Равносметка

Тази равносметка дойде на 50-тия ден от антиправителствения протест. В ден 100 ми звучи все така актуална.

“След 50 дни недоволство, мисля че е време да направим кратка почивка и да поразмислим. Не се страхувам от риска да сбъркам, говорейки от нечие име. Затова няма да говоря в първо лице, единствени число. Стига индивидуализъм. Последните 50 дни, вървейки сред всякакви хора, обменяхме погледи и реплики, търсейки обща земя, на която да стъпим. Вярвам, че е време да я намерим.

Няколко въпроса заслужават сериозно внимание.

Срещу какво се борим?

Борим се срещу мафия, олигархия и монопол. Колкото и да са овехтели и клиширани тези думи в последните десетилетия, те са правилните. Борим се срещу здравата обвързаност на престъпността с властта. Истината, която всички знаем, е, че първото нещо, което всяко ново правителство прави, е да си организира каналите за трафик. Търгуват с наркотици, алкохол, цигари и хора! И това не е предприемачество. Това е престъпление. Това е геноцид! Дори повече от кланетата на 90те. Защото е тайно, скрито и ние плащаме за него. Плащаме на полицията да си затваря очите. Плащаме с живота на децата си, които стават жертва на наркоиндустрията. Плащаме с живота на крайно бедните и уязвими наши съграждани, които продават телата си за развлечение на извратените и перверзните в Европа и света. Ето, с това се борим.

IMG_2396

Срещу какво не се борим?

Не се борим помежду си. Не се борим срещу социалистите, не се борим срещу националистите, не се борим срещу етническите малцинства. Такива има сред нас, но те не са на власт. На власт са онези от горния параграф. Не са много турците, които познавам лично, но нито един сред тях не е човек, който искам вън от България. Много цигани познавам и те сами по себе си не са заплаха за България. Онези в гетата, дето правят пакости, са плод на дългогодишен труд от страна на онези от горния параграф. Те са идеалния електорат – неграмотни, бедни, мизерстващи, без достойнство, далече от морал и ценности. На ръба. Те нямат какво да губят. За тях 20 лева или 3 кебапчета са добре дошли. Естествено, че онези от горния параграф имат „келепир” да поддържат това статукво. Затова и положението на малцинствата се влошава. Гневът ни не е насочен към тези маргинализираните, а към онези, дето ги маргинализират. Стана ясно от кой параграф са. Леви, десни, социалисти, националисти, (християн-)демократи, либерали, зелени са само цветове от една палитра, която е нужна в пълната си гама. Такива цветове реално във властта в момента няма. Те са употребени за боядисване на едни и същи престъпници с цел да разделят обществото само срещу себе си. Ние не се борим срещу тях. Стига сме се делили на червени и сини – такова деление ще е нужно, когато свалим престъпността от властта. И чак тогава делението ще е здравословно.

IMGP4372

Как искаме да изглежда България за нашите деца?

Искаме държава, в която народът е единствения суверен. Държава, чийто управленски апарат не е средство за потулване на престъпления и облагодетелстване на малцинство от олигарси. Искаме възможност да бъдем реално представени във властта. Искаме право на средства, с които да изразяваме недоволството си, когато това не е така. Искаме да ни управляват служат хора с ясни принципи и морал, хора с реална визия за развитието на страната, хора с опит и доказан успех в областта на своите компетенции, хора, които не крадат, не лъжат и не убиват по никакъв повод.

Ще кажеш, че това е утопия. Поколения наред свикваме да ни управлява мафия и това е станало нормално. Приели сме го за нормално. Но не е добро. Зло е и трябва да го изкореним! Има алтернатива. Има и друга нормалност и ние имаме средствата да я постигнем. Малко сме позабравили как да ги ползваме, поотчаяли сме се и сме се примирили, че не можем нищо да направим. Обаче. Не сме лишени от възможността да станем суверен на България и трябва да си го припомняме. Ежедневно.

Откъде да започнем?

Първото, което трябва да направим е да свалим правителството, което не обслужва интересите на единствения суверен – народа. И да сваляме всяко правителство, което не го прави. За целта трябва да се информираме редовно за лицата, попаднали на власт и онези, кандидатстващи за такава, и да гласуваме информирано. Трябва да си изискаме закон за пълна лустрация! Няма аргумент в подкрепа на това национални предатели да управляват нацията. Трябва да го отстояваме докрай. Именно това е, което протестиращите от 89та насам не си изискахме и делото остана недовършено.

Ще завърша с повторение на най-спешното, което трябва да направим. Сега. Да свалим мафиотското правителство. Да не допуснем ново такова. Да свалим всяко следващо след него, което дава власт на престъпници и народоотстъпници. Безспир, без отчаяние, да стоим твърди и уверени в правотата си. Без да се делим. Без да позволяваме да изместват фокуса ни. Без да лаем едни срещу други. Без да лаем, срещу вятърни мелници. Един е нашия враг – мафията. ”

#оставка #ДАНСwithme

Advertisements

ДПС не заслужава българските турци

ДПС не заслужава българските турци

Лятото е 2011-то. С бъдещия ми съпруг избираме Родопите за летен отдих и никак не съжаляваме. Популярните курорти не представляват интерес. В един от дните решаваме да обядваме в едно родопско село. Не пиша името му, защото не го помня, признавам. Минахме през много села. И все пак – името не е важно. Би могло да бъде всяко село в България със смесено население.

Решаваме да се разходим из улиците и да усетим местния дух. Изкачваме една стръмна уличка. Още по средата сме възнаградени за любопитството. Задминаваме една баба с шалвари и забрадка, която бавничко върви нагоре с  малка кофичка в ръка. На свой ред тя забързва крачка, за да ни настигне.

„Ех, млади хора са дошли на село…”*

снимка: Юлиан Собаджиев
снимка: Юлиан Собаджиев

Спираме. Какво по-добро усещане за духа на едно място ако не разговор с местен жител. Радостта ни е още по-голяма, когато бабата поднася кофичката си към нас. Малини! Свежи, току-що набрани. „Откъде сте, бе деца?”, „Какво ви води насам?” са бързите първи въпроси.

Без да губи време, след като получава отговорите, бабата бърза да си каже, каквото има:

„Ей, деца, не ги слушайте ония в парламента. Те само лъжат. И нас тука идват да ни лъжат…”

Ние с Иво по онова време хич не се интересуваме от политика. Млади, влюбени за друго си мислим. Гледаме въпросително, но със слаб интерес – май само от уважение. Бабата продължи:

„…Доган само ни използва, за да си трупа богатство на фирмите. И вас и нас използва и ни настройва едни срещу други. А ние тука добре си живеем, в мир, българи и турци. Не се делим. А вие младите, трябва да знаете това и да не позволявате да ни делят. Ние на село нищо не можем да направим. Хайде, със здраве.” И си замина бабата…

Тогава думите ѝ останаха неразбрани и ги отминах. Днес прокънтяват в главата ми и придобиват всичкия смисъл на света.

Това е. Друго няма.

ДПС не е българските турци. ДПС не заслужава българските турци.

*Всички цитати на бабата са по спомен.

**На снимката не е бабата, която видяхме. Може да е всяка баба.