Извинете, #КОЙ? Държаваta отнела медала по информатика на дете, защото не ходи на училище? А нейната система какво произвежда?
Не че съм такъв фен на домашното обучение, но конкретния случай с Божидар слага доста червени точки в неговата графа! Работа на държавата е да осигури равен достъп до образование на всички деца и да стандартизира все пак образованието. В случая момчето очевидно се справя прекрасно по не една или две дисциплини, а долната мащеха, наречена държава в лицето на МОН не му го признава.
Да опитаме да дадем оценка на начина, по който държавата се грижи за своите деца не е лесно, защото децата ни растат под влияние на различни фактори. Най- близо до клинично изолиран случай на държавна грижа са децата в домовете за отглеждане и възпитание на деца лишени от родителска грижа (ДОВДЛРГ). Ами, нагледала съм се на такива в живота си – те се отглеждат, възпитават и образоват от въпросната мащеха. Резултатът – хора, израснали без любов, недоверчиви, абсолютно неспособни да полагат грижа за себе си, да създават взаимоотношения, да намират и задържат смислена работа, да създадат дом, семейство. Ако някой успее в някоя от тези сфери, то, уверявам ви, е ВЪПРЕКИ усилията на държавата.
И к’во правим?
Вероятно много неща трябва да се променят, вероятно е сложно да се приведе системата в нов вид, който да отговаря на потребностите на съвременните деца. Не знам. Мътно ми е. Едно обаче е кристално ясно – държавата трябва да стимулира, насърчава, да осигурява възможности на всички деца да знаят и могат не по-малко от даден минимум, а не да притиска, ограничава и ограбва онези, които очевидно се справят добре и без нейна помощ.
Благодаря на Бог, че Айнщайн не се е родил в 21-ви век в България, защото ако беше така, вероятно светът нямаше и да разбере за него. А кой знае, може би десетки съвременни Айнщайновци тънат нейде в борба със статуквото и се чувстват аутсайдери, дори престъпници.
Вълнуват ме темите, свързани отглеждането и образованието на децата и държавните провали в сферата.
от мирянка 
Мирянка, единствените, които могат да помогнат на децата от ДОВДЛРГ са Неправителствените организации, които имат проекти “Защитени Жилища” за малдежи напуснали ДОВДЛРГ! И тази помощ не е много-да научат младежите да се грижат за себе си, да създават взаимоотношения, да намират и задържат смислена работа, да създадат дом, семействои др.-както ти казваш по-горе. За мен този преход между домовете и реалния живота е много важен за тях!
Напълно съм съгласна, Иренка! Изключително нужни са жилища от типа “Дом възможност”, които да се справят с трудния преход, но е нужно и още. Новите алтернативи на ДОВДЛРГ са пак защитени жилища и Центрове за настаняване от семеен тип (ЦНСТ), които са много по-добро място за настаняване на децата. Държавата прави стъпки в тази посока, но движеща сила безспорно за НПО.
Много важна тема. До голяма степен образованието е начина, по който градим бъдещето си.
По мое мнение, както в повечето сфери на обществения живот, държавата е лош, а и ненужен стопанин. Както знаем “държавата” е абстрактно понятие. Всъщност тя е сбор от силно демотивирани или на път да се демотивират хора. В сферата на образованието и социалните услуги този сбор трябва да бъде постепенно заменен от свободни и организирани общности от мотивирани хора, каквито са НПО-та/частни училища/, църквите, кооперативите или отделните семейства. За съжаление това звучи твърде иновативно за доста българи, но преди социализма свободата в образованието е била реална, а никога не е спирала да бъде в САЩ, Англия и др. И поздрав с един клип по случая – http://www.collective-evolution.com/2014/01/07/this-is-what-happens-when-a-kid-leaves-traditional-education/
Съгласна съм, Любо, с изключение на това, че в САЩ и Англия има свобода на образованието. Да, далеч, по-демократично е от нашето, но мисля, че целият свят трябва да преживее КАТАРЗИС в образователно отношение (: