24 години по-късно

Преход, демократични промени, край на комунизма/тоталитаризма/социализма, началото на демокрацията – това са само част от имената, с които в последните 24 години се опитвате да ми обясните онова, което ми се случва или… така и не ми се случва.  

Аз съм на 26. Бегли спомени и цветни разкази за борбата през 89-та, 90-та, 97-ма – доста.  Само едно не разбирам – кое не се получи? Защо четвърт век по-късно отново сме на площада, отново окупираме Университета, отново понасяме палките на полицията със същите искания и надежди?

Image
Снимка: Тихомира Методиева

Очевидно много зло се е родило – не, пораснало е! – с моето поколение. Корупцията е по-ужасяваща и от тази в разказите на мама. Не тая илюзии, че отвъд Терминал 2 корупция няма. Но тук тя е жив, самостоятелен организъм – расте, развива се, променя се, приспособява се, с една дума еволюира и става все по-устойчива с времето. Изправям се (уж нейна връстница), а тя е с такива размери, че въпроси като „КОЙ (предложи Пеевски)?“ и „КЪДЕ (е Христо Бисеров)?“ дори не могат да получат отговор. Ако има отговор – то той би провокирал още поне дузина други въпроси.

Пропагандата и манипулациите сякаш са още по-страшни и от онези, които крещят от дебелите книги в библиотеката на село. По-страшни са, защото са обвити в лъжовна обвивка, която погрешно ни учихте, че е „свобода“ – свобода на медийния пазар и свобода на словото. Какво виждам аз ли? Медии, узурпирани от хора, свързани с властта. Тя от своя страна – свързана с подземния свят.  Така са се увъртели, че не мога да различа кое кое е и кой кой е.

А съм расла с уверението, че имам всичко, че съм дете на демокрацията.

Спирам, поглеждам сина си и се моля: „Дай, Боже, неговото всичко да е друго“. Плача и се моля да не ми се налага да му казвам „пази се“, когато го изпращам да сваля комунисти на жълтите павета.

Какво трябва да се случи, за да не стигнем дотам? За да не стигнем пак дотук?

Ние не знаем и сигурно бихме повторили грешките ви. Но вие сте тук – мачкани, лъгани, здраво заземени. А ние летим, искаме, вярваме. Застанете днес редом с нас, ние имаме нужда от вашата мъдрост, вие имате нужда от нашата сила.

Advertisements

Отказвам да мразя по сценарий

Просто не може да мразим някого заради цвета на кожата му. Не може!

Престъпленията са престъпления, независимо кой ги е извършил. А заглавия в стил “циганин наръга възрастен човек”, “алжирец удуши трима и закла осем”, “турци вилнеят еди къде си” са най-стария и мазен, гаден медиен трик. Неговата цел е единствено да припознаем враг в лицето на даден етнос или друга група и да отклоним вниманието си от нещо друго.

roma

Днес вниманието ни трябва да бъде отклонено от действията на управляващите и протеста срещу тях. Вечерните емисии на телевизиите да бъдат изпълнени с новини за смърт и гнет. Така, седейки на дивана в хола с ракийка в ръка, да се разгневим на виновниците, да се разлютим по балкански му и да почнем да ругаем с омраза в сърцето всички различни етноси повсеместно.  Георги Милков написа много точно“Да се бият африканци по улиците, според някои е чудесна идея. Така всички забравят за протестите, за студентите и за всички останали наши проблеми и започват да се занимават със сирийците. “

Иначе се сърдим на западняците, че ни имат за измет, ама баш по тоя начин третираме ония, над които смятаме, че доминираме по неясни признаци.

Днес научих и за побоя над бате Асен (Кисимов), който изпя “Къде ми са детските книжки” през 1995. Тоя благ човек, всеобщ любимец, бил пребит от група гологлави момчета, които го помислили за турчин. Моля? Че и турчин да е?

Хайде, вместо да се хващаме в старите медийни клопки, да си турим глава на раменете и да се запитаме: КОЙ има интерес да всява страх и омраза? КОЙ има интерес да отклонява вниманието от своите престъпления? КОЙ има интерес българинът да се маринова във фашистки гняв? КОЙ ще дойде на бял кон и ще размаха пръст срещу изкуствено създадения враг, още повече, ще се разправи с него?