Граждани в Парламента

Имаме право на достъп до пленарна зала и трябва да се възползваме от него

За малко хора е известно, че гражданите имат право да присъстват на откритите заседания на Народното събрание и по този начин да упражнят така наречения „Парламентарен контрол”. В самата пленарна зала има балкони, които са предвидени именно за граждани. Истината е, че те пустеят.

Ред за достъп до Народното събрание

На сайта на Парламента (parliament.bg) има информация за връзка с пресцентъра на НС, който отговаря за координацията на посещенията в сградата. Такива са предвидени с образователна цел – за обиколка на сградата, запознаване с историята и с работата на институцията. Като активни граждани или по-скоро като хора, които все още се учат да бъдат активни граждани, няколко човека от Протестна мрежа изпратихме своите заявки да бъдем допуснати като част от нашата програма в “Дискусионен клуб България”. Получихме отказ.

Друг начин да влезем в Парламента е с покана от депутат. Тази процедура е най-бърза и сигурна. Минусите са, че този тип достъп може да бъде разгледан като “партиен”, вместо като “граждански”.

 Image

Как процедирахме*

Възползвахме се от лесния и бърз достъп. Уредихме си покана от Делян Добрев (ГЕРБ). Имахме опасения, че рискуваме да бъдем обвинени, че сътрудничим с ГЕРБ в случай, че приемем поканата му, но поехме риска с аргумент, че сме граждани и имаме право да бъдем в Парламента, независимо кой ни покани. Нямаме какво да крием и ще приемем поканата на който и да е депутат от 42-ро НС. Даваме си сметка и че никой от управляващата тройна коалиция (БСП, ДПС, Атака) няма да ни покани, тъй като не сме им удобни. И най-вече ясно заявяваме, че ще задаваме неудобни въпроси на всички, включително и на бившите управляващи, защото обществото все още търси техните отговори.

poshta volen2

Открихме, че кафе и вода в лафката струват общо 90 стотинки. За центъра на София, това си е почти подарък. Почерпихме се.

Какво открихме и как го използвахме

Открихме, че всеки депутат има пощенска кутия, в която свободно можем да му пуснем нещо. Пуснахме на партийните лидери и на още няколко знакови фигури последният брой на вестник „Протест”.

Открихме г-н Волен Сидеров да разговаря с журналисти. Изчакахме го и му връчихме лично брой на вестника. Той го прие с интерес, зададе няколко въпроса за финансирането на вестника, на които надлежно отговорихме, и поиска да бъде публикувана негова статия. Предупредихме го, че Редакционният екип си запазва правото да не публикува материала му, ако той не отговаря на ценностите на вестника. Сега чакаме да ни го изпрати.

Открихме, че балконите на пленарна зала са празни. Местата, предвидени за граждани, пустеят. В коридорите или така наречените кулоари, депутатите и журналистите ни гледат леко странно. Четем в очите им: „Какви са тези?”, „Какво правят тук?”, „Кой ги е поканил и кой допуснал?”. Връщаме им погледи с надеждата да успеят да прочетат „Ние сме граждани”, „Тук сме, за да видим отблизо как работи НАШИЯТ Парламент. Тук сме, защото имаме право и се възползваме от него”, „Поканил ни е народен представител и сме допуснати по реда, предвиден за посещения.”

Изводът и нашите планове

Време е запълним вакума на липсващо гражданско общество. Не е нужно да се втурнем да правим или да участваме в партии. Достатъчно е да заемем местата си на граждани! Време е да го направим! Спешно е да го направим!

Когато нашите представители свикнат, че сме сред тях, че ги наблюдаваме, че се информираме от първоизточника и че можем да им потърсим отговорност, тогава може би ще почнат да действат по друг начин. За скептиците ще кажа, че единствения сигурен начин да се провалим е да не опитаме.

Продължаваме да правим опити да влезем в Парламента като граждани. Надяваме се примерът ни да е заразителен и в най-скоро време единственият мотив за отказ да бъде „няма достатъчно места за избраната от вас дата”.

*Трима души влязохме в Парламента – Гери Николова, адв. Захари Цветков и аз

BAD13 – човешките права: За свободата на мнение и медиите

Днес е blog action day (BAD) – ден, в който всички блогъри пишат по определена тема, различна за всяка година.

Тази година темата е човешките права.

Едно човешко право бе грубо потъпкано това лято в България. А именно свободата на изразяване на мнение и свобода на информация (Член 11 от ХАРТА НА ОСНОВНИТЕ ЧОВЕШКИ ПРАВА НА ЕВРОПЕЙСКИЯ СЪЮЗ). Намирам го за изключително тревожно.

Най-страшното е, че привидно всичко изглежда нормално. Граждани протестират, граждани контрапротестират, медиите ни са много и в общи линии отразяват всичко. Така и трябва да бъде, но…

Уволниха Ани Цолова и Виктор Николаев заради неудобния въпрос “КОЙ предложи Пеевски?”. И, не, те не бяха в летен отпуск, защото вече е октомври, а те са в Нова.

Подпалиха колата на Генка Шикерова заради същия въпрос. Месец по-късно. КОЙ ли?

Едни граждани имат противно на управляващите мнение и нямат право на достъп до някои централни места в София. Други биват целенасочено организирани да имат обратно на първите мнение и за тях правилата са други. Алекс – отблизо за контрапротестния ден на 17-ти август.  

