Интервю за Ботевградски вести

Нова рубрика има вестника на родния ми Ботевград – Лицата на протеста. С радост отговорих на въпросите на Димитрина Стамболова. Интервюто е публикувано на 16.12.13 на страниците на “Ботевградски вести”.

1. Миряна, ти си от първия ден на протестите в София? Какво те провокира и мотивира вече половин година да не спираш?

Истината е, че до 14 юни аз нямах никакъв интерес от политиката. Не смятах, че можем да променим много с протести и недоволство, а повече с работа и отдаване на дадени каузи. Проблемът е, че това правителство е толкова нагло, че няма да се спре пред нищо, за да задоволи частните интереси на хората, от които зависи. Корупция има навсякъде по света и ще продължава да има. Кабинетът Орешарски обаче доказа, че няма никакво намерение дори да прикрива нечестивите си намерения – третират ни като едноклетъчни, като безмозъчни същества, които просто ще се хващат на всяко нещо, което зависимите от тях медии излъчват и ще си кротуват вкъщи доволни на парчето хляб, което въпреки всичко имат на масата си.

Дадох си сметка, че е мой граждански дълг да изляза заедно с всички други недоволни и да поискам да бъда чута. Както се казва „рибата се вмирисва откъм главата” и, колкото и да се опитваме да игнорираме този факт, рано или късно нашият живот се вмирисва заради онези, които го управляват.

Не искам детето ми да расте в държава, управлявана от частни интереси без никаква грижа за гражданите, не искам един ден да напусне България, защото нашето поколение не е съумяло да я направи добро място за живот.

 

2. Говори се, че активната група протестиращи са режисирани, манипулирани и платени. Така ли е?

Доста се изговори по този въпрос. Протестът събра заедно всякакви хора и със сигурност е имало хора, които са били платени по един или друг начин.

След толкова месеци обаче аз съм убедена, че хората около мен, онези, които продължават да недоволстват, са на улицата само и единствено, защото вярват, че гражданите трябва да си върнем държавата. Масата от протестиращи е автентична, неплатена и искрена в исканията си.

Image

3. Половин година искането за оставка  остава  нечуто.  А ентусиазмът на протестиращите  като че ли намалява. Защо?

Неизбежно е човек да се отчае след 180 дни. С помощта на медийните си бухалки, управляващите полагат всяко усилие да убедят хората, че искането за оставка е неоснователно, протестиращите не предлагат алтернатива и че нищо по-добро не ни чака след оставката. Аз искам да попитам туморът има ли алтернатива? Никой болен не пита „Какво ще дойде на мястото на тумора?” Той просто трябва да бъде премахнат. Това правителство също трябва и ще си отиде.

От преките ми наблюдения и като член на Протестна мрежа, мога да кажа, че ентусиазмът не намалява. Той по-скоро се канализира. Да, малко  ни писна да бродим по жълтите павета, но сме запретнали ръкави и се възползваме активно от гражданските си права и привилегии и градим онова, което 24 години не беше съградено – Гражданско общество в България.

4. Какво трябва да се случи, за да успее протестът според теб?

Протестът вече е успял. Най-малкото Делян Пеевски не е шеф на ДАНС – все пак това беше поводът за протеста. Мисля обаче, че най-големият ни успех всъщност е формирането на това гражданско общество. Досега в България от политика се интересуваше много малка група от хора, другите бяхме апатични и не вярвахме, че нещо въобще зависи от нас.

Колкото до оставката – тя ще дойде! Управляващите вече действат отчаяно, общият митинг на БСП и ДПС доказва това – смешни опити да убедят хората, че имат нечия подкрепа. Бюджетът за 2014 също – та те няма с какво да съществуват като правителство през 2015 ако реализират Бюджет 2014.

5. Защо с Ивайло водите и сина ви  на протестите?

Ами защото смятаме, че мястото му е с нас. Протестът е изключително мирен и няма никаква заплаха за детето.

6. Как гледат на това вашите родители?

Хората около нас, включително и родителите ни, ни подкрепят. Разбира се, бабите имат своите опасения, че детето ще настине, но това е съвсем в реда на бабините неща (:

7. Как ти възприемаш славата на съпруга ти Ивайло Захариев? Лесно ли се живее  с него / и с нея – славата му/?

Иво е изключително земен човек и всеки, който го познава, може да потвърди това. Като съпруг е внимателен, посветен и подкрепящ. В никакъв случай не може да се каже, че е допуснал славата да повлияе на отношенията ни. Аз също нямам никакъв проблем с нея (славата). Като цяло не ни притеснява интереса към личния ни живот и се стараем да бъдем пример, както на хората около нас, така и на онези, които ни познават от медиите.

 

8. С какво се занимаваш извън времето, в което се грижиш за Филип?

Ами, това с протестите си изисква сериозна работа J Част съм от екипа, който списва вестник „Протест” – безплатен седмичен вестник, който цели да отразява протеста и работи за каузата на протеста – Оставка и създаване на активно гражданско общество. За протокола – всички в екипа сме доброволци.

Освен това наскоро започнах работа по онлайн репутацията на Театър „София”. Хубавото е, че работата е почти изцяло онлайн, мога да я върша дистанционно и не ми се налага да оставям Филип на заден план.

9.Какви са твоите страхове?

Откакто се роди Филип, основните ми страхове са свързани с него. Едва сега си давам сметка колко уязвим е човек, когато има дете. Въпреки това гледам да не се фокусирам върху страха. Намирам утеха във вярата в Бог и това ми помага да продължавам да отстоявам позицията си, дори срещу себе си да имам голям и страшен враг. Казвам го неслучайно. Много хора, с които протестираме заедно, получиха реални заплахи за работата си и дори за живота си и този на семействата им. Това е ужасно. Страхът е най-големият враг на прогреса и хората, които ни управляват, използват това много добре. Не трябва да се оставяме да ни подчинят с репресии.

 10. За какво бъдеще мечтаете? Като българи и като родители.

Българите сме неоснователно нещастен народ. В класациите излизаме по-недоволни от живота от хора, които живеят в държави в много по-лошо състояние – икономически и социално. С Ивайло вярваме, че българите можем да сме по-щастливи и правим всичко, което зависи от нас, за да влияем на хората около себе си в тази посока.

Като родители, искаме да видим децата си здрави и щастливи да живеят в свобода – да изразяват себе си свободно и да мечтаят смело.

 

Leave a Reply

Fill in your details below or click an icon to log in:

WordPress.com Logo

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Change )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Change )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Change )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Change )

Connecting to %s