Нещо от хората за хората.

6. И най-вълнуващото – Мария-Антоанета, която ми писа: “Преди 3 месеца навърших 18.. и първите неща,които си казах бяха: ” Вече съм подсъдима и .. ще мога да гласувам “. Тя не си е помислила как шъ са мята по дискотеките и ще си купува алкохол и цигари без проблем! Помислила си е, че ЩЕ ГЛАСУВА!!!

Преди година и половина нямаше да повярвам, че това е възможно да се случи и то толкова скоро. Няма нужда да чакам резултатите от вота, за да скандирам “ПОБЕДА”. Това вече е победа! Остава само да вървим, защото сме оцелили посоката!

Искам сега сииииилно да извикам колко ммного много много много много много много много е важно в неделя да гласуваме! За скептиците – ако има дори най-най-най-най-малката възможност България некога да се оправи, това е ако ние сами я оправим. Ако не подготвяте в този момент революция, просто излезте и гласувайте. Това са опциите, които имаме.

Ако вече не е станало ясно, аз избирам да гласувам за Реформаторски блок. Какво по-добро от дясно мислещи хора, в нестабилна формация? Плахи и неуверени, единственият им шанс да оцелеят е ако ги подкрепим ние хората, масата, обикновения гласоподавател. Алтернативата на това са политическите зомбита, които нямат нужда да повярваме в тях, защото са убедили чичковците с парите да им повярват.

Хайде, хора! Да гласуваме в неделяяя!!!