СДВР разследва блокадата на кортежа на премиера на 8ми октомври. Да, протестиращите поискаха Оствката на и. д. премиера, отблизо, нищо повече.

В такава ситуация един особено равен и свободен гражданин дърпа конците на цял куп иначе свободни медии.

Аз това не мога да определя като свобода на изразяване на мнение и свобода на информация. За справка цитирам двете алинеи на член 11:

1. Всеки има право на свобода на изразяването на мнения. Това право включва свободата да

отстоява своето мнение, да получава и да разпространява информация и идеи без намеса на

публичните власти и независимо от границите.

2. Свободата и плурализмът на медиите се зачитат.

Пълният текст на Хартата тук.

Image
снимка: Юлиан Собаджиев

В такава ситуация, за мен е чест да бъда част от екипа на една наистина независима медия, която дава светлина по темите, които някак са в затъмнение. Вестник Протест „Протест” е безплатен седмичен вестник, който се пише и редактира от доброволци и цели да отразява протеста и работи за каузата на протеста – Оставка.

Член 20 също не изглежда да е особено спазен в България:

Всички хора са равни пред закона.

Да, пак онзи особено равен и свободен гражданин.

#оставка

Протестът не предлага алтернатива?

Защо Протестна мрежа не бива и не възнамерява да се превърне в партия

Ако си от хората, които не подкрепят протеста, вероятно един от основните ти въпроси към протестиращите е „След оставката какво? Кой ще дойде след настоящото правителство? Защо Протестна мрежа не предлага алтернатива?”. Ако пък си от другата страна, вероятно често ти се налага да отговаряш на същите въпроси.

Image
Снимка: Васил Гарнизов

Изключително погрешно е да е търсим от граждани (каквито съставят Протестна мрежа) да поемат политическа отговорност  по няколко причини. Първо, реална алтернатива на мафията не би могла да бъде даден политически субект. Второ, близката ни история показва, че такова „спускане” на месия е обречено на не

успех. И не на последно място, ако от гражданите се иска да станат политици, кой тогава ще свърши гражданската работа?

Наскоро чух отнякъде може би най-точния отговор на въпроса за алтернативата поднесен като контравъпрос. Кое е алтернативата на тумора? Ами, не, няма алтернатива. Не е нужно да има алтернатива. Да, това правителство е тумор за нашата държава – убива я. И затова трябва да бъде премахнато! „Какво ще дойде на мястото на тумора?” – никой болен не пита. Нашата държава ще продължава да има нужда от гражданска грижа и „профилактика” дори след премахване на тумора. Но изключително спешно е на първо време той да бъде премахнат!

Изглежда, че хората искат нов политически субект, който да наметне спасителна мантия и да поведе изгубения народ към обещаната земя. Е, да, обаче съвсем близката ни история доказва, че бързите и спуснати отнейде с парашут решения не работят. Нещо повече, те са инструмент на недостойни и неморални „успели” граждани да си купуват власт и да се изкачват по стълбата нагоре към позиции на диктатори в сянка, които дърпат юздите на цяла държава. Само напомням, че СДС беше бленуваната алтернатива на БКП. НДСВ тази на проваленото СДС. ГЕРБ попълни вакума след НДСВ. Ако един, само един от тези проекти беше решение на гражданските ни проблеми, на 14-ти юни тази година нямаше да има повод  на улицата да излязат десетки хиляди възмутени от наглостта на кабинета Орешарски. Самото съществуване на този кабинет е доказателство, че преходът досега е неуспешен. Нови политически субекти не са решението, от което имаме нужда. Трябва да се случи още нещо, нещо различно, нещо в допълнение.

Назначението на Пеевски разпали гражданската съвест, която повече от 120 дни, леко гузна, че е допуснала да се стигне дотук, търси решение. Търси какво още трябва да се случи. Едно такова решение е именно Протестна мрежа – среда и инструмент с хоризонтална структура за самоорганизация на граждани с цел да бъде коректив на всяко управление. Такъв граждански субект досега не успяваше да се появи в България. И едно от най-големите достойнства на мрежата е че успява да НЕ се превърне в политически субект. Достатъчно партии и формации се пръкнаха на родна земя. Ако те са корумпирани, недостойни и вредни за България, те трябва да се променят. Трябва да бъдат заставени да се променят, да изчистят ръцете си и да започнат да се вслушват в нуждите на единствения суверен в държавата – нейния народ, нейните граждани. В една демократична, европейска държава честта да бъде инструмент за натиск на политическите субекти се падна именно на гражданите. Не на другите политически субекти. На гражданите.

През 2013 (Година на гражданите в Европейския съюз) ние, българите, имаме нелеката задача да се научим да бъдем граждани. Още повече, да изградим устойчиво общество на социално и политически ангажирани граждани, които да бъдат буден коректив на всяко управление. Това е единственият ни шанс да постигнем онова, което повече от 20 години очакваме някой друг да свърши вместо нас. Време е да свършим недовършеното!

Ще използвам пак медицинска аналогия – тялото няма нужда от алтернатива на тумора; има нужда да го премахне (ВЕДНАГА) и да изгради здрав имунитет. Този имунитет за държавата представлява нейното гражданско общество.

Нова алтернатива не е нужна. Нужен е устойчив граждански натиск върху всеки политически субект. Нужна е методична и безотказна гражданска борба срещу всяка неправда.

#ДАНСwithme

#оставкаведнага