Бракът не е приказен пъзел.

Днес в приятна компания разказвах колко сме различни със съпруга ми. Последва обичайния коментар в такава ситуация: “Е, затова се допълвате”. Разговорът продължи в тази посока, а мислите ми още бушуват в темата…

Когато някой каже, че двама души се допълват, никога  не си представям приказен цветен пъзел, който някак с магическа пръчка се нарежда и, когато и последното парченце е на мястото си, вълшебен прашец се пръква от небесата за допълнителен разкош. Още по-малко, когато става въпрос за мен и съпруга ми.

images

Представям си по-скоро две зъбни (и озъбени) колела, поръждясали, поочукани. Всяко от тях се върти самостоятелно със своята скорост. В един прекрасен миг те осъзнават, че трябва да зарабоят в синхрон и тук всяка магия е безсилна. Болезнено е, шумно е, шлайфат се ръбчета, прехвърчат искри. Понякога изглежда безнадеждно. Налага се двете колела да спрат да се въртят, за да могат да започнат отначало заедно. И то не еднократно. Ежедневно.

Когато се получи, когато синхронът е факт, машината работи и произвежда щастие.

Така е в брака.

Бог е създал мъжа и жената, за да бъдат едно, но не е казвал, че ще е лесно. Стягайте се (: